Канонична литература

За разлика от свещените книги на откровените религии каноничните книги в будизма се създават от будисти, получили просветление. Будисткото учение, Дхарма, получено от Буда Шакямуни в просветление, е вечно и неизменно, но не е неизменна формата, в която то се приема и препредава на другите. Всеки човек, достигнал просветление, може да създаде текст, който се приема за свещен, доколкото всяко просветление възпроизвежда просветлението на Шакямуни.

Различни могат да бъдат езиците, на които се пишат свещените текстове – няма един свещен език, както няма етнически или културни ограничения относно възможностите да бъде проповядвана и тълкувана Дхарма. Всяка езикова, етническа, културна общност правомощно може да изразява учението. Канонични текстове (предимно сутри) се пишат на различни езици (санскрит, пали, китайски, японски, тибетски и др.). Словото, чрез което се проповядва Дхарма, следва да се адаптира към спецификата на аудиторията, към която е насочено, и може да варира в зависимост от конкретната ситуация, в която се произнася.

Каноничната литература има сравнително пълни издания в Китай, по-късно и в Япония, но най-пълно е изданието, известно като тибетски канон. Съставянето на канона се извършва в периода ХІ-ХІІІ в., окончателното му систематизиране е дело на будисткия деец и мислител Бутон, свързал дейността си с школата Гелуг. Каноничният корпус се състои от две основни части: Канджур и Тенджур. Канджур включва канонични текстове (сутри) както на хинаянското, така и на махаянското направление (около 2000 съчинения, събрани в 108 тома). Тенджур включва коментарни съчинения, преди всичко множество шастри на авторитетни будистки мислители (около 4000 съчинения, събрани в 225 тома).

http://religiology.org/index.php?page=63

Leave a Reply

You can use these HTML tags

<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>