За будизма на сайта на Охи

Религиозно-философско учение, възникнало в Индия през V – VІ век пр. н. е. Влиза в Сан дзяо – една от трите главни религии на Китай. Основател на будизма е индийският принц Сидхарта Гаутама, получил впоследствие името Буда т. е. Пробуден или Просветлен.

Будизмът е възникнал в северо-източна Индия, в областите на добрахманската култура. Разпространил се бързо по цяла Индия и достигнал пълния си разцвет в края на първото хилядолетие пр. н. е. и в началото на новата ера. Будизмът е оказал голямо влияние на възраждащия се от брахманизма индуизъм, но бил изместен от него и към ХІІ век практически изчезнал от Индия. Основна причина за това е противопоставянето на будизма срещу свещената, според брахманизма, кастова система. Едновременно, започвайки от ІІІ в. пр. н. е. е обхванал Юго-източна и Централна Азия и частично Средна Азия и Сибир.

Още в първите столетия на своето съществуване будизма се разделил на 18 секти. Разногласията между сектите наложило свикването на събори в Раджагриха в 447 год пр.н.е., 367 год. пр.н.е. в Вайнави, през ІІІ век пр.н.е. в Паталирутра, което в крайна сметка в началото на новата ера довело до два основни клона на будизма – хинаяна и махаяна.

Хинаяна се е утвърдила предимно в юго-източните страни и е получила названието южен будизъм, а махаяна – в северните страни и е съответно северен будизъм.

Разпространението на будизма е способствало за създаването на синкретически (сборни) културни комплекси, съвкупността им образува така наречената будистка култура.

Философската концепция на будизма е основана на главните идеи на брахманизма и частично от ведизма. В будизма добре са развити теорията на инкарнацията, кармата, дхармата и нирвана.

Характерна особеност на будизма е неговата етико-практическа насоченост. От самото начало той се е обявил не само против значението на външните форми на религиозния живот, и преди всичко против ритуализма, но и против абстрактно-догматическите търсения, свойствени на брахмано-ведическата традиция. Като централен е бил издигнат проблема с битието на личността.

Основата на будизма е проповедта на Буда за четирите благородни истини. Върху разясняването и развитието на тези истини, и в частност включените в тях представи за автономия на личността, са построени всички разработки на будизма.

Страданието и освобождението са представени в будизма като различни състояния на единното битие – страданието е състояние на проявеното битие, а освобождението – на не проявеното. Едното и другото, бидейки неделими, в ранния будизъм са като психологическа реалност, а в развитите форми на будизма – като космическа реалност.

Будизмът си представя освобождението като унищожение на желанията, по-точно като погасяване на тяхната страстност. Будисткият принцип, така наречения среден път, препоръчва избягването на крайности както в увлеченията по чувствените удоволствия, така и в абсолютното им подтискане.

В нравствено-емоционалната сфера на будизма, господстващо положение има концепциите за търпимостта, и относителността – от позиция на която нравствените предписания не се явяват задължителни и могат да бъдат нарушавани. В будизма липсват понятия като отговорност и вина като нещо абсолютно, поради това не може да бъде намерена точна граница между светския и религиозен морал, и в частост, смекчаването или отричането на обичайния аскетизъм.

Нравственият идеал на будизма е не причиняването на вреда на окръжаващите (ахинса), произтичащ от общата мекост, доброта и чувството за съвършена удовлетвореност.

В интелектуалната сфера, будизмът отстранява разликата между чувствената и разсъдъчна форма на познанието и установява практиката на така нареченото съзерцателно размишление (медитация), в резултат на което се постига преживяване на битието в цялост (без различаването на вътрешно и външно), пълна самовглъбеност. Практиката на съзерцателното размишление, служи не само като средство за познание на света, колкото като основно средство за преобразуване на психиката и психофизиологията на личността. Като конкретен метод за съзерцателно размишление са особено популярни дхйяните, получили названието будистка йога. Състоянието на съвършеното удовлетворение и самовглъбеност, абсолютната независимост на вътрешното битие е положителния еквивалент на погасените желания – това е освобождение или нирвана.

В основата на будизма е утвърждаването на принципа за личността, неотделима от окръжаващия свят и признаването на битието като своеобразен психологически процес, в който се оказва въвлечен и света. В резултат на това в будизма отсъства противопоставяне на субекта и обекта, на духа и материята, смесва се индивидуалното и космическото, психологическото и онтологическото и едновременно, особено се подчертават потенциалните сили, скрити в целостта на това духовно-материално битие.

Творческото начало, крайната причина на битието, се оказва психическата активност на човека, определяща както образуването на битието, така и неговото разпадане – това е волевият избор „Аз“, възприеман като някакво духовно-телесно единство. От не абсолютизираните стойности за будизма всичко съществуващо е без относително към субекта, поради отсъствието на съзидателни стремежи в личността, следва изводът, от една страна, че Бог като висше същество е иманентен (недействителен) по отношение човека и света, от друга – в будизма няма необходимост от бога като творец и спасител, т.е. като безусловно върховно същество е трансцедентен (извън интересите) на тази общност. От това произлиза и отсъствието в будизма на дуализма божествено – не божествено, бог – свят.

Започвайки с отричането на външната религиозност, будизмът в процеса на своето развитие е достигнал до нейното признаване. При това е станало отъждествяване на висшата реалност в будизма – нирваната с Буда, който от олицетворение на нравствен идеал се е превърнал в негово лично въплъщение, ставайки по този начин най-важният обект за религиозни емоции. Едновременно с космическия аспект на нирвана, възниква и космическата концепция Буда, формулирана в доктрината трикаи.

Будисткият пантеон е започнал да се разраства за сметка на въвеждането на всякакъв род митологически същества, така или иначе асимилиращи се с будизма. Култът, обхващащ от всички страни живота на будиста, започващ от семейно-битовата среда и завършващ с празниците, особено усложнен в някои течения на махаяна, в частност в ламаизма. Много рано в будизма се е появила сангха – монашеската община, от която с течение на времето израснала своеобразна религиозна организация.

Най-влиятелната будистка организация е създаденото през 1950 г. Всемирно будистко братство.

Будистката литература е обширна и включва съчинения на пали, санскрит, хибриден санскрит, сингалезки, бирмански, кхмерски, китайски, японски и тибетски езици.

Терминът „будизъм“ практически няма синоними, с изключение на Япония, където той се нарича „буке“.

Будизмът е разпространен предимно в Китай, Тайланд, Япония, Бирма, Виетнам, Корея, Шри Ланка. Общото число на последователите на будизма от всичките му течения в края на ХХ век е около 250 милиона човека.


http://www.ohi.hit.bg/

Leave a Reply

You can use these HTML tags

<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>