Бичурин, Никита Яковлевич

Монашеско име – архимандрит Иакинф; роден на 29 августа (9 сентября) 1777 г. в с.Акулево, Чебоксарски край в Казанска губерния, починал на 11 (23) май 1853 г., Санкт-Петербург. Един от първите китаисти на Русия и в света.

Руски дипломат, изтоковед и пътешественик, владее китайски език, завещал на поколенията голям брой изследвания за Китай и съседните му страни. Въвел в световен научен оборот значително количество китайски исторически източници, в това число „Описания на Дай-Цинската империя“. Член-кореспондент към санкт-петербургската академия на науките (от 17 декември 1828 г.).

Баща – свещеникът Яков Данилович Бичурин (1749-1812).

Началното си образование получава в училището за пеене по ноти в Свияжск. Възпитаник на казанската семинария, завършил казанската духовна академия през 1799 г. и е назначен за преподавател в академията. Преподава граматика, риторика, информатика. По време на преподавателската си дейност приема монашество и за период от една година изпълнява длъжността настоятел на казанския Иоановски манастир.

През 1802 г. е назначен за архимандрит на Възнесенския манастир в Иркутск и ректор на духовната семинария. През 1807 г. е назначен за началник на духовната мисия в Пекин, където остава до 1822 г. В съвършенство овладява китайския език и съставя речник.

В Пекин Бичурин започва да превежда на руски език китайски източници, като „Съшу“ („Четирикнижието“) – основата на учението на Конфуций и конфуцианците, географски очерци в три тома, история на Китай в 17 тома, китайска хронология, „Описание на Тибет“, „Описание на Джунгария“, „Описание на Пекин“, съчинения по юриспруденция, медицина, религия, философия, икономика, селско стопанство, търговия и др. Бичурин съставя многотомен китайско-руски речник, превежда на руски език манджурско-китайски речник в 4 тома.

По време на борбите с Наполеон, на руското правителство не му се занимава с Китай, в резултат на което мисията изпитва недостатък в средствата и е напълно опустошена. За което началникът на мисията е лишен от сан архимандрит и заточен във Валаамския манастир. През май 1821 г. той отпътува от Пекин.

През 1826 г. успява да се пресели в Санкт-Петербург, където получава длъжността преводач с китайски език към Министерство на външните работи. През 1828 г. е избран за член-кореспондент към росийската академия на науките в раздел литература и древен изток. През 1828 г. работи в петербургската публична библиотека, избран е за почетен библиотекар. Към края на 1829 г. подготвя първата библиографическа студия – „Регистър на китайските и манджурски книги, намиращи се в императорската публична библиотека“.

В Кяхта открива първата в Росия школа за изучаване на китайски език. Преподава в училището, създава първия учебник по китайски език („Китайска граматика“). От 1831 г. е член на Азиатското общество в Париж. Многократен лауреат на Демидовската премия.

В Санкт-Петербург отец Иакинф получава светско признание, сред познатите му е самият Пушкин. В Забайкалието се среща с декабристите: братята Бестужеви, И. И. Пущин и др.