新疆 Синдзян-уйгурски автономен регион

Произход на наименованието: xīn – нов; jiāng – територия; „нова територия” – име, дадено по време на последната манджурска династия Цин

Административен тип – автономен регион

Административен център и най-голям град – Урумчи (乌鲁木齐)

Официални езици – путунхуа (мандарин), уйгурски

Председател – Нур Бекри

Главни градове:
* Урумчи
* Турпан
* Кашгар
* Карамай
* Инин

География

Разположен в северозападен Китай, Синдзян-Уйгурският автономен регион е бил познат в древността като „западната територия”. Релефът на региона е див и уникален, може да видите заснежени планини , възвисяващи се над гореща земя, пустини и оазиси. В него се издигат три величествени планини и два големи водни басейна: Джунгурският басейн между планините Тиеншан и Кунлун на север, където се намира и обширната пустиня Такламакан (името й се превежда буквално „ако влезеш, няма да излезеш”) и басейнът на р. Тарим на юг.

Повечето реки са вътрешни, от тях най-дълга е река Тарим.
Планината Тиеншан(天山) е причина за климатичните разлики в региона – умереният континентален сух или полусух климат на север от планината и топлият умерено-континентален климат на юг. Планината, символ на Синдзян, разполовява региона. Южната част на планинската верига е известна като Южен Синдзян, северната част на Тиеншан – Северен Синдзян, а басейнът на Хами и Турпан като Източен Синдзян. Средната височина е 3000 – 5000 м, а най-високият връх е Томур – 7455 м. От Тиеншан извират реките Или и Тарим. Даоистите вярват, че богинята на запада закриля прасковените дървета на безсмъртието в Тиеншан.

1,66-те милиона км² площ на Синдзян представляват 1/6 от общата територия на държавата, което го прави най-големият регион в Китай. Синдзян има най-дългата граница сред китайските провинции и автономни региони. Дели 5,600 км държавна граница с Монголия на североизток,с Русия, Казахстан и Таджикистан – на запад и с Афганистан, Пакистан и Индия – на югозапад.

В Синдзян се намира и най-отдалечената от морето точка – на 2648 км от най-близката плажна ивица.

Пустините в Синдзян са 2/3 от всички пустини в Китай. Пустинята Таклaмакан се разполага на 330,000 км², което я прави най-голямата по рода си в Китай и втората по големина подвижно-пясъчна пустиня в света, след Ар-руб-Ал-Кхали на Арабския полуостров. Пустинята Гурбантунгут- 48,000 км², е втората по големина пустиня в Китай. Под пустините на Синдзян са открити богати залежи на нефт, природен газ и минерали.

В северната част на Синдзян се намира и най-голямата котловина в Китай – Джунгурската, с площ от 380 хил. км². Богата е на нефт и природен газ. В централната и източната част на региона е разположена Турфанската падина (50 хил. км²). Тук, в най-ниската й част се намира езерото Айдинху, което е вторият най-ниско разположен воден басейн, след Мъртво море (на 155 м под морското равнище), в света.

Климат

Отдалечен от океана и в близост до високи планини, Синдзян не е изложен на влиянията на морския климат. Климатът в региона е сух континентален. Провинцията е едновременно най-студеното и най-горещото място в Китай.

Валежите са не само недостатъчни, но и броят им варира значително от година на година. В северните райони годишно падат средно по 100-160 мм валежи, а в сухите южни райони едва 25-100 мм.

Средната годишна температура в северен Синдзян е от -4 °C до 8 °C, а в южен – от 7 до 14 °C. През най-студения месец – януари, средната температура в Джунгурския басейн е – 20 °C. На север от басейна е отбелязан национален рекорд за най-ниска температура от – 50,15 °C. През най-горещия месец – юли, в Турпан, известен като „огнения континент”, средната температура е над 33 °C. Най-високата температура е измерена също тук и е 49.6 °C.

Най-подходящото време за туризъм в провинцията е през есента, когато температурите са поносими, а дните – дълги.

Води

В региона има повече от 500 големи и малки реки и над 20 по-големи, включващи Тарим, Или, Иртиш, Манас, Улунгур, Кайду и др. Реките преминават през множество оазиси, превръщайки ги в плодородна земеделска земя. Тук полетата, селата и градовете допринасят за красивата гледка, напомняща за „бушуващо море от прасковен цвят и върби“, както е описано от поетите.

В Синдзян-уйгурския автономен район има и много красиви езера, заемащи обща площ от 9,700 км² или 0,6% от територията на региона. Най-известните са Бостън, Ебинур, Булунтуо, Аякум, Сайрам, Дзиню, Дзили, Акигкулер, Аксайцин и Айксиман, Улунгур, Тиенчъ, Канас и Южнопланинското езеро.

Регионът има повече от 18,600 ледника. Общата им площ обхваща близо 24,000 км² /42% от площта на региона/. Запасите от лед са 258 млн. м³. Благодарение на този натурален солиден воден резервоар Синдзян е богат откъм водни ресурси.

Тарим (塔里木河) е най-дългата вътрешна река в Китай /1,321 км/, течението й върви от запад на изток през северния край на пустинята Такламакан и се влива в езерото Тайтема. Долината й е дом на близо 10 милиона китайци и други етнически малцинства, включващи уйгури и монголци. Тя е най-важният източник на вода в Синдзян. Реката е плитка, неподходяща за плаване. Намира се северно от Тибетското плато. На нея е кръстен величественият Таримски басейн между Тиеншан и планините Кунлун в Централна Азия. В по-голямата си част тече през пустинята Такламакан.

Заради увеличаващото се население прекалено много вода се използва за напояване чрез иригационни системи нагоре по течението и езерото Таитема е започнало да пресъхва от близо 3 десетилетия. За да се предотврати по-нататъшно влошаване на екосистемата в района, правителството е наложило 5-годишна програма за спешно отклоняване на водата през 2000 г. с отделени 10,7 билиона юана за възстановяването на реката и на езерото Тайтема. От май 2000 г. досега вече за шести път вода от близкото езеро Бостън се отклонява към река Тарим с цел укрепването на крехката екосистема. Близо 1,3 билиона кубични метра вода са били влени в долното течение на сухата река. Зеленият коридор по протежението на реката между 410,000 км²-овата пустиня Такламакан на изток и Кулуке на запад е възстановен благодарение на отклонената вода.

Административно делене и население

На територията на Синдзян живеят множество националности, като най-голям процент (45%) се пада на уйгурите. Други националности тук са: ханци (41%), казаки (7%), хуейци (5%), киргизи (0.9%), монголци (0.8%), дунсиен (0.3%), таджики (0.2%), сибо (0.2%).

Повече от 90% от населението на шест от всичките 56 националности в Китай живее в Синдзян. По времето на основаването на региона в него е имало 13 националности. С миграциите броят на националностите е продължил да се увеличава. Последни данни от националното преброяване сочат, че броят им е скочил на 49.

Местното население на Синдзян-уйгурския автономен регион е достигнало 20,10 млн. души през последния ноември с увеличение от 1,62 млн. или 8,79% за последните пет години. Статистиките показват, че населението в региона, дом на 49 етнически групи, се е увеличило с 324,400 или 1,7% средно годишно от 2000 г. насам.

Мъжете са 51,22% или 10,29 млн. от населението на региона, а жените – 48,78% или 9,79 млн.

950 хиляди души получават висше образование в средни училища. Неграмотните са около 1 милион. В сравнение с 1990 г. коефициентът на неграмотните над петнадесет годишна възраст е намалял с 13,7%.

Според статистиките за средната продължителност на живота, Синдзян е район на дълголетието. В Китай живеят 3765 “богове на дълголетието” – на 100 и повече години, от тях 865 живеят тук. Ето защо Международното научно общество по използване на лекарствените растения е нарекло районът Хотан в Синдзян „световен район на дълголетието”.

Уйгури (维吾尔)

За уйгурите се знае, че са се заселили в Синдзян около III век след Христа и са управлявали Монголия през VIII век. Уйгурската империя е разрушена от киргизите през 840 г, след което се разделя на две царства – едното в Гансу, а другото в Бишбалик и Каракхоя. Уйгурите се обръщат към исляма през XIV век, въпреки че шаманизмът продължава да се практикува. Попадат под китайско влияние през XVII век. По това време малка група от уйгурите се преселва в Казахстан. Умели земеделци и животновъди, те се занимават с напояване на оазиси в долината, производство на зърно и памук. Културата им е близка до тази на узбеките.

Уйгурският е официалният език в Синдзян-уйгурския автономен регион. Той е широко използван във всички сфери наред с тези на образованието, електронните медии и вестниците. Образованието предлага квалификации от гимназиално до университетско равнище (последното изисква добро владеене на китайски език). Хората, знаещи само един език, са предимно възрастните. Повечето млади и образовани уйгури говорят свободно и китайски език.
Уйгурският регион е известен със своята музика и етнически танци от древни времена. Най-престижният и добре познат жанр в уйгурската музика е муцам, представляващ съвкупност от песни, инструментална музика и танци.

Дванадесетте муцами, известни като „майката на музиката”, отразяват мъдростта и таланта на уйгурите в композирането на музика. Те съдържат 170 песни и танци, изпълнявани от общо 72 инструмента. Цялото представление отнема над 24 часа, за да бъде изпълнено от началото до края. Уйгурският муцам се смята за най-сложната и красива музикална форма в света, комбинираща в себе си рецитация на поезия, популярни разкази за известни любовници и завладяващи ритми. Слушането на муцам е и акт на религиозна медитация, но слушащите могат също да станат и да танцуват под ритъма на барабаните.

Освен муцам уйгурите изпълняват и традиционни музикални жанрове, свързани с песни за епически разкази (дастан), музикални изпълнения в чест на Суфис (същинското мистично измерение на исляма, „наука, чиято цел е да излекува сърцето и да го отдаде изцяло единствено и само на господ”) и разнообразен репертоар от фолклорни песни, които обикновено са посветени на страданието и измамената любов.

Обратно на всеобщата представа на запад за исляма – като враждебен към музиката, сред уйгурите много традиционни музикални текстове са свързани с религията, най-вече заради влиянието на суфистите, които използват музиката, за да изразят и възпеят своята вяра. В днешно време тези традиционни жанрове са влезли в жестока схватка с жизнената поп индустрия.

През вековете уйгурите са използвали три различни писмени системи. През VI-VII век те възприели орхонската писменост. Орхонската писменост е азбука, използвана от гоктюрките през 8 век. Надписи на тази азбука са открити в долината на река Орхон в Североизточна Монголия. Това е най-старата писменост, използвана от тюрките в Централна Азия. Пише се отдясно наляво в редове или колони.

Знаците написани в колони се четат отдолу нагоре и отдясно наляво. От VIII до XVI век уйгурите възприели нова азбука, произлязла от согдиенската писменост, позната като древен уйгурски. Тя се е използвала почти 800 години не само от уйгурите, но и от други тюркски племена като монголите и манджурите в ранните етапи на тяхното управление в Китай. След приемането на исляма през 934 г. – по време на управлението на кан Сатук Бугхра, уйгурите започнали да използват арабската азбука и успели да съхранят културното си превъзходство в Централна Азия. Появили се световно прочути уйгурски учени и уйгурската литература процъфтявала.

Уйгурите притежавали обширни познания в областта на медицината и практикуването й. Данни от времето на династия Сун (906-960) посочват, че уйгурският физик Нанто, обикаляйки Китай се завърнал с много нови видове лекарства, неизвестни дотогава на китайците. Общо 103 различни билки, използвани в уйгурската медицина, са били включени в най-известното китайско писмено изложение за медицина от Шъ-джен Ли (1518-1593). Учените от Запада твърдели, че акупунктурата не е китайско, а уйгурско откритие. Китайските власти са създали няколко институции в Уйгуристан, за да изучават и изследват традиционната уйгурска медицина.

Уйгурите са се специализирали и в сфери като архитектурата, изкуството, музиката и печата. Според изследванията на западни учени, документи, открити в Синдзян, доказват, че уйгурският земеделец е можел да напише договор, използвайки правна терминология, по времето, когато много малко европейски фермери са можели да направят същото. Известно е, че уйгурите са умеели да печатат книги векове преди Гутенберг да се захване с печатарство. Освен това се знае, че през Средните векове, китайската поезия, литература, театър, музика и изобразително изкуство са били значително повлияни от тези на уйгурите.

Йен Дъуан е написал в своята биография следното: „Бях силно впечатлен от процъфтяващата цивилизация, която открих в Уйгурското царство. Красотата на храмовете, манастирите, на стенописите, статуите, кулите, градините, къщите и палатите им, построени из цялото царство не може да бъде описана. Уйгурите са много сръчни занаятчии, занимават се с обработването на злато и сребро,с грънчарство. Някои твърдят, че Господ сам е избрал уйгурите и ги е дарил с такъв талант.

Преди приемането на исляма, уйгурите били последователи на религии като будизъм и маничеизъм (подкрепя идеите на дуализма, че светът ни и всички живи същества са част от битката между доброто, олицетворено от Господ и тъмните сили, ръководени от завист и алчност). Будизмът е представен в Уйгуристан в началото на нашата ера. Бързо се е разпространил сред тюркските племена в региона. Руините на известни манастири като Мин Ой или Хилядата Буди, изградени от уйгурите, все още могат да бъдат видени в градовете Куча, Турфан и Дунхуан. В Куча имало над 50 будистки храма, библиотеки и институции, занимаващи се със социални дейности. В Хотен били построени 14 големи манастира.

Кухня

Храната в Синдзян има много повече централно азиатски привкус в сравнение с всички останали видове в Китай и в много от ястията се използват тюркски и ислямски подправки. Голяма част от храната тук е доста люта, подправена с пипер и чили, както е и в Сьчуан, заради охлаждащите им свойства. Основната храна тук не е оризът (както е в другите части на Китай), а спагетите. Ламиен и банмиен (спагети, сервирани с овнешко и люта зеленчукува супа) са много популярни във всички части на региона.

Овнешките кебапи на грил (каоянжоуцюен) са други местни специалитети. Обикновено се купуват от улицата и често се предлагат заедно с плоска, печена питка, напомняща индийския нан и продавана под същото име.
В Турпан има изобилие от грозде и стафиди. Всеки дом тук събира грозде за лично ползване – за продажба, за стафиди или за вино. Пъпешите на Хами са изключително вкусни и прочути в цял Китай.

Да бъде сит е много съществена част от живота на уйгуреца. Издърпайте си стол в някой от малките уйгурски ресторанти и, дори да не говорите езика им, винаги ще се намери някой доброжелател, който ще направи всичко по силите си, за да ви помогне да се наядете обилно.

Известни местни ястия:

Нан

Нанът е основната храна на уйгурите. Правенето на нан е подобно на правенето на палачинка. Продуктите включват пшенично или царевично брашно, сусамови семена, лук, яйца, растително олио, масло, мляко, сол и захар.
Със своята златисто-жълта коричка питките нан са хрупкави и вкусни. Има повече от 10 вида нан в Синдзян. Те не мухлясват, не изсъхват, лесни са за носене и запазване. Уйгурите ядат нан за закуска, обяд и вечеря. Когато са на среща, на училище, работят или пътуват, те винаги носят нан със себе си. На сватби и празници питката нан е задължителен подарък за домакина

Печено овнешко

Синдзянското печено овнешко е толкова известно, колкото е и печената патица в Пекин и хрупкавото сукалче прасе в Гуанджоу. Двегодишна овца се коли и одира, намазва се със сол отвътре и отвън и след това се облива със смес от яйца, нарязан джинджифил, арпаджик и пипер. Овцата се слага в пещ и се пече за около час, докато не стане златно-кафява.

Варени овнешки кубчета

Това синдзянско ястие се приготвя предимно по време на празниците. Овнешкото се нарязва на парчета от по 500 грама всяко и се вари в голяма тенджера. Когато месото е полуготово, пяната се отделя и се добавят лук, пипер, нарязан джинджифил, моркови, ряпа и домати. След това парчетата се изваждат и се поставят в голяма чиния. Слага се сол в бульона, след което се излива в дълбока купа. По време на ядене овнешкото се топи в бульона.

Печени галушки

Първо се реже на малки кубчета овнешката, говеждата и агнешката тлъстина от опашките на животните. Добавя се нарязан лук, сол и пипер, за да се направи пълнежът. Пълнежът се завива в тесто и се слага в печка да се пече за около 20 минути. Галушките са с тънка кожичка, с крехко месо, пълнеж и са много вкусни. Уйгурите често ги ядат с питки нан.

Ориз, който се яде с ръце

Продуктите са прясно овнешко, моркови, лук, растително олио, разтопена овнешка мас и ориз. Ястието е вкусно и хранително. Присъства на празници, погребения и сватби.

Пирамиди с агнешка мас

Тази храна е любима на уйгурите. Добавя се хладка вода към брашното, за да се направи тесто и се разбърква с малко мая. След час се добавя малко вода, тестото се омесва и се оставя да втаса за известно време. След това се разделя на няколко парчета, намазва се с растително олио от външната страна и се разточва парче по парче. Намазва се с мас от агнешка опашка и се поръсва с малко сол и пипер. Разрязва се на парчета, които се усукват във формата на пирамиди. Пирамидите се варят и се ядат заедно със супа или спагети със супа.

ПРАЗНИЦИ

Фестивалът на гроздето в Турпан

Фестивалът на гроздето е не само ода за най-важния земеделски продукт на Турпан, но и възможност да се отпразнува местния начин на живот. Очаквайте разнообразие от преживявания в този отдалечен край на Синдзян. Турпан е селище по Пътя на коприната с местно население от уйгурци. Този град оазис е живописно покрит от гроздови асми. Почти всяко домакинство се занимава с отглеждането на грозде и пазарът гъмжи от сладки и сушени стафиди.

Продължителността на фестивала е шест дена, от 20-ти до 26-ти април всяка година.

Международен фолклорен танцов фестивал в Урумчи

Първият интернационален фолклорен танцов фестивал в Урумчи се е състоял на 18-ти юни 2008г. В десетдневния фестивал са взели участие танцьори и балетни състави както от Китай, така и от държави като Русия, Египет, Мексико, Гърция, Индия и демократическа република Корея.

Фестивал на пъпеша в Хами

Фестивалът на пъпеша в Хами се провежда между 16-ти и 30-ти юли всяка година.

Хами, оживеният търговски град по древния Път на коприната, служи като културен и икономически център за размяна между централен Китай и обширните западни граници от векове. Отскоро регионът е и интересна дестинация за туристите, които могат да се насладят на вдъхновяващия релеф на планината Тиеншан, на пищната етническа култура, древните монументи и ароматния хамийски пъпеш. Фестивалът включва карнавал на хамийския пъпеш с възможност да се опитат повече от 80 вида пъпеш, фолклорни песни, отразяващи местните традиции, акробатично представление, конкурс за красота и др. „Хами” е китайската дума, отнасяща се до група зимни пъпеши. Хамийските пъпеши, отглеждани в Синдзян, се отличават с приятна миризма и сладък и свеж вкус.

Курбан

Курбан е традиционният празник на мюсюлманите. В Синдзян има повече от 10 етнически малцинства като уйгурите, казахите, узбеките, хуейците, таджиките и др, които го празнуват. „Курбан” е арабска дума, която има значението на „жертвоприношение” и е известна като Денят за клане на животни. Курбанът е най-грандиозният и живописен уйгурски празник.
Мюсюлманите стават рано сутрин и се обличат с най-празничните си дрехи. Жените си слагат бижута и шалове в ярки цветове. С изгряването на слънцето всички – от най-младите до най-старите, се стичат към площада пред джамията, за да отпразнуват празника и да се помолят за по-добър живот. Докато се молят, те извършват еднакви движения, с еднакво темпо. Когато церемонията приключи, мъжете се прибират по домовете си, за да заколят здрави камили, волове или овце – изборът зависи от финансовите им възможности. След това те отново се връщат при джамията, за да изпълнят известния „сама” танц. Според обичая жените могат единствено да наблюдават. Обикновено празникът продължава три дена, през които хората посещават приятели, роднини и колеги.

Икономика

Промишлеността заема важно място в приоритетите на Синдзян, следвана от селското стопанство. Външната търговия динамично расте. Значително място заема износът на памук и памучни изделия. Туристическата индустрия също се развива с бързи темпове. Броят на чуждестранните туристи достига до 256 хил. души в година.

В най-населените места се произвеждат памук и коприна и се садят пшеница, ориз, домати, сорго, плодове, просо и захарно цвекло. Уйгурите са се специализирали в изграждането на отводнителни системи от канали и кладенци, които доставят вода до обработваемите площи. Проектът за напояване „Манас” в Джунгария е един от няколкото модерни правителствени опита да се увеличи обработваемата площ.

Животновъдството е важен отрасъл в икономиката на Синдзян, броят на добитъка нараства (овце, кози, крави, коне и камили). Много от казахските и монголските пастири са полуномади. Провинцията е и един от най-важните пасищни райони на Китай. Планините Тиеншан и Алтай са богати откъм гориски ресурси – на разположение на горското стопанство са 4,84 мил. ха. Запасите от дървен материал възлизат на 250 мил. м³. Заедно с гроздето и памука прочути из цял Китай са и местните коне от Или.

Синдзян притежава богати минерални ресурси. Обширните нефтени полета в Карамай са сред най-големите в Китай, има и големи находища на въглища, сребро, мед, олово, злато, цинк. Важни индустриални отрасли са: въгледобивна промишленост, петролодобивна промишленост, енергийна промишленост, металургична и химическа промишленост, текстилна индустрия, обработка на кожи и производство на захар. В пустинята Такламакан добивът на нефт се увеличава. В провинцията са застъпени и продукцията на цимент и рафинирането на захар.

Земята е подходяща за развитието на селско стопанство, лесовъдство, скотовъдство и представлява около 68 млн. ха, естествените степи – 48 млн. ха, а изкуствените степи – 666,7 хил. ха /тук е един от петте най- големи скотовъдни района на Китай/.

Полезни изкопаеми

Открити са 122 вида полезни изкопаеми с най-големи запаси на бромелит, мусковит, нитранин, глина и серпентини. Има залежи на повече от 70 вида нерудни минерали, в това число скъпоценни камъни, азбест, нефрит “Хетянюй”. 318 млн. т. са запасите от сол, мирабилит – 170 млн. т, нитранин – 2,326 млн. т. Регионът притежава богати запаси на въглища, желязо, природен газ, сол, злато и цветни метали, сред които берилий, литий, бяла слюда, серпентин, албит и т.н. оглавяват първите места по залежи в Китай.

Енергийни ресурси

Запасите от подземни води са 25,2 млрд. м³, от ледени площи – 24 хил. км². Предполагаемото количество запаси от въглища в района е 37,7 % от общото за страната, а предполагаемите запаси на нефт и газ са 30 млн. тона – повече от 25% от общия предполагаем запас на цялата страна.

Биологични ресурси

На територията на провинцията обитават 699 вида животни, включително 85 вида риби, 7 вида земноводни, 45 вида влечуги, 137 вида млекопитаещи. Тук могат да се открият повече от 4000 вида диворастящи растения, в това число повече от 1000 вида , имащи особено икономическо значение – като сибирски кедър и каучуково дърво.

Опазване на околната среда

В програмата за защита на околната среда са вложени повече от 220 милиона юана. Коефициентът на обработка на промишлените отпадъчни води достига 77,2 %, обработката на промишлените вредни газове – 53,5%. В тринайсет града се контролира шумът в промишлените зони. Създадени са 23 защитени парка с площ около 159 хил. км².

Телекомуникации

Цялата провинция е обхваната от автоматична междуградска телефонна мрежа. Кабелна връзка между Азия и Европа е изградена в северната и южната част на Син.

В провинцията функционират 6 радиостанции, 18 телевизионни оператора и 61 транслационни станции.

Транспорт

Един от най-важните проекти “Трето скоростно ускорение на Ланджоу-синдзянската жп артерия” е осъществен успешно. Артерията е дълга повече от 2000 км и е единственият жп път от Синдзян към вътрешните райони на Китай. С бързи темпове се строи южният участък от жп артерията Курли – Кашгар.
В провинцията има 7 автомагистрали от държавно значение, свързващи се на изток с провинция Гансу и Цинхай, на юг – с Тибет, на запад – със страните от средна Азия, а също така с 62-те магистрали на територията на Китай.

Воден транспорт – по Иртиш се осъществява сезонна навигация.

Въздушен транспорт – по броя на летищата на гражданската авиация и по дължина на авиолиниите Синдзян заема първо място между континенталните провинции на Китай. Летището Урумчи е като трамплин за Китай към Западна Азия и Европа. Открити са авиолинии в градовете Ланджоу, Сиан, Пекин, Шанхай, а също така Гами, Куерла, Куга, Хотан.

История

От древността до 1949 г.

Синдзян е преживял бурна история. Първоначално преминава под китайско управление през I в. пр. Хр., когато император У Ди изпраща китайска армия да победи хуните и да превземе региона. През II век Китай губи Синдзян заради съюза на местните с узбеките, но го спечелва отново в средата на VII век. През VIII век Синдзян е завладян от тибетците, опустошен от уйгурите, които основават своето царство там и постепенно окупиран от арабите (X век). Синдзян е прехвърлен на монголите през XIII век.

Следва период на анархия, докато манджурите не установяват слаб контрол (1756 г).

Последвалите отношения между Китай и Синдзян са белязани от културни и религиозни конфликти, кървави размирици и племенни разногласия. През XIX век конфликтите са поощрени от Великобритания и царска Русия с цел да се защитят съответно Индия и Сибир.
Синдзян става китайска провинция през 1881 г., но дори и след основаването на Китайската република през 1912 г. остава малко или много независим от централното управление.

Китайско комунистическо управление

На базата на преброяването на населението от 1953 г., което показало, че уйгурите представляват 74% от населението в Синдзян, територията е обявена за автономен регион през 1955 г. Автономни области били създадени и за казахите, монголците, хуейците и киргизите.

През 50-те и 60-те години централното управление изпраща голям брой китайци, които да подпомогнат изграждането на проекти за опазването на водите и експлоатирането на минерали. Това драстично променило баланса на населението и китайците се приближили по брой до уйгурците.

Забележителности

Древният Път на коприната е внесъл в Синдзян разнообразие от западни и източни култури, които са оставили след себе си зрелищни следи. Дори днес тези древни градове, храмове, пещери и гробници представляват изключителна гледка.

Мавзолеят на уйгурските царе в Хами

Разположен в Шадзаодзин, Хуейчън, в западните покрайнини на града, Царският мавзолей на Хами е най-голямата джамия в района. Мавзолеят е покрит със зелени глазирани, прошарени с бяло, плочки. Сводът е внушетелен, декориран с ярки изображения. Срещу мавзолея е построена друга голяма джамия, чиито таван е поддържан от 108 колони, покрити с майсторска дърворезба, а вътрешните стени са изрисувани с декорации.

Великата джамия на Куча

Построена е в началото на XVI век. През последвалите династии, джамията е реконструирана и реставрирана множество пъти. Залата за молитви е голяма 1,500 м² и може да побере близо 3,000 души. В джамията можете да видите части от стария вътрешен двор.

Пещерите на хилядата Буди в Кизил

На 73 км западно от Куча се намират най-старите будистки пещери в Китай. Те представляват смесица от индийски и персийски стил без дори намек за китайско влияние. Грандиозните стенописи в тези пещери могат да бъдат сравнени с тези в пещерите Могао в Дунхуан, Гансу. Пещерите в Кизил са изсечени през III век в пясъчните скали. Годините на войни и ерозията са разрушили голяма част от тях и сега те наброяват едва 236, в които могат да се видят близо 10,000 м² стенописи. Черни слънца, Гаруда (бог-птица, взет от индийската митология) и колесниците на Аполон са от най-честите декорации върху покривите. Пещерите някога са били толкова прочути сред поклонниците, че не е имало момент, в който да не са били покрити с дим от горящ тамян, а броят на монасите, живеещи там, е достигал стотици хиляди.

Небесното езеро (Tianchi)

Езерото Тиенчъ е разположено на 114 км. североизточно от град Урумчи. Надморската му височина е 2000м. Езерото е оградено от 5400- метрова планинска ивица. Това, което спира дъха на туристите, е не езерото само по себе си, а комбинацията от вода, планини, сняг и зеленина.

Произходът на името на езерото Тиенчъ може да бъде проследен до династия Цин (1644-1911). Получило се е от свързването на две думи, Tianjing, което означава „небесно огледало” и Shenchi – „басейн на безсмъртните”. Водата на езерото е кристално синя, напомняща на блестящо огледало. Езерото е привлекателно за геолози, географи и туристи заради своите редки видове птици и животни, ледници, красива панорама и богати природни ресурси.

Горящите планини на Турпан

Легендите разказват как кралят на маймуните Сун Укун изхвърлил пещта за правене на хапчета за безсмъртие от Небето. Въглените паднали върху мястото, където Горящите планини се намират сега – в средата на басейна Турпан. Според версията на уйгурите, зъл дракон, хранещ се с малки деца, живеел дълбоко в планината Тиеншан. Уйгурски герой се борил храбро с дракона цели три дни и три нощи и успял да разреже тялото му на осем части. Останките от дракона се превърнали в алена планина, оцветена от неговата кръв, а осемте останки – в осемте долини на Горящите планини, включително и известната долина на гроздето. Планината е неплодородна и изключително гореща през лятото. По време на пътуването с каруци до планината посетителите могат да видят как подметките на обувките им се размекват от жегата.

Планината е разположена на 10 км източно от Турпан. Средната височина е 500 м. Горящата планина се е сформирала преди близо 100 милиона години. Цялата планина се състои единствено от червеникави склонове и дерета. По пладне през лятото планината прилича на огромен летящ червен дракон, изригващ огън, а температурата може да превиши 55 °C. Тук е най-горещото място в Китай.

Древният град Гаочан

Градът е разположен в подножието на Горящите планини. Основан е I век пр. Хр. и е изоставен в края на XIII век. Състои се от три части: вътрешния град, външния град и градa дворец, с площ от 2 млн. м² утъпкана земя. Стената на външния град е дълга 5,4 км. Останки от храм могат да бъдат видени в неговия югозападен и югоизточен край. По средата на външния се намира вътрешният град, който е 3 км в обиколка. Правоъгълният дворцов комплекс е на север.

Пещерите Бизаклик на хилядата Буди

Намират се върху стръмните скали на долината Мутоугоу, в подножението на Горящите планини, източно от Турпан. От VI до XIII век пещерите са били будистки център. Бизаклик на уйгурски означава „червен”. Пещерите са издълбани между скалите. В момента има 236 запазени пещери, от които 1/3 са запазили сравнително непокътнати формите и стенописите си. Въпреки че повечето статуи са повредени, близо 5,000 м² стенописи са запазени и досега, тяхната тематика засяга предимно легендите за Буда и принципите на будизма.

Използвана информация:

http://www.china.org

http://www.silkroadcn.com/xinjiang/

http://www.peakware.com

http://www.chinapage.com/river/tarim/

https://safe.britannica.com

http://www.chinahighlights.com/xinjiang/

http://www.aboutxinjiang.com

http://en.yahtour.com/whattodo/dining/

http://www.chinatourselect.com/Activities/Holidays-Around-China/Xinjiang-Grape-Festival.html

http://www.chinahighlights.com/news/around-china/hami-festival.htm

http://www.xinjiang.gov.cn/