Коментар на Баслер Цайтунг, Швейцария
Когато днес Китай и ЕС се срещнат в Прага, е ясно кой ще дава тон. Европа вече не се взима насериозно в Китай – дори на нейните предприятия междувременно вече не се гледа с добро око, коментира швейцарският вестник „Basler Zeitung“.
От гледна точка на Пекин Брюксел е загубил важността си. Дори датата на срещата на върха, която беше на 20 май 2009 г., в Прага, е доказателство за това. Тя беше планирана за декември в Лион, но беше отменена от Китай малко преди това.
Тогава Пекин искаше да накаже френския президент и тогавашен ротационен председател на ЕС Никола Саркози за това, че се е срещнал с Далай Лама. С отказа си Пекин за първи път демонстрира открито пренебрежението си към ЕС.
Сега срещата се наваксва, но това не значи, че ще еднакво важна за двете страни.
Все повече се усеща голямо неравновесие, което е симптоматично за цялостното състояние на отношенията. Никога досега значението на Китай не е било толкова голямо за европейците, както днес. Нито една световна политическа тема, която засяга ЕС не е мислима без диалога с Китай.
Дали при убийствата в Судан, климатичните промени или световната финансова криза, Китай е икономическа сила, сила с право на вето в Съвета за сигурност на ООН или дори само заради огромното си население, страната не е за подценяване в нито една дискусия.
Съвсем различно изглежда светът огт гледната точка на китайците. Пекин стои „в световен мащаб в центъра на всички глобални въпроси, докато влиянието на ЕС е отслабнало до такава степен, че Китай вярва,че може да го игнорира“, пишат авторите на нова студия на Съвета по общи въпроси и външни отношения.
Виновни за това били самите европейци, които се състезават да станат „любими партньори“ на Китай в Европа. Китай пък била „умела и прагматична сила, която знае как да си служи с ЕС“, твърдят експертите.
В действителност през изминалите години се наблюдава почти пълен провал на европейската дипломация спрямо Китай във всички важни теми. Все едно колко комисари изпраща ЕС на посещение в Китай, повечето се връщат с празни ръце. Дълго години Китай игнорира исканията на европейците да станат по-активни в опазването на климата. Едва след като САЩ при Барак Обама откриха интереса си по темата, имаше и в Китай раздвижване.
Междувременно нарасналият на 170 млрд евро търговски дефицит на ЕС не безпокои никого в Пекин, независимо колко често идва критика от Брюксел за това. Китай защитава приятелски страни като Иран и Судан най-често от по-остри санкции, независимо от това за какво пледират европейците.
„ЕС е слаб, политически разединен и без военно влияние. Икономически той е гигант, но ние вече не се страхуваме от него, защото знаем, че ЕС има повече нужда от Китай, отколкото Китай има нужда от ЕС“. Така формулира ситуацията неоавторитарният висшист Пан Уей, когото цитират авторите на споменатата студия.
Водещите дипломати на Пекин са твърде дипломатични, за да кажат това публично. Но че си го мислят, е пределно ясно.
Голяма част от загубата на външнополитическо влияние се дължи обаче на националните интереси на отделните страни-членки. Дали Лондон, Париж или Берлин – навсякъде е предпочитан двустранният диалог с Китай пред обща изява под егидата на ЕС. Всеки се надява, че ще може да подпише следващите поръчки за милиарди от Китай.
Французи, англичани, немци, исландинавци рядко преследват в Пекин една и съща цел. Тази анахронистична стратегия на отделните страните от ЕС произлиза от времето, когато Китай все още беше развиваща се страна и търговските потоци бяха още обозрими.
Сега обаче самонадценяването на европейците спрямо Китай им излиза скъпо. Преди помирителната среща в сряда Европейският съюз и Китай не са единни по много въпроси, пише и немското издание „Ди Цайт“. Подходът също ще е различен. Докато на Китай й стига да се възстанови взаимното доверие, то ЕС иска да се постигне напредък по важни въпроси. Трябвало да се преодолеят съществени различия практически по всички въпроси още в заключителната декларация.
Leave a Reply