Ян Ли – За моя роман „Преспиването“

1.

Моят роман “Преспиването” представлява именно историята на едно преспиване. Една жена, Втората невяста от рода Ма, и един мъж, Сипаничавия Втори от рода Уан, се запознават с посредничеството на мама Уан, която въобще не се появява на сцената. И още същия ден те преспиват. Знаем, че преспивам в определени случаи е друг начин да се изрази отдаването на наслаждение между мъж и жена. Преспиването, за което се говори в романа, обозначава тъкмо такова преспиване. Тук ни най-малко не се има предвид, че някой си бил скапан от умора и трябвало да се наспи. Това би било най-обикновено спане. Мисля, че всички разбират какво имам предвид. И това разбиране ще се превърне в основа за четенето на романа.

Думите ми ще бъдат изречени върху тази основа.

Нека първо ви представя нашата Втора невяста Ма. Разбира се, по-точно е да се каже: да ви представя тази Втора невяста Ма, която аз “познавам“. Моля, обърнете внимание на думите, които използвам — която аз познавам, като познавам поставих в кавички.

Тази Втора невяста Ма, каквато я познавам, е жена на около 34-35 години, с три развода и две деца. Децата й са поотделно от първия и третия съпруг. Детето от втория съпруг загива при автомобилна катастрофа заедно с баща си. Тогава Втората невяста Ма и мъжът й водили двугодишното детенце на гости при баба и дядо на село. За нещастие, на връщане колата, взета от някакъв познат, пада в пропаст. Втората невяста Ма страда мъчително половин година или даже по-дълго.

След половин година Втората невяста Ма среща третия си съпруг. Но три години по-късно те се разделят. За да не се пресекат отново пътищата им, Втората невяста Ма решава да напусне града. И така се озовава в градчето Сливов цвят. Моля да отбележите, че тук също има по-особен израз.

Аз обичам такива начини на изразяване.

Дотук разказах най-общо за Втората невяста Ма. Но всъщност историята на тази Втора невяста Ма, която аз познавам, съвсем не е тъй елементарна. Най-охотно и с пълно отдаване бихме се заловили с това да си представим как са протекли поне половината от събитията в нейния над трийсетгодишен живот и да ги предадем в света на романа. Например, историята с първото й любовно преживяване си е направо начало на истински бестселър. Колко безсънни нощи мислено съм се пренасял в нейното минало и в това съм откривал тъй нужната ми радост.

Преди петнайсет-шестнайсет години влакова композиция, натоварена с “образовани младежи, отправили се към селата”, потегли от един голям град към далечни, наистина далечни села. Втората невяста Ма, която познавам (по онова време наречена Втората девойка Ма), бе в същата тази композиция. На излизане от града влакът бе пълен с жизнерадостен младежки смях и песни. Ала колкото повече се отдалечаваше, толкова по-нарядко се долавяше оживление из вагоните. Понякога шумът съвсем секваше и оставаше само звукът от тракането на влака.

До Втората невяста Ма (по онова време Втората девойка Ма) бе седнал един съученик, на възраст почти колкото нея, с детско лице. Малко преди влакът да пристигне на гарата, Втората девойка Ма заспа, сгушена в гърдите му. Във влака бе съвсем тихо, когато познаваната от мен Втора девойка Ма се разхлипа насън. Тихи стонове се разнесоха изпод ръцете на чистосърдечния съученик, достигнаха околните седалки и лека-полека изпълниха целия вагон.

Най-сетне влакът спря на някаква съвсем малка гара. Втората девойка Ма си взе багажа и слезе бавно след съучениците си. После тя бе разпределена с още неколцина младежи в една кола. Съученикът, който седеше до нея във влака, също се качи. Не след дълго колата потегли към още по-далечни земи. Бе около 8-9 часа призори, ранното слънце умиротворяващо огряваше цялата планинската местност.

Първата любовна нощ на Втората девойка Ма се случи именно в тази кола.

Доколкото ми е известно, случило се е по следния начин: колата се катерила по планинския път над десет часа, за да достигне местоназначението на Втората девойка Ма и съученикът. За това време спирали няколко пъти. Всеки път на двама или трима от младежите било нареждано да слизат. Когато в колата останали само Втората девойка Ма и момчето, навън се било вече стъмнило. Колата продължавала да навлиза все по-навътре в планината; Втората девойка Ма не могла да удържи напора на чувствата си, прегърнала момчето и се разридала. Всъщност, в този миг момчето също плачело. Двама клетници, едва напуснали роден дом, се озовали в незнайната планинска пустош.

Те си поплакали, сетне Втората девойка Ма отдала първата си любовна нощ на ученика. Не възнамерявам да описвам тази случка, затова я прескачам. Ако трябваше да пиша за нея, сигурно нещата щяха да изглеждат по друг начин. Ще кажа само, че ученикът не е бъдещият съпруг на Втората невяста Ма. Разбрахте, нали? Да й се не надяваш на нашата Втората невяста Ма.

Продължавам по-нататък, нека заедно видим какво следва.

Превод: Веселин Карастойчев

Четете повече на сайта „Грозни пеликани“:
http://grosnipelikani.net/modules.php?name=News&file=article&sid=174

Leave a Reply

You can use these HTML tags

<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>