Ивелина ВАТОВА
След българския държавен глава, първи в Пекин в дните между източната и западната Нова година, унгарският министър председател Виктор Орбан пък първи стъпи в Северната столица веднага след началото на Годината на Коня.
1. Визита – два месеца преди парламентарните избори в Унгария
През февруари премиерите на Китай и Унгария се срещнаха. За втори път в последната половин година. В съвместното комюнике специално бе отбелязан постигнатият „широк консенсус” за бъдещето на железопътния проект Будапеща-Белград. Според него трябва да се изгради двойна напълно електрифицирана линия. Влаковете ще развиват скорост от 160 kлм/ч. Така пътуването ще се намали с 5 часа. Изграждането й е от изключително значение за целия регион. „Магистралите и скоростните железници в посока Север-Юг все още не са завършени, а централноевропейските държави се нуждаят от средства за тяхното изграждане.” (Обран). Най-сетне страните постигнаха съгласие и за финансирането му. Определен като „повратен” в повишаване на качеството на отношенията между Китай и този европейски регион, чрез проекта КНР ще демонстрира собствената си ж. п. технология и потенциала си да изгражда скоростни железници. Страната се гордее, че притежава втората по дължина в света обикновена железница и най-дългата линия за високоскоростни влакове. Още след Букурещ Синхуа съобщи, че „Китай ще играе ключова роля в изграждането на скоростната железница между Сърбия и Унгария”.
Финансовото сътрудничество също бе на фокус. Колкото повече юанът се налага на глобалния пазар, толкова по-често Банката на Китай търси нови пътища да се превърне в клирингова за плащанията в Унгария. В есента на 2013 с Унгарската Централна банка бе подписано тригодишно суап споразумение за 10 млрд. юана (1.62 млрд. щ.д.). Така Унгария стана 4-тата държава в света, използваща този финансов инструмент в деловите си отношения с Китай. А Китайската национална банка ще използва установените вече контакти (официално откри първия си офис на 10.02. 2004 именно в Будапеща), за да създаде, пак на унгарския бряг на Дунава, свой Регионален Център за цяла Европа и постепенно да развие европейската си мрежа. Явно е, че правителството на Орбан прави всичко според правомощията си само и само да се избави от западните банки, но любопитното в случая е какви са гаранциите, които дава на китайците, за да се стигне до подобно решение. Все пак не всеки ден и не на всяко място по света се създават такива офиси.
Без стабилни гаранции няма и стабилни мотиви за нито един банкер. В последните месеци финансовият диалог между Будапеща и Пекин бе доста активен: двете банки Ексим удвоиха почти изчерпаната междубанкова кредитна линия от 100 млн. щ.д.; реално се основа и Китайският инвестиционен фонд за страните от Централна и Източна Европа, като приоритетите му са ясно дефинирани – телекомуникации, енергетика, инфраструктура и серийно производство; в Букурещ(ноември 2013) Унгария официално бе обявена за регионален туристически център между Китай и ЦИЕ, което на практика означава, че целият туризъм и в двете посоки ще се организира в Будапеща и от Будапеща. Една от най-интригуващите новини сякаш остана в сянка – през ноември 2013 премиерът Ли Къцян обяви китайско-унгарско сътрудничество в областта на ядрената енергетика.
Възможно ли е, няколко месеца преди парламентарните избори Виктор Орбан да е осъзнал, че руският заем би могъл да не стигне за атомната централа и да търси китайска финансова помощ и китайско ноу-хау?
Какво би помислила Русия за подобни договорености?
Директната авиолиния Будапеща-Пекин отново излиза на преден план. По-рано тя бе на загуба и я закриха, но сега ситуацията е променена –движението на капитали, хора и стоки изисква подновяването й. Китайският бизнес тук никак не е малък, Унгария е топ дестинация за китайските инвестиции, вторият най-голям вносител и трети по значимост негов търговски партньор в ЦИЕ. Четирите най-големи китайски компании вече са на трудовия пазар в Унгария и са наели над 6 000 унгарски работници…
2. RealPolitik = East Wind + Go Global
… „ За Европа бъдеще означава западна идентичност и източна активност”, наскоро написа Виктор Орбан в отворено писмо до американския историк с унгарско потекло Джон Лукач. Според Орбан „в следващите десетилетия конкурентноспособността на Европа ще зависи от това дали тя може да си сътрудничи с китайците и руснаците”….
Политиката East Wind
Унгарската Програма за отваряне на Изток не е нова. Неин баща е бившият премиер Петер Медгеши /2002- 2004/, /визитата му в Пекин през 2003 е първа на унгарски държавник след 1959 година. Именно в началото на 21 в. Унгария осъзнава, че Китай се превръща в играч в глобализиращата се икономика и в международната политика и не бива да се пренебрегва. Тогавашните разговори днес дават своите плодове. Всяко следващо правителство продължава да върви по този път, независимо от политическия си профил. Един от аргументите за последната визита бе именно 10-тата годишнина на активните икономически и делови контакти между двете държави. Така погледнати, действията на сегашния унгарски кабинет се оказват доста разумни и крайно рационални. И доказват, че дори и „ за китайската страна личните контакти да са от важно значение, все пак по-важна е последователността в поведението”. Това преустройство в геополитическата и бизнес реторика е двупосочна улица . В крайна сметка Унгария е част от източноевропейския регион, а той пък отдавна е в една по-голяма схема, наречена глобален пъзел.
Приемането на Унгария в ЕС през 2004 също е ключов момент. Днес тя вече е интегрална част от европейския пазар. Географското й положение я прави естествен идеален център, от където китайските стоки да поемат към различни точки на Европа. Унгарските работници имат нужното образование и умения, а и заплащането им не винаги е по-високо отколкото по крайбрежието на самия Китай. В момента около 70-80 на сто от вноса и износа на държавите от Вишеградската четворка става с помощта на ЕС-партньори, а подобни инвестиционни проекти на КНР може да намалят това високо ниво на посредническа зависимост.
Важен елемент от политиката на отваряне към Изтока са честите срещи на държавно равнище и постепенно нарастващото взаимно политическо доверие. Унгария и Китай отдавна са заявили основните принципи, към които се придържат от години: взаимно уважение и взаимна изгода, балансирано и устойчиво развитие на търговските контакти, засилване на обмена в различни области и приятелство на всички нива, активна комуникация и движение на хора, идеи и капитали. Така двете страни непрекъснато откриват нови перспективи за сближаване и диалогичност. В периода 2010-2012 източният фокус вече се изравнява с традиционните приоритети на унгарската външна политика и постепенно се налага като ясна и силно концептуализирана главна ориентация в следващите години –доктрината Източен вятър, а по време на унгарското председателство на ЕС (01-06.2011) Будапеща е домакин на първия от форумите „Китай- ЦИЕ”(известен днес като 16+1) и на 10-тия Форум „ Азия- Европа”. Но когато се провеждаше първият, официалните медии и наблюдатели в Унгария предпочетоха да обявят визитата на тогавашния китайски премиер Уън Дзибао като „двустранна”, а не „многостранна”, като диалог, който се води между двете страни, а не като среща с представители на високо равнище от страните от региона. Така ставаше дума не просто за изтъкване, а за сериозни медийни и публични внушения за двустранна комуникация за икономическо сътрудничество. Каквито и да са тълкуванията обаче, категорично именно тогава китайската страна заяви своя модел на поведение: Китай съвсем стратегически се прицелва в новите източноевропейски пазари.
Икономическият фундамент на сегашната унгарско-китайска политика се гради камъче по камъче в продължение на десетилетия, независимо от идеологическите различия и въпреки криволиците на политическите и междупартийните несъгласия. Така например търговският обмен за периода 1991-1994 нараства повече от 7 пъти, за да достигне през 2000 г. до 997 млн. щ.д. Унгария се нарежда на първо място в списъка на китайската търговия с ЦИЕ, а в следващата 2001 поставя рекорд от над милиард и половина щ.д.. Нов финансов рекорд се регистрира през 2004 – двустранният стокообмен се утроява в сравнение само с предходната 2003. Пикът е през 2008 – 7,2 млрд. щ.д. Последното десетилетие на 20 в. и първите години на 21 в. двете страни взаимно подготвят днешното активно икономическо сътрудничество: двустранно споразумение за инвестиционна протекция; китайски търговски център в Будапеща; споразумение за избягване на двойното данъчно облагане; по непълни статистически данни –китайските държавни предприятия са регистрирали няколко стотин различни компании в Унгария, а унгарските частни търговски фирми в Китай са няколко хиляди.
Инвестиционните проекти на Унгария в Китай са над 333. В 2010 преките китайски инвестиции в Унгария са повече от половината средства, които КНР насочва към цяла Централна Европа. Дълъг е списъкът на първите реални стъпки, които превръщат това двустранно сътрудничество в уникално за региона. Явна е унгарската държавна амбиция съзнателно и целенасочено страната да се сдобие с всички качества, за да се превърне в „Хонконг на Европа”, особено в международната търговия и финансов център между двата региона – мениджър на обмена на стоки и информация и на трансфера на технология и капитали.
Сред най-горещите медийни новини през 2011 бе съобщението, че унгарското правителство продава държавни бонове на живущите в страната китайци и така им осигурява унгарско гражданство. Тя обаче, колкото и „жежка”, се оказа твърде второстепенна. Първо, те не са единствените, които имат право да получат подобни ценни книжа. Това е благоприятна възможност за всеки не-европеец да влезе законно в европейския регион. Второ, повечето от китайците, които живеят тук, отдавна вече имат унгарско гражданство. Тъй че едва ли има смисъл точно в този случай да се говори за опасност от миграционна вълна. Известно е, че унгарската китайска диаспора е най-голяма в цяла Централна и Източна Европа. По последни статистически данни от 2012 техният брой е към 15 000. Китайците са изключително добре интегрирани в местното национално общество. Тези, които отскоро са в страната, търсят нови пазарни ниши и откриват много благоприятни възможности. Винаги съм твърдяла, че в недалечно бъдеще те ще се превърнат в брандови производители в Европа и в САЩ и няма да са безименни износители на китайски стоки.
Стратегията GO GLOBAL:
През първите десет години на 21 в. Будапеща приемаше визитите на китайски висши държавници като сигнал за интензификация на политиката на Пекин да диверсифицира не само огромния си чуждестранен резерв, но и своята стратегия Go Global. КНР е велика сила и се цели в мегапроекти. Ли обяви Унгария за важен член на ЕС и за страна, която инициира, насърчава и активно участва в диалога между ЦИЕ и Китай. Той обаче директно заяви, че тя трябва да играе конструктивна роля и в практическата реализация на Стратегия 2020 , определяща основните приоритети в сътрудничеството между Китай и ЕС. Китайската страна прилага старото си златно правило за балансирано сътрудничество „печеля аз – печелиш ти”. Въпросът вече е не „Как да се търгува с Китай?”, а „Как да се работи в партньорство с Китай?” „Търпение, търпение и пак търпение”, би казал опитният търговец! Но достатъчно ли е само то? Китайският партньор внимателно преценява как да се харчи всеки юан/форинт/евро/долар. Очаква унгарската държава също да участва в субсидиране на съвместните проекти, проучва потенциалните изгоди за своите фирми и много изкъсо следи каква ще е крайната им изгода. Той е колективен играч. Старателно търси равностойни съотборници. Не случайно първо с Унгария подписа дузина споразумения, които откриват не просто възможност за нови работни места, но и са явна демонстрация на енергична защита както на националния интерес на централноевропейската държава, така и на интереса на Китай в региона. И в двете цели няма нищо лошо. Стига да има кой да ги прочете правилно и да ги разбере овреме.
Новият Път на коприната – част от стратегията Go Global
Силно предимство на Унгария е фактът, че тя е най-добре позиционираната държава в целия регион. Логистичните й предимства са известни. Не случайно в перспективните договорености влизат съвместни инвестиции за развитие на соларната енергетика, въздушния, водния и наземния транспорт. Но все още списъкът на взаимните инвестиционни предложения между Унгария и КНР от 2011 насам е предимно на хартия. Създаването на индустриален парк и карго зона в района на изоставеното летище Сомбатхей в Западна Унгария е стратегически проект за Китай. В него ще пристигат полуфабрикати от КНР, ще се сглобяват и ще тръгват като готови продукти за европейския пазар. Този логистичен център може да измести съществуващите подобни средища в Милано и Мюнхен. Унгария обаче се бави с проектирането му и ако „не си стегне ума”, той може да се поеме от Словения , която също доста енергично посяга към него.
Още преди 3 години „Хуауей” обяви, че възнамерява „ да увеличи работните места и печалбите си, превръщайки Унгария в своя втори най-голям логистичен център в света” (Portfolio.hu，June27, 2011).
Скоростната ж.п.линия Будапеща-Белград също е част от идеята за „Нов Път на коприната”. Друг транспортен компонент от стратегията е свързан с COSCO (China Ocean Shipping Company), компанията, която плати 4 млрд. щ. д. за правото да ползва терминалите за контейнери в гръцкото пристанище Пирея, в близост едновременно до Суецкия канал и до Босфора.
Известният до скоро етикет „Made in China” се превръща в „Made by China”. Ясно е и друго – ако се произвеждат тук, нейните продукти автоматично започват да носят етикета „ Made in EU”. Така двете линии се сливат: Made by China in the EU!
Leave a Reply