Източна Джоу /东周/. Период Пролети-Есени /春秋/ (VІІІ-V в.пр.н.е.)

(По „История Востока“, Л. С. Васильев)

Дин. Източна Джоу е период на упадък на властта на уана . Дели се на два периода: Пролети-Есени /春秋/ и Воюващите царства /战国/. Периодът Чун-циу получил името си по трактата “Пролети-Есени”, годишна историческа хроника VІІІ-V в.пр.н.е., редактиран, както казват, от самия Конфуций.
Чунциу е период на непрекъснати борби за власт между джухоу, които постепенно се превръщат в мощни политически независими царства. От преместването на столицата в Лои /Чънджоу/ уанът става просто фигурант. Реалната власт преминава в ръцете на джухоу от царствата Дзин, Ци, Чу, Цин, Лу, Сун, Уей, Джън, Чън, Йен и някои други. Почти всичките се причислявали към Срединните царства, освен Ци и Чу и се гордеели, че произлизат от Уън уан, У уан и Джоу гун. Всъщност Синът на Небето вече олицетворявал това морално-историческо и културно единство и управлявал според принципите на Мандата на Небето. В същото време процесите на развитие на отделните царства протичали вече самостоятелно и паралелно.
По различно време различни фактори влияели върху политическия живот. Това бил и уанът и някои джухоу, както и нашествието на племената жун и ди, които разорили някои от царствата /това се случило с царство Уей/. На по-ниско ниво в самите царства се водели борби между аристократите, което се преплитало с враждите между царствата и още повече усложнявало ситуацията, докато историята се превърнала в непрекъсната кървава вендета. Накрая, на най-ниско ниво, протичали процеси в самата селска община. Обработвали нови земи, развивали връзките между царствата, като така подготвяли пътищата на зараждащата се търговия.
Покрай борбите, се зародил китайският феодализъм – много преди тези процеси да обхванат Европа. Това се случило поради разцеплението последвало края на Западна Джоу. Ако преди имало само едно стъпало на властта: на уана се подчинявали васалите с титли гун, хоу, бо и др., които се именували джухоу /князе/, в Източна Джоу йерархията станала многостъпална. На уана се подчинявали владетелите, най-честа била титлата “гун”. На гун се подчинявали управителите на автономните райони в рамките на царството, като именно това трето стъпало станало основна движеща политическа сила в Китай. Тези автономни райони били раздавани на роднини на гуна. Първите такива райони били раздадени още през VІІІ в.пр. в едно от най-големите царства Дзин. Управителят на района получавал титлата “цин” и бил господар на всичко в пределите на владението. Към наследствените аристократи се отнасяли и “дафу”, които за разлика от “цин” не притежавали собствени владения и били принудени да правят кариера като чиновници и военни. Характерно за този слой на населението било, че те се изтребвали взаимно в такова количество, че начинът им на живот не успявал да тежи на плещите на населението /по Л. С. Василиев – “История на изтока”/. Понякога се случвало дафу да заемат мястото на цин и да придобият реална власт, но това се случвало рядко.
Четвъртото стъпало на феодалното разслоение заемали “шъ” – дребните аристократи, потомци на по-незначителните разклонения на родовете на дафу. Те нямали титла, нито постове, но били добре образовани и имали връзки с управниците. С термина “шъ” в джоуски Китай през VІІІ-VІІ в.пр.н.е. наричали обикновено “професионалните” васали, които отивали да служат на онзи, който ги повика. Те обаче не се отнасяли към обслужващия персонал. Били уважавани и верни на своя сюзерен, като му служели по вече формираните закони на дълга и честта. Честността и дълга станали своего рода разменна монета на дафу и шъ. Този аристократичен кодекс се формирал векове наред и около VІІ-VІ в.пр.н.е. имал строги правила, които повелявали спазване на йерархията и васалните задължения /от тогава е и фразата: “Васалът на моя васал не е мой васал”/: преданост на владетеля до край, строго спазване на етиката в зависимост от заеманата длъжност. Дафу постепенно изчезнали почти напълно, докато шъ станали нещо като лични дворяни в големите домове и играли важна роля в китайското общество. Именно тази прослойка по късно се оказала с решаващ глас при формирането на единна централизирана империя. Владетелите на царствата се стремяли към хегемония и се опитвали сами да станат Синове на Небето. Успехи известно време имали владетелите на Ци, но със смъртта на Хуан гун и съветникът му прочутия Гуан Джун, Ци отслабнало и властта преминала към Уън гун от Дзин, после през пет други владетели накрая окончателно минала в ръцете на джухоу, като за целия период Чун-циу никой не успял повече да се наложи като авторитетен Син на Небето. Към края на периода вече се интересували не толкова от трона, колкото от това да се оправят с проблемите в собственото си царство. Успешни владетели се оказали онези, които въвели последователни реформи с цел укрепване на центъра. Такива реформи се провеждали в различните царства и довели до промяна във вътрешната структура на джоуското общество, което от своя страна подготвило и обусловило процеса на дефеодализация в Китай, засилването на централизираната власт и превръщането на разпокъсаните царства в единна могъща империя.

Съставител: Я. Шишкова