В Китай виреят множество разновидности на пъпеша и тиквата. Единствено динята е пренесена в Китай от Мала Азия и затова е наричана „западна тиква“ сигуа 西瓜. Една поговорка, която тръгва вероятно от самия Конфуций, предупреждава човек, попаднал сред поле с тикви, да не се навежда, за да не го заподозрат, че е крадец!
На празника на жените, т.е. на седмия ден от седмия лунен месец жените поднасят като жертвени дарове пъпеши. На празника на луната пък на петнайстия ден от осмия лунен месец стопанката на дома приготвя сладкиши от тиква. През есента младите момичета излизат нощем на полето, за да берат пъпеши, като се надяват по този начин да си осигурят раждането на мъжка рожба.
Динята има важна роля в народните обичаи на Китай. Йероглифът за диня или пъпеш (гуа 瓜) може да се раздели през средата и двата странични елемента, доближени в горната си част, могат да бъдат четени като йероглифа за думата „осем“ (па 八). Изразът „два пъти по осем“ се отнася за девойка, готова за женене. Образно казано, момичето е влязло във „възрастта, когато тиквата (динята) се разпуква“ (по гуа 破瓜). Този израз може да се отнася за първичната менструация, а дори и за дефлорирането на девойките, ако се има предвид червения цвят във вътрешността на динята.
„Семена от диня“ е поетично название за зъбите на младо момиче (всъщност се има предвид тиквените семки)!
В провинция Гуандун е недопустимо да се поднесе като подарък диня, тъй като думата сей (сейкао) в кантонския език се произнася по същия начин, както звучи и думата за „смърт“ или „умирам“ 死 (съ в общоразпространения език – путунхуа).
Leave a Reply