Това е древно оръжие на конните народи от Евразия. Използвали са го българите, скитите, хуните, монголците, тюрките, куманите, масагетите, персите и китайците. Арканът обикновено е с дължина 4,5-6,5 м. и се изплита от конски косми с вплетени растителни нишки; в Китай е познат и копринения аркан. Българският аркан е имал специални костени застежки, които улеснявали внезапното затягане на примката. В боя арканът обикновено се използвал за хващане на живи пленници, а също за улавяне на коне и добитък или за лов на елени и лосове.
Древните български войни са били особено ловки в използването на аркана. Той се прилагал по два начина: при директен сблъсък първо се отбягвала атаката на противника и след това арканът се замятал светкавично; вторият начин е при преследване, когато примката се замята коварно изотзад. Арканът обикновено улавял главата, ръцете или торса на противника, или неговото оръжие. Следвало рязко дръпване и поваляне долу, след което противника се влачел по земята до пълно омаломощаване и се пленявал. Византийците, славяните и римляните изпитвали ужас от българските аркани, което е описано надлежно в историческите хроники.
Leave a Reply