Mediapol

Москва предлага на Пекин широк спектър проекти – от мост в Крим до съвместно усвояване на Луната

Русия е готова да разгледа възможността да предостави на китайски инвеститори дял от над 50 процента в проекти за разработване на стратегически петролно-газови находища. Това съобщи руският вицепремиер Аркадий Дворкович в петък, цитиран от Ройтерс.

Русия, от която през 2014 г. изтекоха над 151 млрд. долара, се нуждае от инвестиции при това засилено изтичане на капитали в резултат на западните санкции, украинската криза и поевтиняването на петрола.

Русия стриктно пази контрола си върху петролните и газовите находища, чието производство е гръбнакът на икономиката й, като в същото време сключи партньорство със западни компании, за да придобие ноухау, което й е нужно да разработва по-труднодостъпните залежи.

Настоящите ограничения в Русия разрешават на чуждите инвеститори да притежават най-много 50% от петролни находища, съдържащи резерви над 70 млн. тона и от газови находища с над 50 млн. куб.м. газ.

Вицепремиерът Дворкович каза, че Русия би предпочела да има доминиращо или паритетно участие в проектите, но ако Пекин поиска дял по-голям от половината, то Москва ще разгледа тази молба. В дадения момент аз не виждам политически препятствия, Русия е преодоляла „психологическата бариера“ в партньорството с Пекин, заяви той пред журналисти на Красноярския икономически форум.

Вицепремиерът допълни, че все още няма решение дали да бъде позволено на китайски инвеститори да получават дял в шелфовите проекти.

Русия обяви за приоритет разширяването на партньорството си с Китай на фона на санкциите, въведени от Запада заради анексирането на Крим и войната в Украйна.

Китай е заинтересован от руски енергоносители, тъй като се стреми да разнообрази източниците на тяхната доставка за нуждите на растящата си икономика, която е втора по големина в света.

Москва предлагаше на Пекин широк спектър проекти – от мост в анексирания Крим до съвместно усвояване на Луната. Китай отговаряше, че се интересува от взимноизгодно делово партньорство.

Миналата година зам.-председателят на Китай Ли Юенчао, цитиран от руски медии, е заявил, че двете държави могат да създадат в Далечния Изток единна икономическа зона и че „Русия има голяма територия и малко население, а Китай -обратното“.

„С Китай имаме стратегическо партньорство, а сега решенията (за сътрудничество) се приемат много по-бързо, отколкото преди“, каза Дворкович.

„Вече има един газов контракт, скоро ще бъде подписан втори. Сега познаваме Китай по-добре: разбираме техните мотиви, намерения. По-рано имаше психологическа бариера. Сега такава няма“, заяви вицепремиерът.

Миналата година руският президент Владимир Путин присъства на подписването на договора на „Газпром“ с Китай за доставка на 38 млрд. куб.м. газ годишно чрез газопровод от 2019 г. Според „Газпром“ стойността на договора е 400 млрд. долара. До момента Русия изнася тръбопроводен газ само за Европа.

Дворкович даде да се разбере, че партньорството не се ограничава с енергетиката: „Ние сме заинтересовани от максимални инвестиции в нови отрасли. Китай е очевиден инвеститор за нас. Ние сме заинтересовани от всички инвеститори, но китайските сега работят по-бързо“.

Увеличението на руските газови доставки за Китай, което се обсъжда с китайските партньори, може да стане чрез независими производители, включително и с газ, добиван от петролни и кондензатни находища (ППГ – попътен петролен газ), заяви руският енергиен министър Александър Новак, който също участва в Красноярския форум.

Първият вицепремиер на Русия Игор Шувалов заяви през януари в Давос, че Русия влиза в по-дълбока и продължителна криза, отколкото тази през 2008-2009 г. и я чака „твърдо приземяване“.

Пекин е ключов съюзник на Москва в Съвета за сигурност на ООН и дава политическа подкрепа в противопоставянето й срещу Запада.

Западните страни трябва да вземат под внимание обоснованите тревоги на Русия по повод сигурността й във връзка с кризата в Украйна, заяви в петък. китайският посланик в Белгия.

Независимо от реверансите към Китай, разглеждан като важен елемент от руското обръщане на Изток, Москва не успява да довърши голям брой сделки и азиатските компании имат резерви към предоставянето на финансиране на руски фирми и банки.

Китайските CNPC и Sinopec Group инвестираха в руската добивна промишленост, но за малки проекти, като CNPC все още не е започнала производство от находището, което получи право да разработва.

„Путин в момента е в тежка ситуация. Всички ние знаем това. Един от начините да му се помогне да излезе от кашата е да подобри отношенията с Китай“, каза висш китайски представител от петролния сектор, запознат със стратегията на CNPC и отношенията на Sinopecс Русия.

За CNPC беше много трудно да развива ускорено отношения в Русия на Путин. Опитвали сме се много пъти в миналото, но без резултат. Сега ситуацията е променена, възможностите са по-големи“, коментира източникът на Ройтерс.

Руският външен министър Сергей Лавров заяви пред студенти в Дипломатическата академия в Москва, че руско-китайските отношения сега на са „безпрецедентно високо равнище“ и не са базирани от стремежа за обединение срещу някого, а от съвпадението на националните интереси на две съседни държави с огромна обща граница. Лавров заяви в петък, че не вижда „нищо страшно в това, независимо, че някои се опитват да предупреждават за свръхзависимост“ от Китай.

По-голямата част от руското производство на петрол е в Западен Сибир, където находищата се изчерпват. За нови полета, като тези в Източен Сибир и в Арктика, както и труднодостъпни находища, Русия се нуждае от чужда помощ.

Според оценки на BP, доказаните петролни резерви на Русия са 93 млрд. барела в края на 2013 г. Страната е осмият по големина производител на нефт в света. Резервите й от природен газ са 31.3 трилиона куб.м., които я нареждат на второ място след Иран (33.8 трилиона).