Здравейте,
Благодаря на г-жа Шишкова за възможността да разкажа за моя проект！
Първо да се представя. Казвам се Камен Иванов. Още в далечното минало, когато Интернет тепърва навлизаше, бях сред хората, които бяха открили магията на чата. Всъщност, за мен тя беше във възможността човек лесно да намира подходящите събеседници за темите, които го интересуват. Помня, с добри чувства, онова време, но бързо осъзнах, че българското Интернет-пространство ми е тясно. Започнах да си търся интересни запознанства с хора от други страни. Така освен всичко друго, си допълвах и знанията по география, а и заниманията даваха усещане за приключение.
Случайно или не приятели от други европейски страни почти не можах да си намеря. (Имам си своето обяснение за това, но не му е мястото тук.). Най-много приятели си намерих от азиатските страни. Не съм предубеден, но опитът ми показа, че китайците са най-отворени за комуникация – винаги любопитни, заинтересовани, добродушни и позитивни… Естествено езиковата бариера съществуваше, но оптимизмът ми нарасна особено, след като направих няколко познанства с хора, които не знаят и дума английски и се обяснявах с тях само, и единствено чрез услугите на google translate. С експерименти установих, че ако се преведе английска фраза на китайски с google translate и след това полученото бъде обратно преведено, ако това което сте искали да кажете, и това, което сте получили като обратен превод съвпадат като смисъл – значи почти сигурно е, че преводът на китайски е сносен или поне разбираем за китаец. ( В противен случай можете да нагласявате английските думи до постигането на съответствие на обратния превод. )
В този ред на мисли, пропуснах да кажа, че съм завършил електроника ТУ-София и по времето, за което става дума работех във фирма за производство на електронни устройства. В свободното време все дискутирахме с мои колега какъв „проект-приключение“ да подхванем и общ извод беше, че устройство, което по някакъв начин обработва йероглифи би отговаряло на това изискване. По едно време дори бях намерил няколко китайски производители на електронни речници и напълно уверен във възможностите си щедро им бях предложил да им подам ръка. Въпреки наивността на идеята не съжалявам, защото беше забавно, а и от това излязоха нови интересни познанства.
Толкова за предисторията. Понастоящем щастливо изучавам китайски в институт „Конфуций“. Въпреки че съм оптимист, все още, най-добре се справям с писането на йероглифи с помощта на компютър и превеждането на китайски текстове с google translate. Идеята за електронен китайско-български/българо-китайски речник не ме е напуснала, а и пред вид, че освен услугите на google, други в тази ниша няма (или поне аз не знам), просто се чувствам призован да взема отношение по въпроса. Разбира се, вече съм помъдрял и вижданията ми за „електронен“ се свеждат не до устройство, а до речник, достъпен в Интернет.
Преди известно време започнах да работя над този проект. Адресът му е http://zhongbaotong.com . В момента в речника е заложена речникова база, съответстваща на „Большой китайско-русский словарь“. Създаването на тази база в цифров вид, доколкото знам руснаците са направили на доброволчески начала (повече за тяхната база-данни тук: http://lingvodics.com/dics/details/77 ).
Според мен, използването й ще улесни реализацията на българската версия, защото няма да се налага въвеждане на огромно количество йероглифи и pin yin на ръка. Въпреки значителния й обем в тази база липсват немалко термини и за тях ще трябва да се въвежда цялата информация.
Какви са вижданията ми за развитието на този речник?
1) Създаване на базата данни.
В момента, базата съдържа малко над 200 000 записа ( и то при положение, че липсват „елементарни“ думи като 女朋友 . Забелязъл съм, че в някои случаи преводът на едни и същи думи и изрази присъства два пъти – веднъж записът съдържа традиционни, и веднъж – опростени йероглифи. Все още нямам статистика каква част записи съвпадат по този начин. От друга страна има записи, които са с простичък и ясен кратък превод. Но доста от тях съдържат обяснения по страница и повече, където са представени различни значения, граматически пояснения, примери и др. При всички положения, очевидно е, че дори един човек да си посвети живота за целта, пак ще е в състояние да обработи едва малка част от всичко. Моята идея е, този речник освен да бъде редактиран от множество хора, а заниманията с него да бъдат приятни, и да не натоварват никого.
Ако приемем, че един специалист се занимава с речника без да се претоварва, просто „покрай другото“, би могъл да превежда средно по 1 термин на ден. За три години ще преведе около 1000 термина. Ако има 10 такива човека, за 3 години ще се съберат 10 000 термина, което е доста сериозен речников запас. Това са мои допускания и предполагам, че отговарят на „най-лошия случай“, защото нищо чудно, да има хора, които могат да превеждат и по повече от споменатото, а и нищо чудно да се намерят повече от 10 човека, които да са съгласни да се занимават. Според плановете ми, речникът ще има „панел за преводачи“. Всеки, изявил желание да се включи в проекта ще получи потребителско име и парола. Когато пожелае да добвави или редактира термин, ще може да се регистрира с тях в системата и да редактира желаните термини директно, онлайн чрез уеб-форма.
2) Полезност и възможности.
Редактираният от хора речник би следвало да е доста по-достоверен (сравнявано с google translate), особено що се касае до специализирана терминология. Отделно, фактът, че речникът ще е в електронен вид би могъл да даде възможност за реализация на редица интересни възможности. Развитието на речниковата базата и развитието на нови възможности на софтуера могат да се движат паралелно. Какви възможности би било полезно да се добавят тепърва ще се дискутира.
Тези, за които съм се сетил на първо време са:
– може да се поддържат различни признаци на всеки термин – приндлежността му като част на речта, в различни тематични и граматически групи. Въз основа на това могат да се генерират различни видове интересни справки – например колко често се среща даден йероглиф, даден ключ и др.
– в една по-развита бъдеща версия би могло да се реализира търсене по зададен ключ, по аналогия с хартиените речници.
– при търсене може да се задава търсене на даден термин само в определена тематична област.
– за всеки термин ще се пази информация от кого е бил редактиран. Всеки преводач ще има право над авторските права за превода на преведените от него термини. При това положение той ще има правото да „извлече“ преведеното от него и да го ползва както намери за добре, за лични цели – издаване на хартиени речници, продаване под някаква форма, и т.н.
– за някои йероглифи би могло да се поддържа допълнителна информация извън директния превод – като информация за произхода им, значението им в миналото, забележки за граматическата употреба, препратки към допълнителни източници и др.
– възможността за дискусия ще позволи прецизиране и подобряване на терминологията.
– може да се добавя специализирано съдържание – например поговорки, идиоматични изрази и др.
– всички идеи, които са свързани по някакъв начин с предимствата на автоматизираната обработка могат да бъдат приложени.
3) Относно евентуално финансиране на проекта.
Би могло да се събират приходи от реклами публикувани на сайта, дарения, направеното съдържание да се продава, издава и др., и спечеленото да се разпределя според заслугите между участниците в проекта. Може да се помисли и дали наличното съдържание да бъде изцяло отворено или при определени случаи да се събира такса за достъп. Освен това, както споменах по-горе, всеки ще има правото да се разпорежда както намери за добре със съдържанието, генерирано от него.
Докато се получи продукт, достоен за ползване, респ. за продаване, ще има достатъчно време да се помисли по тези въпроси и какво ще се направи ще зависи, и от мнението на тези, които участват. Все пак, основното, което трябва да се знае е, че този проект ще развивам основно за забавление и лично удовлетворение, а след това по всякакви други причини. Разчитам това да е така и с хората, които биха се включили за развитието му.
4) Начало
В момента се занимавам с развиването на софтуерната част. Смятам, че до около месец (например началото на февруари 2009) основната функционалност на речника ще е завършена. Това означава, че в началото на февруари всеки заинтересован да помага за развиване на съдържанието на базата данни ще може да получи потребителско име и парола, и да започне да редактира базата в сегашния й вид. Смятам, че е добре преди да е започнала работата заинтересованите да се обадят. Така може да се дискутират различни технически въпроси. Трябва да се знае, че съм доста далеч от проблемите на филолозите и някои „очевидни“ за тях неща за мен може да не са толкова очевидни. Затова е добре да има дискусия, да се дават предложения и да се получи удобна и полезна система. Достъп до базата ще получи всеки заявил интерес и възможности.
Предлагам мястото за бъдещи дискусии по темата да бъде в този форум http://www.cnbgbbs.com/bbs/viewthread.php?tid=11&extra=page%3D1 .
Изключително съм щастлива да срещна не просто съмишленик, но и работлив човек, който да милее за създаването на подобен речник. Всяко нещо, което си затрогнал като бонуси за изучаващите и ползващите китайски език, както и китайците изучаващи български език е с очевидна полза и смисъл.
Аз лично работя по китайско-български речник от близо две години, реално няколко месеца, за които успях да съставя 110 страници, ползвайки за целта около 70 речника. Предложих на студентите (по съвпадение днес Любо от І курс дори ме питаше за този проект) да се включат с мен заедно в съставянето на такъв речник и, държа да отбележа, част от тях бяха много ентусиазирани.
Това, което ме притеснява обаче е следното. Първо, като обучен и развиващ се китаист съм похарчила невероятно количество пари за собствената си подготовка, не по-малко от 10000 евро са отишли за закупуването и транспортирането на личната ми библиотека. Второ, похарчила съм личното ми време и умения с гол див ентусиазъм да си съставям речника и, съвсем естествено, го смятам за свое лично творение и рожба, която не мога с лека ръка да отстъпя за нищо за общо ползване. Гледайки сайта ми, предполагам няма човек, който да ме сметне за егоистична и ревнива в подбудите ми спрямо Китай и разпространението на китайската култура. Не съм такъв човек, раздавам каквото и колкото мога.
Едно е обаче да дадеш с любов реално достъпна информация, като се потрудиш да събереш, напишеш, преведеш. Съвсем различно е плод на твой интелектуален грандиозен труд да бъде достъпен съвършено безплатно, като в същия момент например ми се налага да си напусна работата и оставам без стотинка доходи от февруари нататък, без социална защита, без стаж, който да ми тече, защото да си хоноруван преподавател в СУ се оказва всъщност абсолютно безплатен труд, който се откупва само с уважението на колегите и усмивките на студентите, ако са доволни от теб.
И така, аз не съм убедена, че бих работила по електронен речник преди да издадем печатен, от който да се изплати трудът на хората, които биха работили с мен или само моят, ако такива не се намерят. Съвсем ясно, съвсем гарантирано, дори ако се наложи да го издавам с мои средства, но знаейки, че ще получа поне морално признание, а няма да се удавя в обема информация и анонимните съставители на чудесните онлайн речници.
Както виждаш, напълно съм откровена. Този проект е разкошен, но финансово неподплатен е крайно непривлекателен. Правя ти контрапроект – работи с мен, ще ти дам модела, ще ти дам и пресниман добър речник основа, избираш буква, аз отгоре ще добавям всичко останало и ще редактирам, защото с годините чудесно знам какво точно му трябва на човек в един подобен речник, също знам как да го направя професионален, стилен, изчерпателен, полезен и за нас и за китайските българисти.
В същото време не казвам не лично аз на твоето предложение, защото би било безумие да попаря подобен полет, при условие, че имам нужда от теб така, както имаш нужда от мен, така, както всички китаисти имаме нужда един от друг изобщо, за да се развием. Ще се радвам да ме преубедиш.
Що се касае до дискусията по тази тема, много бих искала да остане именно тук, защото това е местенцето на хората почитатели на Китай. Планирам да добавя форуми към сайта, полезните мнения после могат да бъдат пренесени направо там.
Давайте идеи, колеги! Един ум добре, пет – сто пъти по-добре.
Много хубаво! Аз “покрай другото” бих превеждал по една дума на ден.
Със сигурност ще има и други, които биха го правели.
Но ми се струва че трябва да е малко по-ангажиращо от “покрай другото”.
Не знам дали съставянето на добър онлайн речник става по този начин, но идеята е чудесна.
Поздрави
Според мен мнението защитено от Яна е напълно достойно и мотивирано.
По основните моменти:
„Съвсем ясно, съвсем гарантирано, дори ако се наложи да го издавам с мои средства, но знаейки, че ще получа поне морално признание, а няма да се удавя в обема информация и анонимните съставители на чудесните онлайн речници.”
Далеч съм от идеята съставителите да са анонимни. Идеята ми е „онлайн” да не означава „без автор”. Дори даден термин би могъл да бъде „взет” от даден автор, така че друг да няма право да го редактира, освен разбира се, в извънредни случаи, когато е открита неточност, а „отговорникът” за дадения термин не е в състояние да го поправи. Друг вариант е за някои термини да съществува повече от един превод, от различни автори. При всички случаи, при намиране на термин, ще излиза името на преводача. Това ще е от полза не само за самия преводач, но и за потребителя. Езикът е доста специфичен и е ясно, че не може просто да се има доверие на „някакъв превод”. Добре е потребителят да знае кой е превеждал, ако реши да проучи профила на преводача и, ако вярва на този преводач,тогава да използва превода.
„И така, аз не съм убедена, че бих работила по електронен речник преди да издадем печатен, от който да се изплати трудът на хората, които биха работили с мен или само моят, ако такива не се намерят. … Този проект е разкошен, но финансово неподплатен е крайно непривлекателен.”
Ами съгласен съм с това. По-горе съм загатнал, че може да се направи платен достъп. Всъщност, вариантите „хартиен речник“ и „онлайн речник“ според мен не са взаимозаменяеми, и не бива да се противопоставят. Хартиеният речник ще продължи да бъде по-солиден. От друга страна, електронният вариант може да се използва по-лесно и бързо, и да съдържа внушителна по обем информация, и функционалност, която хартиеният речник, поради естеството си, няма как да предложи. Съвсем не оспорвам, че трудът трябва да се плаща. „Онлайн” не означава непременно безплатен, а и аз не настоявам на безплатен вариант. „Онлайн“ версията може да бъде платена. По-скоро стои въпросът с копирането и краденето на информация. Но мисля, че както електронният вариант, така и хартиеният са еднакво застрашени, и законите за авторското право важат, и за двата случая. Не бива да забравяме, че хартиеният „големи китайско-руски речник” с неговите 4 тома е дигитализиран без проблем от руснаците, при това, ако се гледа детайлно – в нарушение на авторските права на авторите на хартиеното издание (http://forum.vostokopedia.ru/index.php?showtopic=87&st=140&start=140 ) .
В тази връзка може би трябва електронният и хартиеният вариант да се допълват. По-добре е даден продукт да бъде достъпен онлайн защото авторите му са пожелали и биха могли да извлекат ползи, а не, защото някой неизвестен ентусиаст е решил съвсем добронамерено, и в полза на човечеството да сканира някоя „книжка” и да я пусне без време по торентите.
В първото ми изказване – където говоря за финансирането — се опитах да кажа само, че този проект съвсем не започва като „голям бизнес проект „. Би ми се искало да имам сериозна фирма и да плащам заплати. В момента обаче и за мен стои въпросът какво ще ям, затова казах, че който реши да прави нещо над онлайн речника, ще има пълните (запазени) права над направеното. Че то може да се продаде впоследствие, но аз няма как да се ангажирам предварително, че от тази дейност ще има приходи. Затова наистина е най-правилно, хора като Яна да правят нещата по начина по който смятат, че ще постигнат сигурна възвращаемост.
Конкретно за речника, който прави Яна, идея например е, чак след като печатното издание се появи на бял свят – да се направи достъпно и онлайн срещу платен достъп – например да се плаща чрез SMS 1 лв за еднодневен достъп, 10лв за едномесечен или да се измисли някаква подобна система.
Генерално което казвам е, че смятам за нормално да има онлайн речник за тази езикова двойка. Например за други езикови двойки има купища речници онлайн – на общи или на специализирани тематики. Някои са безплатни, други се издържат от реклами, трети предлагат безплатен достъп, но имат по някакъв начин „по-пълни” или „по-добри” платени версии. Но съм далеч от идеята да противопоставям безплатно срещу платено, хартиен срещу електронен речник и др. Според мен по-важно е да има и както хартиен, така и електронен вариант на речник, независимо от условията за ползване. Защото в момента дори някой да поиска да ползва такава услуга срещу заплащане – няма кой да му я предложи. И смелост да се захвана с подобен проект имам, защото си обяснявам липсата на такъв до момента именно с липсата на частна организация, която да може да си позволи да наеме наличните специалисти, да инвестира и в разработването на удобен софтуер без да е сигурна дали ще си възвърне инвестициите след това. Докато аз мога да рискувам с инвестиране на личен труд, като докарам нещата докъдето мога и без по никакъв начин да разчитам, че непременно ще има други като мен. Намирам позицията на Яна за напълно достойна и не смятам, че непременно някой трябва да се включва при положение, че няма специални гаранции за материална възвращаемост, нито очаквам проектът ми да е непременно успешен. Да кажем, че в момента го правя под най-неангажиращата възможна форма – хоби, което би могло впоследствие да се развие до по-сериозна дейност или пък ако се види, че няма смисъл – вероятно в даден момент ще спра да се занимавам и ще забравя за темата.
„Правя ти контрапроект – работи с мен, ще ти дам модела, ще ти дам и пресниман добър речник основа, избираш буква, аз отгоре ще добавям всичко останало и ще редактирам”
Тук не съм сигурен за кой от двата варианта – хартиен или електронен стана дума, предполагам, че за хартиен. Ако е така, притеснява ме фактът, че ще стана смешен, попадайки в категорията „един йероглиф не може да напише, тръгнал речник да прави“ 🙂 Аз и затова съм се вкопчил в електронния вариант, защото мога да направя софтуера и куп функционалност, и да се гордея с проекта, без да е необходимо да се червя от нещата, по които не съм специалист. Пред вид последното уточнение, ако има с какво да съм полезен за твоята работа – с удоволствие ще помагам.
„Що се касае до дискусията по тази тема, много бих искала да остане именно тук”
Нека така да е.
Браво на тези, които имаха търпението да прочетат всичко дотук! Обещавам следващите ми изказвания по темата да са по-кратки!
Изобщо не го мисли дали е кратко или дълго, важното е да е по същество.
Разпространих темата сред много хора, които се надявам да се включат, като се уговаряме дискусията да тече до края на сесията, т. е. края на февруари, след което ще обобщим и започваме проекта, независимо дали е финансиран или не, електронен или хартиен, защото и в двата случая, за да намерим пари, първо трябва да го съставим, а за електронен и хартиен – пак първо ще трябва да наберем информацията.
Това че, както казваш „грам китайски“ не знаеш, изобщо не ме притеснява, именно затова ще има редактори, дано да са повече от един… Най-важен е речникът първообраз, защото не всеки става да бъде взет за такъв, а във всеки познат ми, без тезаурусите може би, липсват най-нови думи или маса необходими в работата ни термини. Най-пипкавата работа обаче си остава набора, а това при определени критерии и модел може да прави и некитаист, така че ще си безкрайно полезен дори и само с това. Да не говорим за движещата ти енергия, която ще ни изръчка, дай Боже.
Паралелното издаване на двата вида речник… В Русия имай предвид, че съществува китаистика от около сто и петдесет години, а речниците им са огромно количество и те вече са успели да стигнат до изплащането на труда поне донякъде. При нас хубавото е, че няма нужда тепърва да откриваме колелото, електронен вариант вече има зададен от не един речник, а и компютърната ера няма да ни позволи дълго да деяним само на хартиен вариант, така че като цяло съм напълно съгласна за работа в паралелна посока.
Не ми беше хрумвала идеята с платения достъп, при всички случаи звучи добре.
Въпреки елементарното ми ниво на познаване на китайски, с удоволствие бих се включил в такъв проект. Начина, по който аз виждам нещата е малко по-различен.
Вземайки предвид горните ви аргументи, ето моето предложение:
Всеки един проект, който бъде започнат сега, може да бъде едно „пробно поле“, което да използваме, за да видим каква е ситуацията – има ли интерес, какъв е той, евентуално привличане на финансиране. В момента, в който безплатния речник покрие един определен минимум от йероглифи (който ще бъде определен в последствие), го оставяме така. Не става въпрос за „осакатен“ речник, а просто за по-малък такъв, който може да бъде използван за няколко цели:
1) маркетингово проучване „с рогата напред“ – чете ли се, ако да – колко и т.н.
2) привличане на допълнителни автори
3) основа за усъвършенстван, платен речник с допълнителни функции (примери, записи или дори цели уроци – в далечното бъдеще)
4) прототип и/или допълнение към хартиено издание
Аз лично смятам, че съвсем безплатен труд би било крайно неблагодарно спрямо преводачите, но в същото време за да бъде финансиран един такъв проект, необходимо е той да има поне минимална основа. Точно затова предлагам да бъде определена база от необходими йероглифи и съчетания, която да бъде използвана, в последствие, за създаването на основата на един усъвършенстван (и платен) речник.
При всички случаи, както във всеки проект, ще бъде необходима една първоначална инвестиция. Тя ще се състои във време, труд и евентуално реклама.
П.С. Пример за електронен речник с усъвършенствани функции – http://www.nciku.com/ Обърнете внимание на полето, в което могат да се рисуват йероглифи , както и на озвучените изречения.
Здравейте, колеги!
Проектът е супер, аз лично също съм си мислил за създаването на подобно нещо и се радвам, че има хора, които биха се захванали с неговото евентуално изпълнение. Накратко – бройте ме и мен – с удоволствие бих участвал и то, поне за в близко бъдеще, напълно безвъзмездно. Това означава обаче, че ще мога да работя по речника само когато имам време и не мога да гарантирам определен брой преведени и/или редактирани записа на ден.
Още в началото се сетих за онлайн речника, към когото Любо е дал линк – той наистина е доста богат на примери, има опция за задаване на конкретни въпроси по даден йероглиф/дума и ред други функции. Бих искал да привлека вниманието ви и на речника Wenlin http://www.wenlin.com/ . Това е на практика същото нещо, което г-н Камен Иванов има като идея, но е на английски и се продава като софтуер (има и хартиен вариант) срещу скромната сума от 200 щатски долара, но благодарение (и същевременно по вина) на интернет, може да се намери безплатно. Има го инсталиран на компютрите в Институт Конфуций, а преполагам, че г-н Алексиев още пази диска с инсталационните файлове, който му дадох миналата година и че няма да има нищо против да услужи с него на когото му потрябва. Много е богат – пълни и съкратени форми, етимология, анимиран порядък на изписване, доста поговорки, значителен запас от китайски текстове (Конфуций, Лаодзъ, Джуандзъ, Лу Сюн, Мао Дзъдун и прочее), изговаряне на всяка сричка, възможност за търсене по пинин, ключ, компонент от йероглифа (ако например не знаете кой е ключът) и още доста неща.
Освен с горните два речника, разполагам и със следните два:
– http://www.amazon.com/Contemporary-Chinese-Dictionary-Chinese-English/dp/7560031951 (китайски тълковен речник, като значенията и обясненията са и на английски)
– https://ebank.royaldragonbooks.com/en/product.asp?id=26 (английски тълковен речник, като значенията и обясненията са и на китайски)
Имам още няколко речника – един оксфордски английско-китайски/китайско-английски джобен (не от най-богатите), речник на синоними и антоними (на китайски, пак не особено богат) и едно малко речниче за класификаторите. Имам и 2 ръководства по граматика (едното доста добро, издадено от Пекинския университет) и един учебник за преподаване на китайски на чужденци, в който освен методика, има и доста полезни неща от гледна точна на самия език.
В общи линии с това разполагам и това бих могъл да използвам при евентуална работа, както и разбира се помощта на китайци 🙂
Е, ти да се оплакваш от речници в Китай, хехе.
Добрата новина е, че говорих днес с гн Алексиев и той, за моя радост, се съгласи да участва, също има свои мисли по въпроса как да се организира речник.
Като гледам, досега всеки има свои виждания, но в крайна сметка, независимо от изпълнението, всичко се свежда до набор на статии. Всяка визуализация ще бъде от бедна до богата, според зависи какво точно правим – хартиен речник, картинен речник, тематичен речник, компютърен и т.н.
Всяко от тези може да се осъществи, стига да имаме в готов вид основата, а там който каквото прибави – все е добре.
Радвам се, че се включваш, дон Хорхе, в събота ще се съберем да обсъдим наживо нещата и ще ти кажа какво сме направили после.
Весели премеждия!
Здравейте!
Бих искал да приложа на всички китаисти, начинаещи или не, следният сайт 在线新华字典 за търсене йероглифи по ключове или транскрипция: (също така може даден йероглиф да се paste в полето и след това с бутона търсене – 检索 да се видят резултатите – думи и изрази в които участва)
http://xh.5156edu.com/bs.php
Приятно ползване!
Много благодаря от името на всички, твърде полезен сайт!
Привет на всички,
едно за съжаление много закъсняло включване, за да попитам как вървят нещата по речника година по-късно? Едва сега откривам темата, а тя ме заинтересува живо – да разбирам ли, че се пило бира и се е решило да се отпочне предприятието с тематичен речник?
Моята идея-необходимост е значително по-различна, но върви в същата посока на взаимодействие в мрежата, затова ще си позволя да я споделя накратко и ще се радвам на вашите (кратки) отзиви за и против.
Занимавам се с китайски самостоятелно и « точа зъби » на HSK, но пропуснах тази година заради многото работа. Неволята, т.е. пак работата ме принуждава да отделям да кажем 6 x 10 минутина ден за китайски, просто нямам 1 час непрекъснато и понеже нямам основания да мисля, че догодина ще съм по-добре, сега в отпуската съм започнал да си правя учебно помагало за HSK от което имам нужда, за да работя ефективно с текстове, нови думи и изрази в режим „на пресекулки“. Към това учебно пособие ще има HSK-речник с около 800 думи и 1000 израза, но по-важно възможност за упражнения – flashcards и 1-2 други, а също и средство за ефективна работа с нови текстове. За да е широко достъпно в един момент ще публикувам всичко в мрежата във вид на уеб приложение.
В цялата работа аз като лаик нямам и грам авторски претенции към съдържанието – преводи на думи, изразите и т.н. Всъщност това за мен е и повод да изпробвам една нова технология т.е. съчетавам полезното с приятното и начинанието донякъде е гарантирано и с професионалния ми интерес. Липсата на време от една страна и от друга силно изразената необходимост да завърша нещо, на което вече съм посветил много време гарантират, че няма да направя нищо повече от минимално необходимото, което обаче върши работа. От какво имам нужда и как ще изглежда прототипът като „потърпевш“ вече съм наясно за себе си, ако губя губя само аз 🙂 и не бих искал да загубя и вашето време с това.
Къде виждам пресечна точка с вашата идея? Ако изразите се организират по теми става тематичен речник – от чисто техническа гледна точка не е необходимо да се направи много повече. Следователно въпросът ми е има ли нужда от едно чисто техническо средство за улесняване работата по тематичния речник? Съществуващото съдържание лесно мога да го вкарам в csv формат и обратно, всеки ще може да си изтегли съдържанието обратно във csv файл, за да го ползва в Excel, примерно или пък моментно съдържание с одобрените версии да се публикува редовно тук на този сайт. Междувременно допълнения и промени ще могат да се правят от всички, но само една от многото версии, които се пазят за даден запис (дума, израз) ще се фиксира от коректор и ще бъде официалната версия. Това е само пример за това, което ми се струва полезно с цел да се „демократизира“ работата и повече хора да могат да участват, когато им хрумне при това. Така речникът (1) ще набъбва по-бързо, (2) ще е лесно използваем и (3) за заучаването на изразите ще могат да се ползват средствата на пособието. Друга идея би била при въвеждането на нов израз автоматично да се иска преводът на Гугъл, а преводачът да го доизпипва на български. Точно в тази посока не съм мислил много, сигурно има и по-добри идеи, но така или иначе ще направя нещо само, ако има интерес. Също така HSK речникът, който ще сложа е без претенции и е за лични цели – аналогично там ще има още по-широк мегдан за подобрения на същия принцип, ако има интерес в полза на други учащи.
Това e от мен, ще се радвам на всякакви отзиви и идеи, приятно лято.
bighty, чак сега виждам коментара ти 🙂 Ти за кой точно речник питаш? Ако е за проекта заради който се започна темата ( http://zhongbaotong.com ), продължавам да си се занимавам с него… 😀 Надали има друг човек като мен, който да мрази хартията толкова, пък и да се грижи за опазването на дърветата 🙂 Затова всичките нови за мен думи/изрази/йероглифи се явяват в един момент преведени в този сайт 🙂 Ако искаш, свържи се с моя милост да си поговорим…лично аз проявявам интерес към флаш-картите, ако вече си ги направил…Ако са станали добре, можем да ги сложим на моя сайт и да ги свържем с базата, която така и така вече се е понатрупала…
Камен
На вниманието на г-н ентусиаста,
Аз съм един жалък “китаист“ в сравнение с г-жа Шишкова, но съм си направил един електронен китайско-български речник в план синтагматика.Той не е систематизиран, подреден, но е проверен, съдържа над 200 електронни страници, но това е само една малка част от него.При интерес от страна на китаистите, мога да им предоставя материали от него.
Здравей, Тихомир!
Радвам се, че се присъединяваш към сайта с такъв ентусиазъм. Коментарите излизат по-късно, защото първо трябва да ги прочета, а не винаги съм на линия, за да го направя, но винаги попадат на правилното място 😉
Мисля, че това, което си направил, е страхотно и ще се радвам да се съберем хората, които разсъждаваме върху такава идея и да видим какво може да се направи изобщо за един такъв речник. Аз самата мисля, че подходящо би било да се направи нещо като руския БКРС:
http://bkrs.info/
Това, обаче, трябва да стане с наличието на поне 20-30 души ентусиасти, а аз и двама не мога да намеря. Всеки явно е твърде зает да оцелява, за да му остава енергия за подобни проекти. Иначе Камен е най-големият ентусиаст от всички, браво!
Проектът за онлайн електронен българо-китайски и китайско-български речник е чудесна идея!
Освен вече споменатите речници http://www.nciku.com/, http://xh.5156edu.com/bs.php, http://bkrs.info/ и софтуера на http://www.wenlin.com/, препоръчвам и следните две неща:
1. Най-добрият онлайн китайско-английски речник MDBG — http://www.mdbg.net/chindict/chindict.php. Можем вместо да откриваме топлата вода, да преведем английските преводи на китайските думи, изрази, имена и идиоми на български език и да ги включим в проекта ви http://zhongbaotong.com/. За тази цел просто можем да изтеглим цялата база от данни на MDBG от http://www.mdbg.net/chindict/chindict.php?page=cc-cedict и да я преведем на български език (за което ни трябват и специалисти английски филолози и преводач от английски на български, за да са добри преводите).
2. Свободна програма за flashcards е Anki, с която могат да се създават стотици хиляди flashcards с китайски йероглифи и техните преводи! Други такива програми са Mnemosyne (официален уебсайт) и OpenCards, като има и още.
Препратих коментара си и на Камен.
П.П. От една приятелка знам, че има издаден поне 1 стар българо-китайски (или май беше китайско-български?) речник, добре е той да се използва за съставянето на онлайн речника и на печатни речници, като, разбира се, трябва да се провери за грешки и неточности и при нужда да се осъвремени, защото си беше старичък и значението на някои думи и изрази може и да се е променило…
Иначе аз поддържам следния проект за онлайн речник — http://bulogos.info — и при нужда мога да ви осигуря безплатен хостинг на вашия проект. 🙂
Здравейте,
радвам се, че вземате отношение по темата, а и предложенията са чудесни. Ще разгледам базата на http://www.mdbg.net и може да я вградя в моя речник, така че при търсене да излиза резултат и от нея. В момента при търсене в моя речник излизат освен евентуално-преведен резултат на български, също и резултатите от nciku, bkrs.info и 现代词典, което се явява като един колектор на резултати от различни източници и би могло да спести време при търсене. (тези дни обновявам някои елементи на сайта, затова част от търсенето в главната страница не работи
съвсем както трябва, но за демонстрация става 🙂 ).
Относно необходимостта за такъв проект: обикновено когато човек изучава език или вече го ползва професионално, независимо че си води записки и т.н. нуждата от речник, справочно пособие на собствен език е изключително голяма, някак си това е първото нещо, което е предпоставка за бързо напредване. Представяйки си, че все повече българи изучават китайски, все повече преводачи работят директно от китайски на български, смятах че при ежедневната работа, при която неминуемо се издирват думи и изрази, осмислят се, правят се справки,
запазването в един колективно-достъпен ресурс на тази информация би било от полза за всички. Освен това специализацията на всеки е различна – едни се занимават с образование, други – със старокитайски, трети са инженери, всеки добавяйки своето знание би спомогнал за един полезен колективен ресурс, избягвайки нуждата, както сте го казали „да се открива топлата вода“.
Доказателство за това са множеството проекти на други езици, но особено задружната работа на руснаците – bkrs.info е един такъв пример, що се касае до професионални преводи от английски, немски и други езици на руски – multitran.ru е също чудесен пример.
Що се касае до моя проект: в началото наивино си представях, че с китайски език в България се занимават основно филолози, които не са и много на брой и нямат ноу-хау-то да се направи една техническа онлайн-система, която да е за благото на всички. Мислех си, че в процеса на собствената си работа всеки просто може да попълва между другото в речника, без да се гонят срокове, без да има претенции, без да се говори за пари. Но след няколко години опити за издирване на съмишленици изводът ми е че съм грешал: ние имаме достатъчно
специалисти, и то много добри, и то не само филолози. Едното нещо което спъва един такъв проект обаче е изключителният индивидуализъм: дори днес, когато се наблюдава едно раздвижване на българското онлайн-пространство в областта на китайския, пак наблюдаваме основно проекти които се задвижват от един човек или съвсем малка група от хора. Никой не търси съмишленици, никой и не предлага да се включи в по-голям общ проект. Днес родните синолози все още не могат да излязат с единно становище по фундаментален въпрос как да се транскрибира пинин на български, какво остава за нещо повече. Другото, разбира се, е, че днешната реалност убива всяко желание за безкористен принос към проект, всеки инвестирал няколко години в образование очаква да си възвърне инвестицията в материален план, и безвъзмездната работа изглежда като разхищение на сили.
Все пак се надявам, че бъдещето ще е благосклонно към такива проекти. Аз лично ще приветствам всеки желаещ да се включи към моя проект.
Ако имате желание, ще се запознаем и можем да обсъждаме и повече – skype: kont401 , QQ: 676319336