„Великото учение“ – „Да сюе“

Автор: Й.Лазаров & К.Байрактаров

„Великото учение“ (Да сюе) е най-краткото произведение в конфуцианската класика – състои се от 1755 йероглифа. Неговите коментарии, започвайки от Конфуций и стигайки до Съма Гуан, Джу Си и Уан Янмин са далеч по-големи. По-долу е дадено самото произведение, изведено от английския превод на Стюарт Мюлер и от руския превод на Фън Юлан.

„Пътят на великото учение се състои от проявяване на сиятелната добродетел, от обичта към хората, от достигането и спирането в съвършенната доброта.

Когато знаеш къде да спреш, достигаш стабилност. Когато имаш стабилност може да бъдеш безметежен. Когато си безметежен, можеш да бъдеш спокоен. Когато си спокоен, може да обмисляш нещата.

Когато обмисляш нещата, можеш да определиш своите цели. Нещата имат своите корени и клони (причини и последствия), делата имат своето начало и своя край. Когато знаеш кое идва първо и кое идва последно, ти си близо до своя Път.

Древните, които искаха да изявят своята сиятелна добродетел във света, първо управляваха добре своите неща в княжествата си.

Искайки да управляват добре своите дела в княжествата си, те първо хармонизираха своите семейства. Искайки да хармонизират своите семейства, те първо култивираха себе си. Искайки да култивират себе си, те първо изправяха своите мисли и чувства. Искайки да изправят своите мисли и чувства, те първо постигнаха искрена воля. Искайки да постигнат своята искрена воля, те първо разширяваха своите знания.

Разширяването на знанията се състои от изследване на нещата. Когато нещата се изследват, знанията се разширяват. Когато знанията се разширяват, волята става искрена. Когато волята става искрена, мислите и чувствата стават правилни. Когато мислите и чувствата стават правилни, личността се култивира. Когато личността се култивира, семейството се хармонизира. Когато семейството се хармонизира, държавата се управлява добре.

Когато държавата се управлява добре, ще има мир в Поднебесната.

От владетеля до обикновените хора, всички трябва да зачитат самоусъвършенстването на личността като най-същественото нещо.

Невъзможно е да имаме ситуация, където вътрешната същност е в безпорядък, а външните неща добре се управляват. Ти просто не можеш да вземеш същностните вътрешни неща за второстепенни, а второстепенните неща за същностни. Това се нарича „Да знаеш основите“. Това се нарича „Разширяване на знанието“.

http://weiqiland.net/articles/daxue.html

Leave a Reply

You can use these HTML tags

<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>