Блогът на Найт
Постът ми е предизвикан от изказването на един приятел за китайците – били „гола-вода”, произвеждали стоки само с ниско качество и т.н. Затова ще напиша нещо като пътепис J. Не е професионален, просто споделям впечатления.
Преди около година посетих Китай за 12 дни и искам да споделя впечатленията си оттам. http://snimka.bg/album.php?album_id=40269. Снимките са доста мъгливи, но за съжаление сезонът беше такъв. Много са напред братята китайци, аз също промених мнението си за тях. След летище Malpensa в Милано и 11 часов полет, международното летище на Шанхай – PuDong ми се стори като на друга планета – огромно, ново, чисто и красиво.
После след 45 минути път с такси стигнахме до Hongqiao – второто летище на Шанхай, откъдето излетяхме за един „малък“ (около 2-3 млн.) град – Xiamen, разположен на остров точно срещу остров Тайван. Бяхме в Sofitel на френската верига Accor 4* (нощувката беше само 70$).
Градът е страшно чист, с красиви небостъргачи, страхотно крайбрежие и приветливи хора, които не знаят английски обаче. За да отидете някъде е необходимо от хотела да ви напишат адреса на китайски. Такситата са евтини, чисти и не лъжат. Даже „бакшишът“ ни разходи по крайбрежието, като остави колата, спря апарата и беше с нас пеша около час, за да разгледаме. Храната в тази област е предимно морска, като има и европейска, разбира се. Става за ядене, хареса ми. Бирата е скъпа – под 4 Евро за 1/2 литър имаше само във влака, с който много ни плашеха, но се оказа по-бърз и по-чист от нашите. Най-много ме впечаттли зеленината – всяко стръкче е на мястото си, всичко е подстригано, окосено и подредено с много вкус.
На другия ден бяхме в един завод в Zhangzhou, но не видяхме много от града. Вечерта отлетяхме за Nanjing, после късно вечерта с кола до Wuhu. Пътят беше доста разбит (но без дупки), после чисто нова магистралас качество, каквото ние нямаме. Спахме във Wuhu в хотел Conch – китайска верига. Нещо от рода на Хемус си представете, но по-чист. На другия ден тръгнахме към друг завод. Излязохме от града, пътят свърши и попаднахме в доста беден район – с ниски и стари сгради, триколки… абе беднотия. Изведнъж излязохме в една супермодерна промишлена зона с нови халета, зеленина, фонтани и т.н.
Потеглихме обратно за Nanjing и оттам – с влак (около 3 часа) за Shanghai. Отседнахме в Novotel, починахме и хайде на вечеря в ресторанта Art-50. Намира се на 50 етаж и се върти, като прави един оборот на час – така разгледахме града през нощта. Името на ресторанта идва от това, че има постоянни изложби на различни художници – китайски, европейски, американски. В случая беше изложен някакъв французин, чието име не знам. На другия ден бяхме на крайбрежието на реката (много досадни просяци има там), после посетихме прочутата търговска улица Nanjing road.
Отидохме на една изложба на китайска живопис, после, на IT пазар и пазар за дрехи – има всички световни марки, но много по-евтино, отколкото в Европа. Вечеряхме в кръчмата Paulaner на French concession(френския квартал, където има и доста руски църкви.
Трудно е да се опише всичко и без всякакви претенции за изчерпателност – бил съм малко време, видял съм само 3-4 града и то в по-богатата част, мога да кажа следното: Страната се развива страшно бързо, строи се много и в перспектива – почти няма задръствания, навсякъде ако са необходими 2 ленти се правят 4, пътищата са на нива и т.н.
Има все пак големи контрасти, но не видях по-бедни от хората тук в някои села в Монтанско, да речем. Получават малко пари, но и животът е евтин( за нас, поне ). Такситата са евтини, влакът има много категории, но без китаец с вас – не пробвайте. Най-малкото няма да ви разберат. Дружелюбни са, не видях вой на сирени, престъпления…
Движението е ужасно, обаче. Карат коли отскоро и особено в малките градове много трябва да се внимава за пешеходци, триколки, велосипеди, електрически скутери. Свиркат с клаксоните непрекъснато, но карат МНОГО СПОКОЙНО. Не бързат. Бензинът е 47 евроцента, но има доста такси по пътищата (и нормалните) в размер на евро – евро и половина.
Пътищата са маркирани и в градовете са почти само от бетон. Заводите в които бях не произвеждат електроника, но бяха на много добро ниво – работят по ISO 9001. Внедряват много нови технологии – например в Шанхай от международното летище до центъра има влак на магнит Абе да възглавница, проектиран от Siemens. Разстоянието от 30 км преодолява за седем минути и половина и достига скорост от около 430 км/ч. Построен е изцяло в Китай (Маалиии, дали не е като скапаните китайски стоки и да му хвърчат магнититеJ)). Говори се за междуградска мрежа с такива влакове, като там те биха се движили със скорост над 550 км/ч.
Китай произвежда ВСИЧКО, но доста копират европейците, американците и японците. Не беше ли обаче и Япония така преди 30 години? Хората се учат и работят доста по-бързо от нас. Техният годишен растеж е около 10%, нашият – 6. За това къде са в енергетиката няма да ви занимавамJ. Доста има за разказване, но не мога всичко да кажа наведнъж. Бил съм доста пъти в Германия, Франция, Холандия, но Китай, може би защото не очаквах, наистина ме впечатли.
Leave a Reply