Съставител: Яна Караджова
I курс, “Китаистика”, ФКНФ, СУ “Св. Климент Охридски”
София, 2009 г.
Пекин е политическият и културен център на Китай. Поради дългата си история, Пекин има уникална в световен мащаб култура. Фокусирането върху невероятно богатото историческо минало на Пекин понякога създава у туристите невярната представа, че градът е обърнат повече към миналото, отколкото към бъдещето. А това определено не е така. Разхождайки се из китайската столица човек може да открие безброй прилики с всеки друг голям модерен метрополис – огромни лъскави небостъргачи, оживени търговски центрове, безкраен автомобилен поток.
Ако след дълга, изпълнена с впечатления, но и доста уморителна обиколка из Пекин, на човек му останат сили за нощен живот, то китайската столица е подготвила няколко изненади. Те варират от досег с традиционното китайско изкуство – пекинската опера (която, всъщнот представлява театър, съчетаващ музика, пеене, пантомима и акробатика), демонстрации на древни бойни техники, акробатика и цирк, както и концерти на световноизвестни групи.
Забележителностите в Пекин са толкова много, че на човек месец няма да му стигне, за да обиколи основните от тях, дори и да обикаля от сутрин до вечер. Световноизвестни са преди всичко площадът на небесното спокойствие – Тиен-анмън, Забраненият град, Летният императорски дворец, Храма на небето както и Великата китайска стена.
Площад Тиен-анмън
Простиращият се пред портата на небесното спокойствие площад Тиен-анмън е символът на Китай. Това обширно пространство, покрито с паваж, става сцена на студентските протести от 1989 г. с кървавата им развръзка. То е показателно за комунистическата идеология и колосално доказателство за държавна мощ. Председателят Мао е положен тук, а монолитният китайски парламент отвисоко наблюдава площада.
Днес Тиен-анмън е сред любимите дестинации за местни и чуждестранни туристи. Въпреки типично комунистическия си дизайн площадът неведнъж се е превръщал в бойно после на неравностойни битки между правителството и бунтуващи се групи граждани.
Това е най-големият обществен площад в света. Той е огромен парк, където се разхождат влюбени двойки, играят деца, а възрастни пускат в небето хвърчила. Площта на площада е 440 000м ² и може да побере 1 000 000 души. На свечеряване войниците от НОАК (Народноосвободителната армия на Китай) маршируват и с тържествена церемония свалят китайското знаме, привличайки тълпи от очаровани китайци. По време на династиите Мин и Цин е бил затворен за обществено ползване и е принадлежал само на императора. Той става достъпен през 1911 г.
Тиенанмън е обграден от разнородни исторически сгради – блестящи в съветски стил, както и огромни музеи. В северната част се намира вратата Тиен-анмън (Портата на небесното спокойствие), на която виси портрета на председателя Мао Дзъдун. Обелискът на Народните герои се издига в центъра на площада. Издигнат е през 1958 г. в памет на преследваните заради комунистическите си убеждения и комунистическата революция.
В южната част е мавзолеят на Мао Дзъдун. На юг от него са издигнати статуи в стил социалистически реализъм, илюстриращи революционното минало на Китай.
Близо до мавзолея се намират многовековната порта Джън-ян и Кулата на стрелата. Те са две от няколкото оцелели порти на старата градска стена на Пекин. Те са реставрирани през 2006 г. На първия етаж на Джън-ян може да се види чудесна фотоизложба на старите порти на Пекин, на втория – експозиция на бронзови огледала, а на третия се продават сувенири.
Западната част на площада е заета от Великата зала на народа или китайското Народно събрание, където бюрократичният китайски парламент се събира на редовните си сесии. Отсреща е масивният национален музей, който приютява Историческия музей и Музея на революцията.
Забраненият град
Когато през XV в. император Юнлъ премества столицата от Нандзин в Пекин, той строи обкръжения със стени Забранен град на мястото на стария дворец от династия Юен. Един милион работници и 100 000 занаятчии изграждат заедно новия град. Дворецът е описан като „кутия в кутия“, защото е ситуиран в центъра на града, заобиколен от императорските стени и в пределите на Градската стена. Повечето запазени части са от династия Цин, от династия Мин е останало твърде малко.
Той символизира дистанцията и недостъпността между императора и простолюдието. Той е най-впечатляващия пример за имперска архитектура в Китай. Тук е сърцето на Китай, ядрото на Срединното царство.
Дворецът представлява комплекс от зали и сгради, които са разделени на правоъгълни зони и проходи като истински малък град. Отначалото бил изграден предимно от дърво, огънят бил постоянна заплаха и наистина се случвало да изгаря до основи.
В продължение на седем века Забраненият град е бил дом на 24 короновани глави – 14 от династия Мин и 10 от династия Цин. След краха на империята през 1911 г. той става резиденция на гоминдановските националисти и после на комунистите.
Със своята площ от 15 км² Забраненият град е най-големият и най-добре запазен дървен дворцов комплекс в света. Основният му план е създаден през 1403 г. от император Йонг Ли, на базата на който започва строежът му през 1406 г.Забележителността е оформена по невидима ос, според която постройките са разпределени симетрично в йерархичен порядък. Централните павилиони са три – Тайхъ (Залата на върховната хармония), Джунхъ (Залата на пълната хармония), и Баохъ (Залата на запазващата хармония). Най-важна от тях е Тайхъ. До нея се стига през пет моста, минаващи над потока на златната вода. Той е охраняван от редица от бронзови лъвове и дракони и води до най-големия вътрешен двор, побиращ 100 000 души. Именно тук пратениците на коронованите глави от цял свят са коленичили и лягали на земята девет пъти в знак на уважение към императора.
Тайхъ се издига на триетажна мраморна тераса и в миналото се е използвала за коронации, за честването на рождения ден на императора, на китайската Нова година, на зимното слънцестоене, сватбата на императора. По краищата на извития й покрив са наредени дракони – те показват важността на постройката, колкото са повече, толкова сградата е по-значима.
В Залата на пълната хармония императорът приемал чуждите посланици. Там се провеждали репетициите за големите празници. Зад нея е Залата на запазващата хармония, която се използвала като бална зала и в нея се организирали банкетите.
Забраненият град се състои от 800 сгради. Легендата твърди, че има 9999 стаи, тъй като само боговете разполагали с дворец с 10 000 стаи в Рая, но истината е, че стаите са само 8707.
В Забраненият град човек попада в истински лабиринт от улици, дворове, постройки и стени. Той наистина оправдава името си, защото наистина се навлиза в истински град. Вляво са сградите на наложниците и на императора. Освен паравани и плетени мебели, стаите са изключително бедни откъм мебелировка. Спалните са доста оскъдно обзаведени в сравнение със спалните на европейските монарси от XV-XIX в.
Жилищната част се оказва доста по-малка от представителната, работна част, където императорът е упражнявал властта си. Затова и личната градина се намира зад личните му покои. За разлика от типичните китайски градини, тази е малка, която може да се похвали единствено със старите си дървета, които са на повече от 300 години, свидетели на мислите на императорите от династиите Мин и Цин.
Храмът на небето
Разположен в североизточната част на Пекин, Небесният храм е един от четирите, обгръщащи китайската столица. Градът има формата на квадрат и във всеки край е разположен по един храм: на север – Храмът на Земята, на изток – Храмът на Слънцето, на запад – Храмът на Луната и на юг – Храмът на Небето. Последният е един от най-значителните исторически паметници на Китай, свидетелстващ за високото равнище, до което е достигнала средновековната китайска архитектура. Тук китайските императори отдавали почит към небето и се молели за добра реколта. Това е най-големият архитектурен комплекс, почитащ небето в света.
Обхващайки площ от 2700 м², храмът е ограден от стена, която на юг придобива квадратна форма, а на север – полукръгла. Това въплъщава древното китайско вярване, че небето е кръгло, а земята – квадратна. До 1916 г. територията на Небесния храм е забранена за достъп. В него имал право да влиза само императорът. От дълбока древност молитвите към боговете на земята и на небето били един от главните религиозни ритуали в императорския двор. Те можели да бъдат извършени само от императора, тъй като неговата особа се считала за свещена.
Строежът на храма е започнал през 1420 г. от император Юн Лъ. Първоначално в него се отдавала почит както към Небето, така и към Земята. През 1530 г. император Дзияндзин издига отделен храм на Земята в северната част на Пекин, а този в южната остава само за Небето.
Влиза се през Западната небесна порта и се върви 500 м по път, обграден от кипариси, който съединява основните постройки на Храма на Небето: Залата за жътвени молитви, Залата на небесния свод и Олтара на небето са разположени в права линия.
Залата за жътвени молитви е кръгло здание с троен керемиден покрив, с позлатена сфера. Издигната върху триетажна кръгла мраморна тераса, залата е висока 32 м. Тя е най-впечатляваща от всички дървени китайски постройки. Поддържа се само от 28 огромни колони, наредени в три кръга. Първият се състои от четири колони, всяка висока по 20 м и дебела по 1,20 м, символизиращи четирите сезона. Вторият кръг се състои от 12 позлатени колони, които символизират дванадесетте месеца в годината. Най-външният трети кръг, също се състои от 12 колони, които символизират дванадесетте часа на деня. Двадесет и осемте стъпала символизират двадесет и осемте съзведия във Вселената – според китайската космогония 28 са съзвездията, които изграждат небето.
Другата част на храма, където се намира по-малкият Храм на Небето е строена през XIV в. В него се намира Залата на шепота. Облицованата със сини теракотени плочки стена е висока 3 м и дълга 200 м. Всяка дума прошепната, в която и да е точка на постройката, близо до стената, може да се чуе ясно на противоположния край. Ефектът се дължи на сферичната форма на стената и облицовката й от плочки, които пренасят трептенията по нея.
Паркът Бейхай
Паркът е разположен на северозапад от Забранения град и заема около 70 хектара площ, от която водната площ заема повече от половината. Тук е красиво и спокойно. Жителите на столицата идват в „Бейхай“ (Северно море), за да се поразходят и да си отдъхнат, но също така и за да потанцуват и да почетат вестници по един непознат за нас начин – всекидневниците са сложени в специални стъклени витрини, каквито впрочем могат да се видят и на други места в града, например в близост до спирките на градския транспорт. А танците може би е по-добре да бъдат определени като гимнастика с музикален съпровод. Но гимнастика с много плавни и ненатоварващи тялото движения.
Непосредствено зад портите на южния вход се намира Кръглия дворец. Основната забележителност в него е Залата на придобития блясък, където императорите сменяли облеклото си или просто почивали. Сградата е издигната по време на управлението на Циенлун и сега приютява статуята на огромен нефритен Буда. Нефритената делва за вино, изложена в остъклена витрина пред залата, е датирана към времената на хан Кубилай, който я ползвал на Острова на хортензията, съвсем малко на север оттук.
След като напуснете Кръглия дворец можете да тръгнете на север през моста от бял мрамор. Качете се на върха на хълма, там се намира храма на вечния покой, ламаистки храм, построен от Шунджъ, първия император от династия Цин.
По нагоре се намират Двореца на всеобщия покой и Двореца на истинното прозрение, които се намират в общ двоен комплекс. Стълбите от която и да е страна водят до основите на наблюдателната кула. Сградата отляво е Залата на радостните сърца, където цинските императори приемали на аудиенция висши чиновници. В центъра на парка се намира един малък остров – Ционхуа, на който се издига бялата кула, която е като корона на върха на хълма. Кулата предлага великолепна гледка към града. Тя е тибетска постройка, издигната през 1651 г. в чест на посещението на Далай Лама в Пекин. Тя не само олицетворява почитта на императорското семейство към будизма, но и създава славата на острова.
Дворецът за зараждане на добрите помисли е затворен, но някога е бил дом на позлатения бронзов образ на Ямантака, тибетско божество.
Пътят на изток надолу по склона зад бялата ступа, води до една кула, която се нарича Павилионът на споделената прохлада. От нея започва покрита аеля, която опасва северния бряг на острова.
От северната част на Бейхай, бихте могли да се качите на лодка за кратко пътешествие през езерото до Павилиона на петте дракона на северния бряг. На изток е Кулата Ицин, а точно пред моста е кулата на Нирвана. Надясно от езерото се намира Павилиона Хаопу, построен през 1757 г. Там се намира една от красивите вътрешни градини на парка. В нея има покрити алеи и изкуствено езерце.
Най-доброто място в парка откъдето можете да се насладите на прекрасната гледка е Павилионът на замрежените прозорци. Отдясно е Олтарът на компринените буби, който днес е детска ясла и е затворен за посещение. В миналото тук са се извършвали ритуали в чест на митичната богиня на копринените буби, съпруга на едно от най-известните божества в китайската митология – Жълтия император.
Павилионът на успокоение на душата е градина, построена през 1758 г. Това място е служело за училище за манджурските принцове по време на династия Цин.
Последната постройка в парка е масивна квадратна пагода, наречена малкото небе на запада, построена през 1770 г. в чест на бодхисатвата на милосърдието Гуанин. Пагодата е заобиколена от ров, има четири отбранителни кули и четири арки-порти.
Летният дворец
Летният дворец е най-изисканият и най-красивият архитектурен ансамбъл в цял Китай. Китайската концепция за дворец няма нищо общо с европейската. Дворец в никакъв случай не означава огромна монолитна сграда, а серия от дворове, в центъра на всеки един от които е разположена по една постройка. Тя представлява помещение с два или четири входа. Преминавайки през огромните порти на Летния дворец, попадаме в един истински парк. Някога дворецът се е намирал извън града, но днес стои на 15 км от центъра, в северозападната част на Пекин. Той е пример за императорски парк в китайски стил, събрал безценното градинарско изкуство на страната, известно в цял свят. На входа бронзова статуя на митично животно – кръстоска между лъв и елен, посреща туристите.
Строежът на двореца започнал през 1749 г. Но още преди 800 години мястото било известно с красивите си пейзажи. През XVIII в. императорът от династия Цин – Чан Лун, заповядал да се построи императорска резиденция, в която да има планина и езеро. Тъй като наоколо нямало нито езеро, нито планина, хиляди строители започнали да копаят огромното езеро Кунмин, а изхвърлената пръст натрупали срещу изкопа, оформяйки желаната планина. Строежът продължил десет години. Когато обаче резиденцията била готова, по време на Втората опиумна война била разрушена.
По това време в Китай всичко се строяло от дърво и от Летния дворец останала само пепел. Двадесет и две години по-късно императрица Цъси (най-известната императрица в китайската история, която обичала да прекарва времето си в двореца) го възстановила и разширила. През 1924 г. той е обявен за парк. Заема 2,9 млн. м², три четвърти, от които се падат на водните площи. Изпъстрен е с безброй павилиони в най-разнообразни екзотични стилове.
Живописен фон на Летния дворец са Западните планини в далечината. Най-голямата му забележителност е ажурната галерия – Чанлан, или най-дългият покрит коридор в света – галерия от мраморни балюстради, дълга 728м. Стените и таваните й са изпъстрени с над 14 000 миниатюри, представящи сцени от китайската история, животни, китайски пейзажи.
До северозападния край на езерото стои Мраморната лодка – сграда, построена във формата на лодка.Изобретена е от мрамор, висока е два етажа и е дълга 36 м. Това е единствената постройка в европейски стил. Цъси много обичала да закусва сутрин на горната палуба, откъдето се открива прекрасен изглед към целия Летен дворец. Лодката е известна и с великолепната си дренажна система – колоните между етажите всъщност са тръби, които отвеждат дъждовната вода в езерото. Изкуствените и природните образувания, планините, езерата, храмовете се съединяват в едно цяло и представят богатата традиция на изкуството в Китай.
Старият летен дворец
Дворецът е великолепен комплекс, състоящ се от три градини, оформени по време на управлението на императорите Канди, Юнджън и Циенлун, които са съответно баща, син и внук. Оригиналният комплекс бил обширно владение с повече от 200 постройки с обиколка 7 км.
През 1860 г. паркът е напълно унищожен, когато в двореца нахлуват английски и френски войски, и отново е съсипан при опустошенията, причинени през 1900 г. от обединените войски. Войниците пълнели раниците си със съкровища – част от тези предмети все още могат да се проследят по аукционните къщи.
Днес Старият летен дворец е сбор от паднали каменни колони, мраморни цокли и плинтуси, разхвърляни из Градината на вечната пролет. Едни смятат, че паркът трябва напълно да се възстанови, националистически настроените китайци обаче предпочитат той да остане в руини като горчиво историческо напомняне за злините на западния империализъм.
Три големи религии се практикуват в традиционен Китай – сан дзяо, или трите учения на конфуцианството, даоизъм и будизъм. От тях първите две са чисто китайски, докато будизмът пристига от Индия преди най-малко две хиляди години по Пътя на коприната. Макар и повечето храмове на Китай да са отъждествявани поотделно с трите религии – конфуцианство, будизъм и даоизъм, синкретичният характер на сан дзяо позволява божества и символи и на трите да бъдат видени наведнъж в отделен храм.
Храмът на Конфуций
Конфуций е един от най-великите философи в света и създател на китайското конфуцианско учение. Храмът, резиденцията и паркът на Конфуций са създадени в памет на Конфуций, и са символ на преклонението на китайските императори от различните династии с над две хиляди годишната история. Тези исторически паметници заемат специално място в китайската и в световната източна култура.
Храмът на Конфуций е наричан „Първият храм на Китай“, и е главно място за почитане паметта на Конфуций. През 478 г.пр. н. е., на втората година след смъртта на Конфуций, по заповед на императора на кралството Лу, старата къща на Конфуций се превърнала в храм. В него са изложени облекла и обредни ритуални предмети на Конфуций. Всяка година тук се провежда церемонията в паметта на Конфуций. В началото в храма имало само три стаи. След това, конфуцианството станало официално учение на Китай. Съответно, императорите от различни династии непрекъснато разширявали храма на Конфуций. В резултат на това, той се превърнал в цяла група постройки с голям мащаб. В началото на 18-ти век, император Юнджън от династия Цин дал заповед за ремонтирането на храма. След ремонта, храмът придобил днешния си вид.
Дължината от юг на север на храма е над 1000 м., площта му е 100 000 км², а в храма има 500 стаи. Тук са запазени класически постройки с такъв мащаб, че се нареждат на второ място след Забранения град в Пекин. Той е приет за пример за подражание при изграждането на големите храмове в древен Китай. В храма са събрани над 2000 каменни стели от различните династии на древен Китай. От тях 50 са подписани от императори. Това напълно доказва величието на Конфуций във феодалното общество на древен Китай.
Центърът на храма на Конфуций е официалната зала Дачъндей, чиято височина е 30 метра, ширина – 50 метра, по покрива й има златоцветни кули. Залата е тържествена и може да се сравни с императорския дворец в Пекин. Тя е една от трите големи зали в Китай. Пред залата Дачъндей стоят 10 високи каменни стълбове с резбовани дракони, които привличат голям интерес у посетителите. Тези каменни стълбове са изваяни от 6 метрови каменни блокове с диаметър един метър. Тези величествени и изкусно изработени каменни стълбове са в различни стилове и са скъпоценни реликви за каменната склуптура в древен Китай.
Резиденцията на Конфуций се намира до храма, и в нея живеят роднините на Конфуций от поколения. Това е втората по големина резиденция в Китай след императорската резиденция на династията Мин и Цин (1368– 911 г.).
Резиденцията е изградена през династиите Сун и Дзин (12–13 в.) Това е типична феодална резиденция с площ от 50 000 км². В нея има 500 различни сгради и стаи. Структурата й се характеризира със собствен стил. Предната част е място за разрешаването на проблемите на външния свят, а задната – за всекидневния живот. Архитектурата й се характеризира със стила на правителствените сгради на династиите Мин и Цин. В резиденцията се съхраняват много скъпоценни исторически документи и други културни забележителности с висока стойност.
В парка на Конфуций се намира гробницата на рода на Конфуций и това е най-дълго поддържаната и голяма гробница на един род в света. В нея са погребвани хора от 2500 години насам. Площта й е 2 км², в нея се намират над 100 хиляди гробове на хора от рода на Конфуций от поколения насам. В парка са запазени над 5000 каменни стели и надписи от династия Хан насам. Паркът има незаменима роля за изследването на развитието на политиката, икономиката и културата в историята на Китай.
Храмът, резиденцията и паркът на Конфуций са известни в света с богатата си култура, дълготрайна история, величествен мащаб, разнообразни културни паметници и висока стойност за науката и изкуството. През 1994 г., те са вписани от ЮНЕСКО в списъка на световното културно наследство. Растящите тук 17000 древни дървета са свидетели на историческото развитие на тези места, същевременно и са безценно пособие за проучването на климата и екологията на древен Китай.
Храмът Юнхъгун
Юнхъгун е най-големият ламаистки манастир в Пекин, състоящ се от няколко големи и малки храмове.
Храмът Юнхъгун е ценен паметник на изкуството от цинската епоха. Той се отличава със строгата си окраска. Ако в изобилието от червени и златни тонове в дворцовата архитектура има нещо натруфено, хаотично и пъстро, то за Юнхъгун, напротив, са характерни съчетанията от едни и същи тонове и цветове. В Китай, както и в много други страни по света, всеки цвят има свой смисъл: синият цвят означава мир и спокойствие, червеният – щастие и радост, жълтият – господство и могъщество, белият – скръб, черният – страх и ужас. Така за покривите на императорските дворци се използвал жълтият цвят – символ на могъщество и богатство. Този цвят бил характерен и за покривите на големите храмове, защото подчертавал могъществото на небесния владетел – Буда.
В зелен цвят се окрасявали покривите на резиденциите на висшите императорски сановници, а в синьо или в съчетание от синьо и зелено – покривите на извънградските постройки, зданията в парковете и градините. Внимателното запознаване с външния вид на двореца или храма говори, че украсата на покрива, стените, корнизите не е случайна.
Храмът, знаменитият ламаистки манастир на тибетския будизъм, е дълъг 300 м, общата му територия е повече от 66000 км². Той е бил построен през 1694 г. с политическа цел да се предразположат монголците и тибетците и да се осигури мир и спокойствие в тези две места.
Първото, което се вижда тук, е червена стена, зад която се е разпрострял двор, от двете страни с арки, но главната арка е отпред – тя е величествена, особена, не прилича на страничните. Още тук ще ви посрещнат 2 бронзови лъва с топка, поставени на висок постамент. Като преминете предната арка, ще тръгнете по широка площадка между две червени стени с дължина 170 м. Тази площадка завършва с големи врати, зад които започва храмът.
Отстрани на първия павилион са разположени 2 кули – в едната има камбана, в другата – барабан. В тържествени случаи звънът на камбаната и ударите на барабана означават началото на празничен молебен или шествие. По-близо до храма, на високи постаменти се виждат бронзови склуптури на лъв с топка и лъвица с лъвчета. Отляво и отдясно – беседки с мраморни полици, на които преди 2 века бил изсечен текст. В дясната беседка текстът е на многолски и тибетски език.
Първият павилион на Юнхъгун се нарича Юнхемен. Това е храмът на небесните богатири. Вътре, около стените се намират разноцветните скулптури на 4-те богатири. В средата – смеещият се Буда на бъдещето. По-нататък следват и други павилиони, посветени на обредите за жертвоприношения, най-важен сред които е павилионът Юнхугун, названието на който е дало името на цялото това будистко градче. Този павилион е посветен на тримата Буда и на светите проповедници на будизма – архатите. Архатите са останали в земния мир по поръчение на Върховния Буда, за да носят щастие в дома на всеки честен и праведен човек и да се отзовават винаги на призивите на благочестивите вярващи. Според традицията в храмовете обикновено се поставят 18 статуи на архати.
Храмът Дунюе
Храмът някога е бил сред най-живописните даоистки светилища на Пекин и е посветен на върховния божествен император на планината Тайшан.
Построен е в периода 1314-1320 г. и до днес е популярно място сред вярващите. Някога е бил сред най-големите даоистки храмове в града. Унищожен е от пожар и е построен наново по време на династия Мин. Макар сегашният комплекс да е строен през епохата Цин, той е запазил предишната си архитектура.
Както и при мнго други китайски храмове, неговите порти се охраняват от двама божествени пазачи – генерал Хън и генерал Ха. От лявата (западната) страна има огромно сметало, което напомня, че всички добри и лоши постъпки на всеки човек един ден ще бъдат внимателно пресметнати. Покрай страните на първия двор има малки преградени помещения, в които се съхраняват даоистки божества, раздаващи наказания. В главния двор се изправя залата на Тайшан (една от петте китайски свещени даоистки планини), където има статуи на Върховния божествен император на Тайшан и неговите високопоставени придружители. В един от ъглите на тази зала може да се види Богът на писаното слово, пред когото всички кандидати за държавни изпити принасяли жертвоприношения от четки и плочки туш.
Комплексът е изпълнен със стотици ужасяващи статуи в естествена величина на онези, които преминават през 18-те кръга на Преизподнята, а страшният владетел на Ада държи в ръка Книгата на живота и смъртта и следи за изпълнението на мъченията на прокълнатите.
Пекинските музеи
Музеят е място, което въплъщава застиналата история и е място за записване на процеса на човешката цивилизация и културните резултати на човека. В момента в Пекин има над 140 музея, като по този показател заема второ място след Лондон.
Военният музей на китайската революция проследява 5000-годишната военна история на Китай. Колекцията включва всичко, започвайки от древните оръжия до съвременните военни технологии.
Посетителите се посрещат от двойка импозантни революционни композиции, разположени в обширното каре свободно пространство пред музея. На влизане в главната зала, подобна на пещера с огромни мраморни колони, ви приветства статуята на Мао, по-голяма от човешки ръст. На първия етаж са изложени военни униформи и оръжия, използвани през 1927 г. по време на Бунта на есенната жътва. Вторият етаж е фокусиран върху съпротивата по време на японското нашествие и Освободителната война, докато третият етаж разгръща картина на модерното въоръжение и двете Опиумни войни от средата на XIX в.
На четвъртия етаж преобладава древна бойна екипировка. Експонатите включват модел на бойна колесница, оръжия от династия Мин, щитове от лак от времената на Воюващите царства.
Пекинският музей на изкуствата се намира на територията на храмът Уаншоу и е отворен през 1985 г. В него има постоянна колекция от древни калиграфски образци, тъкани императорски платове, бронз, нефрит, изделия от глина, порцелан, мебели, монети, картини, керамика, лакови изделия, произведения от слонова кост и бродерии. В музея се пазят повече от 50 000 артефакта от периода на неолита.
Музеят на Мей Ланфан е дом на г-н Мей Ланфан – легендарен певец от пекинската опера, чиято слава се носи из Европа и САЩ. Музеят е пример за традиционна архитектура под формата на резиденция с централен двор. В края на XIX в. бил част от по-голям комплекс, владение на принц от императорския дом. Къщата била занемарена с годините, но специално за Мей Ланфан са я реставрирали и обзавели с китайски и западни мебели и вградени орнаменти.
Г-н Мей издига престижа на актьорската професия. Най-важното, което прави, е да покани и жени актриси да се изявяват на сцената. Музеят предлага чудесна колекция от черно-бели фотографии от многобройните представления на Мей Ланфан.
Музеят на пекинските фолклорни традиции е разположен в западната част.
Храмът е чудесно място за посещение, особено по време на Празника на пролетта (Китайската нова година), когато може да се вкуси от атмосферата на традиционния храмов базар. По това време старият комплекс се изпълва с актьори на кокили и огромен брой продавачи на старинни фолклорни предмети.
Пекинският музей на древните монети е разположен в портата Дъшън. Той заема две малки зали, но в тях са изложени повече от хиляда експоната от древни монети и хартиени банкноти от последните 2500 години.
Металните пари в Китай датират от периода (770-476 г. пр. Хр.), когато се зараждат основите на търговията. В различните епохи и различните краища на Китай са били в употреба най-разнообразни видове монети. На север монетите били свързани със земеделски мотиви и имали форма на лопата например. На юг в древността са използвали монети с формата на нож.
Първият китайски имепратор от династия Цин – Циншъхуан ди, вярвал, че Небето е кръгло, а Земята – квадратна, затова и монетите от негово време, а и до началото на XX век, са кръгли с квадратен отвор по средата.
В музейната колекция са включени някои монети с фолклорни елементи от династия Хан, на които са изобразени феникси и дракони. Тези монети не били официално използвани, но често били подарявани и имали колекционерска стойност.
Ако човек отиде в Пекин улиците „Гуейдзие“, „Уанфудзин“ и „Лиуличан“ са задължителни са посещение.
Уличката „Гуейдзие“ е с дължина 1,5 км и на нея са събрани около 200 ресторанта, които предлагат най-различни специалитети. В тях може да се похапне добре като се заплати за това сравнително ниска цена.
На богата улица „Уанфудзин“ с огромните молове, има доста интересни неща, за които човек си заслужава да се пазари. На улицата се продават всякакви ястия – месо, риба, морски продукти. Там може да се опитат скорпиони на пръчка, морска звезда и пържена змия. Там също може да се посети и най-голямата книжарница в света, кръстена на едноименната улица – „Уанфудзин“. През лятната ваканция, в нея са открити специални щандове за младежи и деца, с цел те по-лесно да четат и купуват. Освен това, в тази книжарница още се провеждат редица обучения, беседи, срещи с читателите и пр., за да се задоволят нуждите на различните читатели. Успоредно с това, всеки петък, тук се прожектират филми, например научнопопулярни, стари игрални, учебни и класически филми.
„Лиуличан“ е стара артистична улица в Пекин, на която се събирали литератори, художници и калиграфи през династиите Мин и Цин, за да си купят специална оризова хартия, калиграфски четки, тушници, произведения на изкуството. Името й се превежда като „фабрика за глазирани плочки“. Тази живописна стара улица в началото е била известна като район с работилници и пещи за изпичане на керамика, в които китайските занаятчии по време на династия Юен през XIII в. започнали да произвеждат и глазирани плочки. Днес на това място все още се продават предмети с традиция на производството отпреди повече от век и е чудесен район, където човек може да се разходи. На улицата има магазини за музикални инструменти (магазинът „Синхай Юехайсюен“) както и за тушници и дебели калиграфски четки.
ОКОЛНОСТИТЕ НА ПЕКИН
Великата китайска стена
Безспорно Великата китайска стена е сред най-големите забележителности на Китай, в буквален и преносен смисъл, защото се простира на повече от 6000 км. Изградена като отбранително съоръжение, нейният строеж започва още през III в. пр. н. е. върху основата на хунски окопен вал. Началото е поставено от владетеля на царство Чу – Чън, като контрамярка срещу нападенията на царство Чи, който започва да строи от камъни и пръст голяма квадратна стена. На места тя е заменена от водни канали или естествени планински прегради и по нейната дължина са издигнати малки крепости. Скоро и другите царства започват да строят стени, за да се защитават едно от друго, както и от варварските племена на север.
Цин Шъхуан обединява воюващите царства, поради което се възприема за първия император на Китай – легендарният Жълт император. Той заповядва да се съединят съществуващите участъци в една непрекъсната линия и така се създава стената от 10 000 ли (китайска мярка за дължина, равна на 500 м). Великата стена се превръща в символ на Китай.
Следващата династия Хан удължава още повече стената, като под нейното ръководство тя достига почти 20 000 ли (десет хиляди километра). Хан изгражда най-дългата стена в света, но от трамбована пръст, поради което много малко е запазено от нея. Целта отново е предпазване от нестихващите набези на номадите, които по това време засилват мощта си.
По време на процъфтяващата династия Тан територията на Поднебесната империя достига далеч отвъд пустинята Гоби, поради което стената губи функциите си на гранично съоръжение. Мин разширяват и доукрепват стената като използват тухли. Тя достига 10 м височина и 5 м ширина и придобива познатия ни вид. Каменните постройки са съвсем малко, поддържани от яки колони, които разделят вътрешното пространство на няколко сектора с дължина метър на метър. Стълбище в единия край отвежда до откритата тераса отгоре, където са се палили огньовете, за да се сигнализира, че наближава противник.
По време на династия Мин горната част на стената е облицована с 3 – 4 слоя тухли (печени в местни пещи), които са така добре слепени с вар, че е невъзможно в тях да поникне трева, а канализацията отвежда дъждовната вода чрез капчуци в земята, което спомага стената да се запази така добре и до ден-днешен.
Великата китайска стена се приема и за символ на тиранията, тъй като за нейното строителство са привикани на ангария стотици хиляди хора – майстори, затворници, войници и целяни, които много от тях умират по време на строежа. Според историци на стената са намерили смъртта си десет милиона души.
Дълга около 6430 км, стената започва от бреговете на река Ялу в провинция Ляонин и стига до прохода Дзяу в западната провинция Гансу. Край Пекин 600-те км от стената са най-добре запазени и дори китайци от други части на страната идват тук, за да се насладят на това чудо. Тя слиза от планината, идвайки от Ляонин, прехвърля се на следващия хълм и започва да се катери по него, увенчавайки върха му с наблюдателна кула, след което отново се спуска надолу и завива леко надясно, за да може да достигне следващия връх, който отстои малко на север от предишния. Тя се вие като дракон през най-високите точки на Китай и затова едното от многото й имена е „Драконовата стена“.
Повечето еднодневни турове от Пекин стигат до Бадалин, който се намира на 70 км северно от столицата. В подножието на стената при Бадалин се издигат типични за минската епоха сгради. През по-голямата част от годината Бадалин е обсаден от туристи.
Мутиеню е също едно от най-популярните места за посещение на китайската стена. То е и сред най-близко разположените, само на 90 км от центъра на Пекин – в резултат на това Мутиеню е едно от най-пренаселените туристически обекти около стената. Частта, която се намира край Мутиеню, е реставрирана след падането на династия Юен през 1368 г., когато новите мински управници се сблъскали с необходимостта да подсигурят защитата на държавата от север. Участъкът, дълъг 1,6 км е ремонтиран и разширяван на два пъти – за първи път през XIV в. и после през 1570 г., когато съоръжението се разраства до днешните си размери.
Другата туристическа част от стената, разположена на около 100 км от Пекин и, която предлага и условия за нощувка е Дзиншанлин. Един от най-усамотените исторически участъци на стената се намира в околностите на Съматай. Тук тя е възстановена само отчасти. Дзиншанлин и Съматай са доста по-далече от столицата, отколкото Бадалин и Мутиеню, и точно тази дистанция е предпазила двата отдалечени пункта от нашествията на туристическите групи и реставрациите.
Гробниците на императорите от династия Мин
Някои от най-големите забележителности на Китай се намират извън Пекин – като Великата китайска стена и Гробниците на императорите от династия Мин. Гробниците се намират в красива долина на 48 км северозападно от Пекин. Това са гробниците на 13 императори, 23 императрици и дори една наложница. Тези цифри са странни, тъй като царувалите императори са шестнайсет, а функционират само осем от гробниците. Това е най-голямото гробище в Китай, своеобразен мавзолей на Мин. Строежът започва през 1409 г. и продължава около 200 години, почти до падането им от власт. Династия Мин управлява Китай от 1368 г. до 1644 г. чрез 16 свои представители, като всички освен трима са погребани тук. След като някой император умре, тялото му се поставя в саркофаг, който се транспортира до неговата гробница по маршрут, наречен Свещения път.
Китайците вярват, че след смъртта душата продължава да живее с човешките си нужди, затова и гробницата е построена като самостоятелен императорски град. Според принципите на фъншуй, идеалното място за живот е онова, което комбинира планина, река и зеленина. Гробищният комплекс е ограден от три страни с планини, а през четвъртата протича река.
Първата гробница по пътя е Чан лин, последният дом на император Юнлъ. Тя се смята за най-важната в долината. Въпреки че гробницата не е разкопавана, може да се посети внушителната Зала на жертвоприношенията, която се поддържа от 32 грамадни колони.
Дин лин, гробницата на император Уанли (1573-1620 г.) и неговите две наложници е разкопавана през 1958 г. Екип археолози разкрива внушителен брой подземни зали, пълни с 300 одежди и множество скъпоценности. Всички находки могат да се видят.
Джао лин е гробница на минския император Лунцин (1567-1572г.).
Другите гробници все още не са проучени.
Библиография:
География на Света изд. ”Фют” 2005 автор Клайв Джифърд
„Пекин“, пътеводител, National Geographic, aвтор Пол Муни
Страните в света 2007-2008, автори: Ангел Луканов, Николай Божинов, Стефан Димитров
Travel magazine август 2008
В интернет:
http://ОколоСвета.com
http://www.paradistour.ru/catalog/china/beijing/
Leave a Reply