Владетелят Яо имал две дъщери. Голямата, Ъхуан, била осиновена, а малката – Нюин, родна. И двете сестри израстнали красиви, блестят с ум. Яо много ги обичал и всеки път, когато обикалял владенията си, взимал двете девойки със себе си.
Когато Яо решил да отстъпи престола на Шун, той замислил да му даде и дъщерите си за съпруги. Не случайно хората от тогава казвали: “Двете дъщери на Яо са двете жени на Шун”. Разбрали девойките, че ги гласят и двете за булки на Шун и с много се зарадвали. Само съпругата на Яо не била доволна. Тя все мислела как да направи така, че родната й дъщеря Нюин да стане главна съпруга, а осиновената Ъхуан – наложница. Господарят Яо обаче не бил съгласен.
Той измислил три задачи, за да определи коя от дъщерите му е по-талантлива и пъргава, която е по-умна, решил той, тя ще стане главна съпруга! Какво да се прави, съгласила се жена му с него.
Първата задача била да се сварят бобове. Дал Яо на всяка от дъщерите си по десет бобчета и по пет дзина съчки за огън. Която първа сготви – тя ще е победител.
По-голямата, Ъхуан, отдавна готвела и била свикнала. Наляла в котела малко вода, както се казва: чаша вода, дърва – талига. Минало се малко и бобовете били готови, а от съчките даже останало.
Малката, Нюин обратно направила. Много вода наляла в котела, водата много, а дърва – малко. Съчките изгорели, а водата дори не кипнала. А бобовете съвсем не се сварили. Жената на Яо едвам понесла загубата на дъщеря си, но нямало какво да каже.
Втората задача била всяка от девойките да закърпи подметка на обувка.
Заръчал Яо на жена си да донесе две подметки и насмолен конец. Дал на всяка дъщеря подметка и по малко конец. Която по-бързо зашие подметката, тя ще е победител.
На голямата, Ъхуан, често й се налагало да шие подметки и уменията й помогнали. Разрязала тя конеца на къси нишки, едната се свърши, втората взима. Половин ден не минал, а тя вече била готова. А подметката била зашита гладко, красиво и здраво.
А Нюин с дълъг предълъг конец като започнала да шие, конецът все се заплитал на възелчета. За половин ден дори и половината подметка не зашила, а и това, което се получило изглеждало криво и грозно.
Господарят Яо нищо не казал, а жена му се ядосала. Чудела се какво да направи.
Дал Яо и трета задача: всяка от дъщерите му трябвало да стигне сама до дома на Шун в планината Лишан. Която по-бързо стигнела, тя била победител. Жената на Яо се намесила и казала:
– На Ъхуан, като на по-голяма, й прилича да се вози в колесница. Ще запрегнем три коня, ще бъде красиво. А Нюин като по-малка най-добре да яхне муле и сама да потегли.
Господарят Яо разбрал какво е намислила жена му, но не тръгнал да спори. А и време било вече да потеглят, затова се съгласил.
Язди Нюин на женско муле и препуска напред по малките горски пътеки, а сестра й Ъхуан отзад бавно с колесницата по главния път пътува. Но ето че мулето на Нюин изведнъж започнало да ражда.
– Да пукнеш дано, – се ядосала Нюин. – Не раждаш навреме, толкова важна работа заради теб пропада! Няма да имаш ти повече малки!
Затова от тогава и до днес мулетата не могат да раждат. А мястото, където родило мулето на Нюин по-късно нарекли Луодзюцун – Селото, където се родило муле.
Бавно ли, бързо ли, но ето че и Ъхуан с колесницата наближила. Видяла тя сестра си, че е попаднала в беда, веднага слязла от колесницата, взела я за ръцете и я сложила до себе си да седне.
Така Шун и двете за жени взел. Но не ги делил на главна и наложница. Сестрите много му помагали да управлява Поднебесната и много добро на хората донесли.
Превод: Яна ШИШКОВА
Leave a Reply