Имало едно време едно момиченце, чийто баща починал рано. Не се минало много време и майка й също се разболяла. Хората от селото се притеснявали за детето, а то само мислело как да спаси майка си. Веднъж момиченцето чуло, че на Северните хълмове расте чудодейна билка, която лекува всичко. То целунало майка си за сбогом и тръгнало към Северните хълмове.
Три дена и три нощи вървяло. Накрая, изморено, седнало да си почине. Не щеш ли, изведнъж пред нея се появил един побелял старец. “Накъде си тръгнала?” – попитал старецът. “Отивам да търся лек за болната ми майка” – отговорило момиченцето. Старецът се трогнал от синовната й почит и й казал:
– Върви само нагоре, завий седем пъти наляво и осем – надясно и ще стигнеш до там, където Небето се слива със Земята. Там ще намериш лек за твоята майка. Но трябва много да внимаваш, пий само изворна вода и яж само борови семена и се връщай бързо!
Момиченцето се поклонило и благодарило, а като се изправило видяло, че старецът вече бил изчезнал. Послушало то стареца. Вървяло нагоре завило седем пъти наляво и осем пъти надясно, а като ожадняло пило изворна вода и яло борови семки.
Дълго ли вървяло, кратко ли, накрая стигнало до там, където Небето се сливало със Земята. Чудна гледка се ширнала пред него – зелени ливади и заснежени върхове, забулени в мъгла. В една долина момиченцето зърнало да проблясва езерце с формата на луна, чиито води отразявали облаците в небето, а повърхността била кристално гладка. Огледало се момиченцето в езерото и видяло усмихнатото си лице и за пръв път спряло да се безпокои за болната си майка. Докато се оглеждало, внезапно чуло недоловими стъпки зад себе си. Обърнало се момиченцето и видяло две красиви богини да се приближават към него. Копринените им дрехи били избродирани със сливов цвят и те изглеждали още по-ефирни и прекрасни.
– Сестрице, – обърнала се едната богиня към момиченцето, – какво те води при нас?
Разплакало се момиченцето и отговорило:
– Моята скъпа майчица е много болна. Дошла съм за чудодейната билка, за да я излекувам. Помогнете ми, моля.
– Не се тревожи, – успокоили я двете девойки. – Ние ще ти помогнем. Ти остани тук и си почини.
Двете богини изчезнали сред хълмовете и не след дълго донесли на момиченцето няколко стръка от чудесната билка.
– Занеси билките на майка си. Тя скоро ще се оправи!
Момиченцето просто не можело да повярва на късмета си и ги попитало:
– Старецът в подножието на хълмовете ми каза, че само там, където Небето се слива със Земята ще мога да намеря чудодейната билка. Това ли е мястото?
Засмяли се девойките и посочили езерото с формата на луна:
– Нима това не е Небето на Земята? Ето ти семена от бор. Занеси ги в твоето село и ги посади. Ако някой се разболее, няма да има нужда да идваш чак до тук.
Много им благодарило момиченцето и накрая си тръгнало. Повървяло, обърнало се да се сбогува още веднъж с богините, но не ги видяло. Само под боровете видяло един жерав и един елен.
Бързало момиченцето да си стигне вкъщи, а като стигнало, дало на майка си да изпие билките. След два дена майката станала напълно здрава. От тогава нарекли чудодейната билка “Майчина грижа”.
Посадили в селото семената. А като пораснали боровете, много от селяните отворили дюкянчета, в които продавали билката Майчина грижа. От там и тръгнало името на селото – село Майчина грижа.
Скоро след това, императорът решил да построи Храмът на Небето. Неговите придворни чули историята за чудното село и го посъветвали да построи храма там, където винаги царяло щастие и богатство. Построили храмовите постройки, а Майчина грижа свободно растяла навсякъде.
Една година, императорът дошъл да се помоли за богата реколта и видял билката да расте свободно навсякъде. Наредил той на слугите да изкоренят билката. Започнали те да копаят и тогава се появил белобрадият старец и с няколко движения на малката си метличка превърнал билката в трева, наречена Косите на Дракона.
Чул за това императорът и заповядал никой да не пипа тази трева.
Всъщност Косите на Дракона са съвсем като билката Майчина грижа, но малко хора знаят за това.
Превод от английски: Яна Шишкова
Leave a Reply