1) Космогонични митове.
Третират въпроса за произхода на света. Класическата китайска философия от архаичния период, а също и философията от периода на дин. Хан (206 г. пр. н. е. – 220 г. сл. н. е.) не са ни оставили никакви концепции за сътворението на света. Древните китайци не възприемали материалния свят като резултат от някакъв творчески акт. Той просто съществувал от прастари времена. Не бил сътворяван, но в определен момент можел да бъде подреден.

-) Мит за Хундун (Хаоса):
“Бурният бил владетел на Южния океан, Поривистия – владетел на Северния, а владетел на Средния бил Хаоса. Бурния с поривистия се срещали понякога в земите на Хаоса, който ги приемал радушно. И двамата, като се замислили как да възнаградят Хаоса за неговата доброта, си рекли: “Всички хора имат по седем отвора, за да виждат, чуват, ядат и дишат. Само Хаоса си няма никакъв отвор. Да се опитаме да му пробием!” Всеки ден пробивали по една дупка. На седмия ден Хаоса умрял.”

Цю Юан описва Хаоса в “Небесата питам” по следния начин:

Дълбока древност… Как започва?
Кой на потомците ще каже?
Там нямат форма “горе”, “долу” –
Как да се обясни, разкаже?
Мрак, светлина и здрач замъглен –
Кой може да ги проумее?
Безформеност там значи форма –
Кой знае формата къде е?

-) Мит за Пангу:
Дава най-пълната версия на китайския космогоничен мит. Познат ни е от паметниците, датирани около ІІІ в. Нищо чудно тогава, че едни учени се опитват да разглеждат този мит като много стар, други го смятат за относително късен, а трети въобще го свързват с чужда традиция, като твърдят, че китайците са го възприели от некитайските народности, населявали Южен Китай.
“Роден във вътрешността на огромно яйце, съдържащо първоначалния хаос, Пангу раснал и раснал, докато най-сетне му било трудно да си поема дъх. Затова заспал, за да се събуди отведнъж след осемнайсет хиляди години. Разтъркал очи, ала не видял нищо. Наоколо било непрогледна тъма. Поискал да се измъкне от това гигантско яйце – грабнал брадвата и ударил с нея по тъмнината. Разнесъл се оглушителен трясък и яйцето се разпукало. Небето започнало да се отделя от земята.”
Пангу растял по пет метра на ден, а след смъртта му, членовете му изградили архитектониката на света.
За архитектониката на света черпим сведения предимно от поемата “Небесата питам”. Небето се разделя на девет слоя, небесни върви го придържат към земята. Има 5-8 стълба (според различни източници), които го крепят и 12 дяла, символизиращи зодиака. Има върви, които свързват Небето и Земята, чрез тях хората могат директно да общуват с Небето.

2) Появата на хората.
Има няколко легенди за произхода на хората и нито една от тях не дава приятно за човечеството обяснение.
-) Нюуа създава хората и спасява света от унищожаване:
Битката на Джуансю и Гунгун предхожда създаването на хората.
“Навремето Гунгун се борил с Джуансю за трона на Сина на небето и в яда си ударил със своя рог планината, наричана от тогава Нащърбената планина. Пречупила се подпората на небесата и се скъсали вървите на земята. Небето се наклонило на северозапад. Затова и слънцето, звездите и луната вървят натам. Земята пък престанала да изпълва югоизтока. Затова натам са устремени всички реки и всичкият прах”.
Тази катастрофа нарушила световния ред, затова богинята Нюуа събрала разноцветни камъни, разтопила ги в огъня и с тях залепила лазурното небе. После отсякла краката на морската костенурка и ги сложила като четири колони на небесата.
За Нюуа още се разправя, че “когато небето и земята се отделили вече едно от друго, хора още нямало. Тогава богинята започнала да извайва хората от глина. Това било толкова бавна и тежка работа, че не можела да я довърши. Тогава взела една клонка и я потопила в калта. Измъкнала я и отърсвайки калта от нея, създала хората. Затова заможните и достопочтените били направени от глина, а бедняците и нисшите съсловия се родили от калните пръски.”
Няма съмнение, че схващането за различния произход на висшите съсловия и на простия народ е вече по-късен елемент в този мит.
-) Друга версия приписва създаването на хората на Нюуа и Фуси.
Братът и сестрата останали единствените, които успяли да се спасят от Потопа, затова станали мъж и жена. Те родили парче месо, което разрязали на парченца. От всяко парче се появил човек.
-) Пангу – създателят на света:
Трета версия разказва, че всички червеи, които се развъдили в тялото на Пангу, се превърнали в черноглавия народ.
Това, че липсват Адам и Ева, прародителите на всички хора, е много характерно за китайската митология.

3) Митове за Потопа
-) Фуси и Нюуа спасяват Бога на Гръмотевиците.
Точно преди да стане Потопа, Фуси и сестра му пуснали Бога на Гръмотевиците, който бил заловен от баща им, на свобода. Богът им се отблагодарил, като им дал семена на тиква-кратунка. Децата посадили семената и не след дълго от семената пораснала кратунка, в която имало място колкото да се съберат братчето и сестричето. Не след дълго завалял пороен дъжд, който залял земята и унищожил всички хора. Само Фуси и сестра му се спасили във вътрешността на тиквата. След като Потопа свършил, двете деца се оказали сами. Не след дълго сестрата родила парче месо. Те дълго се чудели какво да направят с него. Накрая го разрязали на малки парченца и ги разхвърляли по земята. От всяко парченце се появил човек.
Така Фуси станал вторичен баща на човечеството. Не се споменава изрично коя е сестрата на Фуси, но много от изследователите смятат, че това е Нюуа.

-) Гун и Великия Ю.
Според друга традиция, Потопът станал по време на управлението на император Яо. Китайският Потоп освен това е местно събитие, което обхваща само Срединните царства, тоест онези китайски територии, които били в централната, алувиална равнина на днешна провинция Хънан и земите, граничещи с днешните провинции Шанси, Хъбей и Шандун. Освен това водите не погубили целия човешки род.
И така, император Яо търсил герой, който да овладее Потопа. Отговорили му, че Гун е човекът, който търси. Девет години Гун се опитвал да се справи с водите, но не успял. Възпротивил се на избора на Яо да възкачи на престола Шун и бил убит на планината Ю Шан (Планината на Перата).
В “Книгата на планините и моретата” се казва, че три години след смъртта си Гун се появил в образа на жълт тигър и в този си вид създал син, роден от жена (мотивът се отнася към ритуалните съвокупления на жени-магьосници с животното-тотем).
Синът на Гун бил Великия Ю, който успял да се справи с Потопа. Той прокопава канали и насочва водата към морето. “Прогонил змиите и драконите и ги пуснал в гъсталаците. Водите потекли по земята и така се появила Яндзъ, Хуай и Жълтата река, както и реката Хан.”
Помощници му били Хуанлун или Жълтият дракон и една костенурка, която носела на гърба си „зелена кал“. Тълкувателите единодушно отъждествяват тази зелена кал с вълшебния “сижан”. “Сижан” е онази пръст, която щом я изкопаеш, сама се запълва и затова с нея можело да се прегради пътят на водите. и затова с нея можело да се прегради пътят на водите.
За делата на Великия Ю се говори в много древни съчинения и му се приписват различни подвизи. Цю Юан в “Небесата питам” пише:
А Ю в утробата му раснал.
Бил друг, различен – по какви причини?
Делата наследил, които
Покойният баща оставил,
Той продължава. Как с успех ги свършва,
Щом всичко сам по свой замисъл прави?
От дълбини бездънни бликнал
Потоп – как бездните затрупал?
Различни там били земите –
Как подредил ги в девет групи?
Как драконът Инлун оформил,
Как очертал реки, морета?
Какво градил Гун упорито?
Как свършил Ю градежа сетен?
Тези девет групи, в които Ю подредил земите, символизират деветте провинции, които изграждали Древен Китай по време на митичните Пет императора и дин. Ся (2070-1600 г. пр. н. е.). Ю основал династия Ся и станал пръв неин владетел. За да затвърди властта си, той наредил да се събере метал от деветте провинции и да се отлеят девет триножника – Деветте дина на Ю. Тези динове се предавали по наследство на всяка следваща династия в течение на осемнадесет века, докато били загубени през династия Цин (ІІІ в. пр. н. е.).

4) Соларни митове.
-) Куафу или Самохвалеца
Куафу бил внук на Хоуту, бога на земята и правнук на Гунгун, който в битката си с Джуансю счупил една от небесните подпори, Нащърбената планина. Вероятно от прадядо си Куафу наследил склонността да нарушава естествения ред на нещата. В «Шанхайдзин»  за него пише:
“Куафу не умеел да прецени силите си. Поискал да настигне слънцето и го гонил чак до долината Ю. Бил много жаден и искал да пие. Затичал се тогаз да изпие водите на Жълтата река и на реката Уей, ала водите им не утолили жаждата му. Решил да поеме на север, та да изпие Големите блата. Не стигнал обаче дотам и умрял по пътя от жажда.”
Този откъс очевидно описва някаква страшна засуха, която древните обяснили с легендата за Куафу. Реките сменили коритата си и това променило облика на света.
-) Сихъ е основна фигура в соларните митове. Едни я смятат за жена – съпруга на Дидзюн (Едноногия бик – бог на неплодородието) и майка на десетте слънца; длуги я мислят за мъж – кочияш на слънчевата колесница; а трети разделят това име и образуват две имена Си и Хъ.
Най-близко до митологията е версията на «Шанхайдзин», където четем, че Сихъ къпе десетте слънца в Сладките вирове и е тяхна майка. Баща им е Дидзюн. Конфуцианците го смятат за един от легендарните владетели на Китай, управлявал през периода 2435-2365 г.пр.н.е., а Съма Циен дори твърди, че той е бил правнук на Жълтия император. Освен Сихъ, майката на слънцата, Дидзюн имал и още една съпруга – Чанси, която му родила дванадесетте луни – те символизират дванадесетте месеца.
Главният соларен мит на Китай е свързан с десетта слънца, които се появили на небето едновременно. “Те изпепелили зърното и посевите, погубили дърветата и тревите, а хората нямало откъде да се сдобият с храна.” Заедно с тях се появили още шест чудовища, които измъчвали хората.
Слънцата се редували на небосклона. Те живеели на клоните на Фусан – Подпиращата черница. Всяко слънце извървява своя път на небосклона, а на следващия ден на небето се появява ново слънце. Защо китайците си обясняват пътя на слънцето с цели десет слънца и до днес си остава загадка. Това може да е свързано с представата, че месецът се дели на декади, а не на седмици, както при европейците.
-) Стрелеца И и простреляните слънца
Стрелеца И е един от главните герои в китайската митология. Той малко прилича на Херкулес. Пратен от Яо, убива девет от слънцата, единадесет от луните и шестте чудовища. Той имал съпруга – Хън-ъ. За подвизите си Стрелеца И получил Елексирът на безсмъртието от Сиуанму – Майката на Западните Владетели, но Хън-ъ му го откраднала и избягала на луната. Там тя се превърнала в жаба и останала самотна да броди като дух на луната. След като изгубил елексира, Стрелеца не можел да остане жив. Убил го ученикът му Фън Мън, завидял на изкусната стрелба на учителя си.

5) Петте посоки на света
Древнокитайската мисъл е разделила света на пет посоки: центъра и четирите посоки. Всяка от тях има свой владетел, свой елемент, цвят, животно дърво и управлява различни сфери от живота.
В трактата „философите от Хуайнан“ („Хуайнандзъ“) е представена следната система:
“Изтокът е дърво. Негов владетел е Великия Блясък, или Тайхао. Това е Фуси, чийто помощник е Гоуман. В ръка той държи пергел и властва над пролетта. Божество на тази посока на света е Суйсин, или планетата Юпитер, а нейно животно е Дзанлун, или Бледозеления Дракон.
Югът е огън. Негов владетел е Огненият Император, или Йенди, чийто помощник е Червения блясък, или Джумин, това е Джужун. В ръка той държи везни и властва над лятото. Божество на тази посока на света е Инхуо, или планетата Марс, а нейно животно е Джуняо, или Червената птица.
Средата е земя. Неин владетел е Жълтия Император, или Хуанди, чийто помощник е Хоуту (Повелителят на земята). В ръка държи въже и властва над четирите посоки на света. Божество на средата е Джънсин, или планетата Сатурн, а нейно животно е Жълтия Дракон.
Западът е метал. Негов владетел е Шаохао, чийто помощник е Жушоу. В ръка държи ъгломер и властва над есента. Божество на запада е Тайбай („Великата белота“) – планетата Венера, а животното е Белия тигър.
Северът е вода. Негов владетел е Джуансю, чийто помощник е Тъмния мрак. В ръка държи отвес и властва над зимата. Божеството е Меркурий (чънсин), животното е Мрачния Боец.”

Какво знаем за всеки от императорите?
В Центъра е Жълтия император. Той живее в планините Кунлун (Тибет), в палати, направени от нефрит. Има четири лица, обърнати към четирите посоки на света. Той дава началото на всички обреди и учи хората как да прогонват злите духове; също дава на хората оръжието, металолеенето и рудодобива. Той е прародител на племето Мяо. Неговите божествени потомце са конеглави. По-известни са Джуансю, Гун и Ю.
Изтокът е подчинен на Фуси, когото свързваме със сестра му Нюуа. Майка му Хуасю го зачева, след като стъпила в божествена стъпка. Познат ни е от легендата за Бога на Гръмотевиците и Потопа. Дава живот на хората, основоположник на брачната институция. Багуа или 64-те хексаграми са негово изобретение. Учи хората да плетат мрежи за риба и да правят примки за лов на птици, също им дава огъня. Фуси има дъщеря, която се казва Мифей. Тя е една от знамените красавици на Китай и за нея са написани много поеми. Тя се удавила в река Луо и станала нейна богиня.
Владетел на Юга е Огнения император, още наречен Шъннун (Божественият земеделец). Той е брат на Хуанди. Има човешко тяло и глава на бик. Затова в жертва му принасяли бикове с отрязани глави. Научил хората да обработват земята, да я напояват, поставил начало на разменната търговия и билколечението. В „Хуайнандзъ“ четем: “Божественият земеделец опитвал вкуса на всички растения и всеки ден по седемдесет пъти се тровел.” Шъннун стои на колене с обърнато лица на север, към Центъра, в знак на подчинение към брат си Хуанди, от когото е загубил битката за Престола на Сина на Небето.
Запад е във властта на Шаохао. Интересно е, че китайската традиция не приписва на Шаохао никакво велико дело. Конфуцианската историография го представя като слаб владетел, запомнен с това, че по негово време избухнал бунтът на племето, наречено Деветимата Ли.
Последната посока е Северът. Неин повелител е Джуансю (2513-2435г. пр. н. е.). Той победил Гунгун в битката за трона. Разкъсал връзките между Небето и Земята. Има трима сина, които са духове на треската, едрата шарка и чумата. Неговите потомци се отличават със свинска зурла. Твърди се, че негов потомък е Циншъхуанди, основателят на дин. Цин (221-206 г. пр. н. е.). Джуансю дава началото на музикалното изкство.

6) Други легенди и митове
-) Тъкачката и Пастира
В “Книга на песните” за пръв път се среща мотивът за Тъкачката и Пастира:
Там, на небето, има Небесна Река.
Вгледай се в нея – свети, сияе над нас.
Бавно се движи Тъкачката – трите звезди,
Седем небесни дяла минава на ден.
Ала, макар и седем да мине на ден,
Своята тъкан няма да свърши докрай.
Ясна блести на небето звездата Пастир,
Ала не може кола да подкара и тя.
В този стих се говори явно за две съзвездия, разположени от двете противоположни страни на Млечния път, който китайците от незапомнени времена наричат Небесната река. Тъкачката има три звезди от нашето съзвездие Лира, образуващи триъгълник, в който най-ярката звезда е Вега. От другата страна на Млечния път, в нашето съзвездие Орел, също има три звезди, но разположени по приблизително права линия, най-ярката от тях е Алтаир. Това е Пастирът.
Първа пълна версия на този мит срещаме в произведението “Записки за празниците по годишни времена в царство Дзин-Чу”:
“На Изток от Небесната Река е Тъкачката. Тя е дъщеря на владетеля на Небесата. Цяла година тя тъкала и изплитала от коприна небесните премени. Смилил се Владетеля на Небесата над нейната самота и й позволил да се омъжи за Пастира, който е от западната страна на Небесната река. Като се омъжила за него, Тъкачката обаче престанала да тъче. Тогава Владетеля на Небесата се разгневил и й наредил да се върне на изток от Небесната Река. Само веднъж в годината й позволява да се срещне със съпруга си.”
Тя се виждала с Пастира на седмия ден от седмия месец и минавала при него по мост от свраки. Датата не е случайна, тъй като само на този ден на небосклона могат да се видят едновременно и двете съзвездия. Тази дата се е превърнала в празник на неомъжените девойки в Китай.
-) Култът към Си-уанму.
Първоначално Си-уанму или Майката на Западните Владетели, се споменава като име на едно от племената, населявали Китай. Това поетично наименование постепенно еволюира през образа на император чак до име на страшен демон, причиняващ зло. В “Хуайнандзъ” за пръв път се казва, че Си-уанму е същество от женски пол, а «Шанхайдзин» дава следното описание:

“Сиуанму има човешки облик, ала опашка на леопард и зъби на тигър. Може добре да свири с уста, а в раздърпаните си коси носи фиба. Властва над изпращаните от небето епидемии и бедствия.”

Именно това, че повелява над болестите я издигнало сред другите божества, след като в началото на нашата ера страшна суша опустошила страната и станала причина за невероятен по размери глад. От тогава хиляди хора започнали да отдават почести на Майката на Западните Владетели. Религиозният даоизъм използвал този култ и превърнал Си-уанму в свое основно божество, като я облякъл с човешки черти и я наделил с безсмъртие. Това станало съвсем естествено, тъй като именно тя дала на Стрелеца И елексира на безсмъртието, откраднат от жена му Хън-ъ. Според преданията Си-уанму живеела по склоновете на Кунлун, беряла плодове от вълшебните дървета, които растат там и правела магическата отвара. Тази легенда става причина когато от запад в Китай достигат първите праскови, те единодушно да бъдат признати за “плод на безсмъртието” и с течение на времето да станат символ на безсмъртието.
Скоро намерили партньор на богинята, специално измислен за нея. Той се казвал Дун-уанфу – Бащата на Източните Владетели. Двойката станала много популярна и започнала да символизира началата Ин и Ян.
Обратна еволюция изминало най-популярното будистко божество: от мъжкия бодхисатва Авалокитешвара се превърнало в могъщата и навсякъде почитана богиня на милосърдието Гуан-ин.

Съставител: Я. Шишкова /по книгата „Митология на Китай“, Мечислав Кюнстлер, Български художник, София, 1987 г., превод – проф. Бора Беливанова/