В този епизод са представени двама журналисти българи, които работят в Радио Пекин за България. Велин Пасков е журналист, работил в М-САТ, той е и кореспондентът на БТВ в Китай.
Аз обаче искам да разкажа за Тея Порва, моя любима колега и приятелка. С нея завършихме заедно, подкрепяхме се през всичките тези години. Имаме не само сърдечни взаимоотношения, но и в работата често сме се допълвали. Чувствам я като мой партньор и често ментор, защото тя знае много, умее да разказва така, че ти спира дъха.
Тя е духовен човек, но не забравя и външността: спортува, танцува и, освен че преподава китайски език и култура, е обогатила много наши сънародници в китайското им битие, а също и китайци, които нямат представа къде се намира България. Ако не е тя, много хора в Пекин не биха се събрали заедно на едно място. Пак тя е способна да те измъкне от депресия с неотразимата си усмивка, чара си и непоправимия оптимизъм. Пак тя ще се засмее над несгодите и трудностите, ще махне с ръка, ще пие един чай и ще продължи да крачи по живота, сякаш стъпва върху дъга и розови листенца.
Тя пише за красотата – една от рубриките й е за китайската козметика, умението на жените да остават женствени и свежи. Не познавам по-нежно същество от нея. Гъвкава е като тръстика, едновременно крехка и много, много силна. Понякога си мисля за нея, говоря си и водя спор без тя да е насреща ми, защото огромно разстояние ни дели. Споделям за своите планове и сякаш я чувам да отговрая със звънкия си глас и да ме насочва.
Богата съм откъм приятели, но тя, Тея, е специална за мен, защото е пълноценна, красива, успешна и борбена. Съревновавам се с нея по най-благороден начин и се старая да бъда достойна като неин партньор в китаистиката и в приятелството.
Благодаря ти, че те има, слънчева! Винаги радвай душите и да не помръква красивата ти усмивка!
Яна
Винаги съм знаел, че имаш талант да пишеш, разбрах го още от работата ти в оня сборник „Да запомниш Китай с добро“. А и тук звучиш свежо и искрено.
Мерси, Саше ;))
Аз пиша само за интересни хора и неща, затова и звуча така! А иначе хич не умея да пиша, просто съм щастлива, че имам толкова невероятни хора около мен и не мисля, че трябва да си казваме само лоши неща (каква отвратителна масова практика в България!), а най-вече хубавите – „благодаря“, „обичам те“ и други хубави думички, защото животът е кратък и, понякога, внезапно свършващ…