от Георги Тошев, Пекин
Една българка в Китай
В 7 часа Диляна Георгиева е в парка в източната част на Забранения град в Пекин и тренира у-шу със своя 70-годишен китайски учител. Тя пристига при брат си в китайската столица преди шест години. Тогава в страната върлува SARS – атипичната пневмония, взела живота на немалко хора по цял свят. Брат й заминава, но Диляна остава. Изгубена в красотата на този непрекъснато променящ се град и без да знае езика. Избира милиардния Китай за място, в което иска да замълчи, да се обърне навътре към себе си. Бягството й от България е спасение от личен проблем. Шанс да се посвети на голямата си любов – джаза.
„Парковете в 20-милионен Пекин са големи и пълни с хора от сутринта, казва Диляна. За да влезеш в тях, даваш 2 юана – около 40 ст. Най-необичайната за чужденеца е гледката на хора, които разхождат големи кафези с пойни птички. Когато е студено, клетките са покрити с наметало, за да не настинат домашните им любимци“, разказва Диляна, докато ме води из алеите.
Птичките в Китай са нещо като кучетата в Европа
Те са най-разпространените домашни любимци, за които се грижи цялото семейство. Ежедневно се извеждат на чист въздух. Друг задължителен ритуал е пиенето на чай. Предпочитаното място за пиене на чай на Диляна, както и на повечето чужденци е старият център на Пекин с реставрирани хутонги. Хутунът е малка уличка, в която са разположени едноетажни жилища и магазинчета. Такива все още могат да се видят дори в мегаполиси като Пекин и Шанхай. Понякога те се провират между новите административни сгради и жилищни небостъргачи.
В хутуните животът минава на улицата. Тук няма канализация, а 6-членно семейство обикновено живее в една стая. Затова пък има всичко друго – бръснарница, ресторантче, магазин за храна и дрехи, импровизирана детска градина. В бедните хутонги въздухът е наситен с натрапчивата миризма на китайски манджи, евтини цигари, чай и урина. Хутуните близо до Забранения град са превърнати в живописни малки улички с артистични кафенета и магазини. В едно подобно кафене при художника Ли Диляна пие първия си чай за деня.
Легендата разказва, че напитката е открита от китайския император, философ и писател Съннун през 2737 г. пр. н.е. Докато императорът седял в гората, съзерцавайки огъня, неочакван порив на вятъра отронил от близкия храст няколко листенца. Те паднали във врящата в котлето вода. Разнесло се сладко ухание, което привлякло вниманието на императора. Той лично набрал още листа и наредил да му приготвят от новата напитка. Първото нещо, с което китайците посрещат и днес у дома, в офиса или ресторанта, е чаша чай.
Обстановката в повечето артистични кафенета и малки ресторантчета около площад „Тиен`анмън“ и Забранения град съчетава традиция и европейска екстравагантност, напомняща парижките кафетерии от средата на 20-те години на миналия век. Тук може да се пие и истинско еспресо, немислим лукс за типичните китайски места за хранене.
От кафенето на Ли се вижда част от Забранения град. „Едно от вечните места в Китай, което всеки трябва да посети“, препоръчва Диляна. За създаването му са наети 100 000 майстори и художници, един милион работници. За пръв път широката публика видя двореца в цялата му разточителност с 8706 -те му помещения, побиращи над 10 000 души, във филма на Бертолучи „Последният император“. Забраненият град е най-големият музей в света под открито небе.
Малка уличка, ниски къщи и небостъргач
е обичайна гледка в Пекин. „Градът се променя непрекъснато, разказва Диляна. Преди два месеца вечерях с приятели в малък японски ресторант. Преди три дни исках отново да хапна там, но сградата беше съборена.“
„В Пекин се оглежда по един невероятен начин минало, настояще и бъдеще“, продължава тя. Един от начините човек да разбере този град, е да посети Музея на столицата. Той е разпръснат в огромна модерна сграда на бул. „Дългото спокойствие“, който със своите 80 км. е един от най-дългите в света. А музеят е част от новия облик на китайската столица. Входната зала е чудовищно голяма. Експозицията е разделена на две: историята на града – миналото от 4000 години насам и втора част, отредена на гостуващи изложби. Сред най-впечатляващите е „Златният век на социалистическия реализъм в Русия“. Билетът струва 100 юана (10 евро).
В централната част на „Дългото спокойствие“ има нова модерна спирка на метрото. Линиите в Пекин са четири. За откриването на олимпиадата властите в столицата обещаваха поне още шест. „Сутрин и вечер в метрото е истинска лудница, дори има служители, които помагат да се натъпчат хората в мотрисата. Затова предпочитам колело“, казва Диляна.
„Лиу Личан“ е сред любимите улици на Диляна. Пълна е с магазинчета за чай и калиграфски ателиета. Майстор изработва специален печат, с който художникът подписва картините си. Печатът може да носи китайското име на човека или дума, която го изразява, изписан е с йероглифи.
Бутици с изкуство
Диляна обича да се рови в живописните антикварни магазини , в които освен облика на Мао могат да се открият и купят предмети от прочутия китайски порцелан. Леки като перца чашки с големината на детска длан, чинийки в различни цветове, безброй видове чайници…
До „Лиу Личан“ има малка пряка, където всичко е за продан – чифт стари обувки, колекционерски винилови плочи, внос от Европа или Хонконг, стари книги, часовници и, разбира се, коприна. Китайците започват да правят коприна преди около 3500 години. В продължение на 2000 години строго пазят тайната на нейното създаване и обработка. Осъждат на смърт всеки, който е заловен да изнася извън страната коприна или копринени буби.
„Не забравяйте, че каквото и да купувате извън луксозните бутици в Китай, трябва да се пазарите“, съветва Диляна.
Пекин си има своя Сохо, но за разлика от Ню Йорк и Лондон тук той е все още бизнес център с модерни офиси, а не артистично място за художници и музиканти. Едва напоследък се появяват ресторанти, клубове и малки галерии, където се продава съвременно китайско изкуство – истински бум на световния арт пазар през последните пет години. Цената на жилищата тук е 3000 – 4000 долара за кв.м.
Ако доскоро Китайската народна република беше свързвана предимно с културната революция и велосипедите, то днешното лице на Пекин разкрива амбицията на една бързо развиваща се икономика. Странен микс от социализъм и капитализъм, носталгия по традицията и прагматизъм за правене на пари. Много пари. Не случайно 26-годишна е най-богатата китайка за 2007 г. Бизнесът на баща й с недвижими имоти се оказва достатъчно печеливш, за да бъде успешно развит от младата дама.
„Да си жена днес в Китай е привилегия, особено, ако имаш образование и добра работа“, казва Диляна. Според нея съвременните китайки са любопитни, симпатично суетни, деликатни, амбициозни, независими. Може да ги видите в Le Cafe Igosso в Сохо, където всяка сряда Диляна заедно с един френски пианист и японски контрабасист изпълняват джаз стандарти. На пианото винаги има чаша червено вино, предпочитаното от Диляна питие.
Тази вечер в програмата на триото има едно специално изпълнение – Fly me to the Moon. Усещане, което Диляна подарява на мен и компанията, защото е част от атмосферата на този град. Усещане за полет, както го описва тя.
Leave a Reply