Административно делене

В административен план, територията на Китай е разделена на 23 провинции (省), 5 автономни района (自治区), 4 муниципалитета (直辖市) и два особени административни района (特别行政区) – ОАР Сянган (Хонгконг) и Аомън (Макао).
Освен тях има и 自治县 и 自治州. Има големи, средни и малки градове 城市, в които живеят т.н. “граждани”, но има и други големи населени места-градове, които се наричат 镇 и в тях живеят “非农业的人民”, т.е. селско население, което не се занимава със земеделие, но още не е със статута на граждани. Други нас. места са според големината 乡镇 (села, в които населението не се занимава със земеделие), 城镇, 城. Има определени затворени градове 计划单列市, които не се подчиняват на провинциалните власти.
 СЕГА                          ПРЕДИ                       ЕДИНИЦА
乡                                公                                乡政府
村                                大队                            村委会
组                                生产队                        村民小组
 Сян може да премине в цун и нагоре ако населението и икономиката достигнат съответното ниво.
В икономически аспект, особено през последните десетилетия, могат да се обособят три основни зони: Източна, Централна и Западна. Източната зона е много по-развита от вътрешните райони на Китай: обемът на вътрешна продукция надвишава два пъти показателите за Централната зона и четири пъти – показателите за Западната зона. Пак там се произвежда и почти половината селскостопанска продукция.
Градовете в Китай към края на 2001 г. са били общо 662: 8 града са с население над 4 млн.; 17 – с население между 2 и 4 млн.; 141 – от 1 до 2 млн.; 279 – от 500 хил. До 1 млн.; 180 – с население от 200 до 500 хил.; 37 – с население под 200 хил.
Политиката е за ограничаване на развитието и растежа на големите градове и повдигане на жизнения стандарт в средните градове с население по-малко от 500 хиляди и малките градове (под 200 000).

Съставител: Яна Шишкова