В Китай има две известни и интересни истории затова как е открит чадъра.
Първата е на около 4000 години. В нея се разказва как едно момче вървяло по време на силен дъжд и, за да се предпази от дъжда, то покрило главата си с голямо лотосово листо. Дъждовната вода не се задържала върху листото, падала на земята и момчето останало сухо. Впечатлени от тази случка, хората направили първия чадър, който много приличал на голям лотосов лист.
Втората история е още по-популярна, за нея съществуват и писмени доказателства. Юн, съпругата на най-известния в Китай майстор-дърводелец Лу Бан, била много умна и, също като съпруга си, добре познавала дърводелската работа. Когато Лу Бан работел извън дома, тя винаги приготвяла обяд и го занасяла на съпруга си. Обаче когато настъпел дъждовният период, Юн винаги пристигала мокра. Така че дърводелецът Лу Бан построил няколко павилиона покрай най-големите пътища с цел хората да се крият в тях, когато вали дъжд. Но дори и това не помогнало. Един ден, когато двамата се прибрали в къщи, Юн казала на Лу Бан: „Колко ще бъде хубаво, ако имам един павилион, който да мога да нося със себе си.“ Думите й вдъхновили Лу Бан, той веднага изрязал парче плат с формата и размерите на покрива на павилион, монтирал му дървена дръжка и механизъм, който позволявал на плата да се сгъва и разгъва и така бил открит първият чадър в историята на Китай. Може би затова древните китайци наричали чадъра „подвижна къщичка“.
Leave a Reply