Да се нахраниш в Пекин е лесно и трудно. Навсякъде има ресторанти, закусвални, пелменници. Може да се опита храна от целия свят и от всички краища на Китай. Трудно е да избереш какво ти се хапва в момента.

Пекин е гастрономическият център на севера. Неговото влияние се разпростира и в околните провинции Хубей, Шанси и Хънан. Кухнята е смесица от влиянията на северните завоеватели, южните преселници и императорската кухня, за която винаги е било подбирано най-доброто и най-изтънченото. В двореца са яли мечи лапи, гърбици от камили, маймунски устни. Тези екзотични ястия обаче сега са изчезнали. В Забранения град средно е имало около 2000 готвачи. На трапезата на императрица Цъси например са сервирали всеки път 99 ястия, заради фонетичното сходство на думата девет “дзиу” с йероглифа за дълговечност “дзиу”. Едно от любимите ястия на Цъси било плато със соеви кълнове, дълги около 3 см., които били пълнени със златна игла с миниатюрно накълцана кайма. За приготвянето му, трима готвачи пълнели кълновете четири часа. Китайците се шегуват, че манджурците са завзели Китай само за да се нахранят като хората. И наистина, от собствената им кухня, език и култура не е останало нищо за три века на китайския престол.

Северната кухня се определя от климатичните условия. Има ограничен брой зеленчуци, почти не се яде риба. От зеленчуците, предимно се употребява ряпа, зеле, зърнени и просо. Укротяването на Жълтата река през последните 30 години позволява малко повече възможности за отглеждане на зеленчуци. Китайците строят зелена преграда срещу настъпващата пустиня и е вероятно в близко бъдеще да променят достатъчно ландшафта и да развият земеделието.

Едно от най-популярните простонародни ястия са всякакви видове пелмени – тесто с пълнеж и спагетите, които се предполага, че Марко Поло е донесъл в Европа. Най-автентичната храна може да се опита в ресторантчетата далече от централните части на града. Мюсулмански ресторанти с вкусно агнешко се срещат в югозападните квартали под Забранения град. Макар монголците да са присъствали в Китай само около 100 години, те са оставили своя принос в китайската кухня чрез т.н. хуогуо или “огнен тиган”. Най-известните ресторанти за хуогуо са в Съчуан. В тях в средата на масите има отвор за газов котлон. Храната се приготвя в дълбок тиган пълен с бульон, който ври на масата, като клиентите сами решават какво да сготвят в тигана. Съставките варират от пъдпъдъчи яйца, зеленчуци, крачета на птици до всевъзможни странни неназоваеми храни. Казват, че има около 200 вида съставки, които могат да се сварят в бульона. Горещината, лютото и чаша бира могат да причинят световъртеж и меки крака след обилната вечеря, но преживяването си струва.

Най-характерна за пекинската кухня е пекинската патица. Историята на това ястие започва още от династия Сун /960-1279/. По това време патицата намазвали с глина и запичали така. По време на дин. Юен /1271-1368/ патицата пълнели с овнешко, за да угодят на монголците завоеватели. През Мин /1368-1644/ модна била бялата патица с тънка кожа и крехко месо. Съвременната пекинска патица се приготвя за 60-70 дни. Само 20 дена трае свободният живот на патетата, преди да ги подготвят за великолепната трапеза. На всеки шест часа в гърлата на птиците напъхват смес от нуга, сорго и пшеница, количеството на ден е около 300 грама. Самата патица на ден наддава по около 60 грама тегло. След петдесет-шейсет дена вече е готова за колене. За да е красива, четири дена преди готвенето на птицата правят козметични процедури: под кожата й вкарват въздух, за да изчезнат бръчките и да е по хрупкава. Търкат кожата със специална захар за да изчезне бледността и птицата става червено-кафява на цвят. После я сушат на въздух. Преди самото готвене, вътрешностите й се попарват с вряла вода, за да създадат необходимата влажност. Приготвят птицата в кръгла пещ на открит огън, за който се използва само прасковено дърво, круша или мушмула.

Горещата птица се показва на гостите и веднага пред тях се разрязва от майстора готвач на 80-100 парченца, по които задължително има кожичка и месо. Яде се като в специални тънки питки, наречени “питките на мандарините” се увива месото, натопено в сладък гъст кафяв сос и тънко нарязан праз лук. Така се получава вкусна палачинка. От останалите части на птицата приготвят супа и различни студени и горещи блюда. Според китайската медицина изключително здравословно е на края на обилната трапеза да се пие бульон от животното, което си ял.

Автор: Яна Шишкова