Малцина са хората, които знаят коя е Джан Сунфън-Канети…
Джан Сунфън беше един от вдъхновителите на китаистиката в България. Първоначално изпълнявала ролята на преводач за първия преподавател по китайски език, прочутия Джу Дъси, тя постепенно възприема делото му за свое. Високо образована, завършила медицина, Джан Сунфън всъщност се посвещава на преподаването на китайски език и просветителската дейност. Тя е единственият човек, който без помощни средства при това съставя и успява да издаде учебник помагало за студентите (по онова време свободно слушащи курсисти, сред които ще се родят светила в китаистиката като проф. Бора Беливанова), както и Тематичен българо-китайски речник с китайско-българска част и граматични пояснения.
Малко знам за нея. Когато влязох в Китаистика през 1995 г., Джан Сунфън вече отдавна не преподаваше и още по онова време изглеждаше като древно мъдро божество. Представете си един Йода в женски вариант – същите очи, в които блести светлина, същия миниатюрен ръст и крехък вид, с блага усмивка на човек видял всичко и все пак изначално простил и оттеглил се от земното, жалейки и обичайки обаче хората. Бях силно впечатлена от нея и макар през всичките тези години много да исках да попия от нейната мъдрост, така и не се осмелих да й се обадя – дотолкова ме е респектирала като личност.
Мир на праха й, дано намери своето красиво прераждане или просто живее по-дълго в своите ученици и учениците на нейните ученици…
Яна Шишкова
Мир на праха й!
Тя беше учителката по китайски език на майка ми – Мария Пешева. Виждала съм Джан Сунфън няколко пъти и ми е правила впечатление на изключително финен и приятен човек.
Предоставям подробна статия от сайта на Институт Конфуций за делото на Джан Сунфън. За съжаление статията вече е изтрита, предполагам, че авторът й е доц. Алексиев:
България е втората държава в света след бившия СССР, която признава създаването на КНР на 01.10.1949 г. Само четири години по-късно, през 1953 г., по линия на договора за културно сътрудничество между двете страни в България пристига широкоизвестния впоследствие китайски езиковед проф. Джу Дъси, чиято задача е да постави началото на преподаване на китайски език в Софийския университет. За негов асистент и преводач Комитетът за наука, изкуство и култура кани омъжената за българския лекар Янто Канети и живееща в България от 1942 г. Джан Сунфън-Канети. През 1954 г. проф. Джу Дъси и Джан Сунфън издават учебник по китайски език за българи.
През курсовете по китайски език, които Джан Сунфън води в продължение на 28 години след заминаването на Джу Дъси през 1956 г., преминават около 400 студенти. За някои нейни ученици, макар и изучаван факултативно, китайският език се превръща в основна професия. Четири нейни ученички защитават в Москва докторски дисертации по китайско езикознание, китайска литература, китайска история. Проф. Бора Беливанова и проф. Снежина Гогова изграждат научна кариера в откритата през 1991 година специалност китаистика в Софийския университет „Св. Кл. Охридски”. Добринка Райчева-Ничева, Саша Табакова, Марина Демирева, Дафина Жекова, Русинка Русинова, Иван Григоров, Мария Стоянова-Пешева, Георги Коритаров и др. през определен период или през цялата си трудова дейност работят като преводачи и учители по китайски език.
Джан Сунфън-Канети е считана за доайен на българската китаистика. Наред с педагогическата си дейност, тя издава и първите помагала по китайски език, предназначени специално за нуждите на българските студенти. Сред тях са: Учебник по китайски език, изд. 1958 г., Българо-китайски тематичен речник, изд. 1969 г., Сборник текстове по китайски език с приложение китайско-български речник, изд. 1972 г., Кратък китайско-български речник, изд. 1978 г., Учебник по китайски език, изд. 1980 година.