Китай в световната търговска система

Автор: Джон Уейли
Резюме

Този труд обсъжда търговската политика на Китай след влизането й в Световната Търговска Организация (СТО) през 2002. Въпросите, касаещи Китай, не са толкова за ползите, които й предоставя влизането в Световната Търговска Организация, а по-скоро как нейната глобална търговия се разраства след влизането. Разглеждат се три въпроса. Първият е доколко приемането на Китай в СТО й помага при разрешаването на различни ключови проблеми, включително анти-дъмпинговата политика, текстилната търговия и търговията с дрехи. Вторият е участието на Китай в местни търговски споразумения след приемането й в СТО. Третият са възможностите на Китай да осъществи задълженията, произтичащи от приемането й в Организацията, в областта на ключовите услуги (банкиране, застраховане, телекомуникации).

1. Въведение

Всеизвестно е, че Китайската икономика преминава през важни промени като ръст в рамките на 7 – 9 процента, което започна в късните години на 80-те на ХХ век и продължава до средата на първото десетилетие на ХХІ век и евентуално и след това. Важно място в тези промени заема участието и намесата на Китай, както в глобалната икономика, така и световната търговска система.

От една държава с малка търговия в началото на 80-те, Китай става третата в света търговска сила (след САЩ и Германия). Ръста на износа през последните години беше между 30-40 %, а през 2003 г. Китай вече осигуряваше почти 10% от световната търговия. Ако този ръст продължи, до 2010 г. Китай ще извършва около 50% от световната търговия.

Страната осъществява около 60% от притока на преки чужди инвестиции от държави в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие към държави извън нея, а влизащите в страната преки чужди инвестиции за т.н. платформена продукция е основното, което подхранва ръста на износа(2). Китай също така управлява големи търговски излишъци (резервите й понастоящем са близо 8 билиона долара), а режима на валутния курс е основен въпрос в дебата за търговската политика на страните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, които притискат Китай да преоцени валутата си и да наложи плаващ курс(3).

Намесата на Китай в глобалната икономика беше придружена от значителни и бързо променящи се институционални уреголирования и страната в момента е изправена пред редица проблеми, тъй като определя позицията си в световната търговска система по-ясно, отколкото тя всъщност е. Китай влезе в Световната Търговска Организация през 2002 г., като осъществяването на приема й трябва да стане до 2007 г. Въпреки че сега страната е част от СТО и участва в преговорите Doha Round, Китай е изправен пред редица търговски проблеми, на които организацията почти не обърна внимание, включително все по-широкото използване на анти-дъмпингови мерки срещу нея, тексилната и шивашката промишленост след края на MFA. В момента Китай води преговори за споразумения и сътрудничество в търговията с все повече държави и тези споразумения стават все по-чести след влизането на Китай в СТО.

В този труд аз се позовавам на три мои и съвместни разработки в тази сфера (Whalley 2003; Mallon and Whalley 2004; Antkiewicz and Whalley 2005) и обсъждам редица от проблемите, които се повдигат от настоящето и бъдещото участие на Китай в глобалната система. Първият проблем е положението на Китай в СТО и глобалните търговски въпроси след приемането й, как това й помага да се справи с проблемите в сфери като анти-дъмпинга, текстилната и шивашката промишленост. Вторият е мрежата от нови и нови споразумения за сътрудничество на Китай. Третият е реализацията на условията и клаузите по приемането й в СТО в сферата на ключовите услуги (банкиране, застраховане и телекомуникации).

Като встъпителни забележки към това, което следва по-нататък, ще изразя мнението си, че структурата на китайската икономика все още значително се различава от тази на страните в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, че едно просто прилагане на западния неокласически икономически анализ към проблемите на Китай може да е подвеждащо. Бил Гейтс (B. Gates, 2005) в една скорошна своя реч пред Световния икономически форум предположи, че Китай е създал „чисто нова форма на капитализъм“, която той похвали. Аз предпочитам да мисля за китайската икономика като за осъществяваща чисто нова форма на комунизъм (комунализъм).

При нея централното икономическо планиране е напълно премахнато. Но предприятията в градския производствен сектор остават предимно комунална собственост и с комунално управление, с много различни форми, като национално, местно и общинско управление и неправителствени юридически лица за изследвания, военни предприятия и др.(4) Конкуренцията между комуналните предприятия може да е агресивна и много от тях търпят загуби. Много от тези предприятия имат управление, което изглежда, че увеличава размера за собствени облаги, а не за печалба. Банковата система доскоро беше използвана като механизъм за влагане на нов капитал в губещи държавни предприятия и има големи неизплащаеми дългове(5). И накрая, индустриалното икономическо поведение в Китай отразява в много по-голяма степен, това че обшия интерес е над частния, отколкото в икономиките на страните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.

В търговската сфера скорошни аналитични разработки (Zhang and Whalley, 2005) подчертаха нуждата от по-внимателно отчитане на реакцията на държавните предприятия и предприятията с комунално управление към либерализацията на търговията. В Zhang and Whalley (2005) се отбелязва липсата на аналитична литература за поведението на държавните предприятия и се отбелязва също така голямото разнообразие на институционни форми в Китай.

Тези автори развиват прости формулировки, които се противопоставят на чисто конкурентните структури използвани за моделирането при присъединяването на Китай в СТО, като тези в Ianchovichina and Martin (2003). В първата си формулировка те разглеждат предприятията като такива, които са под контрола на политически назначени управители и чиито загуби се финансират от банковата система. Те приемат, че нормирането на кредитите ефективно и свободно разпределя капитал между предприятията и управителите се стремят да увеличат размера на предприятието, вместо този на печалбите, да подсигурят собствените си облаги от предприятията.(Guangki). Те показват как, в този случай с конкурентните трудови пазари (силно предположение в Китай), предприятията наемат ръботна ръка дотогава, докато възнаграждението се изравни със средния, вместо с пределния продукт на труда, а свободната търговия в такъв свят вече не е най-добрата политика.

В тяхната втора формулировка, те приемат работническия надзор и с фиксирано членство и определено възнаграждение те смятат, че предприятията са способни да се вместят в бюджета си чрез работа на смени и допълнителен труд. В такъв свят, намалението в цената на продукта след либеризация на търговията, увеличава производителността, вместо да я намалява, както е стандартния модел на конкурентноспособността.

Всичко това прави разбирането на китайската икономика трудно, както за китайците, така и за останалите. Това, също така, въздейства при всяка дискусия за участието на Китай в световната търговска система. Моето собствено мнение е, че промените, предполагаеми за Китай в икономическата структура, социалните и културните ценности, са дълбоки, като целта е да се присъединят към световната икономика с напълно отворена спекулативна търговия и финансови пазари. Всъщност, въпроса е доколко светът ще се интегрира към Китай, докато този процес прогресира, както и доколко Китай ще се интегрира към широкия свят.

2. Положението на Китай след присъединяването й към СТО(6)

Дългият процес по приемането на Китай в СТО завърши през 2002 г. със споразумение, което включваше тарифни намаления и задължения в сферата на промишлеността, прекратяване на субсидиите за държавните предприятия, намаляване или лимитиране на износа и субсидиите за селското стопанство и създаване на открити пазари за банкиране, застраховане и телекомуникации. Тези задължения трябва да се изпълнят между 2002 г. и 2007 г.

Имаше много дискусии през последните няколко години за това, какво точно вкара Китай в СТО (или от китайска гледна точка, възстанови членството им в GATT, което е било временно прекратено през 1950 г.). Доводите за това са много и започват от нуждата от сигурни споразумения вместо предишните несигурни (които бяха обект на периодично преразглеждане и подновяване) до вътрешните нужди от модернизатори на членството в СТО, които искаха да видят истинска пазарна реформа, която да ускори ръста и да ограничи властта на отделните провинции.(7)

В края на преговорите, паралелно китайски и американо-европейски посредници от китайска страна говореха за честно и балансирано споразумение, което да възстанови нормалните търговски връзки. От американска и европейска страна пък се говореше за едностранно споразумение, в което Китай вече е направил всички отстъпки за значителни търговски облаги за американските и европейските бизнес интереси.(8)

Само облагите от принципа за най-облагодетелствена нация не могат да обяснят подтика към приемането на Китай в СТО, тъй като в действителност страната вече е приемала тези облаги, освен в периодите, през които Конгресът на САЩ обсъждаше човешките права и трудовите стандарти. Long Yongtu (2000), бившият главен китайски посредник определи преимуществата за Китай от влизането – възможността за развитие в сектора услуги, международното приемане на китайската икономика като пазарна икономика, участието на страната до някаква степен при определянето на многостранните световни търговски правила и повече участие в регулирането на разногласията.(9)

Но бидейки вече в СТО, китайските интереси са в използването на нейните порядки и в писането на нови търговски правила по начин, който да гарантира достъпа на големите пазари на Европа и Северна Америка. Устойчивостта на този достъп е и ключ към привличането на преки чужди инвестиции, за да може страната дапроизвежда и изнася към външните пазари. И така, въпреки приемането й в СТО, Китай все още е изправен пред много проблеми, които влияят, както на достъпа до чужди пазари, така и на достъпа до китайския пазар, предоставен на чужденци. Някои от тези проблеми пряко кореспондират към порядките на СТО; други са по-общи и отразяват работата на търговската система

2.1 Анти-дъмпинг

Китай е изправен пред много сериозни предизвикателства в сферата на анти-дъмпинга. Около 15% от анти-дъмпинговите действия в целия свят са срещу Китай, тъй като страната има динамичен ръст на износа.(10) Освен това, според американското законодателство, икономиката на Китай е класифицирана като не-пазарна икономика, което провокира още по-строго прилагане на американски дъмпингови процедури.(11) От своя страна Китай започна да засилва своите собствени анти-дъмпингови задължения.(12)

Приемането на Китай в СТО формално й предоставя малко допълнителна защита срещу употребата на анти-дъмпингови мерки срещу нея. Член 6 от GATT (1994) узаконява употребата им и само я ограничава процедурно като уточнява как вътрешните административни съдилища трябва да определят употребата им. Следователно, трудно е да се твърди, че членството на Китай в СТО й е от значителна допълнителна полза при справянето с проблема – достъпа до пазари при разрастването на износа. Китай може да приложи натиск за приемане на анти-дъмпингова реформа в СТО, което дълго беше неприемливо за Американския Конгрес, дори и след приемането на Китай, но това засега все още не е на дневен ред.

Един проблем в тази сфера, пред който е изправен Китай, е дали реално има смисъл да се бори с анти-дъмпинга, ако съдебните и информационните разходи са големи. В статия в People’s Daily се твърди, че Китай е спечелил 37% от анти-дъмпинговите дела срещу нея за десетте години, предхождащи приемането й в СТО(13), но това е с цената на големи разходи по съдебни дела и други такси. Ако дъмпинговите действия срещу Китай са насочени към определени продукти, най-простата стратегия би била да се отговори чрез производство и износ на други продукти. Но ако дъмпинговите действия срещу Китай продължат и се увеличат, в един момент обхватът от продукти, които се изнасят, ще стане значително ограничен и износът ще пострада.(14)

2.2 Търговски спорове

Китай също така е изправен пред все повече търговски спорове, някои от които могат да увеличат значително броя на споровете в СТО, след като Китай вече е нейн член. Списъкът с потенциалните спорове от американска гледна точка е отразен в последния доклад за Чуждите търговски бариери на Американските търговски представители(USTR).

Този доклад определя редица сфери на потенциален китайско-американски конфликт, включително китайската политика на заместване на вноса на няколко вида продукция; ръководство за инвестиране в автомобилната индустрия; тарифи върху продукти, които се конкурират с вътрешната индустрия, като например производство на мотоциклети и електронно оборудване; тарифни класификации и процедури на митническо оценяване; китайската гранична политика, която дава преференции на неамериканския внос (напр. дървесина от Русия)(15); безтарифни бариери за търговия под формата на правила, които установяват бариери за внос в сферата на услугите, като банкиране и застраховане; незаконни инспекции на земеделски продукти; правила за биотехнологичните продукти, употребата на санитарни и фитосанитарни мерки за контрол на количеството внос; и субсидии за износа на царевица.(16)

СТО ясно определя правата на другите членове, когато влизат на китайските пазари за стоки и услуги и когато използват тяхната интелектуална собственост. Не е ясно дали това точно определяне на правата не добавя нови спорове относно приемането на Китай в организацията или дали допринася за увеличаване на търговския и инвестиционен приток. Китай трябва да реши дали търговските спорове, макар и досадни от практическа гледна точка, всъщност усилват модернизацията в Китай и потвърждават доводите, които доведоха Китай в СТО; или дали тези потенциални спорове прибавят допълнителен натиск за осъществяването на промени, които страната все още не иска да направи.

От едната страна на уравнението е това, че досега Китай е показал значителна неохота да използва членството си в СТО, за да защити правата си. Страната не е приложила никакви търговски мерки(17), въпреки, че е доста активна в натиска, която оказва на чуждите правителства по различни търговски въпроси, като например използването на специални защити при търговията с текстилна и шивашка продукция в САЩ, мерки за японските ферми, които влияят върху китайския износ(18) и европейските бариери с цел опазване на околната среда върху китайския износ на уреди(18)

Единият спор, който вече се е превърнал в официален проблем на СТО, е за вноса в Китай на полупроводникови чипове. Според китайския данък добавена стойност, тези вносни чипове се таксуват с данък от 17%, а китайските чипове са обект на специално данъчно облекчение, което намалява данъчния процент до 3-6%. (19) Американското мнение е, че тази практика нарушава Националния режим (GATT, 1994, член 3). Европейския съюз и други доставчици (вкл. Тайван) също са известили за това СТО.(20) През юли 2004, след преговори със САЩ Китай се съгласи да премахне разликата в данъците за собствените и чуждите чипове от 1 април 2005 г.

Други спорове, които излизат на дневен ред, са относно финансовите пакети, прилагани от чужди производители на автомобили за китайския пазар и които първоначално не бяха допуснати, като Китай се оправдаваше, че все още има да изпълнява своите задължения в СТО по рефинансиране на услугите;(21) Друг проблем е дали настоящият валутен курс Remnimbi е фактор в значителния търговски излишък на Китай и дали подкрепя член 23, GATT 1994.

Китай наскоро сключи двустранно споразумение за вноса на кокс от ЕС, което показва един подход на използване на такива споразумения за предотвратяване на търговски конфликти.(22) Квотата на страната за този вид внос ще се увеличи рязко, въпреки че няма да бъде напълно премахната, както е според принципите на СТО. Този случай вероятно ще доведе до подобни споразумения с други износители на кокс за китайския пазар, а вероятно и за други продукти.

2.3 Текстилна и шивашка промишленост

Ключови присъединителни проблеми за Китай има и в търговията с текстила и дрехите. Страната в момента е основен износител на дрехи от страни извън Организацията за икономическо сътрудничество и развитие; в цифри това е приблизително 45% от износа на тези страни за 2002 г. Днес Китай и Индия съвместно извършват по-голямата част от този вид износ от страни извън Организацията за икономическо сътрудничество и развитие към страни от организацията(23) с голям брой по-дребни доставчици в Азия, Източна Европа, Централна Латинска Америка с малки дялове от общата търговия, които обаче са голяма част от износа.

Няколко въпроса изникнаха, когато приключи споразумението MFA в края на 2004 г., които бяха решени на преговорите Уругвайски кръг. Това повлия на всички износители на текстилна продукция, а положението на Китай беше особено критично. Основният въпрос беше дали решението за свободна търговия наистина ще запази споразумението в средносрочен и дългосрочен план. Изобилстваха различни сценарии за елиминационен режим след края на MFA: нарастваща вълна от нови анти-дъмпингови петиции на производители от страните в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, които да се използват за налагане на нов пазарен режим (както стана със стоманата в средата на ХХ век); по-широко използване на защитните мерки (GATT 1994, член 19) от страните в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие за текстилната и шивашката продукция.

Загрижеността на САЩ и ЕС за регулиране на труда беше ясно и категорично заявена.(24) Една част от Asian Labour News от 2003 например, установи натиск в САЩ за използването на нови селективни мерки срещу вноса на текстилна продукция от страни извън Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.(25)

Вносителите отначало изглеждаха склонни да позволят продължаването на специалните селективни защитни мерки, както беше уговорено на преговорите Уругвайски кръг за Споразумението за текстилната и шивашката продукция, което сложи край на споразумението MFA. Но на 1 март 2005 г. Китай наложи едностранни данъци върху износа на редица текстилни продукти, отчасти поради натиск от други ниско платени износители, които се страхуваха, че края на споразумението MFA ще намали техния дял на пазара.

Китай също така установи нови мониторингови процедури и процедури за одобрение на износа на такава продукция. Освен това практиката на връщане на данъка добавена стойност върху продуктите за износ беше прекратена. Следователно Китай налагаше ограничения на износа след края на MFA; форма на MFA, която вероятно се е развила поради скритата заплаха от анти-дъмпингови действия и защитни мерки.

През юни 2005 САЩ наложи спешни защитни ограничения за седем категории китайски внос, който ограничава износа до 75% за преходен период от 3 години. Тези ограничения бяха оправдани като съвместими с условията, с които се съгласи Китай при приемането си в СТО. Китай реагира на това като премахна системата от данъци върху износа, които бяха въведени през март и възстанови връщането на данъка добавена стойност. Страната обаче постигна споразумение с ЕС, по което се задължава доброволно да намали ръста на износа до 2008 г. на 8-12.5% на година за текстилни стоки. Категориите включват памучен плат, тениски, лен, чаршафи, покривки и панталони.

По-късно Китай и САЩ се споразумяха за нова система от двустранни ограничения за определени стоки, с което ръста на износа се ограничава до 10% на година до 2008 г. Други азиатски износители бяха загрижени, че дялът на Китай на американските и европейски пазари с квота ще се увеличи значително след края на MFA и от това ще пострадат. В Whalley (2005) фигурират вълните от износ на китайски текстилни продукти през първите месеци на 2005 г. към американските и европейски пазари преди да бъдат въведени защитни механизми от тези вносители.

Като цяло обаче тези вълни не са толкова драматични като износа за Япония (по-голям пазар за Китай и от САЩ, и от Европейския съюз), а износът за Хонг Конг спада. Уейли също представя информация, която показва, че износът на други азиатски износители се запазва много добре и че има много загуби на пазарни дялове по-скоро на неазиатски, отколкото на азиатски износители за САЩ и Европейския съюз.

Интересите на Китай очевидно са в получаването на свободен достъп до пазарите на страните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие за тази ключова промишленост. Смята се, че износът за тези страни ще се увеличава дори по-бързо, ако има свободен достъп и че скъпата продукция, която сега е разпределена между по-малките държави в региона, заради китайските квоти за износ, ще се премести в Китай. Въпросът за страната, след като вече е в СТО, е дали може да използва нови кредити за подсигуряване на премахването на ограниченията върху този вид внос. Китай сега може и да използва членството си в СТО, за да обвърже позицията си в търговията с текстилна и шивашка продукция с други въпроси на СТО, включително прилагането на присъединителните условия.

2.4 Вътрешен регулативен режим

От приемането на Китай в СТО произлизат и предизвикателства за вътрешния регулативен режим, който се прилага в по-дългосрочен план. Въпросите за стандарта включват китайската търговска цифра в доклада за чуждите търговски бариери на USTR, липса на прозрачност при процеса на сертификация, липса на координация между държавните органите и другите агенции, трудно изпълними изисквания и дълго чакане за лиценз.(26)

Американските и европейски компании често твърдят, че получаването на сертификат по китайската система за задължителна сертификация отнема много време и пари, и че те са обект на излишни проверки на козметика, лекарства и някои продукти на битовата електроника, несъобразно прилагане на санитарни и фитосанитарни мерки, както и на прекалени и неподходящи изисквания за етикетите на храната. Илюстрация на тези проблеми са китайските кодови LAN стандарти, които се различават от международно признатите и по този начин принуждават международните компании да работят при малкото китайски производители, които имат необходимия алгоритъм, за да посрещнат тези стандарти.

Според Ли Джунхай (Li Zhonghai), директор на контрола на стандартизацията, Китай има 20900 задължителни национални стандарта, които се отнасят до сигурността, хигиената и опазването на околната среда и има повече от 2300 нови, които предстои да бъдат въведени. Само 44% от всички китайски стандарти са в съгласие с международните (също според Ли Джунхай) и предизвикателството се състои в това страната да модифицира останалите и да пренапише вътрешни регулативни стандарти, свързани със здравето, сигурността, електричеството, отговорност за продукта и др. Широко разпространено е мнението, че стандартите влияят много върху вътрешния режим за търговия и не са добре проучени.

2.5 Позицията на Китай в преговорите Doha round

Въпреки приемането на Китай в СТО през 2002 г. страната досега не е взела много активно участие в преговорите Doha round. Те вече бяха започнали, когато се присъедини и Китай. Освен това тя може да допринесе малко по въпросите за субсидиите за износ на земеделска продукция, помощи за селското стопанство, индустриални тарифи и изпълняване на задълженията от Уругвайскияь кръг, тъй като тези проблеми са застъпени в условията по приемането й. Следователно китайския подход е подход на изчакване и по- малко активно участие, отколкото се очакваше.

Въпросът е до какво ще доведат тези преговори. В Китай СТО се сочи за важна опорна точка в китайската стратегия за развитие (въпреки скорошния труд на Rose (2004), в който се твърди, че СТО не влияе много на Световната търговия). Стои и въпроса за това как членството в СТО може да се използва с такава цел.

3. Новите местни търговски споразумения на Китай (27)

Друга ключова област относно китайската търговска политика след приемането й в СТО включва местните търговски споразумения на страната, които са обект на агресивни нападки от 2002 насам. Местни търговски споразумения или предварителни рамкови програми Китай има с Хонг Конг, Макао, АСЕАН (Асоциация на страните от Югоизточна Азия), Австралия и Нова Зеландия. Текат и обсъждания за възможно увеличаване на зоните за свободна търговия с Индия, Чили, Сингапур, Южна Африка. Възможни преки или непреки договорки с Корея и Япония също са обект на спекулация.

Китай, също като другите големи сили в търговската система (САЩ и ЕС), има склонност да се обвързва с многостранните порядки на СТО като начин да спечели законов достъп до големи пазари и да възпрепятства дискриминацията към себе си в тези или по-малки страни. Но Китай (също като САЩ и ЕС) има склонността да води преговори за допълнителни местни споразумения, които да защитават интересите й на местните пазари по начин различен от СТО. САЩ с NAFTА, а Европейския съюз чрез присъединяване и други споразумения проявиха същата склонност с подобни резултати.

Има няколко поразителни черти на разрастващата се китайска мрежа от споразумения, които я отличават и от едностранните преговори на NAFTA през 1991, и от процеса на все по-дълбока интеграция на ЕС, който беше основан с договора от Рим. Първата черта е тяхното разнообразие, както по форма, така и по мащаб. Например, споразумението с Хонг Конг е конкретно и се съсредоточава върху търговията със стоки и трансграничните инвестиции и финансовата дейност, докато в споразуменията с Австралия и Нова Зеландия намеренията и клаузите са по-общи и то за много повече сфери. Този разнообразен подход оказва влияние върху изгледите за създаване на търговски блок с център тези споразумения.

Друга черта е тяхната краткост и следователно неизбежната неопределеност на включения текст (Споразуменията за по-близко икономическо партньорство с Хонг Конг и Макао (CEPAs) имат само 13 страници основен текст с допълнителни приложения). Преговорите за търговски споразумения за Китай очевидно представляват, както процес на постоянно управление на търговията, така и съгласие с един юридически текст, който определя права и задължения.

Остават много неща за бъдещо съвместно договаряне и взаимно управление на търговските отношения. И накрая, внимание заслужават и изчерпателните списъци на специфични двустранни договорености в сферата на услугите (особено в случая със CEPA), които се различават по форма и вид на задълженията от споразуменията, които са правили повечето страни-членки на СТО в GATS, както и значителното внимание, което се обръща на споразумения за съвместни начинания и управление на финансовите институции при съвместна регулативна обстановка, което е заложено в споразумението с Сянган (Хонг Конг).

3.1 Споразуменията за по-близко икономическо партньорство с Сянган (Хонг Конг) и Аомън (Макао).

Споразумението за по-близко икономическо партньорство с Хонг Конг беше подписано на 29 юни 2003 с цел съвместно икономическо развитие и допълнителни връзки между Китай, Хонг Конг и други страни (региони). Споразумението с Макао, което беше подписано малко преди това, е почти идентично с това с Хонг Конг. Малките разлики са в имената на агенции и регламенти в Хонг Конг и Макао. Списъците със стоки в Приложение 1 и в Приложение 2 се различават на някои места.

Споразумението с Хонг Конг съдържа 13 страници текст и шест приложения. Основното съдържание се състои в постепенното двустранно намаляване или премахване на тарифните и не-тарифните бариери за търговията със стоки, намаляване на двустранните ограничения за търговията с услуги и различни стъпки по посока на бъдещото двустранно развитие на търговията и инвестициите. СТО беше уведомена за споразумението на 12 януари 2004.(28)

Китай се съгласява да въведе нулеви таифи за определени стоки, които са изброени в Приложение 1 от 1 януари 2004(29), а пълното премахване на двустранните тарифи трябва да стане до 1 януари 2006. Всички стоки трябва да изпълняват правилата за произхода (тези правила са заложени в Приложение 2). Стоките от Хонг Конг трябва да имат 30% данък добавена стойност (това включва суровия материал, разходи за работна ръка, съставни части и разноски по разработването на продукта). Чуждите компании в Хонг Конг могат да изнасят за Китай при условие, че продуктите отговарят на това изискване.

Споразумението също така уточнява, че нито една от страните няма да въвежда нови квоти или други бариери за двустранния внос и че никоя от страните няма да прилага анти-дъмпингови действия срещу другата. Споразумението позволява защитни действия при търговията със стоки след писмено известие, но тези мерки не са определени.

Двустранната либеризация на търговията с услуги е уточнена в Приложение 4 и на двете споразумения. 11 сектора са изброени със специфични двустранни задължения във всеки. Списъкът включва (сред всички услуги): мениджмънт, консултиране, реклама, счетоводство, недвижими имоти и строителство, транспорт, превозване на товари, телекомуникация и правни услуги.

Споразумението се прилага и към редица финансови дейности, банкиране, застраховане и ценни книжа и отваря финансови пазари на континента за юридически лица от Хонг Конг. Споразумението за по-близко икономическо сътрудничество, например, намалява необходимия минимум активи за хонг- конгски банки, които отварят клонове в Китай от 20 до 60 милиарда долара. Важно нововъведение в тези споразумения е дефиницията за нов тип юридически лица в сферата на услугите – „хонг-конгски доставчик на услуги“ (Приложение 5), което отваря вратите към китайските пазари за международни компании, които могат да използват това понятие.(30)

Облагите, които произтичат от двустранните задължения в обслужващия сектор се отнасят само до този вид юридически лица. За да бъде квалифицирана като такава, една компания трябва да е основана в Хонг Конг преди повече от 3 год. (5 години за строителство, банкиране, застраховане и свързаните с тях услуги), да плаща подходящ данък върху дохода, да има бизнес помещения (собствени или наети), които да отговарят на дейността й в Хонг Конг и 50% от персонала й да бъде от постоянни граждани на Хонг Конг. Бизнесът, който компанията ще извършва в Китай, трябва да е същият, който извършва в Хонг Конг и за потвърждение на това се изискват документи.

За целите на споразумението се признават и компании, които са придобити от презокеански компании като хонг-конгски една година след сливането или след придобиването. Всяка отговаряща на изискванията хонг-конгска компания, която извършва дейност в Китай, трябва да има сертификат, който се издава в Хонг Конг. Приложение 5 изключва всякакви презокеански компании, които се регистрирани в Хонг Конг и които са „специално основани, за да предоставят определени услуги на компания-майка, т.е. представителни офиси и „компаниии пощенски кутии“.

И двете споразумения предполагат и сътрудничество в сферата на туризма и взаимно признаване на професионалната квалификация. Съдържат и условия за улесняване на търговията и инвестирането в седем области на сътрудничество. Общата координация и реализация на всяко от споразуменията е под ръководството на Съвместна Комисия, която трябва да разрешава споровете и да тълкува условията (член19).

През август 2004 бяха договорени допълнителни условия, които ги нямаше в оригиналното споразумение, под формата на Документ за консултация на бъдещата либерализация по споразумението между Китай и Хонг Конг. При търговията със стоки Китай се съгласява да приложи нулеви тарифи към следващия внос от Хонг Конг в началото на 2005 г. Това покрива 713 стоки (и се отнася и за съществуващата и за планираната продукция) – храна, химикали, механични и електронни продукти.

Правилата за произхода на тези стоки (които може да се различават от тези в оригиналното споразумение) ще бъдат готови не по-късно от октомври 2004 г. При търговията с услуги Китай допълнително ще отслаби условията за достъп за хонг-конгски доставчици на услуги (няма предоставени подробности). Това включва 11 сектора, уточнени в оригиналното споразумение и 8 нови: летища, информационни технологии, работни посредници и маркетингови услуги. Тези нови задължения трябва да бъдат изпълнени до януари 2005 г.

3.2 Споразумението на Китай с АСЕАН

Рамковото споразумение между Китай и АСЕАН за всестранно икономическо сътрудничество беше сключено през ноември 2002 и не е толкова конкретно, както споразуменията за по-близко икономическо сътрудничество. То представлява широка рамка за по-детайлни споразумения, които предстоят и се състои от 21 страници текст и 4 приложения. Страните се съгласяват да работят за установяване на споразумение за свободна търговия между Китай и АСЕАН за период от 10 години, но какво точно ще включва това споразумение и каква ще е неговата институционална основа засега е неясно.

Ще се търси премахване на тарифни и нетарифни бариери за търговия със стоки, либерализация на търговия с услуги, развитие на двустранното инвестиране, опростяване на митническите процедури и установяване на споразумение за взаимно признаване. Споразумение за свободна търговия между Китай и шестте първоначални страни-членки в АСЕАН (Бруней, Индонезия, Малайзия, Филипините, Сингапур и Тайланд) трябва да бъде учредено до 2010 и до 2015 с новите членове на АСЕАН (Виетнам, Лаос, Миянмар, Камбоджа). Двустранните тарифи за повечето стоки ще бъдат намалени на 0-5%, а нетарифните бариери трябва да изчезнат.

Предстои да бъдат договорени стоките, които трябва да се намалят, както и тарифните проценти и режими, правилата за произхода на стоките и всичко това да бъде уточнено в подробни споразумения. Един елемент от споразумението на Китай с АСЕАН е Програмата за ранно действие, което стартира през 2004 (Приложение 4) и което орязва тарифите преди планираното установяване на споразумението за свободна търговия пред 2010 г.

Всички двустранно договорени защитни мерки и порядки за субсидиране, анти-дъмпинговите мерки ще бъдат на базата на съществуващите порядки на GATT и също предстоят да бъдат доразвити.

В сферата на търговията с услуги страните планират да преговарят за постепенно премахване на всякаква дискриминация за нови и вече съществуващи услуги (освен ако такива ограничения не са разрешени от GATT). В сферата на инвестирането страните ще либерализират своите инвестиционни режими, ще заздравят сътрудническите връзки и ще засилят прозрачността на правилата и регламентите.

Споразумението покрива и други сфери на сътрудничество, освен търговия със стоки и услуги, засега по неопределен начин – селско стопанство, информационни и комуникационни технологии, развитие на човешките ресурси, инвестициите, развитие на басейна на река Меконг, банкиране, финанси, транспорт, енергоразработване и туризъм. Сътрудничеството ще се отнася и до развитието и улесняването на търговията и инвестициите чрез договорени стандарти (и оценка на съответствието им); съгласие за технически бариери за търговия и нетарифни мерки, митническо сътрудничество; увеличаване на конкурентноспособността на малките и средни предприятия, развитие на електронната търговия, строителството и технологичния трансфер.(31)

Търговията между Китай и АСЕАН продължава да нараства, но все още представлява 3% износа и 5% от вноса на първите шест държави-членки на АСЕАН. Китай ще спечели от по-отворените пазари за нейното производсво и по-стабилното доставяне на сурови материали (АСЕАН е четвъртия по големина доставчик на сурови материали за Китай). (32) Споразумението за свободна търговия може да доведе до по-бърза либерализация в самия АСЕАН, тъй като не-тарифните бариери, които оказват влияние на търговията със стоки и услуги с Китай, ще бъдат премахнати.

3.3 Регионалните споразумения на Китай с Австралия и Нова Зеландия

Освен споразуменията с Хонг Конг, Макао и АСЕАН, Китай подписа и две широки рамкови споразумения с Австралия и Нова Зеландия, които могат да покажат, че Китай планира да продължи с подобни споразумения с други страни от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.

Рамковото споразумение за търговия и икономика между Китай и Австралия беше подписано през октомври 2003. В него са изложени области на бъдещо сътрудничество, чиито цели са да „постигне балансирана всестранна търговия, инвестиции и либерализация“.(33) Текстът е кратък и съдържа три страници и две приложения (Приложение 2 е с големина 6 страници).

Параграф 2 и параграф 1 определят специфичните области, в които страните ще развиват стратегическо сътрудничество и ще създават благоприятни условия за търговия и инвестиране: в сферата на енергетиката и минното дело Китай и Австралия заявяват желанието си да подобрят регулаторната и политическа обстановка, да си сътрудничат в обучението, изследването и разработването и да развият бизнес връзки и обмен. Ще бъде сключено също така и споразумение за Фонд за технологическо партньорство за природния газ, за да бъде увеличено взаимното разбирателство в сферата на екологично чистата енергия.

В текстилната, шивашката и обувна промишленост Китай и Австралия се задължават да правят редовни търговски панаири и изложения, да поощряват развитието на бизнес връзки и контакти и да подпомагат съвместните начинания и съвместното развитие на търговските марки. В сферата на селското стопанство и карантинната инспекция Китай и Австралия ще си сътрудничат по съществуващи вече споразумения(34) и ще сключат меморандум за разбирателство (MOUS) и Протоколи. (35) Двете страни също така ще подсилят комуникационните и консултативни механизми относно карантинните процедури. Текстът не е подробен, но споменава диалог за управлението на карантинните регламенти, стратегия за регистриране и други практики, както и консултации за инспекция на храната и въпросите за сертификацията.

В сферата на услугите страните планират сътрудничество в образованието и обучението чрез взаимно признаване на професионалната квалификация, съвместни трудови услуги и улесняване на пътуването на китайския персонал за Австралия. Страните планират и да работят заедно по проекти за развитие на инженерството, ресурсите и минното дело. Подробностите са малко, но е засилена възможността китайски фирми да инвестират по договор в австралийски проекти в тези области. Инвестирането между двете държави ще се увеличи чрез информационен обмен, прозрачност, предсказуемост на мерките, защита на инвеститорите и инвестициите. Страните също така се задължават да изградят институционални връзки, правителствени агенции с цел сътрудничество и консултации.

В сферата на техническите бариери за търговия, страните ще се стремят да улеснят търговията чрез двустранни задължения за качествен контрол, инспекции и карантина и чрез заздравяване на комуникационните и консултативни механизми. Те ще заздравят и сътрудничеството си в сферата на стандартите, сертификатите и акредитацията, включително обмен между служебни лица и експерти и ще сключат споразумение за взаимно признаване на механичната и електронната продукция. В сферата на информационните и комуникационни технологии и на електранната търговия, двете държави планират да усилят сътрудничеството си по съществуващия меморандум за разбирателство от 1999. Те ще изследват възможностите за подобряване и улесняване на процедурите за отпускане на работни и бизнес визи, ще поощряват индустриалните и бизнес групи, които работят за двустранната търговия. В сферата на анти-дъмпинга държавите планират да наложат двустранни механизми за уведомяване, така че да могат да се разрешават по-добре конфликтите чрез диалог и консултиране.

Австралия и Китай също така се споразумяха за съвместно изследване, при което страните ще проучват едно бъдещо официално споразумение за свободна търговия. Това проучване ще предостави обзор на тенденциите в двустранната търговия и по-широкото икономическо взаимодействие, ще даде оценка за развитието на международната търговска обстановка и възможните последствия за австралийско-китайската търговия и инвестиции.

Също така ще определи и опише съществуващите бариери за търговския и инвестиционен поток (за стоки, услуги и инвестиции), възможното сътрудничество за търговия и инвестиционна либерализация, ще даде оценка на влиянието от премахването и от намаляване на бариерите в търговията със стоки и услуги, инвестициите и ще препоръча бъдещи действия. Проучването трябва да бъде завършено до края на 2005 г. Преди да започнат преговорите за споразумение за свободна търговия Австралия ще обмисли признаването на икономиката на Китай за пазарна икономика, което е важно за справянето на страната с анти-дъмпинговите мерки от други страни (като САЩ), които използват различни процедури срещу износители, заклеймени, че са от не-пазарна икономика.

Китай и Нова Зеландия също подписаха рамково споразумение за търговия и икономическо сътрудничество през май 2004, което е подобно на това с Австралия. В него страните заявяват своя интерес в постигането на „всестранна търговия и улесняване на инвестирането и либеризация чрез многостранно икономическо сътрудничество“ и се споразумяват за сфери, предмет на бъдещи преговори.

Изброени са специфични области със „значителен взаимен икономически потенциал“, в които страните ще развиват стратегическо сътрудничество. В селското стопанство, животновъдството, горското стопанство, опазването на биоразнообразието и хранителните продукти ще заздравят сътрудничеството си и ще доразвият съвместните комисии, основани през 2001 г. Сферата на външната търговия ще се развива чрез използването на търговски организации. Нова Зеландия предлага на Китай да й помогне чрез сътрудничество в обучението и технологиите в тази област. В сферата на науката и технологиите страните ще доразвият Споразумението за сътрудничество в сферата на науката и технологиите, което е подписано през 2003 г. Ще се стремят и към сътрудничество между двете страни в сферата на изследванията и нововъведенията.

В областта на техническите бариери за търговията, двете страни планират да си сътрудничат чрез използването на СТО/ТВТ механизмите. Проблемът е как да се заздрави комуникацията и консултирането на техническите и инспекционни правила и стандарти, така че да бъдат постигнати намаления на разходите за бизнес предприятията. Целта е да се споразумеят за кооперативна рамкова програма за качествен контрол, инспекция, стандарти и проверка на съответността, също така и да се увеличи броя на споразуменията и консултациите между агенциите, които издават сертификати, за да се поощри взаимното признаване на проверката и изискванията.(36)

В сферата на информационните и комуникационни технологии и електрическата търговия двете държави ще си сътрудничат чрез разработване на меморандум за разбирателство. В сферата на услугите те ще разширяват търговията и ще проучат възможностите за сътрудничество, особено в образованието, туризма, въздушния транспорт, трудовата повинност и професионалните услуги. В сферата на инвестициите страните целят да повишат инвестирането чрез обмен на информация, прозрачност и предсказуемост, защита на инвестициите и инвеститорите и градеж на институционални връзки, бизнес-за-бизнес инициативи, конференции и други нововъведения.

Както и при австралийското рамково споразумение, и тук има акцент върху значението на редовните двустранни срещи между лидери и министри. Държавите са основали Съвместна Министерска Комисия, която да служи като форум за диалог за съвместната търговия и икономическите проблеми. Китай и Нова Зеландия ще засилят ролята на тяхната съвместна търговска и икономическа комисия и другите съвместни комисии.

За разлика от Австралия, Нова Зеландия веднага призна икономиката на Китай за пазарна (37) и се съгласи да не прилага никакви анти-дъмпингови мерки срещу страната с дялове 15 и 16 от Протокола за присъединяването към СТО и параграф 24.2 от Доклада на Работната група за приемането на Китай в СТО. Страните се задължават (както в споразумението с Австралия) да предприемат Съвместно проучване(38) за двустранно споразумение за свободна търговия и да започнат преговори за него колкото е възможно по-скоро (по възможност в началото на 2005). Тези преговори ще са първите такива на Китай с развита страна и и именно това са причините, поради които страната е избрала Нова Зеландия. Тази държава има едностранна политика спрямо Китай, призна страната в началото на 70-те на ХХ в. и постигна ранно споразумение за приемането на Китай в СТО.(39)

3.4 Други потенциални регионални споразумения на Китай

Официалните споразумения се ограничават до тези с Хонг Конг, Макао, АСЕАН, Австралия и Нова Зеландия, но няколко други са в процес на преговори или са просто предложени. Единият пример за това е Индия. Засега няма официален текст на някакво споразумение, което да предхожда споразумение за свободна търговия между Китай и Индия, но и двете страни изглежда клонят към преговори. В миналото държавите имаха спорове относно границата си, но сега изглежда, че имат общи интереси в търговията и по въпроси, свързани със СТО.

Беше подписана съвместна декларация след визитата на индийският министър-председател в Китай през юни 2003. В тази декларация двете страни, Китай и Индия, определят своя план да използват мерки, които са в съгласие с националните закони и международни задължения, за да премахнат пречките за двустранна търговия и инвестиране.(39) Китай и Индия са започнали обсъждане на възможно двустранно търговско споразумение за преференциални тарифи (по-преференциални, отколкото тарифите според принципа за най-облагодетелствена нация) за редица продукти: включително хартия, стомана, химикали и храна.

Списъкът включва 217 стоки от Индия и 188 стоки от Китай, които ще имат по-ниски средни тарифи, отколкото на другите пазари.(40) През юни 2003 двете държави се споразумяха за сформиране на Съвместна изследователска група, която да изследва потенциала за разширена двустранна търговия и сътрудничество.(41) Индийско-китайската група се срещна през март 2004 г. с цел да изготви петгодишен план за двустранна търговия и сътрудничество.(42)

Друг пример е Чили. Чили и Китай обявиха плановете си за проучвания през април 2004 на възможностите за заздравяване на търговията и сътрудничеството и на едно възможно споразумение за свободна търговия. Проучването трябва да направи оценка на едно такова споразумение между двете държави в различни сектори с оглед на общите икономически връзки и ще покрива стоки, услуги и инвестиции. Преговорите между Китай и Чили се очаква да започнат по-късно тази година и по това време Чили може да обяви признаването на китайската икономика за пазарна.

Друга област на двустранна дейност за Китай е Южна Африка. През юни 2004 Китай и Южна Африка издадоха Съвместен бюлетин, в който Южна Африка дава на Китай статута на пазарна икономика. В същия бюлетин двете държави обявяват намерението си да започнат преговори за споразумение за свободна търговия. В декларацията те заявяват, че биха искали да работят за поощряване на двустранната търговия и инвестициите и разширяване на сътрудничеството в „области на взаимен икономически интерес“.(43)

Двустранни дейности има в Средния Изток. През юли 2004 Китай и съвета за сътрудничество на страните от Персийския залив (GCC) (Обединените Арабски Емирства, Бахрейн, Кувейт, Оман, Катар и Саудитска Арабия) подписаха рамково споразумение за икономическа търговия, инвестиционно и технологично сътрудничество. В него страните се съгласяват да поощряват технологичния обмен, да разширяват търговията и да развиват взаимното инвестиране.

Те ще основат Съвместна комисия, за да осъществят споразумението и да създадат механизъм за консултации. Китай и GCC се съгласиха и да започнат преговори за споразумение за свободна търговия (датите още не са уточнени).(44) Ако се стигне до едно такова споразумение, то ще бъде второто китайско споразумение с група държави на местно ниво, като предишното е това с АСЕАН. Целта на Китай ще бъде да се облагодетелства от сигурния петролен внос от страните от Залива и да разшири износа си на дрехи, платове и електроника за региона. Китай се стреми и да увеличи инвестициите на GCC във водо- и електроснабдяването, енергетиката и минералната индустрия, транспорта, комуникациите, както и към по-близко сътрудничество в научните и технологичните изследвания.(45)

Сингапур и Китай започнаха консултации за възможно споразумение за световна търговия след като Китай подписа споразумение с АСЕАН. Началото на обсъжданията беше насрочени за ноември 2004, но се забави след визитата на зам. министър-председател на Сингапур в Тайван през септември 2004 г.(46)

Следователно Китай вече е изминал част от пътя на преговорите на местно ниво и продължава в различни посоки и с различни партньори. Освен това тези преговори представляват задълбочаващо се обвързване и развитие на международните търговски връзки, както и конкретен текст с ясно определени и формулирани задължения. Споразуменията отиват отвъд търговията и услугите и покриват много сфери на сътрудничество, които преди това не са били договаряни в споразуменията на СТО.

4. Задълженията на Китай към СТО и ключови сектори услуги (47)

В този дял се обсъждат промените, които предполага приема в СТО на Китай в ключови категории сектори (банкиране, застраховане и телекомуникации). Задълженията на страната в тези сфери са дълбоки и широкообхватни. За период от 5 години, от 2002 до 2007, Китай се задължава да отвори всичките си пазари за услуги за абсолютна международна конкуренция на чуждестранните доставчици на услуги в редица ключови области: телекомуникации, финансови услуги, професионални бизнес и компютърни услуги, филми, екологични служби, счетоводство, право, архитектура, строителство, пътуване и туризъм.

Бариерите за влизане под формата на дискриминиращи лицензи за работа ще бъдат премахнати, както и съпътващите бариери под формата на различни регламенти за вътрешно и чуждо влизане на пазара. Китай също така се съгласи да премине през специална процедура за проверка на търговските механизми, при която 16 помощни органа и комисии на СТО ще проверяват прогреса на страната при изпълнението на нейните задължения всяка година в продължение на 8 години. Ако бъдат напълно изпълнени тези задължения, ще се отворят големи нови пазари за чуждестранните доставчици за основните посреднически услуги.

Началната точка за реализация на тези промени излежда доста далечна от целта, така че има съмнения за ползата от осъществяването им за толкова кратък период от време, дори ако заплахите за евентуални репресии от страна на партньорите от СТО ускорят процеса. Членовете на СТО следят отблизо изпълнението на поетите от Китай задължения и след договорка може да решат да наложат репресивни мерки, ако те не са спазени.

4.1 Банкиране

Китай пое задължение за пълен пазарен достъп на чуждите банки до 5 години. Настоящия режим налага ограничения на чуждите банки, на които не се позволява да извършват бизнес с местната валута (Remnimbi) с чуждестранни бизнес предприятия или хора. Приемат се и географски ограничения за основаването на чужди банки. Тези ограничения обаче ще бъдат премахнати и Китай ще позволи вътрешни клонове и ще третира като национални всички новоразрешени дейности, извършвани от чужди юридически лица. Бизнесът с местна валута с китайски предприятия ще бъде разрешен две години след приемането на страната в СТО, а с отделни хора 5 години след това.

На чуждите финансови институции беше разрешено да предоставят услуги с чужда валута в Китай веднага след присъединяването й към СТО без никакви ограничения относно клиенти или местонахождение. Remnimbini обаче (или сертификат за чужда валута), местната вапута си остава неконвертируема. Работата с местната валута ще бъде постигната постепенно за период от 5 години (до 2007). Китай ще отвори и чуждото банкиране за местната валута в 20 големи града, разпределени в 5 групи за период от 4 години след влизането в СТО.

На чуждите финансови институции ще им бъде разрешено да предоставят банкови услуги навсякъде в местна валута и за всички китайски клиенти. Освен това ще могат и да предоставят посреднически и съветнически услуги свободно, включително депозитни услуги, кредитни услуги, съвети за сливане или придобиване и съвети за инвестиции в ценни книжа. Редица чужди и съвместни банки вече са получили лиценз като част от изпълнението на китайските задължения към СТО.

До 2003, както фигурира в Whalley (2003), тава са Източно-азиатска банка, Ситибанк, Ханг Сенг, HSBC и Standard Chartered. По-разширен списък се дава от Hope and Hu (2000). Правото да се дава кредит в Remnimbi на чужди компании и хора също излязоха извън местните пилотни програми и когато Китай напълно изпълни своите задължения към СТО, целия банков сектор ще бъде напълно отворен за чуждестранната конкуренция. Началната точка на тези реформи обаче е толкова далече от крайната цел (отчасти, защото ролята на банковия сектор в Китай се различава много от тази в държавите от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие), че бяха изказани доста съмнения относно възможността на страната да изпълни изцяло задълженията си.

Преди икономическите реформи от 1990 Китай имаше планове за икономика с приоритет на тежката индустрия за икономическото си развитие.(49) Финансови пазари не съществуваха и единствената финансова институция беше Народната китайска банка (РВОС). Тя играеше ролята и на централна банка, и на доставчик на финансови услуги чрез депозити и заеми, но такива заеми се правиха предимно на държавни предприятия. Въпреки че китайската банкова система днес има повече финансови институции и РВОС действа само като централна банка, функцията на банковата система все още отразява предишната й структура.

На върха на банковата система на Китай са четирите големи държавни банки: Китайската индустриална и търговска банка, Земеделска банка, Китайска банка и Строителна банка. Те нямат поръчения да дават заеми предимно на държавни предприятия, но правят именно това на основанието, че такива кредити са сигурни (т.е., това са заеми от държавата за държавата), въпреки че компаниите, които получават парите търпят загуби и не могат пряко да върнат дълговете си. Очакването е, че държавата (чрез банковата система) ще стане поръчител на губещите предприятия и заемите накрая ще бъдат изплатени.

Другите банки са местните банки, като Шанхайска банка и Шензенска банка за развитие. Те работят по подобен на държавните банки начин, но са под различен политически контрол (обикновено провинциален или градски). Третия вид банки са трите главни местни акционерни търговски банки: Строителната Земеделска банка за развитие, Банката за внос/износ и Китайската банка (банка за чужда валута). Четвъртият вид включва смесени банки, собственост на хора и предприятия (вкл. държавни предприятия, местни предприятия и местни власти). Някои от тези банки издават ценни книжа, които се търгуват на фондовите пазари. Понастоящем има само 4 банки, в които се извършва търговия и то предимно с акции клас „А“ (не е позволено те да са притежание на китайски граждани).

Държавните предприятия си остават най големите кредитоползватели(50) и четирите големи държавни банки извършват по-голямата част от тази дейност. Сравнително малко хора имат лични банкови сметки. Когато се купуват лични активи (къщи и коли), обикновено се изплащат на веднъж. Това обикновено се финансира чрез неофициални кредити (заеми от семейството или приятели) Държавните предприятия също често губят пари и държавните банки имат големи затруднения с неизплащаеми дългове. Според официалните данни това са 25% от дълговете, но според неофициалните са 50-60% (Zhang 1999; Yuan 2000; Bonin and Huang 2001). Централната банка финансира държавни банки, които от своя страна дават заеми на губещи държавни предприятия.

Участието на чуждестранни финансови институции в тази банкова система е ограничено, но се разраства. Според Lin (2001), до началото на 2001 вече е имало представителства и филиали на 191 чужди банки финансови институции в 23 града на Китай с общи активи, възлизащи на 36 милиарда долара.(51) Наскоро на чуждите банки бе разрешено да издигнат представителните си офиси в клонове и да работят с местна валута в някои области. Още по-наскоро чуждестранните финансови институции получиха правото на собственост върху дяловете от по-малките банки със смесено управление. Напр. Newbridge Financial получи 15% от Шиензенската банка за развитие, а Citicorp 5% от Dudong Development Bank.(52)

За да бъдат изпълнени задълженията по присъединяването на Китай към СТО, очевидно трябва да се случат по-големи промени, а ако това стане, е много вероятно да се промени значително структурата на китайската икономика (вижте пак Lin 2000). Чуждото навлизане в сектора на банковите услуги ще постави местните банки в силно конкурентна среда, а те са не само неефективни, но и обременени с много неизплащаеми заеми. Според някои местната банкова индустрия силно ще се повлияе от тези промени и те няма да бъдат лесно извършени.

Други твърдат, че склонността на Китай да запази валутата Remnimbi неконвертируема ще се запази, така че чуждите банки ще имат ограничен досъп до депозити в такава валута и следователно няма да могат да правят заеми в местна валута. Друг аргумент е, че само местните китайски банки разбират как се прави бизнеса в Китай и следователно те ще си запазят по-голямата част от пазарните дялове, особено в по-отдалечените селски райони.

Освен това субсидиите за държавните предприятия трябва да бъдат прекратени, което е част от присъединителния процес. Практиката на даване на заеми с очакването, че ще продължат да бъдат изплащани също трябва да се промени. Следователно задълженията на Китай към СТО трябва да се разглеждат в тяхната цялост, тъй като оказват влияние, както върху банковия сектор, така и върху самата икономика. Вземайки предвид тези задължения, китайската банкова система трябва да се развие от структура, която де факто финансира губещи предприятия, до по-конвенционална търговска банкова система в стила на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, която да предлага посредничество. За да стане това, икономиката очевидно трябва също да премине през значителни промени.

4.2 Застраховане

В сферата на застраховането малко чужди застрахователи развиват дейност на китайския пазар, а преди влизането си в СТО Китай си запази правото да ограничи дейността им по градове и да прекрати всякакви права, дадени на чужди юридически лица. По-голямата част застрахователна дейност в Китай е свързана с бизнеса. Има сравнително малко застраховки за живот или за собственост, въпреки че пазарът за автомобилно застраховане се разраства бързо с раста на броя на автомобилите.

Според задълженията си към СТО Китай се съгласява да ограничи лицензите само поради определени съображения без ограничение в броя им. Китай постепенно ще премахне географските ограничения за лицензите за период от 3 години и ще позволи вътрешното брокерство. Ситуацията при застраховането се различава значително от тази при банкирането и изпълнението на китайските задължения в тази област вероятно ще бъде по-лесно.

Системата на застрахователните компании се различава от тази в банковия сектор, тъй като няма аналог на централната банка. На първо място компаниите, които са абсолютна държавна собственост и не са с комерсиална цел, отговарят за около 70% от застрахователния бизнес; най-голямата е Peoples Insurance and Life. След това идват застрахователните компании със съвместно дялово управление, собственост на държавни предприятия; най-голямата от тях е Pacific. След това идват съвместните застрахователни компании от различен тип, последвани от изцяло чужди компании, които пряко предлагат застрахователни услуги най-вече на китайски компании. Последните са обикновено клонове на чуждестранни застрахователни компании.

За разлика от банкирането чуждестранното влизане на китайския застрахователен пазар вече е разрешено чрез лиценз и въпреки че основата е малка, все пак е поставено началото на установяването на чуждите доставчици. В тази сфера основните барирери не са свързани с политиката, а по-скоро с пазара.(53) Лицензите за затраховки живот на American International and Sun Life се дават за определен град.

Китайският пазар обаче изглежда много сложен за чужденците, поради необичайните си организационни форми, законови и други регламенти, различните бизнес обичаи и нуждата от владеене на китайски език, за да се извършва бизнес. Тъй като на чуждите застрахователни компании им се струва трудно да развиват дейност в Китай, тяхното влизане на пазара беше трудно и те невинаги приемаха лицензи за дейността си, дори когато са кандидатствали за тях и са ги получили. Според китайските доставчици на застрахователни услуги много възможности за съвместни инициативи не са били оползотворени от чуждите юридически лица, въпреки че не е имало никакви официални бариери за това.

За разлика от банкирането, в застрахователната сфера влизането на китайския пазар е вече възможно и позволено, но чужденците очевидно не се захващат с новите възможности бързо. В резултат на това, условията на СТО за приемането на Китай не представляват голям проблем за страната, тъй като пазарът очевидно е официално отворен за чужденци, дори и де факто да изглежда затворен. Следователно в тази сфера присъединяването на Китай към СТО няма да окаже толкова голям натиск, колкото при банкирането.

4.3 Телекомуникации(54)

В тази сфера китайския министър на информационната индустрия (MII) се съгласи на нови правила и допълнителни услуги, които позволяват по-голям дял на чужда собственост и по-малко географски ограничения за придобиването на лицензи. Това ще ограничи възможностите на доминиращите местни доставчици да поддържат високи цени и да подтискат търсенето на телекомуникационните услуги и електронната търговия. Понастоящем седем оператора са лицензирани в Китай, което е отражение на регулативната структура, наследена преди реформите от 1999 година.

Най-важната компания в този сектор е China Тelecom (CT), първоначално част от Министерството на пощите и телекомуникациите и е отделена през 2000 г. СТ контролира 99% от стационарните телефонни линии на Китай. След това идва China Unicom, най-големият мобилен оператор, ОСНО – основан през 1994 г. След това идват редица предприятия с одобрение за дейност на различни телекомуникационни пазари. Те включват сателитен оператор – Unasat, широка IP мрежа China Netcom, както и China Telecommunications Broadcast Satelite регулативната структура, наследена преди реформите от 1999 година.

Най-важната компания в този сектор е China Тelecom (CT), първоначално част от Министерството на пощите и телекомуникациите и е отделена през 2000 г. СТ контролира 99% от стационарните телефонни линии на Китай. След това идва China Unicom, най-големият мобилен оператор, ОСНО – основан през 1994 г. След това идват редица предприятия с одобрение за дейност на различни телекомуникационни пазари. Те включват сателитен оператор – Unasat, широка IP мрежа China Netcom, както и China Telecommunications Broadcast Satelite Corporation, Yitong и China Railways Commucations.

Като част от влизането си в СТО Китай подписа и Споразумение за телекомуникациите, което изисква свободно влизане на китайския пазар на чуждестранни доставчици на услуги и трябва да се реализира до 2007 г. Това би поставило Китай до големите икономики от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, при които в последните години доставчиците имат свободен и чест достъп до чужди пазари.

Сегашната ситуация в Китай е следната – де факто два големи държавни доставчика (China Unicom and Telecom China) доминират на пазара и има държавно регулиране на тарифите и на влизането на пазарите.

4.4. Изпълнимост на задълженията на Китай в сектора услуги

Задължението на Китай към СТО за този вид услуги (и особено банкирането) са толкова всестранни, че неизбежно се стига до въпроси, касаещи приемливостта вероятността за пълното им изпълнение. Те се превръщат в обект на спорове и се налагат чрез заплахи от налагане на репресивни мерки. Дали Китай ще съумее да запази достатъчна автономност, за да съхрани уникалната икономическа структура, която има сега и дали политическата опозиция ще ограничи по някакъв начин тяхното цялостно изпълнение е основен въпрос.

От гледна точка на неприемливостта на тези задължения, опасенията обикновено се насочват към възможното изчезване на вътрешната индустрия в тези категории услуги(55) и потенциалната неприемливост на такъв развой на нещата (и положителното въздействие от дислокация на трудовия пазар), както и към стратегическата нужда от вътрешна индустрия (например, както твърди Бразилия за собствения си банков сектор пред СТО) Тези, които вярват в либерализацията, поставят ударение върху ползите от свободната търговия, но тези ползи, дори и да бъдат постигнати, най-вероятно няма да накарат опозицията промени мнението си.

Според една хипотеза, китайските посредницина преговорите или не са били наясно с какво се обвързват, или са мислили, че има някаква форма да заобиколят задълженията си (например чрез нови лицензи от друг тип). Тези, които са съгласни, твърдят, че целия този натиск най-вероятно ще доведе до нещо като нови преговори на условията по присъединяването или до забавяне на изпълнението на задълженията. Въпреки това има други страни-членки на СТО, които биха били на мнение, че повторни преговори са невъзможни, тъй като приетите задължения са изложени в договорна форма.

От гледна точка на приемливостта на задълженията аргументите са, че либерализацията в сектора услуги трябва да се осъществи като част от задълженията, които Китай е поел към СТО и че те са част от една по-широка стратегия за развитие на държавните предприятия и постигане на ефикастност при разпределянето на доходите и ресурсету. Твърди се, че китайските предприятия в сферата на услугите да са конкурентно способни в една свободна международна обстановка.

Един възможен помощен механизъм, който понякога се предлага, включва други положителни елементи, които ще предпазят китайската индустрия от промените (както неконвертируемата валута Remnimbi в случая с банкирането). Тъй като някои страни, като САЩ и други, отправят заплахи за репресивни мерки спрямо Китай, аргументът е, че страната няма друг избор, освен да изпълни поетите задължения за тези ключови видове услуги. Следователно под въпрос са все още целите на Китай при преговорите със СТО за либерализация на услугите, нейната способност да изпълни задълженията си и решимостта на другите държави да я накарат да го стори.

5. Заключение

Населението на Китай е толкова голямо и заедно с това населението на Индия се радзраства толкова бързо, че в следващите няколко десетилетия глобалната икономика ще бъде значително повлияна от ставащото в Китай. Търговията в страната заема централно място в управлението; това как Китай се справя с предизвикателствата, пред които е изправена в и извън СТО, ще окажат влияние върху бъдещото глобално представяне на икономиката и е важно за всички – независимо в или извън Китай.

Китай е в контраст с други световни икономически сили и очевидно гради своята стратегия за развитие около приемането си в СТО и изпълнението на условията за присъединяването й. Извън Китай, СТО не гледа така на нещата и дори има известен песимизъм относно перспективите на организацията. За Китай, въпросът е дали вътрешните искания за приемане на страната вСТО са приемливи.

По въпросите относно приемането аз твърдя, че СТО очевидно не е отстъпила пред Китай, както се предполагаше по онова време, като се цитираха сферите анти-дъмпинг и търговия с текстилната и шивашката продукция. Наблягам и на разрастващата се мрежа от местни търговски споразумения, за които преговаря Китай след приемането си в СТО през 2002 г. Въпросът е как тези споразумения могат да послужат на китайския национален интерес при положение, че асиметрията в размера и силите в търговската система правят една неизбежна двойна система от големи недискриминативни споразумения, отразени в общи многостронни порядки и местни споразумения, които се договарят от големите сили с по-малките страни, при което по-голямата сила има доминиращ интерес. Най-накрая обсъждам китайските задължения към СТО в сферата на банкирането, застраховането и телекомуникациите. Въпросите са дали Китай ще успее да ги изпълни за определен период от 2002 до 2007 г. и какъв ще е ефектът.

Централната роля, която Китай играе в момента в глобалната икономика се подчертава от нейния голям и все по-нарастващ търговски дял, проблемите, които това предизвиква в страните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие и другаде (но с печалба за потребителите от първите страни) и ролята на влизащите в страната преки чужди инвестиции за подсилване на тази търговия. Китай завършва процеса на приема си в СТО и в същото време изследва възможностите си за глобална търговска политика. Ако тези тенденции се запазят, предизвикателството за останалия свят ще бъде да се интегрира към Китай, както и Китай да се интегрира към останалия свят.

Бележки:

[1] Това е преработен вариант на документа, представен на конференция на CESifo на тема“Да разберем китайската икономика“, 10-11 юни, Мюнхен, Германия.

[2] Вижте дискусията за влизащите в Китай преки чужди инвестиции и ръста на страната в Whalley and Xin (2005). Преките чужди инвестиции, които прави Китай са обсъдени в Antkiewicz and Whalley (2005a).

[3] Вижте дискусията на този режим в Huang et al (2005).

[4] Вижте Broadman (2001).

[5] Вижте Bonin and Huang (2002), които предполагат, че може би 60% от заемите на банковия сектор са неизплащаеми.

[6] Този дял се позовава на Malloon and Whalley (2004)

[7] Long Yongtu (2000), бившият главен китайски посредник по присъединяването (2000) твърди, „Ние трябва да позволим на тези правила (на СТО), които са сърцето на пазарната икономика и които трябва да се спазват, да пуснат дълбоки корени в нашето общество и държава, за да може нашата собствена икономика да стане наистина организирана, ефективна, честна и чиста.“ Вижте Long Yontu, The Chinese Economy, 2000.

[8] Вижте речта на посланика Charlene Barshefsky на Американските търговски представители към Клуб на Вашингтон (16 март 2000), в която авторът описва това, което нарича едностранни отстъпки на Китай за американските бизнес интереси. . Задълженията, които поема Китай в СТО и тяхното съгласие с нея са обсъдени в Stewart (2004).

[9] Yongtu, The Chinese Economy, 2000.

[10] В периода 1 юли 2002-30 юни 2003, Китай е бил обект на 42 инициативи за анти-дъмпингово разледване от общо 238, приблизително 17.6%. WTO Annual Report 2004, Table 11.5 Exporters Subject to Two or More Initiations of Anti-dumping Investigations (July 2002 – 30 June 2003) на уеб сайта на СТО. Вижте WTO Annual Report 2003, Table 111.6, Exporters Subject to Two or More Initiations of Anti-dumping Investigations. От 1995 до 2001 Китай е бил обект на 14% от общите глобални антидъмпингови действия (People’s Daily, 23 April 2002). Според репортажи Китай е бил обект на 200 анти-дъмпингови случая, откакто се е присъединил към СТО през 2001 (Oliver August, Times Online, 3 June 2004).

[11] Член 15 от протокола за приемането на Китай в СТО позволява на останалите членове да третират страната като не-пазарна икономика в сферата на дъмпинга и субсидиите за период от 15 години след влизането й в Организацията. (China Daily, 17 May 2004). Според американските анти-дъмпингови закони, когато една икономика бъде заклеймена като не-пазарна, те могат да не вземат предвид цените на изнесените от страната продукти, тъй като те не отразяват търсенето и предлагането и вместо тях използват разходите в трета страна-заместител, за да изчислят дъмпинговия маржин. На 3 юли 2004 Американския търговски департамент каза, че вземането на решението дали Китай има пазарна или централизирана икономика ще отнеме поне толкова време, колкото за Русия. (18 месеца). Вижте Cheng Dawci, China Daily, 17 May 2004 Doug Palmer, Renters, 3 June 2004.

[12] Китай е инициирал 17 анти-дъмпингови действия в периода 1 юли 2002 – 30 юни 2003. Вижте WTO Annual Report 2003, Table 11.5: Summary of Anti-dumping actions, 1 July 2002 to June 30, 2003. За предната година няма нито едно такова действие. От 1997 до септември 2003 Китай е натрупал 24 анти-дъмпингови дела. Вижте People’s Daily Online, 14 September 2003.

[13] Вижте People’s Daily Online, 29 март 2002.

[14] Китай също започна да използва вътрешни анти-дъмпингови процедури. Процедури за разследване на вноса бяха осъществени през март 2005, първоначално с две разследвания. Едното беше на вноса на неръждаема стомана от Корея и Япония, а другото за вноса на спандекс от Сингапур, Япония, Корея и САЩ.

[15] Русия не е член на Световната търговска организация и следователно тази практика на Китай е съвместима с правилата на организацията.

[16] Вижте United States Trade Representative, National Trade Estimate Report on Foreign Trade Barriers (2004).

[17] Въпреки това Китай е втората от деветте страни – членки, която поиска комисия срещу защитните мерки за вноса на определени стопански продукти. Вижте Request for a Panel against us Imports of Certain Steel Products, 2 April 2002 на сайта на СТО.

[18] Вижте Meng Yan, China Daily, 3 юни 2003. Тези оплаквания са свързани с обявата на Япония , че ще блокира китайския внос на птици и яйца през май 2003 след като беше засечен вирус на птичи грип в износа, който идва от Guang dong.

[19] Вижте People’s Daily Online, 17 февруари 2004 г. Този въпрос е свързан с нова директива на ЕС за замърсяването от електронното оборудване, с която се налага такса от 1 – 20 евро на всеки цветен телевизор или мобилен телефон внесен в ЕС.

[20] Вижте The Economist, 10 януари 2004 на 57 страници.

[21] Вижте China – value added fax on integrated circuits – Request to Join Consultations, Communication from the Separate Customs Territory of Taiwan, Plenghu, Kinmen and Matsu, 5 април 2004 на уеб страницата на СТО China – value added fax on integrated circuits – Request to Join Consultations, Communication from the European Communities, 30 март 2004 на сайта на СТО.

[22] Вижте Xiao Zhang, China Daily, 14 ноември 2003.

[23] Вижте Dai Yan, China Daily, 13 май 2004.

[24] Вижте Leading Exporters and importers of clothing, 2002, Table IV.69, на уеб сайта на СТО. Това е силен контраст с 80-те на ХХ век, когато Хонг Конг, Тайван и Корея извършваха 60% от този вид износ.

[25] Вижте статията в The Standard, 2 август 2003.

[26] Вижте Asian Labour News, онлайн статия, 19 ноември 2003.

[27] Вижте United States Trade Representative, National Trade Estimate Report on Foreign Trade Barriers (2004) на 67-74 стр.

[28] Този дял използва Antkiewicz and Whalley (2005).

[29] Вижте Notification from Parties, WTO WT/REG 162/N/1, 12 януари 2004 и Minute of Meeting of the Council for Trade in Goods, WTO 6/C/M/72, 26 януари 2004. Досега не е установена работна група и фактическата проверка от Комисията по местните търговски споразумения на СТО още не е започнала работа.

[30] Вижте таблица 1 на Приложение 1, 273 стоки, които включват лекарства и играчки.

[31] В споразумението с Макао има подобна дефиниция за доставчик на услуги от Макао.

[32] Вижте чл.7, параграф 3

[33] Вижте M. Vatikiotis, Far Eastern Review, юни 2003.

[34] Вижте параграф 1

[35] Споразумението за Сътрудничество в селското стопанство от 1984 г. и Протоколът за програмата за сътрудничество за изследване и развитие на селското стопанство от 1984 г.

[36] Протокол за карантина върху австралийския внос на жито и ечемик за Китай, мемурандум за разбирателство за кооперативни действия в сферата на водните ресурси и меморандум за сътрудничество по санитарните и фитосанитарните въпроси.

[37] Целта е да се увеличи сътрудничеството в обучението на китайски персонал във връзка със СТО. Планът е да се използва Китайско-Австралийско-Ново Зеландския договор за стандартите за вълна, да се установят връзки, да се увеличат контактите и връзките и да се установят административни мерки за справяне с най-належащите проблеми.

[38] Нова Зеландия е първата развита държава, която призна икономиката на Китай за пазарна.

[39] Вижте Приложение 2.

[40] Вижте Colin James, Far Eastern Review, 22 април 2004.

[41] Вижте The India and China Declaration on Principals for Relations and Comprehensive Cooperation, 23 юни 2003.

[42] Вижте Decan Herald, 26 юли 2003.

[43] Вижте S. Sethuraman, The Kashmir Telegraph, август 2003.

[44] Вижте Outbook India, 22 март 2004.

[45] Вижте China and Chile Joint Communique, 29 юни 2004.

[46] Вижте China and GCC Joint Communique, 7 юли 2004.

[47] Вижте Bo Kilai, Ministry of Commerce release, 9 юли 2004.

[48] Вижте Agence France Presse, 3 август 2004 и 25 юли 2004.

[49] Този дял използва Whalley (2003).

[50] Вижте също подробното обсъждане на китайския банков сектор и последствията от влизането в СТО в Bhattasali (2002).

[51] Вижте Lin et al. (1998) за дискусията относно това развитие.

[52] Вижте описанието на Broadman (2001).

[53] Bhattasali (2002) съобщава същите данни.

[54] Hope and Hu (2005) предоставят по-скорошна информация, която включва 13 китайски банки и техните чуждестранни партньори.

[55] Това може би е усещането по-скоро на китайската страна, отколкото на търговските посредници от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, но една моя скорошна визита го потвърди.

[56] Вижте също дискусията за ситуацията с телекомуникациите в Pangestu and Urongowius (2002).

[57] Вероятността за това в банковия сектор е обсъдена в Bhattasali (2002).

Публикувано от GGG на October 27, 2006 в:

http://www.forex-freezone.com/art.php?art=172&page=9

ВСИЧКО ЗА КИТАЙ

Последни публикации

Китай в световната търговска система

Leave a Reply