Дхарма е санскритско понятие (на пали дхамма, кит. фа, яп. хо), което произлиза от корен dhr със значение „поддържам“ носи това значение и в различните си приложения. В будизма основното значение на Дхарма е учение, закон, висша истина, представена най-напред в учението на Сидхарта Гаутама Буда. Сутрата, в която е записано учението за четирите благородни истини, е с название „Сутра за задвижване на колелото на учението (Дхармачакра-правартана сутра)“.
В това си значение терминът най-пълно изразява реалността, която може да се нарече „будистка религия“. Вярата в Дхарма, разбирана като Учението, е втората от „трите драгоценности“, завещани от Шакямуни на последователите му. Със същото значение терминът назовава втората част на палийския канон – Дхамма (Дхарма)-питака, съдържащ учението, изложено в каноничните сутри.
В махаяна и ваджраяна дхармакая (тялото на Дхарма, т. е. на висшето Учение) се разбира като тъждествено на абсолютното тяло на буда, т. е. дхарма е изразява разбирането за абсолют (в митологията изразяван от ади-буда).
С основното значение е свързана употребата на „дхарма“ като „универсална будистка реалност“ в в състава на понятието „дхармадхату“ (дхармична база).
В религиознофилософските школи, оформили се в ранната история на будизма (в хинаяна), понятието дхарма се използва и с друго, производно значение – активен първоелемент, даденост, феномен – начало, поддържащо конкретни единства в потока на измененията (в такива случаи е допустима употреба на думата в множествено число).
Ф. Шчербатской откроява значението на „дхарма“ като фин и непостижим елемент на материята, духа и силите.
Друг изследовател на будизма, О. Розенберг, систематизира значенията на дхарма така: а) качество, атрибут; б) субстанциален носител, трансцендентен субстрат на единичен елемент на съзнателен живот; в) дхарма в собствен смисъл, равнозначна на нирвана, обект на изучаване от Буда; г) абсолютно, истинно реално; д) учение, религия на Буда; е) вещ, обект, феномен.
Leave a Reply