Венцислава Томанова
Според типологичната класификация китайският принадлежи към аморфните езици, наричани още изолиращи, а също така синитични езици. В тях сричките са основни фонетични единици (сричкофонеми) и основни единици на лексикално и морфологично равнище. В синитичните езици при изразяване на синтактичните отношения основна роля играят словоредът и служебните думи, като не се наблюдава морфологична промяна на думите.
Една от характерните особености на синитичните езици е наличието на система от мерни единици (по-нататък – МЕ) или класификатори, които са отделна част на речта, принадлежаща към субстантивите в китайския език, а именно съществителните имена, числителните, класификаторите. Такава част на речта може да се открие в малко други езици. В китайския системата на класификаторите е особено развита, с което е свързана една от трудностите при овладяването му от чужденци.
І. Мерните единици в диахронен план
Като част от живия говорим език мерните единици се развиват заедно с него. Тяхното възникване и употреба, както тези на всички лексикални единици в даден език, са свързани с общественото развитие и с необходимостта от по-точно предаване на непрекъснато усложняващите се взаимовръзки на хората със заобикалящия ги свят.
По-долу ще разгледаме накратко развитието на мерните единици в диахронен план.
І. 1. Възникване на мерните единици и развитието им през периода на старокитайския език 1
Често се казва, че в старокитайския не се наблюдават мерни единици. Всъщност тяхната поява е доста ранна. Още в периода на дзягууън (писменост върху кости на животни и черупки на костенурки с гадателен характер, XV в. пр. н. е.) се използват малък брой мерни единици (Zhou 1981, 351). Характерното е, че това са само мерни единици, означаващи мерки и теглилки: chang er sheng ‘алкохол два литра’, chang san you ‘алкохол три съда’, bei shi peng ‘пари две връзки’ (bei ‘черупка на мида’, в древността използвана като парично средство).
През този период за изразяване на отношенията числително име (по-нататък ЧИ) – МЕ – съществително име (по-нататък – N), се използва конструкцията N1 / МЕ / N2, където N2 е повторение на N1, напр.: qiang bai qiang ‘сто цяни’ (qiang ‘цяни’, народност в древен Западен Китай). Този вид конструкции се срещат и в надписите на бронзови съдове от епохата Западна Джоу (XІ в. пр. н. е. – 771 г. пр. н. е.), напр.: tian shi tian ‘десет ниви’ (букв. ‘нива десет нива’). За периода до ІІІ в. пр. н. е. трябва да се подчертае, че МЕ са в постпозиция спрямо съществителното име.
През ранния период на династията Цин (221 – 206 г. пр. н. е.) се появяват първите специални МЕ. Техният брой е изключително малък. Това са: pi – МЕ за коне, tou – МЕ за едър рогат добитък, cheng и liang – МЕ за коли (каруци) , zhang – МЕ за палатки, шатри, ge – МЕ за стрели. За този период е характерна също употребата на МЕ в постпозиция спрямо съществителното име, напр.: che erbai cheng ‘коли двеста чъна’. Но тогава се появяват и единични случаи на употреба на МЕ в препозиция. Това се среща предимно при МЕ, означаващи мерки и теглилки, напр.: yi chi bu ‘едно чъ плат’ (chi – китайска мярка за дължина, равна на 0.33 м).
МЕ при глаголи се появяват сравнително късно – едва след периода на династията Хан (206 г.пр.н.е. – 220 г.) се наблюдават отделни случаи, напр.: dushu bai bian ‘прочитам книгата сто пъти’. Преди тяхната поява за обозначаване кратността на глаголното действие пред глагола се поставя числително име, напр.: san guo ‘три пъти идвам’. По-широката употреба на глаголни МЕ започва едва от времето на династията Сун (960 г. – 1279 г.). Освен случаите на позиция на числителното име и МЕ след глагола се срещат случаи и на тяхната препозиционна употреба, напр.: yi fan feng ‘един път срещам’.
І. 2. Развитие на мерните единици през периода на среднокитайския език 2
В среднокитайския системата на мерните единици при съществителните имена и при глаголите е вече добре развита, но все още не са редки случаите на директно свързване на числителните имена с главната дума (съществително име или глагол). Използват се и двете позиции на синтагмата числително/ МЕ – МЕ пред и след главната дума.
В периода на среднокитайския език се запазва употребата на много от възникналите още в древността МЕ. В най-голяма степен това се отнася до мерните единици, означаващи мерки и теглилки. Други МЕ са се запазили, но са променили обхвата си и обекта, към който се отнасят. Например в старокитайския МЕ ling се използва при всякакъв вид дрехи, докато в среднокитайския тя се отнася само за един определен вид дреха – наметка, плащ. Като мерна единица за дрехи се появява МЕ jian, която се употребява и в съвременния китайски език. Други мерни единици, появили се в периода на среднокитайския език, са: ke – МЕ за дървета и други растения, liang – МЕ за коли (каруци), huo – ‘тълпа, шайка, група’ и др.(Zhao 1985, 58).
ІІ. Мерните единици в путун хуа
В съвременния китайски книжовен език путунхуа (putonghua), числителните имена и показателните местоимения не могат директно да се свързват със съществителните имена. Между тях трябва да се постави мерна единица, напр.: yi fu hua ‘една картина’ (букв. ‘един свитък картина’), si her yan ‘четири кутии цигари’, zhe ben shu ‘тази книга’ (ben – МЕ за книги), na zuo shan ‘онази планина’ (zuo – МЕ за планина).
Наличието на МЕ между числителното име или показателното местоимение, от една страна, и съществителното име от друга, е задължително не само в случаи като yi jin rou ‘половин килограм месо’, yi ba yan ‘шепа сол’, където МЕ сочи количеството на предмета, но и в случаи като yi zhang zhuozi ‘една маса’, liang pi ma ‘два коня’, wu ge ren ‘петима души’, където значението на количество се носи от числителното име, а не от МЕ.
Този факт се обяснява с това, че всяко съществително име в китайския език обозначава не отделен предмет, а принадлежи към съвкупност от еднородни предмети, които имат еднакви характеристики. Поради това в словосъчетания като yi zhang zhuozi ‘една маса’, liang pi ma ‘два коня’, wu ge ren ‘петима души’ става въпрос не просто за един или няколко индивидуални предмета, а за един или няколко предмета, обособени като някаква съвкупност и 3 отделени от основната маса. Функцията на МЕ при показателните местоимения е същата, както при числителните имена. Казвайки na ge ren ‘онзи човек’, ние не просто посочваме дадения човек, но и го отделяме от основната маса на другите хора.
Лин Сянмей определя две групи съществителни имена, в зависимост от връзките им с МЕ (Lin 1992, 213):
Група А 1 shan ‘планина’, shui ‘вода’, niao ‘птица’, gangtie ‘стомана и желязо’
2 pengyou ‘приятел’, laoshi ‘учител’, qingnian ‘младеж’, tongzhe ‘другар’
Група Б 1 yiwu ‘облекло’, shuji ‘книги’, cheliang ‘коли’, renkou ‘население’
2 ganqing ‘чувство’, jingjie ‘граница’, zuofeng ‘стил’, qifen ‘атмосфера’
Съществителните имена от група А могат да имат конкретно количество, напр.: laing zuo shan ‘две планини’, san di shui ‘три капки вода’, si ge pengyou ‘четирима приятели’, wu ge qingnian ‘петима младежи’. След съществителните имена от група А2, означаващи
“лица”, може да се добави суфиксът за множествено число men, при което не може да се употреби числително име, напр.: laoshi men ‘учители’, tongzhemen ‘другари’.
Съществителните имена от група Б могат да се употребяват с числително име и МЕ, която не изразява конкретно количество, напр.: yi dian ganqing ‘малко чувство’, yi zhong qifen ‘един вид атмосфера’, yi lei zuofeng ‘един тип (вид) стил’. Съществителните имена от група Б1 имат събирателен характер и могат да се използват със събирателни МЕ, напр.: yi pi yiwu ‘една партида облекла’, yi bufen renkou ‘една част от населението’ (Lin 1992, 213).
Както съществителните имена, така и глаголите в китайския език имат мерни единици. МЕ за глаголи се съчетават с предходното числително име в негова постпозиция и формират допълнението, което глаголът смислово изисква (Chao, Yang 1947, XXIX). МЕ при глаголи изразяват честотност на глаголното действие, напр.:
xie liang bian ‘пиша два пъти’
hele ji ci ‘пил съм няколко пъти’
Те могат да изразяват и продължителност на глаголното действие, напр.:
fanle yi fan ‘попрелистих’
zuo yi xia ‘да поседна’
От казаното по-горе могат да се изведат две основни функции на мерните единици – количествена (в случаи като yi ba yan ‘шепа сол’) и класифицираща (в случаи като liang pi ma ‘два коня’) (Драгунов 1952, 44).
Често за вида на предметите, обозначени със съответното съществително име, може да се съди по МЕ, с която то е употребено. Например за съществителни имена, означаващи дълги предмети, се използват следните мерни единици: tiao (yi tiao huanggua ‘една краставица’, yi tiao he ‘една река’); zhi (yi zhi fenbi ‘един тебешир’, yi zhi qiang ‘една пушка’); gen (yi gen zhen ‘една игла’, yi gen huochai ‘една кибритена клечка’) и др. За съществителни имена, означаващи плоски предмети, се използва МЕ zhang (yi zhang piao ‘един билет’, yi zhang zhi ‘един лист хартия’, yi zhang zhuozi ‘една маса’); за съществителни имена, означаващи квадратни предмети или парче от нещо се използват МЕ kuai (yi kuai tang ‘ бучка захар’, yi kuai xiangzao ‘един калъп сапун’) и т.н. В тези случаи връзката между мерната единица и съществителното име се основава на връзката между предмета и някое от неговите външни качества и тя е очевидна.
Много МЕ са специализирани и трябва да се употребяват със съответните съществителни имена. Някои МЕ се използват за еднотипни предмети. Например МЕ tai се използва за различен вид техника (yi tai tuolaji ‘един трактор’, yi tai daziji ‘една пишеща машина’); МЕ suo се използва за сгради (yi suo xuexiao ‘едно училище’, yi suo yiyuan ‘една болница’), jian се използва като МЕ за помещения (yi jian chufang ‘една кухня’, yi jian fangjian ‘една стая’) и т. н.
Много често специализирани МЕ се заменят с най-честотната МЕ ge ‘бройка’, отнасяща се и до човек (напр.: yi ge ren ‘един човек’), например МЕ за ястие е dao (yi dao cai ‘едно ястие’), но много често dao се заменя с ge (yi ge cai ‘едно ястие’), без това да променя смисъла (примерът е по Li, Tompson 1981, 112 ).
От синтактична гледна точка синтагмите ЧИ / МЕ и ПМ / МЕ (където ПМ е показателно местоимение) са определения към съществителното име и като такива се намират пред него. Тъй като в китайския език определението предхожда определяемото, синтагмите ЧИ / МЕ / N и ПМ / МЕ/ N са атрибутивни синтагми .
В някои случаи е възможна употребата на синтагмите ЧИ / МЕ и ПМ / МЕ след съществителното име (Драгунов 1952, 45). Първият случай е при изброяване на предмети, напр.:
yizi qi ba ‘столове седем броя’
qianbi san zhi ‘моливи три броя’
Вторият случай е, когато чрез инверсия се подчертава съществителното име, напр.:
Ta ke ji le, suoyi yixiazi hele shui san bei.
Той беше много жаден, затова наведнъж изпи три чаши вода.
Освен функция на определение към съществително име, конструкциите ЧИ / МЕ и ПМ / МЕ в изречението могат да бъдат във функция на подлог, напр.: (Zhe zhong chenshan hen hao,) yi jian duoshao qian? ‘(Тези блузи са много хубави) по колко е едната?’; сказуемо, напр.: Ta mai de qunzi sanshi kuai. ‘Полата, която тя си купи, е трийсет юана.’; допълнение, напр.: (Zhe ben xiaoshuo) wo cai kan le ji ye. ‘От онзи роман съм прочел само няколко страници.’; определение, напр.: Yi wei laoren zhan zai na bian. ‘Един възрастен човек стои там.’; предсказуемно обстоятелствено пояснение, напр.: Wo yi tang ban de liao shi. ‘Ще успея да свърша работата от първия път.’; следсказуемно обстоятелствено пояснение, напр.: Wo wen le ji bian. ‘Аз питах няколко пъти.’.
Важна граматична особеност на МЕ е способността да се редуплицират. Според изследвания на Фан Юцин 75.68 % от често употребяваните мерни единици могат да се редуплицират (Fang 1992, 416). Редуплицирането става по два модела : “yi A yi A” и “А А” (където А е МЕ , yi е числителното ‘едно’).
При удвояване по модела “А А” значението се променя и цялото съчетание означава ‘всеки’, напр.:
yi ge ren ‘един човек’ – ge ge ren ‘всеки човек’
yi ci ‘един път’ – ci ci ‘всеки път’
В тези случаи на редуплициране обикновено пред МЕ не се поставя числително име, тъй като в самата удвоена форма се съдържа значението ‘всеки’ или ‘много’.
При редуплициране по модела “yi A yi A” се появява значение на редност, напр.:
yi ge yi ge (de) ‘един по един’
yi ye yi ye (de) ‘страница по страница’
ІІІ. Съпоставка между китайския и българския относно мерните единици
В българския език има форми, които показват близост с китайските МЕ. На първо място това са квантификаторите или по-точно предпоставните разширения с квантификатори (Пенчев и др. 1998, 520-521), напр.: два езика, пет книги и т. н. Освен тях може да се говори и за кванторни думи при съществителните имена, като напр.: всеки (или всяко N), някой (или едно N). Глаголният процес също може да се квантифицира, т. е. да се определи количествено, напр.с : винаги, понякога и т. н.(Пенчев 1998, 520). Класът от квантификатори в българския език се образува от всичкият, целият и бройните числителни. Към него отнасяме много и малко.
От друга страна, близост с китайските МЕ показват определения, които означават количество или форма, напр.: чаша вода, кола грънци, парче хляб (Попов 1962, 154).
Много от тези нечленувани несъгласувани определения означават само признак на предмет, а не отделен предмет.
Например в словосъчетанията рой звездици, облак гарвани, тон дърва и др., не се говори за два предмета, а за един предмет, означен чрез определяемото, и за негов признак, означен чрез подчертаното определение. Л. Андрейчин също приема, че съществително име може да бъде употребено без предлог в служба на определение в изрази за количествено означение, напр.: кола дърва, резен хляб, литър мляко, тон въглища, купчина хора и др. (Андрейчин 1978, 374). Той смята материалното съществително за основно (определяемо), а количественото (т. е., което изразява количество) – за определение, както е в изрази като: много камъни, малко хартия, пет овце и пр. (Андрейчин 1978, 374).
Й. Пенчев разглежда такива словосъчетания от съществителни, подчинени на друго съществително, като несъгласувани определения. Като примери за такива словосъчетания той дава изразите връзка лук, ято птици, рой звездици, копа сено, тон въглища и др. (Пенчев и др. 1998, 518).
Очевидна е близостта между тези изрази и МЕ към съществителни имена в китайския език. Възможен е дори буквалният им превод: връзка лук ‘yi ba cong’, ято птици ‘yi qun niao’, тон въглища ‘yi dun meitan’. И в двата езика основните им функции са ограничителна и описателна. Ограничителната функция се изразява в количествено определяне на предмета. Например ‘чаша вода’ – количеството на предмета ‘вода’ е фиксирано с ‘една чаша’.
В аналогичния китайски израз ‘yi bei shui’ има същото ограничаване на количеството. Но докато в китайския език пред МЕ е необходимо използването на съответно числително име (или на показателно местоимение), а понякога могат да бъдат употребени и двете – ЧИ и ПМ (напр.: na san ben shu ‘онези три книги’), то в българския пред несъгласуваното определение не е задължителна употребата на числително име или показателно местоимение (тази употреба е факултативна).
Основна функция и на МЕ в китайския език и на несъгласуваното определение в българския език е описателната функция. По тях и в двата случая може да се съди за съществителните имена, към които се отнасят. Тази функция произтича от ролята им на определение в конструкциите определение – определяемо. В българския език несъгласуваните определения се отделят според семантичните отношения между подчиненото и главното съществително в следните подгрупи (Пенчев и др. 1998, 518):
1. Отношение на количество: чувал жито, кутия цигари
2. Отношение на събирателност: стадо овце, група студенти
3. Отношение на време: сто години самота
4. Отношение на форма: облак прах, ивица сняг
Посочените семантични отношения показват близост със синтагмите ЧИ / МЕ / N и ПМ / МЕ / N в китайския език, с тази разлика, че в българския не е задължителна употребата на числително име или показателно местоимение.
Въпреки очевидните външни прилики, произтичащи от езиковата действителност, по своя характер мерните единици в китайския език и съществителните имена във функцията си на несъгласувани определения и квантификаторите в българския език са различни. Най-голяма близост те показват при сравнение на несъгласуваните определения с временните МЕ от съществителни имена. Но дори и тогава те принадлежат към различни части на речта.
В българския език този вид определения могат да се отнесат единствено към групата на съществителните имена и към никоя друга част на речта, докато в китайския въпреки първоначалната си принадлежност към съществителните имена в описаните конструкции те преминават към групата на мерните единици. [В китайския език такова преминаване на една част на речта към друга в зависимост от функцията им в синтагмата не е невъзможно явление. В някои граматики то се нарича “части на речта по съвместимост” (jianleici)]. Затова в българския език не може да се говори за напълно аналогична на китайските мерни единици част на речта. В българския те не са отделна част на речта, а са предмет на синтаксиса.
В китайския език се посочват повече от 200 МЕ. В това се състои една от трудностите при изучаването на китайския от чужденци, както и трудността при превод от китайски на български или обратно. За да илюстрираме по-ясно това различие, направихме съпоставка между произволно избран художествен текст на китайски и превода му на български, както и между художествен текст на български и превода му на китайски. Китайският текст е част от повестта на Джан Сиенлян “Половината на мъжа е жената” в превод на Сн. Гогова. Българският текст е част от превода на повестта на Г. Караславов “Танго”, направен от Ян Яонан.
В десет страници от повестта “Половината на мъжа е жената” бяха отбелязани 140 мерни единици от различен вид. В 58 от случаите (41.4 %) може да се говори за съответствие между китайския израз и българския превод. Като примери за такова съответствие могат да се посочат следните изрази:
yi qun ma ‘табун коне’
si ge mugong ‘четирима овчари’
zhe ge yangjuan ‘този овчарник’
yi zhang baizhi ‘лист хартия’
yi dian xingan ‘мъничко (капка) съвест’
yi ge yi ge de mugong ‘овчарите един по един’
yi duan yi duan de diaocha ‘разследвали участък по участък’
chou le jixia ‘шибна няколко пъти’
liao yi hui ‘да побъбрим (малко)’
В тези случаи в българския превод са използвани думи, съответстващи като части на речта на тези от китайските изрази. Ще ги наречем изрази с висока степен на съответствие. В останалите случаи при превода са използвани думи от други части на речта или друг тип конструкции на български език, които предават описателно значението на оригиналния израз, напр.:
huala yi sheng ‘с трясък’ (букв. ‘тряс един звук’)
bu renshi ji ge zi ‘неграмотен’ (букв. ‘не познава няколко йероглифа’)
yi da da yi da da renminbi ‘пълна с пари (чанта )’(букв. ‘една голяма
пачка една голяма пачка жънминби (националната китайска валута)’)
При съпоставката между българския текст и превода му на китайски разгледахме също 140 МЕ. В българския оригинал думите, които могат да бъдат приети за съответстващи на тези мерни единици, са 60, което съставлява 42.8 %. Такива са следните изрази:
вълна тютюнев дим ‘yi gu yancao wei’
дъх на нафталин ‘yi gu zhangnao wei’
няколко факултета ‘ji ge xi’
първите разговори ‘diyi ci jiaоtan’
натисна няколко пъти ‘anle ji xia’
един кучешки зъб ‘yi ke quanya’
всяка гънчица ‘mei ge zhouzhe’
сепна се ‘chile yi jing’
От съотношението между общото количество на мерните единици в оригиналните текстове и техните преводи могат да се направят следните изводи:
Първо, съотношението между МЕ в китайския текст и съответстващите им изрази в българския текст в двата случая е еднакво (разликата от 1.4 % е незначителна). Това означава, че независимо дали се превежда от китайски на български или обратно, употребата в преводния текст на МЕ или на изрази с висока степен на съответствие е относително постоянна.
Второ, в китайския език мерните единици са два и половина пъти повече от изразите с висока степен на съответствие. Това се дължи на наличието на развита система от МЕ и строго регламентираната им употреба за разлика от българския език, където такава система липсва.
Трето, когато в китайския текст има мерни синтагми, пред които е употребено числително име yi ‘едно’, то не се превежда на български, освен в случаите, когато логическото ударение е именно върху количеството. В останалите случаи тази синтагма показва неопределеност и на български език не е необходимо да се отрази с някаква специална частица или морфема (както, например, неопределителният член ‘a’ в английския).
ІV. Заключение
Съпоставянето между два типологично различни езика, като българския и китайския, е изключително трудно, но същевременно с това е необходимо с оглед на коректния превод на двата езика, в случая на мерните единици.
В българския език няма част на речта, съответстваща на мерните единици в китайския, но съществува сходна с техните функции употреба на две съществителни имена, образуващи синтагма, при която първото се приема за несъгласувано определение. И в китайския език МЕ / N също образува синтагма, но пред МЕ е необходима употребата на ЧИ или ПМ или и двете заедно в последователност ЧИ / ПМ / МЕ / N.
Б и б л и о г р а ф и я
Андрейчин 1978: Л. А н д р е й ч и н. Основна българска граматика. София, 1978.
Драгунов 1952: А. А. Д р а г у н о в. Исследования по грамматике современного китайского языка. Т. 2. Москва, 1952.
Пенчев 1998: Т. Б о я д ж и е в, И в. К у ц а р о в, Й. П е н ч е в и др. Съвременен български език. София, 1998.
Попов 1962: К. П о п о в. Съвременен български език. Синтаксис. София, 1962.
Chao 1947: Y. R. C h a o, L. S. Y a n g. Concise Dictionary of Spoken Chinese. Mass., 1947.
Li 1981: C. N. L i, S. A. T o m p s o n. Mandarin Chinese: A Functional Reference Grammar. London, 1981.
Fang 1992: F a n g Y u q i n g. Shiyong hanyu yufa. Beijing, 1992.
Lin 1981: L i n X i a n g m e i. Xiandai hanyu. Beijing, 1981.
Zhao 1985: Z h a o J i a n h u a. Lunwen xuan. Disan jie. Beijing, 1985.
Zhou 1981: Z h o u. Gu hanyu gangyao. Changsha, 1981.
И з п о л з в а н а л и т е р а т у р а
Георги Караславов. Избрани произведения. Т. 4. Пловдив, 1979.
Zhang Xianliang. Ganqing de licheng. Beijing, 1985.
Shijie fanfaxisi wenxue shuxi. Baojialiya juan. Chongqing, 1992.
Leave a Reply