Буда (Буддха) означава пробуден, просветлен. Това религиозно прозвище приема историческият основател на будизма Сидхарта Гаутама Шакямуни, който става първият Пробуден.
Школата стхавиравада (тхеравада) приема първоначално, че будите са шест, колкото се споменават в палийския канон: преди Сидхарта Гаутама е са били Дипанкара (пред него Сидхарта дава обет), Кракучханда, Санакамуни, Кашяпа (Махакашяпа), а след него – Майтрея. По-късно се приема, че те са двадесет и четири. Специфично за тхеравада и изобщо за хинаянския будизъм е буда да се приема като съществуващ само в земно тяло; обикновено той бива отъждествяван с реално историческо лице, а състоянието на буда се смята за резултат на собствените му усилия.
Пратйека буда
„Частен“ буда, или онзи, който става буда само за себе си. Пратйекабудите могат да бъдат безкрайно много, и се отличават с това, че не срещат буди, пред които да дадат обет за проповядване на дхарма. Благодарение на собствените си усилия те достигат просветление и нирвана за себе си, но са „мълчаливи“ буди, не проповядват дхарма. В йерархично структурираното сакрално пространство сферата на пратйекабудите е разположена под тази на будите и тази на бодхисатвите. Според легенда на Девадата, известен от ранната история на будизма като противодействащ на усилията за консолидиране на сангхата, било отредено пределното му възможно равнище да е това на пратйекабуда.
*
В будизма махаяна и във ваджраяна в съответствие с учението за трите тела на Буда (трикая) разбирането за буда, за буда-природа и за изразителя на тази природа става различно. Буда тук има произхода си в безкрайността, а в учението „трите тела“ се разкриват равнища на полагане на безкрайното в крайното. Принципът на будовостта (буда-природата) има свой безкраен носител, който в митологията е наречен ади-буда.
http://religiology.org/index.php?page=61
Ади-буда
Ади-будаБезначален-безкраен, неограничен буда. В учението за трите тела на Буда ади-буда изразява абсолютното тяло на Буда (Дхармакая) и се отъждествява с буда-природата (татхата). Възгледите за ади-буда се оформят в махаяна и получават завършен израз във ваджраяна. Разбиран е като безкрайно живо същество. Не му се приписват собствено творчески функции, както в теистичните религии. Но той създава чрез съзерцание (дхяна) будите на трансценденталното, следващото в йерархията равнище – това на идеалното тяло на буда (самбхогакая).
С други думи, възникващото като различно от него възниква не от нищо (както във възгледите за творение), а от собствената му природа чрез съзерцание (самосъзерцание). Според митологичните представи така възникват петима дхяна-буди (буди на съзерцанието), всеки от тях носи неделимата буда-природа и се почита като татхагата.
Дхяна-буди
Дхяна-будите са възникнали от ади-буда чрез съзерцание (дхяна): Вайрочана (на центъра или на изтока), Акшобхя (на изтока или на центъра), Ратнасамбхава (на юга), Амитабха (на запада) и Амогхасиддхи (на севера).
Вайрочана
ВайрочанаВайрочана (Сияещият, или още Махавайрочана, Великият Сияещ) е обект на почитание вероятно от VІІ в. (оттогава датира посветената на него „Махавайрочана-сутра“). Смята се за всепроникващ, изобразява се с колелото на Дхарма (дхармачакра) в ръка. В Китай и в Япония култът към него е особено популярен.
Акшобхя
Акшобхя (Невъзмутимият) е популярен от по-древни версии на махаянските сутри. Почитан е като покровител на източна „земя на наслаждението“ (абхирати), създадена от него като собственото му поле на действие. Особено популярен става в тибетския будизъм.
Ратнасамбхава
Ратнасамбхава (От когото възникват драгоценностите) e известен от ІІІ в. в индийския будизъм, но става обект на култ главно в тибетския будизъм. Почита се като извор на щедрост и носител на благополучие; според легенди той е породил трите драгоценности, завещани от Шакямуни: Буда, Дхарма и Сангха.
Амитабха
Амитабха (Безмерна светлина) става особено популярен с дадения от него обет да спаси всички страдащи същества, като им помогне да се родят в сукхавати, създадената и покровителствана от него „земя на радостта“ („западен рай“). Култът към него датира от началото на новата ера, а в будизма Чиста земя става централен. В традиционния култ на махаяна и ваджраяна заема особено важно място, също както в култовите практики в различни страни е подчертано пчоитанието на произлезлия от него бодхисатва Авалокитешвара и на въплътения буда на запада, Шакямуни. В тибетския будизъм панчен-лама се смята за въплъщение на Амитабха.
Амогасиддхи
Амогасиддхи (Непогрешимо съвършен) е популярен изключително във ваджраяна, негово въплъщение е очакваният земен буда Майтрея.
Земни буди
Земните буди или будите в тяло се почитат като въплъщения на природата на Буда. Като земен буда покровител на юга се почита Кашяпа (Махакашяпа), по-възрастен ученик на Буда Шакямуни. Като земен буда покровител на запада се почита самият Буда Шакямуни. Будистите очакват въплъщението на земния буда на севера, Майтрея.
Майтрея
Майтрея (кит. Милъ, яп. Мироку, тиб. Майдар) е почитан във всички будистки страни; името му има смисъл на „свързан с дружба“ е етимологично сродно с името Митра. Възприеман е като буда и бодхисатва, всемилостив и състрадателен, с него са свързани своеобразни есхатологични очаквания, тъй като неговото въплъщение на земята (от небето Тушита) би възпълнило пространствено-времевото единство на света, представено в митологичната парадигма, т. е. би изчерпило преходните основания на преходния свят. Очакваното въплъщение на Майтрея ще настъпи, когато, според митологичния разказ, един справедлив управител управлява всички, а животът на хората продължава осемдесет и четири хиляди години.
Всеки буда има едно основно предназначение – да открива пред другите Дхарма в разбираемо слово. Никой от будите няма изключителен авторитет, защото те в еднаква степен носят природата на буда и имат собствени сфери на влияние, всеки от тях има свое поле на действие (будакшетра). Всъщност в митологичните представи няма устойчивост на броя на будите, според някои представи те могат да бъдат безкрайно много.
http://religiology.org/index.php?subpage=76
http://religiology.org/index.php?subpage=77
http://religiology.org/index.php?subpage=78
Есхатологията е религиозно учение за края на света или отделния човек, засягащо Страшния съд, възкресението и задгробния живот; вярващите ще бъдат спасени едва след настъпването на края на този свят, докато гностиците вярват, че са вече спасени, тук и сега.