Средна продължителност на живота:
в България: жени — 74,5; мъже — 67;
в Китай: жени — 80; мъже — 75.
Според каноните на традиционната източна медицина организмът на човека е неотделима част от Космоса. Неговият живот и променливост постоянно са изложени на влиянието на силите на заобикалящата го природа. Организмът на човека е сложна саморегулираща се система, която се намира в динамично равновесие със заобикалящия го свят.
Човекът въплъщава природните цикли (денонощни, месечни, сезонни и текущи) и си взаимодейства с тях през целия си живот. Както Земята се състои от суша, океан и атмосфера, така и тялото на човека внлючва КРЪВ, която управлява материалната форма на тялото, ВЛАГА, която е вътрешната сила, и ЦИ, която регулира формата, дейността на тялото и протичащите в него процеси на самосформиране и саморегулация. Ци е енергията или прана (в Индия), която човек получава при раждането си от майката и която придобива в продължение на целия си живот с дишането, храненето и т.н. Тази енергия присъства както в самия човек, така и в околната среда. Устойчивите циркулации на Ци по затворената система от канали (или меридиани) осигурява живота на човека и съгласуваното функциониране на всичките му органи и системи.
Здравето на човека се характеризира с нормално съотношение на компонентите на Ци и с движението на енергията в организма, които се подчиняват на вътрешния му биологичен часовник.
Човекът съществува и си взаимодейства с външната среда благодарение на способността си да обменя енергия с нея. Между организма и средата съществува пряка и обратна връзка, чрез кожната обвивка болестите влизат и излизат от организма — така смятат древните източни лечители.
Човешкото тяло може да бъде представено като енергиен комплекс, генериращ всички форми на известните днес енергии: електрическа, магнитна, топлинна, кинетична и др., които се регистрират от съвременната апаратура. Но има и други форми на енергия, които не се улавят от уредите и те са свързани с менталните, емоционални и интуитивни нива в човека. Според китайската концепция Ци символизира живота във всичките му прояви и форми: в мислите, емоциите, тъканите и кръвта, във вътрешния живот и външните проявления. За хармонията в една система значение има не само видимото, осезаемото и поддаващото се на пресмятане, но и финото, неуловимото и невидимото.
В основата на традиционната китайска медицина е учението за ИН и ЯН. Този закон позволява да се преосмисли целостта на човешкия организъм и неговите функции.
Всички неща имат полярна природа: времето се разделя на ден и нощ, на лято и зима, родът — на мъжки и женски, температурата — на горещина и студ, посоките — на горе и долу…Всичко, което се движи, устремява нагоре е ЯН. Всичко, което запазва неподвижност, спуска се надолу, което е скрито и пасивно, има слаби функции, се отнася към ИН.
ИН е нощта, студът, тъмнината, жената.
ЯН е денят, топлината, светлината, мъжът.
Ин и Ян са различни и едно спрямо друго. Например, Слънцето (Ян) е по-голямо, по-ярко, по-горещо от Земята, коята е Ин. Но Земята е повече Ян от Луната, която е повече Ин. Ин и Ян не бива да се разделят — няма тъмно без светло, горе без долу, жега без студ, няма пространство без време, раждане без смърт.
Вследствие на своята противоположност Ин и Ян са в противоборство и взаимно се ограничават. Постоянната борба и стремеж да се изместят един друг, са движещата сила на промяната и развитието на нещата.
Ин и Ян никога не са в покой, те постоянно се допълват и се променят взаимно: Ако Ян отстъпи, Ин се увеличава, а ако отстъпи Ин, увеличава се Ян. Когато Ин достигне максимума, той се превръща в Ян и обратно.
Тези превръщания на Ин и Ян се използват в китайската медицина за обяснение развитието на симптомите на болестите (остри и хронични), за обяснение на морфологичните структури на организма, физиологичните фенкции на различните органи, за разбиране на патологията като основа на клиничната диагностика и терапия.
Здравето на човека се определя като равновесие между Ин и Ян, а болестта е резултат от недостатък или излишък, т.е. дисхармония между Ин и Ян. Оцеляването се основава на способността на организма да се адаптира към променящите се условия и да запазва равновесието между вътрешния процес на хранене (Ин) и външната дейност (Ян). Активността в работата през деня предвижда почивка, отпускане, нощен сън, за да се натрупа и компенсира запаса от Ци. Трескавата дейност (прекомерна работа, непосилни тренировки) — това е пренапрежение на Ян, което води до изтощаване на Ци. Тялото трябва да компенсира това, което изразходва, иначе в резултат от излишна активност могат да възникнат проблеми с мускулите, ставите, костите, сърцето, бъбреците.
От друга страна, повишеното внимание към въпросите на вътрешното здраве, храненето, защитата на нежните вътрешности води до излишно натрупване на Ин. Човек, който натрупва маса е Ин, но е недостатъчно енергичен, активен (Ян), не е способен за пълноценна дейност, инертен е, мускулите му атрофират, сърдечно-съдовата система отслабва.
Противоречието се премахва чрез постигане на равновесие, което означава подвижност, разнообразие, умереност и хармония със собствения ритъм и потребности.
Особено важно значение има този принцип на Хармония и Равновесие в профилактичните програми. Ще изброим основните нива на прилагане на представите за Ин и Ян в китайската медицина.
Всичко вътрешно в организма на човека се отнася към Ин, а всичко външно – към Ян. Това се отнася и за повърхността на тялото, повърхностите на съдовете и дори до обвивките на вътрешните органи. Вече само по себе си мястото, където е започнал патологичният процес може да каже много за полярната принадлежност на причините, които са го предизвикали. Долу е – Ин, горе – Ян. Така наречените „плътни органи“ — сърце, бъбреци, черен дроб и др. са – Ин, а така наречените „кухи органи“ – Ян (стомах, черва, пикочен мепур и др.) Гърбът е – Ян, а коремът – Ин. Делението може да бъде усложнено. Например, бъбреците това е „Ин в Ин“, докато черният дроб се отнася към „Ян в Ин“, и т.н.
Един от начините за възстановяване на динамичното равновесие и хармония между Ин и Ян наред с масажа и иглотерапията е използването на диворастящи билки. Китайските билки се прилагат за нормализиране на състоянието, което е в основата на истинската причина за заболяването. В понятието билки се включват не само растения, но и минерални и органични вещества, които реорганизират компонентите на тялото (Ци, Влага и Кръв) в системата на меридианите и органите и прогонват неблагоприятните състояния.
Leave a Reply