Жените воини в историята на Китай

Интересен и важен аспект от историята на бойните изкуства, като цяло, както и – на китайските бойни изкуства, в частност, е приносът на жените за тяхното развитие и за тяхното разпространение. Бойните изкуства са, предимно, мъжка дейност. Въпреки това, те привличат интереса на редица забележителни жени…

Появата на жените в бойните изкуства променя диаметрално мнението, че успеха в придобиването на бойни умения зависи, в най – голяма степен, от физическата сила. Оказва се, че по – важни от физическите данни на боеца са неговите съзнание, интелект, воля, и боен дух. Според една романтична представа, жените – воини са, по – скоро, мечта или мит, отколкото реалност. В днешно време, можем да видим тяхната роля и тяхното влияние в бойните изкуства.

Предлагам на вашето внимание списък на някои от 100 – те най – известни жени в историята на Китай, както следва:

1. Ю Ниу (Yu Niu) (живее през периода Пролети-Есени, 770 – 481 г. пр. н. е.)

2. Баогу (Baogu) (317 – 420 )

3. Принцеса Мин Лиен (Ming Lian) и принцеса Юнтай (Yongtai) (476 г. – в Европа, тази година е последна за Западната Римска Империя със столица Рим)

4. Хуа Мулан (Hua Mulan) (589 – 618)

Ю Ниу била най-добрата фехтовачка с меч, в течение на целия исторически период, носещ романтичното име „Пролет и Есен“ (770 Пр. Хр. – 221 Сл. Хр). Веднъж владетелят на едно от китайските царства – царство Жу – организирал седем – дневен турнир по бойни изкуства. Ю Ниу била обявена за най – добър майстор на меча, измежду 3 000 претенденти за тази титла. Нейната философия, както и нейният боен стил са запазени до днес.

Баогу, известна още и като Цянуан, живяла по времето на управлението на представителите на китайската династия Източна Лин (317 – 420). Нейният баща – Бао Циен, бил военачалник в южната провинция Гуандун. Той бил даоист (последовател на даоизма). Когато Баогу навършила 20 години, баща й я омъжил за своя добър приятел и сподвижник, известният лекар и химик – Гъ Хун.

Младоженците се преместили да живеят във владенията на дин. Южна Юе. Там, те събирали и изследвали множество билки, като успяли да създадат лекарства за множество нелечими дотогава заболявания. Успяли да спасят много хора от мъчителна смърт. Двамата създали безценен медицински трактат, касаещ акупунктурата (иглотерапията) и моксата, наречен „Жуху бейдзи фан“.

Принцеса Мин Лиен (476 г.), дъщеря на император Лян У ди, била единственият ученик на Да Мо (Бодхидхарма /Пу Ти Да Мо/ Дамо / Дарума Дайши) от женски пол. Императорът посветил на дъщеря си един храмов комплекс, в който жените също да могат да почитат Буда. Новият манастир бил построен недалеч от известния и днес център на китайските бойни изкуства – манастира Шао Лин. Новопостроения храмов комплекс бил обърнат с лице на запад, в израз на почит към Индия, като родина на Буда, която, както е известно, е разположена на запад от Китай. Принцесата се отдала на изучаване на бойни изкуства, Ци Кун (дихателни техники) и билколечение.

Принцеса Юнтай, от династията Северна Юе, била последователка и приемничка на Мин Лиен и живеела в същата женска обител. Фактът, че тя надминала уменията на своята учителка, довел до промяна на името на този манастир – от Манастир на Мин Лиен, на Манастир на Юнтай.

Хуа Мулан (589 – 618 г.) е една от най – прочутите героини в китайската история. В превод на български, Му означава Дърво, Лан означава Орхидея, а Хуа означава Цвете. Истинската история на живота на Мулан е загубена. Но, благодарение на една поема и на една новела, това име е запазено за поколенията. Днес ние не разполагаме с исторически достоверни сведения, които да ни кажат нейното истинско име.

Твърде оживени спорове се водят за фамилното й име. Дали е Му, или друго – Жу, Хуа, Фа, Уей… Запазените сведения, касаещи личността и живота на тази китайска Жана д`Арк, са противоречиви. Разказват, че тя била дъщеря на известен воин и пълководец, че съпругът й служел в армията, предвождана от нейния баща. Когато двамата най – мили на сърцето й мъже били убити в една от многобройните войни срещу външни нашественици (наричани от китайците с обобщаващото название варвари), девойката се заклела пред още топлите им трупове, че ще отмъсти жестоко на враговете. Преоблякла се в мъжки дрехи, скрила буйната си катраненочерна коса под един шлем и повела към победи армията на баща си. Нашествениците били разбити в няколко много тежки сражения и били отхвърлени далеч отвъд Великата Китайска Стена.

Лично самият император пожелал да я възнагради пребогато за вярната й служба в армията. Дори искал да я назначи на важен държавен пост, вероятно – като началник на личната си гвардия или като висш военен ръководител? Мулан отказала да приеме даровете на своя владетел, отказала и държавната служба, и помолила единствено за разрешение да се завърне в своя дом, където я чакали роднините й. Когато най – сетне девойката се завърнала у дома, облякла женските си дрехи и се преобразила в жена, никой от роднините и от приятелите й не я познал. Лицето й било загрубяло, а тялото й било закалено в следствие от усилени тренировки със и без оръжия, от тежки походи, от нощуване под открито небе, от кръвопролитни сражения…

Изпълненият с превратности живот на Мулан вдъхновявал цели поколения китайски жени и девойки, както заради това, че тя следвала учението на Кун Фу Дзъ – Конфуций (в основата на което лежат уважението към предците и родителите, защита на Родината) и на даоизма (действие чрез бездействие, отказ от високопоставена държавна служба, в полза на семейството си).

Споменът за нея вълнува и до днес.

В памет на нейния героизъм, една китайка, Ин Мейфън от Шанхай, е създала бойно изкуство, наречено Мулан Цюен (Юмрукът на Мулан). Патентовала го е преди около 10 години. Това бойно изкуство се базира върху техники от „Хуадзя цюен“ – древно китайско бойно изкуство, което е възприело стъпките от различни танци.

Стилът „Мулан цюен“ съдържа форми (кати), в които воинът се придвижва в шест посоки, изпълнявайки по 52 до 82 техники във всяка от посоките. Някои от формите в този стил се изпълняват с оръжия – с един меч, с едно бойно ветрило, с два меча и с две бойни ветрила. Това бойно изкуство има свои върли привърженици в Китай (естествено!), в Япония, в Югоизточна Азия, в Северна Америка, в Европа.

Ролята на жените в китайските бойни изкуства в днешни дни

Обществата се променят постоянно, а това води до промяна на отношението към жените и към тяхната роля в даденото общество. „Бавно и полека“ жените навлязоха във всички области, контролирани преди от мъжете. Днес признанието на тяхната роля за развитието на бойните изкуства е безспорно. Известни са множество актриси, играещи в екшън филми с бойни изкуства. Много от тях активно тренират и преподават традиционни китайски бойни изкуства. Ако влезете в някое доожоо (зала за тренировки) по бойни изкуства, ще забележите, че много девойки и жени тренират наравно с мъжете и по нищо не им отстъпват.

Материалът е публикуван от „ISTORIK“ в сайта на списание „БГ наука“: http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=948

1 comment to Жените воини в историята на Китай

  • Яна Шишкова

    Този материал ми се стори твърде интересен, но си позволих една много сериозна редакция както на някои фактологически грешки, така и в произношението на имената. В оригиналната статия се разказва и за други две жени-воини, но тъй като имената им нямат абсолютно нищо общо с китайски, то аз засега няма да се ровя да проверявам кои са те. Ако някой желае да доуточни тази статия, аз само ще се радвам.

Leave a Reply

You can use these HTML tags

<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>