ВСИЧКО ЗА КИТАЙ

中国大观园

от Яна Шишкова и приятели на Китай

януари 20, 2009

Провинция Фудзиен

в категория Туризъм и забележителности

Съставител: Мила Цанкова

I курс, „Китаистика“, ФКНФ, СУ „Св. Климент Охридски“


Географско положение и граници

Фудзиен се разполага на югоизточния бряг на Китай. Заема територия от 121 400 кв.км, заключена между 115’50“-120’47“ източна географска дължина и 23’30“-28’19“ северна географска дължина, и акватория от 136 000 кв. км.

На изток Фудзиен граничи с Източнокитайско море, а на юг – с Южнокитайско море. През Тайванския пролив на югоизток от провинцията се намира нейната островна съседка Тайван. На север се намира Джъдзян, на юг – Гуандун, а на запад – Дзянси, от която Фудзиен е естествено отделена чрез планината Уишан.

Морската граница на провинцията е зигзагообразна, дълга е 2120 км. 1202 са островите, принадлежащи към територията на Фудзиен.

Северната част е разделена от централна Фудзиен по естествен начин посредством реката Миндзян и нейните притоци.

Историческа справка

Още от дълбока древност територията, която днес заема провинция Фудзиен, е била населявана от различни некитайски племена. През III-II в. пр. н. е. регионът е влизал в състава на царство Минюе, а на прага на първото хилядолетие е присъединен към китайската империя. Между VII и X в. във Фудзиен се установяват множество китайски заселници, които постепенно асимилират коренното население. Името Фудзиен регионът получава по времето на династия Тан /618-907/.

През втората половина на XVII в. местното население активно се съпротивлява на манджурската династия Цин. През 1853 г. тук се провежда мащабно въстание срещу властта.

В края на XIX в. Фудзиен попада под японско влияние. По-късно, в периода 1937-45 г., крайбрежните райони на Фудзиен се намират под японска окупация.


Административно деление и демографски данни

Провинцията се състои от 9 области. Административен център е гр. Фуджоу. Други по-важни градове са Путиен, Нанпин, Цюенджоу, Сямън, Ниндъ, Лунйен, Джанджоу.

Населението на Фудзиен е 35,58 милиона /по данни от 2006 г./. Провинцията е мултинационална – освен ханците тук живеят и монголци, манджури и представители на народностите шъ, хуей, гаошан и на още 26 етнически групи. Половината от общия брой на хората от националността шъ в Китай са концентрирани тук.

Една поговорка гласи: „Културният облик на Фудзиен се мени през 5 км, а през 10 се мени езикът”. На север в провинцията се говори основно на диалекта северен мин, който е представителен за гр. Фуджоу, а също така се употребява и на части от о-в Тайван. Особено характерен е за гр. Сямън. Наречието южен мин е характерен за южен Фудзиен, както и за по-голямата част от Тайван. Отделно северен и южен мин имат свои разновидности, което прави общуването между хора от различните райони на провинцията практически невъзможно, ако не се използва официалният език на страната путунхуа. Хакка около гр. Лунйен говорят на собствения си диалект.

Връзки с остров Тайван

Фудзиен е най-близката до Тайван провинция. Най-малко разстоянието между материка и острова е в пристанището Цюенджоу. Освен че винаги са били в пряка икономическа зависимост едни от други, жителите на двете места са свързани помежду си и от своите традиции и вярвания. И едните, и другите например почитат богинята на морето Мадзу, Великия Баошън, Свещения владетел на Джанджоу и др. Връзката между Фудзиен и Тайван е не само географска и културна, но и буквално кръвна, тъй като жители на континенталната провинция още преди векове започнали да мигрират към острова.

От 1985 г. насам броят на браковете между двойки от острова и Фудзиен надвишава 70 хиляди, което е 1/3 от браковете между тайванци и китайци въобще. Борбата, която Джън Чънгун повежда през XVII в. срещу холандските нашественици на острова, започва именно от Фудзиен.
Всички фолклорни обичаи, изкуства и занаяти, разпространени в Тайван, са дошли от Фудзиен. Драматичните творби се изпълняват на южнофудзиенски диалект. На острова може да се чуе и операта „нанин”, специфична за континенталната провинция.

Тайван се намира под юрисдикцията на Фудзиен от времето на династия Сун /960-1279/ до седмата година от качването на престола на императон Гуансю от манджурската династия Цин. Дори след като става отделна провинция, островът продължава да бъде свързван с Фудзиен и дори всички важни официални документи са били изпращани първо на континента и чак след това в Тайван.

Релеф

Територията на Фудзиен има планински релеф – над 80% от нея е заета от височини, а малкото полета са концентрирани под формата на тесни ивици изключително в югоизточните крайбрежни райони. Традиционно земите й са описвани като „осем части планини, една част вода и една част обработваеми площи” /八山一水一分田/.
Провинцията има по-голяма надморска височина в северозападната си част. Там се намира и най-високият връх във Фудзиен Хуанган в планината Уишан с височина от 2157 метра. Той често е наричан „Покривът на Източен Китай”.


Полезни изкопаеми

На територията на Фудзиен има находища на общо 81 вида полезни изкопаеми, от които 34 са рудни, а 47 – нерудни. Провинцията разполага със значителни запаси от злато, сребро, олово, цинк, манган, каолин, варовик, гранит, алунит, пирофилит и сяра. Количествата кварцов пясъчник, които се намират във Фудзиен, я нареждат сред първите места в страната както по изобилието на този минерал, така и по качеството му.

Климат

Климатът тук е субтропичен, мусонен и влажен. Средните годишни температури са между 17° и 21° C. През най-студения месец – януари, живакът се движи между 10° и 13° в югоизточните райони и между 5° и 8° в континенталната част.

Това е една от малкото китайски провинции, където зимата е сравнително топла. Най-горещо тук е през юли, когато термометрите показват средни температури от 26-29°. Периодът от последния мразовит ден на ранната пролет до първия ден на зимата във Фудзиен трае от 240 до 330 дни – факт, който благоприятства развитието на туризма.

Макар климатът в тази провинция да има много малко неприятни черти, на една от тях трябва да се отдели нужното внимание. Това са тайфуните – често явление, което трябва да се има предвид, ако посещавате Фудзиен в периода между месеците май и ноември.

Количеството на валежите е 1400-2000 мм на година.

Води

Фудзиен е провинция, богата на водни ресурси. Реките винаги са играли важна роля за нейното развитие, тъй като в продължение на векове са осигурявали единствения вид транспорт. Водите им днес продължават да задоволяват както битовите нужди на населението, така и необходимостта от обилна влага за отглеждането на ориз.

Най-голямата река в провинцията е Миндзян /闽江/. Дълга е 577 км и представлява важен транспортен канал. Името не бива да се бърка с р. Миндзян в Съчуан, чийто запис с йероглифи е различен – 岷江. Други по-важни реки във Фудзиен са Дзиулун, Дзиндзян и Тиндзян.

За една година във Фудзиен се изсипват 201,1 милиарда м³ вода под формата на валежи, а басейните на над 500 от реките тук са по-големи от 50 км². Енергията, която биха могли да произведат, възлиза на 10,46 милиона киловата. Това количество би било достатъчно за производството на 91,6 милиарда кв/ч всяка година. В провинцията има стотици места, подходящи за изграждането на водни електроцентрали с мощност над 500 кв. В момента енергийният капацитет на провинцията покрива едва 30% от реалния й потенциал.

Фудзиен е богата и на подземни води. Над 100 горещи извора с температура между 40 и 60° C са били открити до днес на територията й.

Флора и фауна

Фудзиен е най-зелената китайска провинция. 52,4% от територията й е покрита с разкошни субтропични гори. Растителността е колкото обилна, толкова и разнообразна. Срещат се 1943 дървесни вида, от които 400 се използват за дървен материал. Само бамбукът тук се среща в 140 разновидности.
Фудзиенската орхидея /на снимката/ е смятана за едно от най-красивите цветя. В Китай животът в планинската хижа не е пълноценен без тези благоуханни цветове, отбелязва известният китайски учен и художник от периода на династия Мин Уън Джънхън /1585-1645/.

От животинските видове, които също са хиляди, има 100 вида бозайници, 540 – птици, 115 – влечуги, и 44 – земноводни. Само насекомите наброяват около 5000 вида.

Фудзиен е един от най-големите риболовни райони в Китай. От 3000-те вида морски организми 750 са риби, което представлява 50% от видовете риби в страната.
Известните природни резервати на територията на Фудзиен включват този в планината Уишан и резервата в планината Мейхуашан в гр. Лунйен.

Простираща се на части от територията на две провинции – Фудзиен и Дзянси, Уишан е най-голямата субтропична горска екосистема в югоизточен Китай. Посещението на тази планина е завръщане назад към природата в пълния смисъл на думата. Уишан е със статут на резерват, защитен от ЮНЕСКО. Известна е като рай за птиците, змиите и насекомите. Потоци и водопади ромолят между стръмните скали. Тук могат да се видят древни дървета и фантастични цветя, редки видове сребристи фазани и маймунки. Освен това Уишан се смята и за „родина” на прочутия улунски чай, с който Китай е известен в цял свят.

Планината Мейхуашан, която се намира в югозападната част на провинцията, заема 225,7 км² площ, 89% от които са покрити от гори. Климатът в този район е приятен, а планината е зелена през цялата година. Съвкупността от геоложки, геоморфологични и климатични фактори съдейства за развитието на животинския и растителния свят. *

Икономика

Фудзиен е една от най-богатите провинции на КНР. Брутният й вътрешен продукт за 2006 г. е бил 900 милиарда юана, което се равнява на 119 милиарда щатски долара. Тя има утвърдени търговски отношения с повече от 120 страни и региони по света. Освен че разчита на собствените си ресурси, провинцията се радва на голямо количество чуждестранни инвестиции.

Икономиката на Фудзиен е особено развита в областта на земеделието. Основните селскостопански култури са оризът, пшеницата и бататите. Растенията, които се отглеждат с цел търговия, са захарната тръстика и рапицата. Провинцията е водещият производител в Китай на плодовете лунйен /„окото на дракона”/, чай и лиджъ /яркорозов дървесен плод с причудлив външен вид, расте на гроздове, по вкуса си напомня грозде/. Друг важен продукт тук са морските дарове.

Текстилната индустрия е представена от отглеждането на буби и производството на коприна.
Провинцията е на трето място в Китай по запаси от дървен материал със своите 400 милиона м³. Камфоровото дърво, бамбукът и лаковото дърво са основните източници на дървесина.

Преди установяването на КНР през 1949 г. индустрията тук не е била добре развита. Корабостроителницата във Фуджоу е построена още през 1866 г., но през 80-те години на същия век е срината до основи. След 1949 г. промишлеността започва постепенно да се развива. В Нанпин се произвежда основно хартия, в Санмин заработва средно голям завод за желязо и стомана, възползващ се от находищата на въглища и руда в местността, а крупното предприятие за цимент в Шунчан поставя основите на производството на строителни материали в региона.
Икономическото благоденствие на провинцията се повишава през 1979 г., когато правителството на КНР задвижва политика в полза на търговските градове по крайбрежието.

Така на Фудзиен са дадени специални права за привличане на чуждестранни инвестиции, особено в сферата на износа, като за целта провинцията е упълномощена да създава специални икономически зони в рамките на територията си. В началото на 80-те години в североизточен Сямън е създадена такава зона, резултатът от която е удвояване на капацитета на пристанището.

Друга реформа засяга южната част на Фудзиен, където регионалното развитие бива насочено основно към производството на изделия на леката промишленост с цел износ. Подобна схема се прилага във Фуджоу, който през 1984 г. е определен за един от „отворените” градове в Китай.

Кухня

Кухнята на провинция Фудзиен се нарежда сред осемте големи стила в китайското кулинарно изкуство. Тази школа набляга главно на морските деликатеси, речните риби и скаридите. Характерна черта на кухнята в тази провинция е, че ястията се поднасят с бульон. Акцентира се също така и върху горчиво-лютивите сосове, чиято основна съставка е чубрицата.

Ето и някои ястия, характерни за фудзиенската школа:

Буда прескача стената 佛跳墙

Тази традиционна рецепта има повече от 100-годишна история. Легендата гласи, че ястието е било измислено от съпругата на чиновник от Фуджоу, на когото през 1876 г. му се наложило да посрещне в дома си важен големец от местното управление на провинцията. Жената, която била добър кулинар, сложила на огъня да се варят в празна делва за вино морски деликатеси заедно с 3 вида месо – пилешко, патешко и свинско.

Тя следвала рецепта, която по онова време била широко разпространена. Сервираната впоследствие супа, пропита от богатия аромат на вино, толкова се харесала на височайшия гост, че той заповядал на своя готвач да разбере как домакинята я е приготвила. Готвачът също внесъл известни промени в рецептата, правейки я още по-неустоима, а новото си име – “Fó Tiào Qiáng”, блюдото получило от едно стихотворение, което възхитен чревоугодник написал за него. В тази своеобразна ода се казвало, че дори Буда би спрял да върви с дребни крачки и би прескочил и стена за една-единствена хапка от това блаженство.

Днес ястието е широко известно и се смята за най-големия деликатес във фудзиенската кухня. Вари се в специална винена делва и за него се използват повече от двайсет продукта, включително риба, морска краставица, пилешко, овнешко, миди, бамбукови филизи, гълъбови яйца и др.


Пилешка супа с морски миди 鸡汤同海蚌

Миди от пристанището Чанлъджан във Фуджоу се нарязват на тънки парченца и се варят във вода и вино. Сервират се в бистра пилешка супа, която освен вкусна е и много хранителна.

„Лиджъ” от свинско месо 荔枝肉

Свинското месо, което се използва за приготвянето на това ястие, се реже на дребни парченца, които се изпържват добре. Веднъж сготвени, по своята форма и цвят късчетата напомнят плодовете лиджъ, оттам и името на гозбата. Сосът за това малко кулинарно изкушение се приготвя от кетчуп, оцет и бяла захар.

Пюре от таро 芋泥

Таро е ядливо кореноплодно, широко разпространено в Източна Азия, а пюрето от таро е традиционен десерт в кухнята на провинция Фудзиен. Грудките от това растение се варят на пара, след което се пюрират със захар, яйца и свинска мас. Сместа се обработва на пара в продължение на около час и се сервира с малко масло, накълцани китайски фурми, семена от пъпеш, череши и др. Пюрето от таро е особено популярен десерт във Фуджоу, където никое пиршество не завършва без това ястие.

Хлебчетата на Гуан 光饼

Гуанбин са традиционни за Фудзиен, особено за района на Фуджоу. Те били „изобретени” през 1563 г. от Ци Сюгуан /戚继光/, като по онова време се завързвали на връв, за да бъдат лесни за консумиране в полеви условия. Това направило яденето много по-лесно за войниците. Впоследствие гуанбин /„хлебчетата на Гуан”/ станали популярни и сред обикновените жители на провинцията. Разбира се, днес те не се сервират на връв, а с гарнитура от соя, свинско и др.

Празници и фестивали

Празници в чест на богинята Мадзу

През април, на 23-тия ден от третия лунен месец, стотици хиляди души се събират да отдадат почитта си и да отпразнуват заедно рождения ден на богинята на морето Мадзу на остров Мейджоу в нейния роден град Путиен.

През октомври, на 9-тия ден от 9-тия лунен месец, поклонниците отново идват, този път за да почетат датата на нейната смърт. По неофициални данни Мадзу има 200 милиона последователи в Южен Китай и в Тайван, което прави и двата празника грандиозни фестивали.
Честването на раждането и смъртта на богинята се съпътства от религиозни ритуали, пищни музикални и танцови представления, в които участват от шаолински монаси до красиви танцьорки. На фестивалите „присъства” Мадзу – или по-точно нейна кукла. Съпровождат я осем стражи в специални костюми, като всеки носи характерно за него оръжие.

За първи път на остров Мейджоу в Путиен фестивал в чест на богинята е организиран през 1987 г. Раждането и смъртта на Мадзу се честват и на други места в провинцията.


Туристически обекти

Фудзиен може да предложи много културни забележителности от времето на династия Цин /221-207 г. пр. н. е./, Хан /206 г. пр. н. е.-220/, Тан /618-907/, Сун /960-1279/, Юен /1271-1368/ и Мин /1368-1644/.

Във Фудзиен е роден Джу Си /1130-1200/, известен философ от времето на династия Сун, основал училището по философия „Джудзъ” тук. Добре развитият културен живот в провинцията допринася за това тя да бъде родно място на много други големи личности от историята. Сред тях са калиграфът, учен и поет Цай Сян /1012-1067/, философът и историк от късния период на династия Мин Ли Джъ /1527-1602/, чиновникът, противопоставил се на Великобритания през Опиумната война от 1839-1842 г., Лин Дзъсю /1785-1850/, Лин Дзюемин – един от 72-мата мъченици, избити при потушаването на въстанието в Гуанджоу през 1911 г., както и много други съвременни революционери, учени, писатели, артисти и архитекти.

Ако пътувате из провинцията, не бива да пропускате да чуете „нанин”. Това е традиционна китайска опера, съществуваща от над 1000 години, която се изпълнява на южнофудзиенски диалект. Нанин /南音 nányīn – букв. „музиката на юга”/ е считана за най-древната форма на музикално изкуство в Китай, освен това е и сред най-старите в световен мащаб. Произведенията на тази опера се записват по специална система.

Корените на „нанин” могат да бъдат проследени чак до времето на династия Хан /206 г. пр. н. е – 220/. Отначало той възниква в замъка на императора, но по-късно, заедно с дворцовите музиканти, бягащи от ужаса на гражданските войни, „нанин” се установява като традиция в южните части на страната.
Описвана като хармонична и елегантна, тази музика е отражение на една отминала епоха, когато хората е текъл в умерено, спокойно темпо. Тя е съчетание от древна имперска музика, будистки напеви, поетичен ритъм и мелодии, характерни за драмата. Типичното произведение в стила „нанин” може да трае едва две минути, но може и да се проточи до четирийсет.

Сред инструментите, на които се изпълнява „нанин”, са дунсяо /вид флейта/, нанпа /стунен инструмент, наподобяващ лютня/, арсян /букв. „две струни”/, сансян /„три струни”/ и пайбан /хлопки/.

Освен музикалния стил „нанин” в културата на Фудзиен са запазени и продължават да се развиват и много други древни обичаи. Такива са например представленията с парцалени кукли в Джанджоу и с марионетки в Цюенджоу. Този вид сценично изкуство е практикувано в много части на страната през вековете, но тук е било особено популярно и развито до такава степен, че някои от куклите на конци, изработвани в провинцията са имали до 30 корди за контролиране на движенията. Представленията с марионетки са съпроводени от енергичен говор и музикално оформление. В Цюенджоу се разиграват главно митични постановки, докато куклите в Джанджоу обикновено участват в батални сцени, както и в адаптации на вълшебни приказки.

Фудзиен се слави с изделия на ръчния труд, например лакирани съдове и коркови пана, които местните започват да изработват в началото на миналия век. Говори се, че през 1913 г. някой донесъл от Германия „картина от корк”. Тя толкова впечатлила хората във Фуджоу, че те започнали да използват корка за направата на всякакви декоративни изделия, като им придали съвсем китайски вид.

Друг шедьовър на традиционното изкуство са фигурите от камък от планината Шоушан, която е разположена в северните покрайнини на Фуджоу. Шоушанският камък има мека и гладка повърхност и се среща в най-разнообразни цветове, което го прави идеален материал за изработка на гравюри.

Археологически находки свидетелстват за това, че хората са изработвали фигури от него още преди 1500 години. В гробница на Южните династии от този период са открити скулптури на прасета. По-късно, по времето на династии Тан /618-907/ и Сун /960-1279/ каменните фигури били най-вече изображения на Буда, кадила и погребални статуетки. През династия Юен и Мин /1271-1644/ шоушанският камък се е използвал също така за изработка на печати. Още по-късно майсторите станали толкова изобретателни, а произведенията – толкова разнообразни, че в това изкуство се оформили няколко школи.

Има обаче един измежду многото видове шоушански камък, който не е толкова често срещан. Тиенхуан е името на този минерал, който е най-цененият материал за статуетки и фигури в цял Китай. В миналото една унция от този т. нар. „император на камъните” е струвала тежестта си в злато, а сега стойността на тиенхуана е още по-голяма. През есента на 1996 г. на търг е продаден печат с дракон отгоре на династия Цин, тежащ 460 г, като началната цена била 300 хиляди юана, но в крайна сметка сделката била сключена за колосалните 1,4 милиона юана. Тиенхуанът е толкова ценен за китайците, че съществува поговорка, която гласи: „Лесно е да притежаваш злато, но е трудно да намериш тиенхуан”.

В дълбока древност в изворите в Шоушан са падали късове скали от планината. С времето те са се превърнали в седиментен минерал с жълто-червен оттенък, който местните жители добивали по-късно от почвата в оризищата. Оттам идва и името на камъка – тиенхуан /田黄 – букв. поле и жълто/. Някога са съществували и червеникави, бели, черни и жълти такива камъни – респективно хунтиен, байтиен, хейтиен и хуейтиен, които обаче изчезнали вследствие на векове добив.

Влиянието и на трите най-разпространени религии в света – будизъм, християнство и ислям, се усеща и личи в културно-историческото наследство на провинцията. Във Фудзиен се намират 14 будистки храма. Хилядолетната джамия Циндзин в град Цюенджоу пък е една от най-древните мюсюлмански сгради на територията на страната. В Сямън се намира най-старата протестантска църква в Китай, датираща от 1848 г. XIX в. е белязан от особено голяма активност на мисионери във Фудзиен, затова и много църкви са построени тогава, но историците смятат, че първите християни са обикаляли тези земи преди повече от 1000 години. Към 2007 г. в Сямън, градът, считан за родното място на протестантството в Китай, е имало 54 регистрирани пастора, обслужващи 40-те храма в града.

Фудзиен е мястото, където възниква южният стил шаолинско кунфу. Техниките и оръжията са много и изключително разнообразни, като варират на различните места, където се практикува това бойно изкуство. Ярък пример за това е селото Джоунин, където кунфу е не просто уникално, но и може да се учи само от хора, носещи фамилията Джън.

Историята гласи, че когато през XVII в. манджурските племена свалят от трона династия Мин, воини, лоялни на предишната власт, се опитват да я възстановят. Сред тях били и монасите от Южната школа Шаолин. Като следствие от това те променили дори поздрава си: докато монасите от севера отдавали своята почит към противника, сключвайки ръцете си една в друга като за молитва, на юг започнали да стискат десния си юмрук и да го допират до лявата си длан. Този жест символизирал йероглифа на династия Мин – 明. Днес в повечето филми на кунфу тематика бойците се поздравяват именно така.

Новият император не можал да прости предателството на шаолинските монаси от юга и заповядал техният храм да бъде разрушен до основи и никога да не бъде издиган отново. Така и сторили подчинените му и много скоро Южен Шаолин – където и да се е намирал, потънал в дебрите на историята. Едва в последните няколко десетилетия историците започват да правят опити да се определи точното му местонахождение.

В продължение на дълго време три храма в провинцията спореха за това къде се е намирал истинският Южен Шаолин – в Путиен, Цюенджоу или Фуцин.

В покрайнините на Путиен през 557 г. е построен манастир. Той е бил разположен на 17 км от днешния град, на 500 м надморска височина в планината Дзиулиеншан. Това е установено при археологически разкопки през 1986 г. На мястото на манастира е построен музей, където могат да се разгледат предметите, намерени от учените. Най-добре запазените сред тях са няколко каменни корита, за които се предполага, че са били използвани с медицинска цел. Малко се знае за манастира в Путиен освен това, че се е наричал Лин Цюен Юен. Фудзиенските археолози не могат да уточнят със сигурност дали това е било местообитание на шаолински воини или на други монаси.

Манастирът в Цюенджоу, за който се твърди, че е Южен Шаолин, е съвсем близо до центъра на града и може да бъде достигнат с всякакъв транспорт и дори пеша. Нарича се Джънгуо Дунчан и датира от периода 874-879 г., като оттогава насам е опустошаван и строен наново общо 3 пъти. През 907 г. е съборен от жесток тиранин на име Уан Шънджъ, на когото монасите от манастира имали дързостта да се противопоставят. Комплексът е възстановен по времето на династия Северна Сун и срутен отново през 1236 от Южна Сун. Последно събаряне манастирът претърпял от манджурите през 1763 г. Реконструкцията, която довежда до съвременния му вид, започва през 1992 г. и още не е напълно завършена.

Що се отнася до това кой е истинският Южен Шаолин, най-много историци дават гласа си за манастира във Фуцин. В него дори са били намерени порцеланови изделия от времето на династия Сун /960-1127/ с гравирани йероглифите „少林” /Shàolín/. От целия манастир, който се разполага в планината Шъджушан, засега е възстановен само централния корпус, но от има достатъчно руини от останалата част на комплекса, за да придобие човек представа за това как е изглеждал навремето Южен Шаолин. Тук може да се види дори гробницата на един от монасите.

В близост до манастира във Фуцин се намира туристическият парк Шъджушан, където се предлагат уникални ястия от риба, уловена в планината.

Фуджоу

Фуджоу е административният център на провинцията Фудзиен. Намира се по долното течение на р. Миндзян, в един от трите региона с горещи извори в Китай, и заема 11 900 кв. км площ. Населението му е 5,5 милиона.

Най-добрият период да се посети градът е между месец април и ноември.

Фуджоу е наричан „град на три планини, две пагоди и една река”. Планинските вериги, намиращи се в непосредствена близост до него, са Уишан, Няошан и Пиншан. Територията му е разполовена от от р. Миндзян.

Пинтан, най-големият остров във Фудзиен и петият по големина в Китай, се намира се само на 28 км от Фуджоу и е известен с мъглите, които често го обгръщат от изток. Зигзагообразният бряг на острова предлага повече от 100 километра плажна линия.

Във Фуджоу си струва да се види храмът Хуалин в южното подножие на планината Пиншан, северно от града. Той е построен през 964 г. по времето на династия Северна Сун /960-1127/. За съжаление на туристите, към днешна дата от храма е запазена само главната зала, тъй като другите постройки са били дървени и не са оцелели във влажния климат.

Друга забележителност на местността е националният горски парк, един от деветте главни парка в КНР, които обслужват едновременно научни цели и туризма. Намира се в село Чъцяо, разположено в северните покрайнини на Фуджоу, и се състои от горска зона, разсадник, зимна градина, специален парк на дървесните видове и място за почивка.

Другият парк, привличащ туристите във Фуджоу, е Сиху („западно езеро”), в чиито предели попада и Музеят на провинция Фудзиен. Паркът е изключително красиво място, внушаващо чувство за хармония. Обширните поляни и дългите алеи, заобиколени от бенгалски фикуси, лъкатушат около водата. Самото езеро е създадено от човешка ръка – изкопаването му през 282 г. било част от мащабен ригационен проект.

В източните покрайнини на града се издига планината Гушан. „Gǔ” на китайски означава барабан и планината е наречена така заради една скала, намираща се на върха й. Тя досущ прилича на огромен барабан, а и често, когато вали дъжд или духа вятър, издава звуци, наподобяващи бумтеж.
На юг от билото, върху плоски скали на около 450 м надморска височина, се намира 1000-годишният храм Юнцюен. Той е олицетворение на древнокитайската архитектура, а по урвите наоколо има мистични надписи.

Храмът е построен на такова място, че туристите, разхождащи се в планината, не могат да го видят, независимо дали се придвижват пеша или с превозно средство. А когато намерят пътя и влязат в храма, те не могат да видят вече самата планина.

Пред самия храм растат две палми от вида цикас. Те са на над хилядолетие, но продължават да цъфтят всяка година. В двора на Юнцюен има две 7-метрови пагоди, построени при династия Сун през 1082 г. По стените на двете постройки има издълбани общо 1038 фигури на Буда, някои от тях се намират дори по стрехите. Подобна изработка почти не се среща на друго място в Китай, затова е и дълбоко ценена от поклонниците и хората на изкуството. Тези стотици образи на божеството са гордостта на Юнцюен и признати за национално съкровище.

Другата ценност, която пази храмът, това са около 10 хиляди будистки ръкописа от времето на династия Мин нататък. В Юнцюен се съхраняват и почти 700 произведения на монаси, които убождали пръстите си и изписвали йероглифите със собствената си кръв.

В най-голямата зала на храма има жертвена масичка от дърво, за която се твърди, че не би могла да бъде изгорена, да изгние или да бъде повлияна от времето или от човешка ръка по какъвто и да било начин. В кухненските помещения на комплекса пък се намира голямо метално гърне с дълбочина 80 см и диаметър 1,67 м, което може да събере храна, достатъчна да бъдат заситени почти хиляда души.

Отново в покрайнините на Фуджоу, само че в полите на планината Дзиншъшан, в село Маан може да се види гробницата на Лин Дзъсю. Построена е през 1826 г. от Лин Дзъсю за неговите родители. В момента се състои от шест гроба, като останалите четири включват и неговия, този на жена му, на брат му и на снаха му. Регионалното правителство на Фудзиен реставрира гробницата два пъти – през 1962 г. и през 1982 г., като изгражда защитен насип пред нея и засажда борове и бамбук зад нея.

Лин Дзъсю /1785-1850/ е китайски учен и чиновник от династия Цин. Признат е за национален герой заради борбата си с британците при опиумната война от 1839-1842 г. Роден е в местността Хоугуан във Фудзиен. След като успешно полага най-високите изпити в китайската система, Лин Дзъсю влиза в академията „Ханлин” и в правителството. Той предлага на императора начини да се потисне търговията с опиум и бива изпратен в провинция Гуанджоу да се занимава пряко с проблема. Умира в Чаоджу, провинция Гуандун, на път да даде своята лепта за потушаването на Тайпинското въстание /1850–1871/.

Бялата и Черната пагода са наричани „пагодите близнаци на Фуджоу”.

В западното подножие на хълма Юшан по времето на династия Тан е построена пагодата Дингуан или Бялата пагода. Каменна табела разказва историята, че когато през 904 г. била направена първата копка за построяването на пагодата, в пръстта било намерено лъщящо мънисто. Затова дали на мястото името „Dìngguāng” – или „сигурна светлина”. Днес от оригиналната структура е запазена само каменната основа. Първоначално Бялата пагода е била изградена от тухли и дърво и е имала 7 етажа. През 1538 г. обаче е ударена от мълния, вследствие на което дървените елементи са изгорели, повредена е била дори част от тухления скелет. През 1548 г. пагодата е ремонтирана, като тогава строителите се постарали да я направят само от каменен материал. Затова и Бялата пагода, която можете да видите днес в покрайнините на Фуджоу, е в стил от времето на династия Мин.

Черната пагода носи това име, защото е направена от тъмносив гранит. Тя се намира в източното подножие на хълма Ушан. Построена е на мястото на пагодата Дзингуан, затова понякога е наричана и така. Уан Янси, владетелят на Фудзиен по времето на Петте династии /907–960/, построил тази пагода, за да моли Буда да бди над трона му. Строежът започнал през 941 г., като било планирано да се издигнат 9 етажа, но Уан бил екзекутиран, преди да бъдат довършени последните 2. Така осмоъгълната сграда днес се издига на 35 м височина.

Във всеки ъгъл на всяко от 7-те нива на пагодата има колони. На колоните на приземния етаж са изобразени небесни владетели и звездни пазители. Колоните са прекрасно запазени и не е имало нужда да бъдат реставрирани, въпреки многото ремонтни дейности, извършвани по пагодата през вековете.


Путиен

Путиен се намира в централната част на крайбрежието на провинцията. На изток градът граничи с морето и остров Тайван, на юг и на запад – с гр. Цюенджоу, а на север – с Фуджоу. Площта му покрива 3781 км², а населението му е малко над 3 милиона.
Подходящият сезон за туристите да посетят Путиен е от април до декември.

На един час път от Путиен с лодка или автобус се намира остров Мейджоу. Той представлява национален туристически резерват, който може да се похвали със свежи дървета и живописни заливи, както и с обширен пясъчен плаж, дълъг повече от 20 км. Над 40 декара от площта на Мейджоу са покрити с противовятърни прегради.
Остров Мейджоу се счита за родното място на Мадзу или Лин Мо – богиня на морето и една от най-обичаните в китайската митология. За хората от Тайван и за поклонниците й от цял свят Мейджоу е свещено място.

Мадзу била свръхинтелигентна. Притежавала дълбоки познания от медицина и навигация. Мадзу не живяла дълго, но за краткия си земен път успяла да спаси стотици рибари от сигурна смърт и да благослови множество местни жители. В знак на своето уважение към нейното милосърдие хората построили храм в чест на Мадзу. Той се намира на връх Мейю на острова и в него се съхранява златна статуя на богинята, за която хората вярват, че е въплъщение на тялото й и която е свята реликва за вярващите.

На билото на планината Уаншан, на 25 км от източната част на Сиенйоу /докъдето от Путиен вървят редовни туристически автобуси/ се намира езерото Дзиули. Районът около езерото се слави със своите пещери, водопади и скали. Сю Сякъ /1587-1641/, известен пътешественик от времето на династия Мин, провъзгласява Дзиули заедно с планината Уишан и пещерата Юхуа, намираща се в Дзянлъ, за „трите ненадминати по красота места във Фудзиен”.
Живописната планина Фънхуаншан се намира на около три километра южно от Путиен. Тя представлява изключително свеж пейзаж от дървета и препускащи извори. На фона на тази извисяваща духа природна картина будизмът е процъфтявал в продължение на векове. За това свидетелства храмът Гуанхуа, който се намира в подножието на планината.

Построен по времето на Южните династии /420-589/, той бил дом за хиляди монаси чак до династия Юен /1271-1368/, когато бил опожарен. Династия Мин /1368-1644/, наследила трона на китайската империя, успяла постепенно да възвърне красотата и хармонията на храма.

Ниндъ

Този почти 3-милионен областен град се разполага върху 12 900 км² в североизточната част на Фудзиен. Идеалният период за екскурзия до Ниндъ е от април до декември.

Ниндъ е земеделски град – тук се отглеждат ориз, сладки картофи и други култури. По производство на чай и чаено масло областта е на първо място в провинцията, а в местността Гутиен, намираща се в нейните предели, се отглеждат най-големите количества тремела /вид китайска дървесна гъба/ в страната. В Ниндъ се отглеждат още гъби, помело /най-големият цитрусов плод, приличен на сладък грейпфрут/, карамбола /наричана още плод-звезда заради формата си, със сладко-кисел вкус/, плодовете лиджъ и лунйен. Развито е и винопроизводството.

Основните туристически атракции тук са планината Тайлаошан във Фудин, река Лию и водопадите Дзиулундзи в Джоунин, планината Джътишан, потокът Юенян в Наппин.
Издигаща се над залива Цинчуан в Източно Китайско море, планината Тайлаошан със своите гранитни върхове и пещери се намира на 45 км от Фудин на границата между провинциите Фудзиен и Джъдзян. Морето се разлива чак до подножието на планината, което прави гледката на това място изключителна. Природният ансамбъл се допълва и от великолепната архитектура.

Легендата гласи, че планината била кръстена Таймушан в чест на стара даоистка светица, която много обичала орхидеите. По-късно името било променено на Тайлаошан, каквото си остава и до днес.

На територията на „Безсмъртната планина върху морето”, както Тайлаошан нерядко е наричана, има множество древни храмове като Сианшан, Байюн, Тиенмън, Жуейюн, Гуосин, Линфън и редица други.

Водопадите Дзиулундзи пък се намират в местността Джоунин. Те се стичат в дълбока клисура, заградена от стръмни върхове. Спускат се надолу в продължение на 1000 метра, образувайки девет редици.

Поточето Юенян, което тече през североизточната част на Наппин, е национален туристически обект и единственият резерват за птиците мандаринки в Китай. Мандаринката е симпатична и любвеобилна птичка, намираща се под закрила на държавата втора степен. Изолираните хълмове, гъсто обрасли с дървета, в околността са идеален дом за тези пернати. Поточето е дълго 14 км и заедно с няколко други малки рекички – Байшуей, Часи, Шуейджу, Као, и езерото Юенян представлява атрактивно място за посещение.

Нанпин

Град Нанпин, разположен в северен Фудзиен, има население от 3 милиона.

В този регион е изобретена хартията от бамбук, най-ранната, използвана в историята на китайското книгопечатане.

Туристическата мрежа на област Нанпин включва около 150 обекта – планината Уишан, хълмът Гуейдзун и гората Уанму в Дзиеноу, планината Джанлушан в Сунси, Дунгуншан в Джънхъ, Фугайшан в Пучън, порцелановата пещ от времето на династия Сун в Диенян и др.

Всеки от 36-те върха в Уишан има своя характерна форма. В тази планина има общо 72 пещери. Освен това Уишан може да се похвали с кристално чистия поток Дзиуцю, както и с останките от древен град от периода на династия Хан.

Хълмът Гуейдзун, известен като „По-малката Уишан”, се намира на 15 км северно от град Дзиеноу. В най-високата си точка хълмът достига 596 м. В Гуейдзун има три пещери и един храм. Тук могат да се видят още изворът Шъсин, връх Сиенлу, будисткият манастир Чунжън.


Цюенджоу

Цюенджоу е един от най-древните градове в Китай, някога се е славил като най-голямото пристанище на Ориента. Включен е в Списъка на защитените природни и исторически зони в света на ЮНЕСКО.

На изток морето разделя Цюенджоу от остров Тайван. Климатът тук е типично фудзиенски – топъл и влажен, благоприятстващ туризма през цялата година.

Джън Чънгун /1642-1662/, националният герой на Китай, който през ХVII в. помага на правителството да си възвърне остров Тайван от холандците, е роден именно в Цюенджоу. Неговият мавзолей в град Нан’ан е една от историческите забележителности в региона.

Интерес за туристите в Цюенджоу представляват и природните пейзажи. Най-известните планини тук са Цинюеншан, Дзъмаошан, Сиенгуншан, Линсюшан и Пънлайшан.
Тук можете да похапнете пържени миди, спагети в месна супа и рибни пелети. В никакъв случай посетителите не бива да пропускат да опитат от китайския чай в Анси. Музикално-сценичното изкуство в Цюенджоу е представено от „нанин” стила и представленията с марионетки.

Благодарение на географското си положение още от древността Цюенджоу е бил морската порта на Китай към други земи. По времето на династии Сун /960-1279/ и Юен /1271-1368/ градът се превръща в един от най-големите портове на света. Такъв си остава до края на XIV в. под името Дзайтон. Цюенджоу е бил ключова точка по Морския път на коприната, където освен че е процъфтявала търговията с коприна, сатен и захар, са се обменяли и идеи и вярвания. Християнство, ислям и манихейство /единствената мъртва религия, създадена от месопотамския пророк Мани/ се срещат тук, за да се превърне Цюенджоу в „световен музей на религиите”, както много хора го наричат днес. Тук екзотични култури продължават да се смесват с традиционните, както е било много векове назад във времето. Така са се появили джамията Циндзин, която е на 1000 години и е една от най-старите на територията на Китай, храмът Кайюен, дворецът Тиенхоу, мостовете Луоян и Анпин, древният град Чуну и други произведения на класическата архитектура.

Джамията Циндзин е построена през 1009 г. по време на династия Сун. Построена изцяло от гранит по подобие на джамиите в сирийската столица Дамаск, тя е сред петте най-стари в мюсюлманския свят въобще. 20-метровите порти на този храм са три – външна, средна и вътрешна. Докато третата е издържана изцяло в древноарабски стил, то във външните две личи китайско влияние.

Въпреки богатото разнообразие на религиозни влияния в Цюенджоу, болшинството от местните жители изповядва будизма. Затова, ако човек иска да се потопи в културния живот на града, трябва задължително да посети храма Кайюен. Той е основан през 686 г. по времето на императрица У Дзътиен от династия Тан, а при династия Сун тук са живели около хиляда монаси. Площта му се е разраствала през вековете и днес храмът се разполага върху огромната територия от 33 350 м². има музей, където могат да се видят предмети от временто на династия Сун, намерени в разкопки близо до Цюенджоу.

Легендата разказва, че някога тук е живял богатият земевладелец Хуан Шоугун, който притежавал обширна земя, засята с черничеви дървета. Един ден в съня му се явил монах, който му заповядал на мястото на овошките да построи храм. Хуан Шоугун отвърнал, че няма да направи нищо, докато на черниците не разцъфтят лотоси. Богатият земевладелец бил смаян, когато само няколко дни по-късно на мястото на сочните плодове се били разтворили лотоси. Неспособен да се отрече от думите си или да противоречи на волята на Буда, Хуан Шоугун дал земята си, за да построят храм на мястото на градината му. Днес, 1300 години по-късно, Кайюен още се крие в сянката на черничеви дървета.

Двете високи пагоди на храма Кайюен се виждат отдалеч. Източната кула Джънгуо е висока 47 м, а западната Жъншоу се издига на 43,5 м. Тези две кули предлагат уникално по рода си изживяване – на всеки техен етаж може да се видят картини на будистка тематика, които изглеждат буквално като живи.
Основният корпус на храмовия комплекс е висок 20 метра и заема малко над 1 дка площ. В него има 34 статуи на Буда, 24 ангела и 86 колони, останали от някогашните общо 100. На излизане от главната зала на Кайюен се вижда четириетажният Храм на сладката роса. Неговият олтар е един от трите най-големи в цял Китай, нареждайки се до тези на пекинския храм Дзиетан и на Джаоцин в Ханджоу.

В една от залите на Кайюен е издигната статуя на основателя на храма Куан Ху.

Сямън

Област Сямън се състои от остров Сямън, остров Гуланю и част от континента. Тук са живели предците на много хора от настоящето население на Тайван.
Туристическият сезон в Сямън трае от април до ноември.

Сямън, наричан още Амой, е известен със зеленчуковите ястия и лечебните храни, приготвяни в храма Нанпутуо.

Нанпутуо е сред най-древните будистки храмове на територията на страната. Построен е преди повече от хилядолетие по времето на династия Тан /618-907/. Храмът е и един от най-големите в провинцията със своята площ от 30 хил. м². Намира се в южната част на Сямън, между морето и полите на планината Улаофън /„Петимата старци”/.

В храма Нанпутуо се влиза през Залата на Тиен Уан /„небесните владетели”/, където туристите посреща усмихнатият Буда Майтрея. Китайското му название е Милъ Фо. Той е известен като бъдещият Буда, за когото вярвали, че ще дойде на Земята след Буда Сакямуни и ще предложи спасение на хората. Зад Буда Майтрея стои Уей Туо, страж и защитник на будистката доктрина.

Следва Махавира или Дасюнбао – Залата на героичното съкровище, построена през 1921 г. Тя представлява двуетажно здание със на Буда от трите епохи. Сакямуни, Буда на настоящето, Касяпа, Буда на миналото, и Майтрея. В залата се намира и бодхисатва Авалокитешвара или Гуанин, богинята на милостта. Бодхисатва са висши същества, съзнателно отказали се от крайното Освобождение, за да помагат на духовния напредък на човечеството.

Залата на великото състрадание – Дабей, е реставрирана в края на 30-те години на миналия век. В това осмоъгълно помещение има още четири фигури на Авалокитешвара с кръстосани пред гърдите 48 ръце. Всяка от десетките длани на Авалокитешвара държи по едно миниатюрно око. В двата края на залата има по един бенгалски фикус.

В задната част на храмовия комплекс Нанпутуо се намира малък музей, построен през 1936 г., който съхранява колекция от будистки ръкописи, калиграфии, скулптури от слонова кост, бронзови камбанки и други произведения на изкуството.

Близо до храма Нанпутуо се намират Сямънският университет и Антропологическият музей, разполагащ с богато разнообразие от керамика, изделия от порцелан и нефрит, монети, прекрасни калиграфии и живопис от Китай и Тайван.

В Нанпутуо може да намерите храна не само за душата. По традиция в храма се сервират вегетариански ястия. Те представляват истинска атракция сами по себе си със своите пъстри цветове, свеж вкус и поетични названия.

Островчето Гуланю, разположено югозападно от остров Сямън, е едва 1,78 км² голямо, а жителите му са около 20 хиляди. От града го разделя р. Лудзян, широка близо 700 метра. Остров Гуланю е наричан „градина върху водата” заради ансамбъла от скали и червени тухлени къщи в колониален стил, сгушени между зелени дървета. Над острова се издига 100-метровата Слънчева планина. Златистият пясък на източия и западния плаж и чайките, кръжащи над цялата тази красота, са финалният щрих на този почти утопичен пейзаж.

На върха на Слънчевата планина се издига статуята на националния герой от XVII в. Джън Чънгун. До статуята има и мемориална зала.

По улиците на острова не се движат коли и автобуси, нито дори рикши, и затова той е едно от най-чистите и спокойни места в Китай.

Сямънският музей със своя ален купол се намира на острова. Разположен е върху хълм, който макар да не е висок, разкрива разкошна гледка над Гуланю. Вътре е толкова тихо, че всяка стъпка отеква по коридорите му. Музеят разполага с около 1000 експоната

През XIX в. Гуланю е бил примамливо място за множество европейски търговци, които оставят след себе си красиви сгради в западен стил.
Университетското градче Дзимей е още една забележителност в област Сямън. Всяка година в рамките на фестивала на Драконовите лодки в Дзимей се провеждат грандиозни регати.

Лунйен

Областта Лунйен в западен Фудзиен се простира върху 19 000 км², което представлява 15,7% от общата територия на провинцията. 63% от площа на Лунйен е заета от дървесна растителност. Местното население възлиза на 2,692 милиона.

Лунйен е известен революционен център в рамките на провинцията. През 30-те години на миналия век лидери на ККП, включително Мао Дзъдун, Джоу Ънлай, Лиу Шаоци, Джу Дъ, Чън И, Йе Дзиенин и Дън Сяопин, са извършвали революционна дейност тук.

В региона си струва да бъде посетена варовиковата пещера Лункун в село Лункан. В нея има хълмове, в които има други по-малки пещери, в или около които тече вода. Въздухът в зигзагообразната Лункун е поразително чист, а входът на пещерата е заобиколен от причудливи скали.

В Топ 10 на живописните места в провинция Фудзиен се нарежда планината Гуанджайшан. Тя се намира едва на 1,5 км от град Лиенчън, а най-високият й връх Линджъ наподобява гъба по своята форма. Той се издига на 650 м надморска височина.

От по-голямо разстояние Гуанджайшан прилича на лотосов цвят. Магнетичната красота на природата по тези места е вдъхновила много хора на изкуството да оставят тук свои калиграфии и картини, които могат да се видят и до днес. Голям брой кули, беседки и храмове са строени в планината през вековете, а по времето на династия Сун /960-1279/, Мин /1368-1644/ и манджурската Цин /1644-1911/ тук са се намирали класически академии.

Преди около 1000 години племето хакка мигрира и се заселва в областта Лунйен. За да се предпазят от злодеи и диви животни, хората от тази народност започват да използват подръчни материали, за да строят своеобразни „крепости”. Появяват се неколкоетажни постройки от кирпич, способни да приютят цяло семейство или дори клан. Тези домове от огнеупорен материал са практически неподатливи на човешки и природни влияния. Главните входове са подсилени от желязо и дървени летви за заключване.

Крепостите са просторни отвътре и различни по форма – овални и четириъгълни. Облите са най-разпространени, като най-малките са дву- или триетажни с 20-тина помещения, а най-големите достигат 4-5 етажа и разполагат с над 50 отделения. Най-често срещани са 3-етажни кули с диаметър около 70 м. В центъра на приземния етаж има двор и врати, водещи към стаи. На най-ниското ниво това обикновено са кухните и общите помещения.

По времето на династия Мин дори японските пирати, които щурмуват китайските земи, никога не нападали кулите на племето хакка. Тези постройки и днес се смятат за архитектурно чудо от експертите и са важна забележителност в областта.

Друга забележителност, свързана с народността хакка, с която може да се похвали Лунйен, това е р. Тиндзян. Наричана от хакка Реката майка, това е една от големите реки в провинция Фудзиен. Тиндзян извира от Чантин, „столицата” на племето, и тече в продължение на 285 км на юг.


Джанджоу

Туристическият сезон в Джанджоу започва малко по-рано, отколкото на останалите места, през февруари, и продължава чак до октомври. Градът се намира на югоизточния бряг на Китай по поречието на р. Дзиулундзян /„реката на деветте дракона”/.

Джанджоу е известен с прозвища като „Земята на изобилието”, „Хуашъ” /„град на цветята”/ и „Земята на рибата и ориза”, дадени му заради добре развитото в региона селско стопанство. Тук растат разнообразни цветя, гъби, зеленчуци, портокали, мандарини, банани, помело, ананаси, плодове лунйен, лиджъ и др.
Климатът тук е субтропичен, силно повлиян от крайбрежното разположение на града. Пейзажът се състои от планини, море, скали, пещери, храмове, мостове, дървета, цветя и плодове.

На морския бряг върху площ от 100 км² се разполага уникалният за Китай Геоложки парк в Джанджоу, който през 2001 г. получава наградата „Национален геоложки парк на годината”. Той представя четири типа уникални вулканични образувания, които рядко могат да се видят на друго място. Паркът представлява огромен интерес за туристи и учени от цял свят. Геоморфологичният му терен се е образувал преди 28,61-15,41 милиона години вследствие от разместването на Хималаите. В парка в Джанджоу могат да се видят много чудеса, сред които са цепнатини в скалите, досущ приличащи на осемте триграми, които древните китайци са използвали за предсказване на бъдещето. Друга изключителна гледка са „водопадите” от камък, също образувани по естествен път.

В Джанджоу се намира планина Южна Тайушан. Нейната „сестра” – Северна Тайушан, се намира на архипелага Дзинмън, който също принадлежи към територията на провинция Фудзиен. Двете планини „надничат” една към друга от огромно разстояние и са истинска светиня за китайците, родени в Джанджоу, особено за тези, напуснали впоследствие града. Когато се връщат по родните си места, емигрантите задължително посещават храма Фусин, който се намира в Южна Тайушан и в който по всяко време на деня през цялата година се носи миризмата на тамян.

Най-високата точка в Джанджоу е върхът на хълма Джъшан. По стръмните склонове на този хълм растат големи количества линджъ. Това е вид гъба, използвана за медицински цели, носеща още названията „манентаке”, „гъба на дълголетието”, „вълшебният крал на билките”, а също и „лакиран нос” заради лъскавата си повърхност. Смята се за еликсира за вечна младост, който даоистите са търсили в продължение на векове. Още преди 5000 г. китайските императори са консумирали ганодерма във вид на чай.

На хълма Джъшан от времето на династия Тан /618-907/ досега строени множество храмове, повечето от които за съжаление са били унищожени през годините. До ден днешен са запазени само три постройки – Ганлу, Сиенджън и Жъхуа.

Издигащата се в югоизточната част на местността Чантай планина Тиенджушан е наричана още „небесен стълб, пронизващ небесата”, защото върхът й често е заобиколен от мъгли и облаци.

Древният замък Туншан е построен от камък през 1387 г. от Джоу Дъсин от династия Мин. Разположен е в северозападната част на остров Дуншан, който е вторият по големина остров в провинцията. Целта на замъка първоначално е била да защитава от японски пирати. Предният му пост си стои непокътнат и до днес. Вътре се намира зигзагообразна мрежа от коридори, както и храмът на Гуан Ю. Входът на храма е обграден от древни постройки. В една от тях се е родил Хуан Даоджоу, чиновник от двора на династия Мин.

Будисткият храм Наншан е построен по времето на династия Тан, а при династия Цин /1644-1911/ сградите са реконструирани. В центъра на главната зала на храма има 5-метрова статуя на Буда Майтрея, изработена от един-единствен къс бял мрамор още по време на управлението на династия Тан.

Библиография:

www.maps-of-china.net

www.chinaculture.org

www.asinah.net

www.chinaplanner.com

www.answers.com

www.cultural-china.com

www.travelchinaguide.com

www.slovo.bg

www.experiencefestival.com

www.britannica.com

www.nationmaster.com

www.chinaassistor.com

www.chinats.com

www.chinesefolkculture.com

www.english.51766.com

www.pilotguides.com

www.amoymagic.com

www.whatsonxiamen.com


www.7turistov.ru

www.ruschinapark.ru

www.svali.ru

www.active.china-obnovlenie.ru

www.abirus.ru

www.fjta.com

www.whatsonxiamen.com

404

Creative Commons License
Публикациите, подписани от Яна Шишкова, ползват условията на Криейтив Комънс лиценз.
Всички останали принадлежат на техните автори!

krasota

Търсене:

Категории:

bodypaint

Навигация:

Учете китайски в 138-мо СОУ

Учи в Китай! Виж как.