Между 1988 и 1999 година заради промените в климата и пренаселеността в Китай пясъците са заели територия с големината на Швейцария. Сега държавата сади милиони дървета срещу нашествието на пустинята.
Атмосферата крие нещо призрачно. Вятърът духа силно, небето става жълто-сивкаво, а останалите назад небостъргачи се размиват в далечината. След няколко часа призракът се уморява, а след него във въздуха остава тънка мъгла от червено-кафяв пясък. Всяка година, главно през пролетта, Пекин става жертва на подобни бури. През 90-те години те бяха приемани за непреодолим феномен. Но когато през 2000 година се разразиха няколко особено силни, а една от тях навя в града повече от 300 000 тона пясък, ръководството на Пекин реши, че повече не може да продължава така.
Бърз растеж на висока цена
Северно от Пекин се намира планината Яншан, която е доста суха. В граничещата с нея Вътрешна Монголия преобладават степите и пустините, а още малко на север се намира пустинята Гоби. Китай тепърва строи всеобхватна система за наблюдение, затова статистиката за напредването на пустинята в страната трябва да се анализира предпазливо. Но ако се събере цялата площ на пустините, ще се окаже, че те заемат над една четвърт от страната. Според официалните данни от 1950 година истински пясъчни и каменни пустини са покривали 17,4 процента от територията на Китай, а през 2000 година са били 18,1 процента. Относително погледнато, растежът е в граници, но измерено абсолютно между 1988 и 1999 година пясъците са завзели територия с размера на Швейцария.
Според китайския дипломат Уан Куеймин много от появилите се през последните години проблеми с околната среда се дължат на това, че десетки години политиката се е концентрирала да произвежда повече храна за населението и да осигури възможно най-бърз икономически растеж. По този начин са постигнати забележителни резултати, но на по-висока цена в дългосрочен план. Селскостопанските земи са изтощени, а след това – оставени на пясъците. Според Уан степите са дотолкова експлоатирани, че в средата на 90-те години 30 на сто от тях е трябвало да бъдат приети за застрашени.
Професор Тан Хайпин от Пекинския университет изследвал причините за силните пясъчни бури в Пекин и стигнал до извода, че те се дължат както на климата, така и на икономиката. Между 1947 и 2000 година средната температура във Вътрешна Монголия се е повишила с два градуса, температурните амплитуди станали много по-високи, което също допринесло за развитието на бурите. Напредването на пустинята зависело обаче и от социално-икономическите промени. Между 1947 и 2000 година населението и броят на животните във Вътрешна Монголия са се увеличили пет пъти, а площта на селскостопанската земя се е удвоила. А заради борбата срещу пустинята за селяните трябвало да се открият по-дългосрочни източници за приходи. Така проблемите на Пекин с пясъчните бури се оказват предизвикани от китайците. Половината от песъчинките и от прашинките във въздуха идват не от монголската пустиня, а от многото строителни площадки в града.
Залесяване и икономически стимули
В края на миналия век китайското правителство започна огромни акции за засаждане на дървета в северен Китай, за да увеличи площта на горите от 23 млн. хектара на 60 млн. Една зелена Голяма стена трябва да пази Пекин и Тиендзин от настъпването на пясъците. За да засаждат храсти и дървета на застрашените полета и да не увеличават полулацията на животните за селяните са предвидени икономически стимули. Пропагандира се да сеят пшеница в шпалир от дървета, които пазят от ерозия. Но според професор Тан някои от програмите са съставени прекалено общо. В северната част на Вътрешна Монголия например много от засадените дървета няма да оцелеят, защото има прекалено малко вода.
Вместо това е по-добре да се засаждат и поддържат пасища. С подходящите сортове стадата може да бъдат изхранвани. По-важно е обаче да се промени стопанисването на пасищата така, че новите да не бъдат унищожени отново. И да се мисли в рамките на местните екосистеми. А досега усилията на китайците водеха до по-бавното настъпване на пустинята. И дали наистина за пръв път през последната година общата площ на завладяната от пустините земя е намаляла, е въпрос на статистически дефиниции. Но на някои места в Китай пустинята наистина започва да оживява.
Leave a Reply