Релеф

Китайците казват: 西边高东边低呈三级阶梯; 山地多(2/3), 平地少(1/3). 
Релефът се е образувал под влияние на изпъкналата повърхност на Цинхай-тибетското плато, формирало се преди няколко милиона години. Погледнато от птичи поглед, Китай напомня на стълба с четири стъпала, която се спуска от запад на изток. На най-високото стъпало е Цинхай-тибетското плато със средна надморска височина 4000 м. Наричат платото “Покрива на света” и на него са разположени съответно: Големите Хималаи на запад, където се намира най-високият връх в света – Джомолунгма с надморска височина 8848 м., планинската верига Кунлуншан на северозапад, а на изток, като пръсти на една длан се разделят няколко планински вериги, прерязващи територията на Китай по географска ширина. Тези планини формират отделните климатични и природни зони на Китай. Най-голямо значение от тях има планинската верига Цинлин, която се разполага между реките Хуанхъ (Жълтата река) и Яндзъ (Чандзян). Цинлин се явява естествена граница между Северен и Южен Китай. Хребетът Нанлин от своя страна дели Китай на Южен и Централен.
Второто стъпало е образувано от платата Вътрешна монголия, Льосовото плато (580 хил. кв. км.) и Юннан-гуейджоуското плато, Таримската падина  или басейн, Джунгарската и Съчуанската котловини. Средната надморска височина на второто стъпало е 1000 – 2000 м.  Льосовото плато се състои от силно ерозираща почва и поради това е подходящо за селскостопанска обработка. Именно тук се намира един от най-древните центрове на земеделие в света. Местните жители, поради липса на камък и дърва, живеят в пещери, издълбани по склоновете на льосовите хълмове, а понякога си правят градини направо над пещерата, в която живеят.
От източното подножие на планините Голям Хинган (Дасинанлин) – основно във Вътрешна Монголия, Тайханшан, Ушан и Сюефъншан на изток се простира третото стъпало на китайския релеф. Надморската височина тук варира 500-1000 м. От север на юг третото стъпало се формира от Северо-Източната (Манджурската), Северо-Китайската равнини, както и равнината на средното и долното течение на р. Яндзъ, обрамчена от хълмове и ниски планини. Равнините в Китай заемат около 12% от цялата територия. Най-голяма от тях е Северо-източната равнина с площ 350 хил. кв. км. Планините и хълмовете са неделима част от пейзажа на Равнинният Китай. От праисторически времена хълмовете са били почитани като места на обитаване на божествата, а по-късно като източници на “чиста енергия”. Още в древността в Китай е възникнала особена география на планините и реките, като важно място заемат петте свещени планини, символизиращи четирите посоки на света и центъра. Това са: планината Тайшан (1545 м.) в пров. Шандун на изток; Суншан в пров. Хънан в центъра; Тайхан в пров. Хъбей на север; Хъншан в пров. Хунан на юг.
В Китай има и планини, които традиционно са предпочитани с красивите си гледки. Такива са планината Хуашан в южната част на пров. Шънси. Смята се, че по склоновете й растат най-красивите и величествени борове в Китай. Планината Лушан в пров. Хубей, пл. Лаошан на брега на Шандунския полуостров и др. също са предпочитани от туристите дестинации.
Четвъртото стъпало на Китай се състои от обширните крайбрежни територии, заедно с отмели и множеството острови. Крайбрежната ивица понякога се намира на дълбочина до 200 м. под морското равнище.

Съставител: Яна Шишкова

Leave a Reply

You can use these HTML tags

<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>