Уйгури

Съставител: Александра Ангелова

I курс, “Китаистика”, ФКНФ, СУ “Св. Климент Охридски”

За уйгурите се знае, че са се заселили в Синдзян около III век и са управлявали Монголия през VIII век. Уйгурската империя е разрушена от киргизите през 840 г, след което се разделя на две царства – едното в Гансу, а другото в Бишбалик и Каракхоя. Уйгурите се обръщат към исляма през XIV век, въпреки че шаманизмът продължава да се практикува. Попадат под китайско влияние  през XVII век. По това време малка група от уйгурите се преселва в Казахстан. Умели земеделци и животновъди, те се занимават с напояване на оазиси в долината,  производство на зърно и памук. Културата им е близка до тази на узбеките.

Уйгурският е официалният език в Синдзян-уйгурския автономен регион. Той е широко използван във всички сфери наред с тези на  образованието, електронните медии и вестниците. Образованието  предлага квалификации от гимназиално до университетско равнище (последното изисква добро владеене на китайски език). Хората, знаещи само един език, са предимно възрастните. Повечето млади и образовани уйгури говорят свободно и китайски език.
Уйгурският регион е известен със своята музика и етнически танци от древни времена. Най-престижният и добре познат жанр в уйгурската музика е муцам, представляващ съвкупност от песни, инструментална музика и танци.

Дванадесетте муцами, известни като „майката на музиката”, отразяват мъдростта и таланта на уйгурите в композирането на музика. Те съдържат 170 песни и танци, изпълнявани от общо 72 инструмента. Цялото представление отнема над 24 часа, за да бъде изпълнено от началото до края. Уйгурският муцам се смята за най-сложната и красива музикална форма в света, комбинираща в себе си рецитация на поезия, популярни разкази за известни любовници и завладяващи ритми. Слушането на муцам е и акт на религиозна медитация, но слушащите могат също да станат и да танцуват под ритъма на барабаните.

Освен муцам уйгурите изпълняват и традиционни музикални жанрове, свързани с песни за епически разкази (дастан), музикални изпълнения в чест на Суфис (същинското мистично измерение на исляма, “наука, чиято цел е да излекува сърцето и да го отдаде изцяло единствено и само на господ”) и разнообразен репертоар от фолклорни песни, които обикновено са посветени на страданието и измамената любов.

Обратно на всеобщата представа на запад за исляма – като враждебен към музиката, сред уйгурите много традиционни музикални текстове са свързани с религията, най-вече заради влиянието на суфистите, които използват музиката, за да изразят и възпеят своята вяра. В днешно време тези традиционни жанрове са влезли в жестока схватка с жизнената поп индустрия.

През вековете уйгурите са използвали три различни писмени системи. През VI-VII век те възприели орхонската писменост. Орхонската писменост е азбука, използвана от гоктюрките през 8 век. Надписи на тази азбука са открити в долината на река Орхон в Североизточна Монголия. Това е най-старата писменост, използвана от тюрките в Централна Азия. Пише се отдясно наляво в редове или колони.

Знаците написани в колони се четат отдолу нагоре и отдясно наляво. От VIII до XVI век уйгурите възприели нова азбука, произлязла от согдиенската писменост, позната като древен уйгурски. Тя се е използвала почти 800 години не само от уйгурите, но и от други тюркски племена като монголите и манджурите в ранните етапи на тяхното управление в Китай. След приемането на исляма през 934 г. – по време на управлението на кан Сатук Бугхра, уйгурите започнали да използват арабската азбука и успели да съхранят културното си превъзходство в Централна Азия. Появили се световно прочути уйгурски учени и уйгурската литература процъфтявала.

Уйгурите притежавали обширни познания в областта на медицината и практикуването й. Данни от времето на династия Сун (906-960) посочват, че уйгурският физик Нанто, обикаляйки Китай се завърнал с много нови видове лекарства, неизвестни дотогава на китайците. Общо 103 различни билки, използвани в уйгурската медицина, са били включени в най-известното китайско писмено изложение за медицина от Шъ-джен Ли (1518-1593). Учените от Запада твърдели, че акупунктурата не е китайско, а уйгурско откритие. Китайските власти са създали няколко институции в Уйгуристан, за да изучават и изследват традиционната уйгурска медицина.

Уйгурите са се специализирали и в сфери като архитектурата, изкуството, музиката и печата. Според изследванията на западни учени, документи, открити в Синдзян, доказват, че уйгурският земеделец е можел да напише договор, използвайки правна терминология, по времето, когато много малко европейски фермери са можели да направят същото. Известно е, че уйгурите са умеели да печатат книги векове преди Гутенберг да се захване с печатарство. Освен това се знае, че през Средните векове, китайската поезия, литература, театър, музика и изобразително изкуство са били значително повлияни от тези на уйгурите.

Йен Дъуан е написал в своята биография следното: “Бях силно впечатлен от процъфтяващата цивилизация, която открих в Уйгурското царство. Красотата на храмовете, манастирите, на стенописите, статуите, кулите, градините, къщите и палатите им, построени из цялото царство не може да бъде описана. Уйгурите са много сръчни занаятчии, занимават се с обработването на злато и сребро,с грънчарство. Някои твърдят, че Господ сам е избрал уйгурите и ги е дарил с такъв талант.

Преди приемането на исляма, уйгурите били последователи на религии като будизъм и маничеизъм (подкрепя идеите на дуализма, че светът ни и всички живи същества са част от битката между доброто, олицетворено от Господ и тъмните сили, ръководени от завист и алчност). Будизмът е представен в Уйгуристан в началото на нашата ера. Бързо се е разпространил сред тюркските племена в региона. Руините на известни манастири като Мин Ой или Хилядата Буди, изградени от уйгурите, все още могат да бъдат видени в градовете Куча, Турфан и Дунхуан. В Куча имало над 50 будистки храма, библиотеки и институции, занимаващи се със социални дейности. В Хотен били построени 14 големи манастира.

Кухня

Храната в Синдзян има много повече централно азиатски привкус в сравнение с всички останали видове в Китай и в много от ястията се използват тюркски и ислямски подправки. Голяма част от храната тук е доста люта, подправена с пипер и чили, както е и в Сьчуан, заради охлаждащите им свойства. Основната храна тук не е оризът (както е в другите части на Китай), а спагетите. Ламиен и банмиен (спагети, сервирани с овнешко и люта зеленчукува супа) са много популярни във всички части на региона.

Овнешките кебапи на грил (каоянжоуцюен) са други местни специалитети. Обикновено се купуват от улицата и често се предлагат заедно с  плоска, печена питка, напомняща индийския нан и продавана под същото име.
В Турпан има изобилие от грозде и стафиди. Всеки дом тук събира грозде за лично ползване – за продажба, за стафиди или за вино. Пъпешите на Хами са изключително вкусни и прочути в цял Китай.

Да бъде сит е много съществена част от живота на уйгуреца. Издърпайте си стол в някой от малките уйгурски ресторанти и,     дори да не говорите езика им, винаги ще се намери някой доброжелател, който ще направи всичко по силите си, за да ви помогне да се наядете обилно.

Известни местни ястия:

Нан

Нанът е основната храна на уйгурите. Правенето на нан е подобно на правенето на палачинка. Продуктите включват пшенично или царевично брашно, сусамови семена, лук, яйца, растително олио, масло, мляко, сол и захар.
Със своята златисто-жълта коричка питките нан са хрупкави и вкусни. Има повече от 10 вида нан в Синдзян. Те не мухлясват, не изсъхват, лесни са за носене и запазване. Уйгурите ядат нан за закуска, обяд и вечеря. Когато са на среща, на училище, работят или пътуват, те винаги носят нан със себе си. На сватби и празници  питката нан е задължителен подарък за домакина

Печено овнешко

Синдзянското печено овнешко е толкова известно, колкото е и печената патица в Пекин и хрупкавото сукалче прасе в Гуанджоу. Двегодишна овца се коли и одира, намазва се със сол отвътре и отвън и след това се облива със смес от яйца, нарязан джинджифил, арпаджик и пипер. Овцата се слага в пещ и се пече за около час, докато не стане златно-кафява.

Варени овнешки кубчета

Това синдзянско ястие се приготвя предимно по време на празниците. Овнешкото се нарязва на парчета от по 500 грама всяко  и се вари в голяма тенджера. Когато месото е полуготово, пяната се отделя и се добавят лук, пипер, нарязан джинджифил, моркови, ряпа и домати. След това парчетата се изваждат и се поставят в голяма чиния. Слага се сол в бульона, след което се излива в дълбока купа. По време на ядене овнешкото се топи в бульона.

Печени галушки

Първо се реже на малки кубчета овнешката, говеждата и агнешката тлъстина от опашките на животните. Добавя се нарязан лук, сол и пипер, за да се направи пълнежът. Пълнежът се завива в тесто и се слага в печка да се пече за около 20 минути. Галушките са с тънка кожичка, с крехко месо, пълнеж и са много вкусни. Уйгурите често ги ядат с питки нан.

Ориз, който се яде с ръце

Продуктите са прясно овнешко, моркови, лук, растително олио, разтопена овнешка мас и ориз. Ястието е вкусно и хранително. Присъства на празници, погребения и сватби.

Пирамиди с агнешка мас

Тази храна е любима на уйгурите. Добавя се хладка вода към брашното, за да се направи тесто и се разбърква с малко мая. След час се добавя малко вода, тестото се омесва и се оставя да втаса за известно време. След това се разделя на няколко парчета, намазва се с растително олио от външната страна и се разточва парче по парче. Намазва се с мас от агнешка опашка и се поръсва с малко сол и пипер. Разрязва се на парчета, които се усукват във формата на пирамиди. Пирамидите се варят и се ядат заедно със супа или спагети със супа.

ПРАЗНИЦИ

Фестивалът на гроздето в Турпан

Фестивалът на гроздето е не само ода за най-важния земеделски продукт на Турпан, но и възможност да се отпразнува местния начин на живот. Очаквайте разнообразие от преживявания в този отдалечен край на Синдзян. Турпан е селище по Пътя на коприната с местно население от уйгурци. Този град оазис е живописно покрит от гроздови асми. Почти всяко домакинство се занимава с отглеждането на грозде и пазарът гъмжи от сладки и сушени стафиди.

Продължителността на фестивала е шест дена, от 20-ти до 26-ти април всяка година.

Международен фолклорен танцов фестивал в Урумчи

Първият интернационален фолклорен танцов фестивал в Урумчи се е състоял на 18-ти юни 2008г. В десетдневния фестивал са взели участие танцьори и балетни състави както от Китай, така и от държави като Русия, Египет, Мексико, Гърция, Индия и демократическа република Корея.

Фестивал на пъпеша в Хами

Фестивалът на пъпеша в Хами се провежда между 16-ти и 30-ти юли всяка година.

Хами, оживеният търговски град по древния Път на коприната, служи като културен и икономически център за размяна между централен Китай и обширните западни граници от векове. Отскоро регионът е и интересна дестинация за туристите, които могат да се насладят на вдъхновяващия релеф на планината Тиеншан, на пищната етническа култура, древните монументи и ароматния хамийски пъпеш. Фестивалът включва карнавал на хамийския пъпеш с възможност да се опитат повече от 80 вида пъпеш, фолклорни песни, отразяващи местните традиции, акробатично представление, конкурс за красота и др. „Хами” е китайската дума, отнасяща се до група зимни пъпеши. Хамийските пъпеши, отглеждани в Синдзян, се отличават с приятна миризма и сладък и свеж вкус.

Курбан

Курбан е традиционният празник на мюсюлманите. В Синдзян има повече от 10 етнически малцинства като уйгурите, казахите, узбеките, хуейците, таджиките и др, които го празнуват. „Курбан” е арабска дума, която има значението на „жертвоприношение” и е известна като Денят за клане на животни. Курбанът е най-грандиозният и живописен уйгурски празник.
Мюсюлманите стават рано сутрин и се обличат с най-празничните си дрехи. Жените си слагат бижута и шалове в ярки цветове.

С изгряването на слънцето всички – от най-младите до най-старите, се стичат към площада пред джамията, за да отпразнуват празника и да се помолят за по-добър живот. Докато се молят, те извършват еднакви движения, с еднакво темпо. Когато церемонията приключи, мъжете се прибират по домовете си, за да заколят здрави камили, волове или овце – изборът зависи от финансовите им възможности. След това те отново се връщат при джамията, за да изпълнят известния „сама” танц.  Според обичая жените могат единствено да наблюдават. Обикновено празникът продължава три дена, през които хората посещават приятели, роднини и колеги.