Същество с пробудена, просветлена същност; същество на пътя на пробуждането; всяко същество, решило да стане буда (да достигне буда-същност, буда-природа), но отказало се от нирвана за себе си, за да помогне на другите да се избавят от страданията на самсарното битие. Равнището на бодхисатва непосредствено предшества най-високото – това на буда-природата, т. е. на Дхармакая или абсолютното тяло на буда.
В будизма тхеравада за бодхисатви се признават онези, които реално са станали буди. Преди Шакямуни, буда на настоящата калпа, са живели, както се твърди в Трипитака, шестима бодхисатви, станали буди, а след него такъв ще е Майтрея; по-късно тхеравадините приемат, че те са били 24, колкото са будите, които признават. Обет за това да помага на другите бодхисатва следва да даде в присъствието на буда или на друг бодхисатва; Шакямуни е дал своя обет в предишен живот в присъствието на буда Дипанкара. Така в тхеравада фигурата на бодхисатва е свързана с историчния живот на сангхата; такъв може да е човек (макар че се дефинира изобщо като „всяко същество“), станал буда, не и митологичен персонаж, при все че очевидно върху образите на будите-бодхисатви се напластяват митологични черти. Функцията на бодхисатва в това направление на будизма не се универсализира, достижима и пределна цел за човека остава архатството.
В будизма махаяна бодхисатва става централна фигура, друго название на махаяна е бодхисатваяна (колесницата на бодхисатва). Една от основните интенции на това направление още от формирането му е да се преодолее егоцентричността на архатството, религиозният акцент да се постави върху мисията на бодхисатва да помага на всички, живеещи в самсарното битие. Бодхисатва изразява именно тази идея на махаяна, той е наставникът на другите. „Ако е болен целият свят, болен съм и аз“ – това е кредото на бодхисатва. За махаянистите Шакямуни е образец на бодхисатва, защото е преодолял изкушението да остане в нирвана и се е върнал в света, за да проповядва Дхарма.
За бодхисатви в махаяна са признати много монаси и монахини, крупни будистки мислители и учители (ачарии), напр. Нагарджуна (I-II в., основател на школата мадхямика), Асанга и Васубандху (ІV в., духовните лидери на школата йогачара или виджнанавада), Шантидева (VІІІ в., автор на фундаменталното съчинение „Пътят на бодхисатва“). Достойнства на бодхисатва има всеки, който е на пътя на пробуждането.
В учението за трите тела на буда и в митологичните представи, оформили се в махаяна и във ваджраяна, особено важно място заемат бодхисатвите с небесен произход, произлизащи от дхяна-будите, или иначе казано, пряко от идеалното тяло на Буда (самбхогакая; трансцендентално равнище на Буда), а опосредствано чрез идеалното тяло – от абсолютното тяло на буда (Дхармакая).
В обобщения митологичен модел, представян чрез неиконичния символ мандала, всеки от дхяна-будите има като свое автентично съответствие по един бодхисатва, който е произлязъл от него и заедно със съответния земен буда го изразява на равнището на нирманакая, т. е. на въплътеното тяло на буда. Така основните бодхисатви в този модел са петима: Самантабхадра (Всеблагият; произлязъл от дхяна-буда Вайрочана, покровител на сакралния център), Ваджрапани (Държащият ваджра; съответстващ на дхяна-буда Акшобхя, изток), Ратнапани (Държащият драгоценност; съответстващ на дхяна-буда Ратнасамбхава, юг), Авалокитешвара (съответстващ на дхяна-буда Амитабха, запад), Вишвапани (Вседържащият; съответстващ на дхяна-буда Амогхасиддхи, покровител на севера).
В този модел Майтрея е земен буда, който предстои да живее в света. В различни будистки източници като най-важни се посочват осем бодхисатви: Самантабхадра, Важдрапани, Авалокитешвара, Манджушри, Майтрея, Акашагарбха, Кшитигарбха (Бхумигарбха), Сарваниваранавишкамбхин. Вместо последните двама някои източници посочват Махастхамапрапта и Бхайшаджиягуру (Лечителят Буда).
Самантабхадра
Всеблагият (кит. Пусиен, яп. Фуген). Почитан е като бодхисатва на великия обет (махаврата), достоен със съблюдаването на дадените от него десет обета (те включват обет да измоли от Буда да задвижи колелото на Дхармата, а също и да остане в света; да следва ученията на будите от всички времена; да извършва благодеяния, насочени към всички същества от сферата на желанията).
С него се свързват принципите на медитацията, а спазването на обетите му предполага непрекъснато действие (карма) на тялото, речта и ума, синтезирани в чист ум. Благодарение на това трите карми (на тялото, на речта и на ума) са покоящи се и пусти (шуня) и той е постигнал чистата реалност на семената на трансмиграцията, реалността на пустотата.
Обетите му се генерализират в такъв аспект: спазването им е необходимо, докато я има реалността на пустотата, т. е. докато се изчерпят основанията на трансмиграцията на всички същества. Покровител е на „Лотосовата сутра“, следвайки още един даден от него обет. На него са посветени езотерични ритуали, а в будизма Чиста земя се смята за патриарх на Чистата земя (в интерпретацията на школата чистият ум е в релация с чистата земя).
Ваджрапани
„Държащият ваджра“; изразява силата, с която следва да бъдат изкоренени заблужденията и незнанието (авидя); ваджра като негов атрибут символизира тази сила. Характерни са изображенията му в изправен ръст и със строго, дори леко заплашително изражение. Особено почитан е от тибетските будисти.
Авалокитешвара
„Господ, който гледа надолу“, „който вижда“, „виждащият звуците“ (т. е. виждащ стенанията на страдащите). Култът към него е особено широко разпространен.
В Китай се отъждествява с богинята Гуанин, „наблюдаващият звуците“, в Япония – Каннон, в Корея – Кваним (Квансеим), във Виетнам – Гуан-Ам, в тибетския будизъм – Ченрези, в Монголия най-често – Хоншим.
Възникнал като еманация на дхяна-буда Амитабха, Авалокитешвара се почита като бодхисатва на състраданието, избавител от самсарното битие. Може да приема различни форми (до 32), да прониква в различен облик до най-ниските равнища на това битие, включително до ада.
В индийския будизъм култът към него се появява рано, след като в „Сукхавати-вюха сутра“ (Описание на земята сукхавати, ІІ в. пр. Хр.) е представен като създател и покровител на щастливата земя, сукхавати. В индийската традиция често върху образа му се напластяват черти на индуистки божества (най-често на някой от образите на Тримурти), понякога се смята за създател на вселената.
Изобразява се с лотос в дясната ръка (откъдето е и названието му Падмапани, т. е. Държащият лотос), с 11 лика и с хиляда ръце. Собственото му обиталище е митичната снежна планина Потала. В индийския будизъм започва почитането му и в женска ипостас. В китайския будизъм Гуан-ин се почита в различен облик, сред мъжките ипостаси се приемат тези на брахман и кшатрия, но от късносредновековната епоха се установява култ към него изключително в женска ипостас, „велика печалница“, олицетворяваща милосърдието, безстрашието, мъдростта (в изображенията държи в ръка „Праджнапарамита сутра“).
Във всяка от хилядата си ръце има по едно око, с което вижда звуците на страданията. Има и изображения с грозни ликове, в такъв облик противостои на злото. Във всички страни култът към този бодхисатва е сред най-широко разпространените.
В тибетския будизъм ролята му е откроена по специфичен начин – за въплъщения на бодхисатва Авалокитешвара-Ченрези се смятат далай-лама, главата на школата Гелуг, и главата на школата Кагю. Дворецът, прераснал в комплекс с манастири, храм, библиотеки и др. и служещ за резиденция ламите в Лхаса (Непал), бива наречен Потала по името на планинската обител на Авалокитешвара.
В будизма Чиста земя Авлокитешвара е помощникът на дхяна буда Амитабха в покровителството над Сукхавати (изобразява се отдясно на Амитабха).
Манджушри
Манджугхоша; кит. Уъншу, яп. Монджу, тиб. Джам-бянгс. Почита се като носител на мъдростта, съдържаща се в „Праджнапарамита“, олицетворяващ мъдростта на бодхисатви и буди, т. е. на интуитивната мъдрост (докато мъдростта на архатите се олицетворява от Сарипутра, един от десетимата велики ученици на Шакямуни).
Манджушри е приеман за учителят по мъдрост на множество буди; единствено с тази мъдрост могат да бъда прогонени злите духове (а не с произнасянето на мантри например или с магически действия). Изобразява се държащ меч на мъдростта и книга; особено популярен е сред индийските и тибетските будисти.
Акашагарбха
„Лоно на пространството“, „Зародиш на пространството“ (яп. Кокузо). Смятан е за пазител на истинната пустота, т. е. на потенциалността, от която се пораждат феноменалните неща. Асоциира се с дхяна-буда Ратнасамбхава и се почита като бодхисатва, който прави възможно раждането на съкровището – както на съкровището на мъдростта и добродетелността, така и, в по-буквален смисъл, на благополучието, на щастливата съдба.
Символно се представя от скъпоценен камък, който изпълнява желанията. Формата на този камък, самая, се смята за примордиалната форма на Акашагарбха, въплътила неговата просветляваща енергия, и това дава основание камъкът да бъде използван като медитативен обект в езотеричния будизъм (в специална форма на медитация, наричана „утринна звезда“).
Кшитигарбха
„Лоно на земята“, „Зародиш на земята“, наричан още Бхумигарбха, т. е. „Зародиш на степените“ (кит. Дидзан-уан, яп. Джидзо). Бодхисатва, който прониква в различните равнища на самсарното битие, достигайки до най-големите му дълбини – до различните равнища на ада (нарака), и помага на страдащите там същества. Особено популярен е в Китай и в Япония, почитан е като покровител в опасни пътувания, на участващи в битки, като пазител на душите на мъртвите деца, включително и на тези, които са заченати, но неродени. За него са предназначени култови действия в езотеричния будизъм.
Махастхамапрапта
Махастхамапрапта (яп. Сейши) се почита в женска ипостаса, възприема се подобно на майка, грижеща се за децата си. За първична негова форма се смята водна купа, вместилище на вода, т. е. на ставащото. Заема особено място в будизма Чиста земя, чиито адепти го почитат като помощник на Амитабха заедно с Авалокитешвара (в изображенията е отляво на Амитабха).
Leave a Reply