Ивелина ВАТОВА
През януари се срещнаха държавните глави на Китай и България. В Пекин. Журналистите определиха разговорите им като „големи”. След това настъпи и годината на Коня – най-големият бунтар, превъзходен политик и спортист, според китайския зодиак. Българските медии ни информираха, че това е първата визита за 2014 на чужд държавен глава в Средното царство и първа в двустранните отношения от повече от три петилетки (вж. повече в На дълъг път ….).
След съвместното комюнике на двамата първи се спомена, че сме влезли в поредната четворка – наред с Унгария, Полша и Румъния.
Това не го разбрах съвсем?
Все пак Будапеща, 2011, Варшава, 2012 и Букурещ, 2013, вече са знакови спирки по китайския път към сътрудничество не само със страните от ЦИЕ, но и с ЕС! Вероятно София ще бъде следващата, като се има пред вид заявеното по време на визитата на Михаил Миков желание да сме домакин на Срещата на правителствените ръководители на Инициативата 16+1, както и готовността на страната ни да учреди на своя територия Сдружението за сътрудничество в земеделието, пак в рамките на същата Инициатива.
Самият Плевнелиев синтезира българо-китайските отношения с три думи „доверие, приятелство и традиция”.
„Доверен приятел на Китай” е оценката на експерти и медии и в самия Китай. Китайският президент посрещна госта си по ритуал и с почести, предвидени за такива случаи. В Голямата зала на народа двамата първи подписаха съвместно комюнике за установяване на всестранно приятелско партньорство и сътрудничество и обявиха настъпването на нов етап в двустранните отношения за „издигането им на ниво стратегическо сътрудничество”. След толкова много разговори големи приказки за първи път в официален документ черно на бяло се споменава и „стратегическото партньорство”.
Китайският премиер обаче очерта две съществени парадигми – 1/ прагматизъм в отношенията, гъвкавост при инвестициите и равнопоставеност на фирмите; и 2/ партньорството между България и Китай в двустранен план, в контекста ЕС-Китай и в частност инициативата на Китай за по-тясно сътрудничество със страните от ЦИЕ, известна и като Китай+16 или 16+1.
За приятел трябва да си избираме човек, който е по-добър от нас,
ми каза китайски приятел.
В Пекин Плевнелиев обяви: Китай е „модел за света”, „по уникален начин съчетава централизирана координация на икономиката и самоинициатива, както и свобода на предприемачество на микроравнище. … по уникално добър начин работят дори и държавните им компании”.
Китайският премиер Ли Къцян му отговори светкавично: „Китай притежава развита технология и богат опит в области като високоскоростни влакове, железници, автостради и магистрали, ядрена и водна енергетика; очакваме активно да участваме в изграждането на инфраструктурата на България”. И пак се чу настоятелното „ повече преференциални политики и стратегически локации”, като добра стартова позиция за китайските компании, които се опитват да навлязат в европейските пазари.
Междувременно медиите ни информираха, че китайската икономика отчита леко забавяне, но никой не направи дори опит да погледне какво е записано в 12-тия петилетен план на КНР (2011-2015), където то ясно е предвидено, около 3%, (т. е. средногодишен ръст от 7% от БВП). Следователно, да продължаваме да търсим абсолютно бърз растеж на китайския БВП е нелогично, той отдавна е история.
Опиянени от българския политически демарш към Пекин, не обърнахме внимание на доклад на Прайс Уотърхаус Купърс (PwC) за новата политика на чуждите банки в Китай и намеренията им да предоставят услуги, с които да му помогнат да преструктурира и интернационализира държавните си компании. Офертите им са за финансови услуги за селските райони и за дигитални и интернет банкови услуги. Предстои и редуциране на крайния лихвен марж, за да се повлияе върху доходността на банките.
В същото време и при трите визити на високо политическо равнище се изтъкваха предимствата на България: ключов посредник между пазарите на ЕС, Близкия Изток, Северна Африка, Русия и страните от ОНД; предоставя безмитен достъп до пазара на Евросъюза; ниски данъци и увеличаващо се вътрешно потребление; развива модерна транспортна и логистична инфраструктура; морски и речни пристанища, които я превръщат във водещ транспортен и транзитен център. Страната ни предвижда до 2020 година да увеличи дела на възобновяемата енергетика до 16% от общото енергийно потребление.
Китай е най-голeмият ни търговски партньор в Азия, а от началото на 2013 зае второ място след Турция сред експортните ни дестинации извън ЕС.
По официални данни двустранният стокообмен в последните 10 години бележи ръст от 400% . Ако за цялата 2011 двустранната търговия е била за 1 млрд. и 345,9 млн. долара, то тази сума е почти равна на стокообмена между двете държави само за деветте месеца на 2013.
Огромният и разнообразен китайски пазар обаче е истинско предизвикателство за българските фирми. Преобладава вносът на китайски стоки у нас, което е естествена тенденция, погледнато в глобален мащаб, но и стоките със знак „произведено в България” все по-често се разпознават от обикновените китайци.
За 2012 година съотношението е 56:44 на сто в полза на китайския износ като парично изражение. БНБ информира, че привлечените инвестиции от Китай за 1996-2012 г. са 82.1 млн. евро, а в края на президентската визита бе съобщено, че на съпътстващите я форуми в Пекин и Шанхай сключените двустранни бизнес договори са „за не по-малко от 60 млн. евро” в селското стопанство, търговията с розово масло и розови продукти, в сферата на информационните технологии, на недвижимите имоти. Тенденцията е стокобменът ни да се развива на балансирана основа.
Истинският приятел е до теб винаги – и в добро, и в лошо.
А ние, българите за по-кратко казваме
Приятел в нужда се познава!!!
Leave a Reply