cri
Евенките заемат трето място откъм най-малочислена етническа група в Китай. В момента, тяхната численост е около 8300 души и те са разположени главно в еленския автономен район Хулунбуир в един от дяловете на планината Сянан във Вътрешна Монголия. В гр. Алихъ в този район се намира и автономното правителство. Малка част от националността е разпръсната и из провинция Хъйлундзян.
Евенките са един от най-древните етноси по северен Китай. Названието им означава буквално „народ от планината“ или „народ, отглеждащ елени“. Те сами се назовават така. Другите етноси ги наричат и с други имена, но след установяването на КНР през 1949 г., те официално са наречени етническа група Евенки.
Евенките имат свой език, който принадлежи на тунгутския клон на манждурско-тунгутската езикова група от алтайското езиково семейство, но нямат собствена писменост. Сега те използват писмен и устен китайски едновременно с техния. Някои от тях говорят и даурски.
Хората от тази националност са известни с честния си и открит характер, както и със смелостта си и ловджийските умения. Гостите, които отсядат при еленки, сутрин може да чуят, как домакинята казва на мъжа си :“Аз отивам да наловя нещо за закуска за гостите ни, а ти иди да наточиш вода.“
Евенките са изкусни ловци и следотърсачи, като и мъжете и жените са много точни стрелци, даже от гърба на коня. Момчетата започват да придружават по-големите на лов, като станат на 7-8 години. към 17-годишна възраст се предполага, че те трябва да могат да ловуват самостоятелно. Всеки се старае да стане добър ловец, защото това е необходимо условие да си намери жена.
Хората от тази националност са моногамни и бракове се сключват само в рамките на клана, с помощта на сватовници.
Жените от тази националност са изкусни в изработването на красиви бродерии, като главен орнамент са изображенията на елен, мечка и кон. Тези апликации се използват за украса на шапки, ръкавици, ботуши и др. От брезова кора те правят различни съдове и кутии в най-разнообразна форма и цвят. Жените се научават още от много малки да сушат месо, събират диворастящи плодове и гъби и да обработват кожа, от която се изработват дрехи, шапки, ръкавици, чорапи, одеяла и юрти. Те се омъжват на около 13-14 години.
Примитивният начин на живот на евенките определя и наличието на множество табута. Например, на жените е забранено да раждат в юртата, като за целта е предвидена специална малка колиба, където родилката остава цял месец с бебето, преди да се завърне в къщи.
Евенкски автономен окръг (Красноярски край)
Евенкският автономен окръг (Евенкия) е бивш самостоятелен юридически субект в състава на Руската Федерация. Площ – 767,6 хиляди км². Население – 18 100 жители (2001). Намира се в Източен Сибир. Административен център на окръга е град Тура. Като самостоятелна административно-териториална единица окръгът е създаден на 10 декември 1930 г.
Съгласно резултатите от референдума, проведен на 17 април 2005 г., на 1 януари 2007 Евенкски и Таймирски автономен окръг се присъединяват към Красноярския край.
Знамето на Евенкският автономен окръг се състои от три хоризонтални ивици: горна – светлосин, средна – бял и долна – син цвят. Цветовете символизират полярните ден и нощ. В центъра на бялата ивица е разположено стилизирано изображение на слънцето – евенкски кумалан.
Евенкия е обитавана още от древността (2 век пр.н.е.). Открити са поселения на хора от неолита в района на река Долна Тунгуска (Нижная Тунгуска). В началото на 12 век започва разселението на тунгусите в Източен Сибир – от бреговете на Тихия океан до река Об.
Евенките са най-многочислената езикова група от северните народи на територията на Русия – около 26 000 души. По някои данни такова е числото и на живеещите в Монголия и Манджурия евенки. Наименованито евенки почти е изместило в съвременния език другото название на този народ – тунгуси.
Голяма част от историците, изучавали живота на евенките, смята за тяхна прародина Забайкалието и Приамурието. Смята се, че разселването им по Сибир се дължи на натиска, оказан им от войнствените степни племена през 10 век.
За първи път евенките са описани като народност под името тунгуси в документи от периода 1581 – 1583 г. През 1723 г. експедиция начело с Месершмидт за първи път изучава фолкора и бита на евенките по поречието на река Лена и района на езерото Байкал.
През първата половина на 19 век е създаден административен окръг на евенките – Нижнотунгуски административен окръг. По него време населението е приобщено към православието. Построени са множество църкви. През 1882 г. влиза в сила устав за управление на населението в Сибир. През втората половина на 19 век започва усвояването и добив на природни богатства в района (графит, злато, въглища).
През ноември 1917 г. се установява съветска власт. В периода до 1941 г. новата власт създава множество училища, болници и търговски бази. Създаден е нов административен окръг – Евенкски национален окръг (10 декември 1930 г.) с център гр. Тура. Същата година се създава и евенкската писменост.
В периода след Втората световна война до 1990 г. напълно се изкоренява неграмотността, повишава се нивото на здравеопазването, изграждат се заводи, летища, училища и детски градини.
През 1992 г. Евенкският национален окръг е преименуван на Евенкски автономен окръг, в състава на Красноярски край, като същевременно се явява самостоятелен юридически субект в състава на Руската федерация. На 15 декември 1993 г. е учреден законодателният орган на окръга – Законодателното събрание на Евенкският автономен окръг. През декември 1996 г. са проведени първите демократични избори за губернатор.
http://bg.wikipedia.org/wiki/
В оригиналната статия на Радио Китай за чужбина се споменава, че евенките се наричат още „орочени“. Това не е вярно, тъй като орочените са съвсем друга националност и също са сред 55те малцинства, живеещи днес на територията на КНР.