„И най-дългият път започва с една малка крачка“ или за китайския път на проф. Пламен Легкоступ

Рядко ми се случва да имам възможността да интервюирам толкова интересен човек, като проф. Пламен Легкоступ. В годините от личност, на която се възхищавам, той стана и много близък приятел, което превръща неговото представяне в особено голямо удоволствие за мен.
Професор Легкоступ е два пъти ректор на Великотърновския университет, Доктор Хонорис Кауза на университета в Уфа, Русия, Почетен професор на университета „Св. Кирил и Методий“ в Скопие и на Пекинския университет за езици и култура, Почетен гражданин на Велико Търново.

Малко са обаче хората, които знаят колко много той е направил за българската китаистика.

Във времена, в които дори не можеше да се помисли за втори Институт Конфуций, и дори софийският бе под въпрос дали няма да бъде закрит, той успя лично да убеди и омае г-жа Сю Лин, тогавашния ръководител на Ханбан (организацията, която финансира и администрира институтите Конфуций по света) да се открие Институт Конфуций – Велико Търново. Нещо повече, чрез забележителния си чар и изключителен талант на художник, той посвети три изложби на българо-китайските отношения и успя да представи произведенията си из цял Китай – Шанхай – декември 2015, Ухан  -януари 2016, Пекин – юни 2016.

За особените си лични заслуги към развитието на двустранните ни отношения, разпространяването на китайската култура в България и българската в Китай, той бе удостоен с рядката чест да стане главен съветник към централата на Ханбан.
Днес имам възможност да го помоля да разкаже за последното си посещение в Китай, като участник в 11-та световна конференция на Институтите Конфуций.

Я. Ш.:     Уважаеми професоре, ще Ви запитам първо за най-пресните впечатления от голямата среща на директорите и председателите на управителните съвети на институтите Конфуций в Кунмин. Какви основни направления в развитието на дейностите се предвиждат, кои са въпросите, които се дискутираха?

П. Л.: В периода 9-12 декември 2016 г., заедно със зам.-ректора на ВТУ – доц. д-р Димитър Димитров и двамата директори на Институт „Конфуций“ – доц. д-р Лун Тао и доц. д-р Искра Мандова участвахме в ежегодната световна конференция на Институтите „Конфуций“, организирана от Централата на Ханбан.

През последните три години конференциите се провеждаха извън Пекин – в Сямън, Шанхай и сега – в гр. Кунмин, като в тях вземат участие ректори на университети, председатели на управителните съвети,  директори на ИК, както и представители на китайското правителство. На откриването на конференцията вицепремиерът на КНР – мадам Лиу Йендун очерта посоката и плана за развитието на институтите Конфуций до 2020 година. Присъстваха министъра и зам.-министъра на образованието на КНР, като на церемонията по закриването последният представи идеите за реформи в образованието в Китай.

Едни от основните дискусионни въпроси бяха: инициативата на китайското правителство „Един пояс, един път“ и ролята на институтите Конфуций в нея; качеството на преподавателите по китайски език и култура; значението на ИК за развитие на бизнес отношенията и т.н. В рамките на конференцията бяха организирани срещи с директори на отдели в Ханбан, ректори на университети и директори на други институти. Също така бяха подредени изложби на университети, издателства, институции, които показваха последните тенденции в обучението по китайски език и култура.

За мен особен интерес представляваше представянето на Пекинския университет за езици и култура по две причини: бих казал, че това е и моят университет, тъй като съм негов почетен професор, а в качеството си на главен съветник в Международния център за обучение на преподаватели към университета активно се включих в оформлението на павилиона му. Организацията и мащабите на конференцията, в която участвахме близо 2200 човека, както винаги бяха впечатляващи и на високо ниво. За съжаление нашата ангажираност не ни даде възможност да се насладим на красотите на Кунмин.

Я. Ш.:    Какво означава да бъдеш главен съветник към Ханбан? Какво е отношението на китайците към нашата страна и позицията Ви на съветник може ли да влияе в благоприятна посока?

П. Л.: В началото на м. декември 2015 г., по време на откриването и провеждането на 10-та Световна конференция на Институтите Конфуций в Шанхайския Експо център, по покана на Изпълнителния директор на Централата на Ханбан/Институт „Конфуций“ – г-жа Сю Лин, бе специално експонирана и изложба с мои живописни творби.

При откриването на конференцията тя бе дадена за пример за добро културно сътрудничество от г-жа Лиу Йендун – вицепремиер на КНР. Тогава, на специална церемония бях поканен за главен съветник към Централата на Ханбан/Институт „Конфуций“.  На тази длъжност досега са назначени само тридесет души, което е голямо признание за нашият ИК и в частност за мен, като се има предвид, че в света има над 500 института и над 1000 класни стаи „Конфуций“.

Да си главен съветник означава много. За уважението, с което се ползват главните съветници от страна на китайците е формалната страна, а съдържателната е преди всичко отговорност и работа. Задължени сме да участваме в ежегодните световни конференции, в различни прояви, дискусии и обсъждания, организирани от централата, да даваме съвети и идеи за по-доброто развитие на проекта Институт „Конфуций“.

В Китай уважават изключително много нашата страна. На първо място това се дължи на факта, че България е втората държава в света, която е признала КНР. Нашите китайски колеги се отнасят с почит и уважение към нас. Без значение, че нашата  страна е в стотици пъти по-малка от Китай – и като територия, и като население. Партньорите ни от  Китайския университет по геонауки в гр. Ухан, от Китайската академия за обучение на ръководни кадри в Шанхай (China Executive Leadership Academy Pudong) и от Пекинския университет за езици и култура виждат в нас научен и творчески потенциал, който е от полза и за двете страни. Колкото до това, дали постът ми може да влияе благоприятно, бих казал, че това отваря много врати не само в Китай.

Я. Ш.:    Познавайки изключителното Ви отношение към Китай, не мога да не запитам от какво се породи този дълбок и искрен интерес към тази далечна за нас култура?

П. Л.: Много са факторите, които повлияха за това мое отношение. Като художник китайската култура и изкуство винаги са ме привличали. Като ректор и общественик съм си давал сметка за ролята на Китай в съвременния свят. Поради това няколко години работих по идеята за създаване на ИК във ВТУ.

Ключова роля в отношението и интереса ми  към Китай изигра участието ми през ноември 2010 г. в един ВИП-семинар в Пекин, който по „ирония на съдбата“ се проведе в Пекинския университет за езици и култура. След това ходих много пъти в Китай и обиколих безброй места, свързани с културата и изкуството – столиците Пекин, Си-ан, Луо-ян, Нанкин; градовете Ухан, Ичан, Шанхай, Ханджоу, Кунмин, Тиендзин, Сямън, Гуанджоу, Сан-я, и др.; рек

ите Яндзъ и Хуанхъ. Всичко това постоянно засилва интереса ми към Поднебесната империя. Не на последно място по важност са отношенията ми с Искра Мандова, която е „по-голям китаец от самите китайци“, както често я наричат самите те.

Благодарение на всичко това и на факта, че опознах добре китайската култура, аз промених тематичната насоченост на картините си и започнах да включвам китайски елементи в тях. На 30 декември 2015 г. открих самостоятелна изложба в Китайския университет по геонауки в гр. Ухан. Картините бяха експонирани в новата сграда на библиотеката, а на откриването присъстваха Генералния секретар на Художествения съвет към пров. Хубей, преподаватели и студенти от Факултета по изобразително изкуство, студенти от ВТУ, които са на специализация в Ухан и др.

Председателят на Народното събрание на Р България – г-жа Цецка Цачева и водената от нея парламентарна делегация, включваща зам.-председателите на НС – г-н Красимир Каракачанов, Янаки Стоилов, г-н Явор Нотев и др. народни представители, заедно с Министъра на регионалното развитие и благоустройството – г-жа Лиляна Павлова, на 27 юли 2016 г. посетиха другата ми изложба, която бе открита вв Пекинския университет за езици и култура.

Изложбата, озаглавена „Впечатления от цивилизациите„, включваше 49 мои картини, сред които живопис, компютърна и класическа графика, и бе определена като мост за приятелството и общуването между двете държави от проф. Ли Юмин – партиен секретар на Университета. Изложбата бе отразена от редица централни медии на Китай (пример – материал от ChinaNews).

Я. Ш.:    Под Ваше ръководство във ВТУ не само, че се появи Институт Конфуций, но и се развиха всички специалности с китайски език. Вие привлякохте кадри като проф. Бора Беливанова, доц. Искра Мандова, д-р Полина Цончева и много други, създавайки една силна китаистика, с влияние в цяла северна България. Как започна всичко? Кой даде идеята и какви бяха първите стъпки на тези специалности?

П. Л.: Е, не всичко в китаистиката във ВТУ се дължи на мен. Не съм открил топлата вода. Великият китайски философ Лаодзъ е казал, че „и най-дългият път започва с една малка крачка“. Тази малка крачка беше направена във Великотърновския университет преди повече от двадесет години, когато през 1993 г. за първи път китайска реч огласи аудиториите на великотърновската Алма Матер.

Това е второто висше учебно заведение в България, в което започва преподаването на китайски език, но като втори, в рамките на специалността „Приложна лингвистика“ (Английски и китайски, Немски и китайски, Руски и китайски, Френски и китайски език) към катедра „Класически и източни езици и култури“. Тази специалност бе първа в страната. „Няма значение колко бавно вървиш, стига да не спираш“, казва Конфуций.

Първата мащабна стъпка за развитието на китаистиката във Великотърновския университет бе откриването на Център по китайски език и култура на 1 октомври 2003 г. с подкрепата и в присъствието на Н. Пр. Посланика на КНР в България – г-н Сие Ханшън. През годините, крачка по крачка, китаистиката във Великотърновския университет набираше сили и се утвърди като една от най-търсените специалности. В резултат на това бе направена и следващата голяма стъпка – на 28.03.2012 г., в Пекин заедно с мадам Сю Лин подписахме договора за създаването на ИК във Великотърновския университет.

На 10 октомври 2012 г., благодарение на усилията на преподавателите и студентите, бе покорен нов връх. Открит бе вторият в България и 359-ят в света Институт „Конфуций“ – този на Великотърновския университет. С този акт нашият университет влезе в голямото конфуцианско семейство и застана на широкия път, по който може да се достигне до тайните на китайския език и култура. Това, разбира се, стана възможно с подкрепата и сътрудничеството от страна на нашия партньор – Китайския университет по геонауки в гр. Ухан.

Резултатите са налице: За малко повече от 4 години дейността на института се разрасна значително и вече си сътрудничим с 34 образователни институции (3 университета: Великотърновски университет, Шуменски университет и Икономически университет – Варна, 21 училища, 7 детски градини и 1 младежки център) в 10 населени места в България (Велико Търново, Русе, Търговище, Шумен, Варна, Бургас, Димитровград, Разград, Попово и Сливен). В момента към Института преподават 14 китайски доброволци, 1 лектор и 2 български преподаватели по китайски език. Създаден е и успешно функционира изпитен център за HSK/HSKK.

От началото на тази учебна година започна провеждането на курсове по китайски език в още две образователни институции в гр. Велико Търново – Американски колеж „Аркус“ и ЦДГ „Соня“.

Бяха открити две класни стаи „Конфуций“ към ВТУ – в СОУ „Васил Левски“ – гр. Русе, което е второто по големина училище в България и второто в страната с интензивно изучаване на източни езици, както и в ОУ „Христо Ботев“ – гр. Търговище. Практиката показа, че в България все повече ученици завършват с китайски език, а няма къде да кандидатстват с него. Затова създадохме възможност в рамките на специалност „Приложна лингвистика“ да се изучава китайски като първи език и да се кандидатства именно с китайски.

Тук е мястото да посоча, че нашите студенти – Снежана Станилова и Цветомир Великов спечелиха първото място в състезанието „Китайски езиков мост“ през 2015 и през 2016 г. и  да благодаря на всички, които са давали, дават и ще продължават да дават от сърцето си за разпространението на китайския език и култура във ВТУ и в България, и спомагат за добрите приятелски отношения между нашите две страни.

Я. Ш.:    Как виждате перспективите пред българо-китайските отношения? Има ли достатъчна политическа воля за развитието им и какво ние китаистите бихме могли да направим за тях?

П. Л.: Днес Китайската народна република е натрупала значителен политически, военно-стратегически, търговско-икономически, валутно-финансов и културен потенциал. Създадоха се възможности за реализиране на китайските геостратегически интереси. Те вече не са само в Азиатско-Тихоокеанския регион, където са жизнено важни. КНР активно работи за позиционирането си в други региони на света. Един от тях е Големият Черноморски регион, в който попада и България. Китайското държавно ръководство си поставя амбициозните планове за възраждането на Пътя на коприната в сухопътното и морското му измерение. Инициативите „16+1“ и „Един пояс, един път“ ще повлияят на геополитическото и икономическо развитие на света. Оказва се обаче, че България не желае и направо отказва китайски инвестиции, въпреки заявените от китайския президент планове за почти 30 милиарда долара инвестиции само за Балканите.

Докато Европа приветства инвестиции от Китай, България е единствената държава в региона, която не се възползва от тях. Китай подписа споразумение с Унгария за инвестиция от 3 милиарда долара за високоскоростен влак между Будапеща и Белград. Подписано бе и споразумение за придобиване на мажоритарен дял в компанията, която управлява румънската атомна централа Черна вода, срещу инвестиция от 6.5 милиарда долара и построяване на два нови канадски реактора. И Гърция също не е подмината – Китай инвестира 250 милиона долара за разширение на пристанището в Пирея. В същото време България упорито отказва създаването на механизми за улеснение на китайските инвестиции, като затруднява сериозно проектите на частни и държавни китайски инвеститори у нас.

Дали това е криворазбрана протекция срещу навлизането на Китай у нас, или е просто недалновидност против интересите на България? Действията на министър-председателя в оставка г-н Бойко Борисов и парламентарните и правителствени делегации по посока Китай през последната година са меко казано закъснели. Може би ние самите не се уважаваме? Време е да се обърнем към мъдростта на Конфуций: „Уважавай себе си и другите ще те уважават“. Той е казал още, че „незнанието е като нощта на мисълта, но нощ без луна и звезди“.

Дейността на Институт „Конфуций“ ще даде възможност светлината на конфуцианската мъдрост да озари небосклона не само над старопрестолния Търновград, не само над великотърновския регион, не само в България, но и там, където има потребност от познанието, свързано с китайския език и култура. За ролята и значението на дейността на Институт „Конфуций“ във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ говори фактът, че на състоялата се на 8 септември 2015 г. среща между ръководството на Института и главният изпълнителен директор на Централата на Ханбан/Институт „Конфуций“ бяха изтъкнати постиженията и оценена много високо работата на търновския институт.

Я. Ш.:    Какво бихте пожелали на младите колеги, които тепърва пристъпват по пътя на китаистиката?

П. Л.: Създаването на още един институт в България е един от добрите примери за успешно сътрудничество между нашите две страни. Вярвам, че насърчаването и активизирането на обмена между академични, образователни и изследователски институции в широк кръг от сфери, като култура, образование и икономика, е изключително важно за утвърждаването на стабилни връзки на приятелство и партньорство помежду ни. Великият философ Конфуций казва още така: „За извършеното не се говори. За онова, което се завършва, не се укорява. А онова, което е минало, не се порицава.“

Ето защо няма да говоря повече за извършеното, но ще припомня, че през 2017 г. Институт Конфуций към Великотърновския университет ще навърши 5 години и ще цитирам друг велик китайски философ Лаодзъ: „Дао поражда едно. Едно поражда две. Две пораждат три. Три пораждат безбройните неща. Безбройните неща носят върху си ин и обгръщат ян, пронизани са от ци (чи) и образуват хармония…“ (превод Б. Беливанова). Не е случайно също, че вторият от четирите принципа на инициативата „Един пояс, един път“ е хармония и толерантност.

Ще се радвам, ако младите китаисти са по-хармонични и толерантни във взаимоотношенията си, защото вярвам, че духовното общуване между хората от всички части на света и взаимното опознаване в областта на науката, културата и изкуството са част от неизбежната глобална тенденция за развитие. Също така се надявам, че всеки един от тях може да спомогне със собствената си енергия за насърчаването, в духа на първия принцип – отворено сътрудничество, на двустранния научен и културен обмен. Третият принцип, пазарното начало, на базата на все по-добрите дипломатически и икономически взаимоотношения между България и Китай ще съдейства за подобряване на традиционното приятелство между хората от нашите две страни.

Уважаеми млади колеги, не забравяйте че културата, изкуството, науката и образованието са мостът, по който най-бързо и най-трайно могат да се развиват отношенията между България и Китай в духа на общата полза и взаимна изгода. Възползвайте се от това, което е създадено преди Вас, развивайте го и работете – на прав път сте!

 

Взел интервюто: Яна ШИШКОВА

Ексклузивно за „Всичко за Китай“