ОСТЪР МЕЧ – Пу Сунлин

Превод от старокитайски: проф. Бора Беливанова

В края на епохата Мин1 в областта Дзи се навъдили много разбойници. Във всяка околия имало настанени войници, те убивали на място всекиго, когото заловят. Особено много били разбойниците в околия Джанцю.

Един войник имал препасан много остър меч – като замахне, сякаш сече празно място.

Веднъж заловили десетина души разбойници, повели ги под стража към пазарния площад, на мястото за смъртни наказания. Един от заловените разбойници познал войника с меча, повъртял се около него и нерешително казал:

– Чувал съм, че вашият меч е най-остър, отсича главата с един удар. Имам молба – вие да ме убиете.

– Бива – рекъл войникът. – Гледай само да си близо до мене, не се отдалечавай.

И разбойникът тръгнал подире му към мястото за наказания. Войникът измъкнал меча и с един замах отрязал главата. Тя паднала. Вече на няколко крачки встрани, докато все още се търкаляла, тя се провикнала възхитена:

– Ех, че остър меч!

1 Мин – XIV-XVII в. – Б. пр.

http://www.litclub.com/library/prev/lin/ostur.html

Leave a Reply

You can use these HTML tags

<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>