Векове наред в Китай евнусите са били единствените мъже извън императорското семейство, допускани до частните покои на Забранения град. Те буквално са жертвали репродуктивните си органи с надеждата, че ще имат изключителен достъп до императора, помогнал след това на някои от тях да станат богати и влиятелни политици
Само два спомена карат възрастния Сун Яотин да се просълзи – спомените за деня, в който неговият баща отрязва гениталиите му и за деня, в който неговото семейство изхвърля тези съхранявани в консервираща течност органи, които биха го направили отново пълноценен в Колелото на преражданията, разказва Ема Греъм-Харисън от Ройтерс. „Съкровището“ било изхвърлено по време на хаоса на културната революция в периода 1966-76 г., когато всичко, свързано със стария строй можело да изложи живота на хората на опасност.
Сун е беден като млад, изтезаван през годините на революция в Китай, заради ролята му на „императорски роб“, но в крайна сметка е бил почетен и оценен, главно защото е надживял събратята си и се е превърнал в уникална реликва, частица от „живата история“.
Сун познава ритуалите на Забранения град, знае за последните дни, прекарани там от император Пу И, и за бурния политически процес, дирижиран от японците през 30-те години на миналия век. Евнухът бяга, но попада във вихъра на гражданската война, после става деец на компартията, след това – обект на преследване от радикалната левица, преди най-сетне да бъде оставен на мира.
Последният китайски евнух умира през 1996 г. в стар храм, превърнал се в негов дом. Тази година най-накрая неговата биография беше публикувана на английски.
В нея се засягат теми табу като сексуалния живот на евнусите и на императора, на който са служели, ужасяващите кастрации, често пъти правени у дома и често пъти с летален изход, разказва се за разюзданите нрави и позора, съпътстващи обещаната голяма власт.
„Сун се колебаеше дали да разкрива тайните на императора“, казва г-н Дзя, негов дългогодишен приятел, и допълва, че евнухът е останал лоялен към старата система, защото й е посветил толкова голяма част от живота си.
„Аз бях единственият човек, на когото имаше доверие. Не се доверяваше дори на семейството си, след като те изхвърлиха неговото „съкровище“, допълва Дзя, използвайки езика на евнусите, когато говори за техните съхранени гениталии.
Обеднялото семейство на Сун го кара да приеме този мъчителен и изпълнен с опасности път с надеждата, че един ден той ще може да накаже тираничния земевладелец, който ограбвал труда им и изгорил дома им.
Отчаян, бащата на Сун извършва кастрацията на леглото в кирпичената им къщурка без никаква упойка и го превързва само с намазнена с олио хартия. В уретрата на Сун вкарали гъше перо, за да не се запуши, докато раната заздравее. Сун останал в безсъзнание три дни и после два месеца едва можел да помръдне. Когато най-накрая станал от леглото, историята му поднесла първата си лоша шега, както щяло да става и по-нататък – той разбрал, че императорът, на когото се надявал да служи, бил абдикирал седем седмици преди това.
„Сун беше много умен и проницателен. Ако империята не беше рухнала, той щеше да има големи шансове да стане много влиятелен човек“, твърди г-н Дзя.
На младия детрониран император е позволено да остане в двореца за известно време и Сун е подготвен да стане прислужник на императрицата по времето, когато императорското семейство бива изгонено от Забранения град. Това събитие слага край на вековния ред и на мечтите на Сун за власт. Евнухът следва Пу И в скитанията му, а след това е приближен в периода на Манджугуо, когато бившият император оглавява марионетъчното японско правителство, чак до рухването на този режим. Много евнуси бягат със съкровища от императорския дворец, но Сун отнася само множеството спомени и нюха си за оцеляване, който му служи през последвалите години на гражданска война и идеологически смут.
„Сун никога не забогатя, никога не се сдоби с власт, но натрупа богат опит и много тайни“, казва в заключение г-н Дзя.
Leave a Reply