Повече от хиляда работници строяли Залата за молитви за богата реколта. Един ден сякаш от никъде се появил възрастен човек, който помолил за работа. Съжалил го главният надзорник и му казал да отиде при дърводелеца Лиу.
Отишъл старецът при майстор Лиу, но никой не му обръщал внимание, нито му казвал какво да прави. Накрая той попитал майсторът върху какво да работи, а той гневно му отвърнал: “Работи върху това!” и му подритнал дървено трупче дълго около двадесет сантиметра. Нищо повече не обяснил дърводелецът, а старецът не го и питал. Той само отнесъл трупчето със себе си и цял ден рисувал върху дървото безброй линии от всички страни.
На следващия ден, когато вече работата била в разгара си, майстор Лиу забелязал, че старецът го няма. “Какво, по дяволите, правеше той тук?” – си казал ядосано дърводелецът и отишъл да види мястото, на което старецът работел предния ден. “Каква загуба!” – викнал майсторът и ритнал трупчето, от което то се разпаднало на клинове, всеки от които бил номериран.
Когато се съвзел от изненадата, Дърводелецът Лиу разбрал, че старецът ще да е бил великият Майстор Лу Бан, живял през периода на Воюващите царства, а посещението му е било с някаква важна цел.
И наистина, Залата почти била довършена, когато работниците, които работели по покрива, видяли, че сглобките между гредите не са достатъчно здрави. Тогава майстор Лиу се сетил за клиновете. Когато ги поставили, се оказало, че пасват идеално! Когато набили и последния клин, покривът бил напълно завършен. Попитали майстора как се е сетил да направи клиновете, а той им разказал за стареца и всички благодарили на мъдрия майстор Лу Бан.
Превод от английски: Яна Шишкова
Leave a Reply