Първите повече или по-малко достоверни сведения за далечен Китай започват да стигат до Европа през XIII в. Прочутото пътешествие на Марко Поло в Китай (1273—1291 г.) донякъде повдига завесата, която отделя Поднебесната от погледите дори на просветените европейци от онова време. През XVI—XVII в. в Китай се появяват португалски търговци и мисионери, които проявяват голям интерес към изучаването на Китай, на неговата история и култура.
Един от първите трудове, посветени на Китай, е книгата на Мендоза, която излиза в 1585 г. под заглавие „История на великото китайско царство“. През 1618 г. се публикува описание на пътешествието на Гоес в Китай, извършено от него в 1604—1607 г. Между книгите на европейски мисионери в Китай, излезли още през XVIII в., трябва да се отбележат трудовете на Премар, посветени на изучаването на китайски език, трудовете на Гобил и Мал по история на Китай и първият превод на китайски произведения от класическата литература, направен от Ноел (1714 г.). Всички тези трудове съдържат голям фактически материал, който обаче европейските учени още не могат да подложат на критично проучване.
От края на XVIII в. експедициите и пътешествията на европейци в Китай стават по-чести и вече дават по-значителни научни резултати. Център на научна синология става Франция, където започват да преподават и да изучават китайски език и литература. Най-големи специалисти в тази област са Абел-Ремюза, а по-късно — Шаван, между чиито многобройни трудове трябва да се отбележи незавършеният превод на „Исторически записки“ от Съма Циен.
Резултат на тези обобщаващи трудове е опитът на Каулинг да издаде обща енциклопедия на синологаята (1917 г.). Най-значими от трудовете на западните историци, посветени на изучаването на древен Китай, са трудовете на А. Масперо и Крил, в които разнообразните източници по древнокитайска история се подлагат на грижливо проучване.
Западните историци събират обемист и ценен материал по история на древния Китай. Но те не успяват да дадат научно обоснована картина на развитието на древния Китай. В повечето случаи те дават непълна картина на социалните взаимоотношения, подхождайки към китайската история от позициите на европейски колонизатори.
Руските пътешественици и учени дават огромен ценен принос в изучаването на Китай, китайския език, историята и литературата.
Интересно описание на Китай от началото на XVII в. намираме в отчета на Петлин, който пристига в Пекин през 1618 г. като руски посланик.
През 1692 г. в Китай бива пратан Избрант, чието описание на пътешествието е издадено през 1704 г. В 1700 г. е издаден царски указ относно това, че руснаци трябва да изучават източни езици, включително и китайски, а през 1714 г. в Пекин е изпратен И. Лежайски, за да основе там духовна мисия, съществуването на която се легализира чрез Кяхтинския договор от 1728 г. Тази „руска духовна мисия в Пекин“ е първият център на руска синология. Тук натрупват знания и първите руски преводачи и познавачи на китайски и манджурски език, командировани по-късно в Академията на науките и в университетите като преводачи и преподаватели. В XVIII в. се превеждат на руски език някои произведения на китайската литература.
Най-изтъкнат представител на руската синология през първата половина на XIX в. е Н. Бичурин, който живее в Китай в Пекинската мисия от 1806 до 1821 г, и натрупва тук огромно количество материали. Негови са голям брой научни трудове по география и история на Китай, по китайски език. Той превежда от китайски на руски език и редица произведения. Трудовете на Бичурин, най-известен синолог на своето време, имат голямо значение за развитието не само на руската, но и на европейската синология.
За по-нататъшното развитие на руската синология спомага и създаването на катедра по китайски език към Казанския университет през 1837 г. Благодарение на трудовете на Сивилов, Войцеховски и Василиев тук възниква един доста крупен център на руската синология. Значителен принос за изучаването на Китай, на неговия език, история и култура дава В. П. Василиев, чиито трудове, например онези, посветени на разпространението на будизма в Китай, придобиват широка известност. Същевременно научната дейност в областта на синологията продължава и в Пекинската мисия, където един от членовете й, П. Кафаров, издава речник на китайския език и написва редица трудове с исторически и историко-географски характер.
Освен това извънредно богати материали са събрани и от руски пътешественици и учени, които пътуват из различни области на Китай, например Пясецки, Потанин, Трум-Гржимайло, Обручев, Пржевалски и Козлов.
Така руските учени посвещават редица важни и обемисти трудове на изучаването на китайска география, история, култура, литература и език и с това спомагат за развитието на научно обоснованата синология. Характерна особеност в трудовете па руските учени е дълбоката симпатия към китайския народ и признаването па световната ценност на китайската култура.
Източник: Бг сайънс инфо
Използвана литература:
„История на древен Изток” В. И. Авдиев
http://bg-science.info/view_his.php?id=70
Leave a Reply