Битката за Украйна …

Ексклузивно за „Всичко за Китай“ от Ивелина ВАТОВА

„ Продължаваме да работим по споразумение с ЕС. Подновихме приятелските, братски отношения с Русия. И постигнахме истински пробив в отношенията с Китай“, заяви Виктор Янукович в новогодишното си обръщение към украинския народ.

На нас не ни остава друго освен да погледнем нещата от високо и от по-далеко, като космополити в глобалния свят. В икономиката, а и в политиката, сантименти няма. Само интереси! На пазара всеки предлага каквото има, колкото има и както може!

Сократ бе казал „заговори, за да те видя”.

След твърде дългия и тежък руско-украински газов казачок в Европа се стреснаха. Всички заговориха…
От Кремъл разясниха представата за евразийския съюз като вид „модернизация”, а световните тълкуватели ми обясниха, че става дума за „реинтеграция на бившите”. После пък стана ясно, че Украйна не може да е хем в Европейския, хем в Митническия съюз.

Брюксел говореше като на клубна среща в „добрата Стара Англия”. От лексиката му не усетих желание за „стабилизиране” и „перспектива за устойчиво развитие” на разклатената украинска икономика.
Накрая украинският премиер Микола Азаров се появи в ролята на говорител на своя президент, докато той, самият, пък се носеше към старата китайска столица из облаците на „евразийското небесно пространство”.
Най-сетне заговори и народът на Украйна: „Сега съдбата на Украйна не се решава в Китай!”

Или може би не само в Китай?!

Все повече си мисля, че докато на Запад развиват теорията за глобализацията, но градят регионални общежития, Китай се насочва към регионализацията, но погледната някакси от по-глобално равнище.

Тази визита на украинският президент

не бе първа, но за първи път съвпадна с посещението в Пекин на американския вицепрезидент Джо Байдън. Това е едно от обясненията, според мен, защо Янукович бе посрещнат не в сегашната, а в старата столица Си-ан, един от най-древните градове в света, от където тръгва Пътят на коприната, дом на прословутата Керамична армия, с име, което означава „Мир на Запада”. Естествено е той да се опитва да търси и „китайско решение” за икономическия срив у дома. По данни на Блумбърг финансовата стабилност на страната му е застрашена. На 3 декември, първият от президентската визита в Китай, същият, когато медиите разпространиха информация, че юанът изпреварва еврото в световната търговия и финанси, Голдман Сакс отбеляза: „Продължаваме да вярваме, че едва ли в скоро време е възможна широкомащабна финансова подкрепа от Русия или от Китай, а най-близкият ключов риск се крие във вероятността от страната засилено да изтекат капитали.”

Китайско-украинските отношения: През 2011 двете страни станаха „стратегически партньори”. Китай се съгласи да финансира инфраструктурни проекти – нов въздушен железен път между Киев и международното летище Бориспол, украинско-китайски иновационен индустриален парк, и т.н.

В Крим предстои изграждането на парогазова електроцентрала за 1.7 млрд. долара. Най-важното е, че китайската страна не поставя като задължително условие използването на китайска работна сила, а само украинска.

В 2012 двустранният търговски обмен намаля с половин процент в сравнение с 2011. Загубата се равнява на цял млрд. щ. д.! За сравнение: до 2011 цели пет години търговията между Китай и Украйна средно годишно нараства с 36 на сто по данни от украинската национална статистика. В момента търговският дефицит на Украйна е равен на 6 млрд. долара. В началото на юли 2012 Върховната Рада прие закон, според който правителството трябва да привлече 3 млрд. инвестиции за селското стопанство. Всъщност става дума за кредит, според който Украйна се задължава годишно да доставя на Китай два и половина млн. тона царевица по т. нар. програма „зърно срещу инвестиции”.

През септември 2013 китайската Ексим Банк предостави на Украйна заем от 3 млрд. долара за възстановяване на националната напоителна система. Националните медии говорят и за кредит от 2 млрд. долара за развитие на инфраструктурата в Киевска област, обещанието е кредитната линия да стигне до 10 млрд. долара. През септември 2013 година в Пекин бе правителствена делегация начело с Сергей Арбузов, първи зам. премиер. Тя подготви подписването на сегашните 20 документа за сътрудничество в търговско-икономическата, научно-техническата, космическата, военната, селскостопанската, културната и образователната област.

И пак на

емблематичния 3 декември

Пекин официално заяви, че не се ангажира с нова финансова подкрепа за Украйна, според информация на Ройтерс и ИТАР-ТАСС.

Пекин умее да мълчи. Особено щом става дума за „стратегическо партньорство”. Така че изявления от типа на „Правителството на Китай отделя голямо внимание на сътрудничеството с Украйна” или „ще обсъдим въпроси от взаимен интерес” нищо не значат за претовареното западно ухо, но за китайския слух това би могло да означава, че „С малка брадва може да се повали голямо дърво”.

Китайският прием бе по-хладен от очакването на Киев. Вярно, според подписаните документи, украинският държавен глава се надява поне 8 млрд. долара да бъдат инвестирани в родната му икономика. За 2014 обаче на Киев са му нужни поне 17 млрд., за да си плати сметките по газовите доставки и вноските по заемите. Освен това държавата трябва да изплати задължения на частния сектор над 60 млрд. долара, повече от една трета от собствения й БВП.

Основните подписани документи са Споразумение за приятелство и сътрудничество между Украйна и Китай и Съвместна декларация за по-нататъшно развитие на стратегическите партньорски връзки. С тях се потвърди двустранната Програма за стратегическо партньорско развитие между Украйна и Китай за периода 2014-2018. В интервю за CRI украинският президент специално акцентира на икономическата зона по Пътя на коприната и на междурегионалното сътрудничество. Теми, които са във фокуса и на китайското внимание.

За очакваните 8 млрд. инвестиции той говори и на двустранния бизнес форум, конкретизирайки къде ще се вложат: самолетостроене, корабостроене, енергийна индустрия, минно дело, земеделие, инфраструктура. Не пропусна да подчертае особеното място на публично-частния партньорски модел в тяхното усвояване.

Това не е случайно – 91% от украинската икономика е в частни ръце и само 9% все още е под контрола на държавата. Янукович приоритизира постигнатото като част от своята мултивекторна външна икономическа политика,обявена още през 2010.

Изключителен акцент се поставя на украинския износ за Китай на храни и други селскостопански продукти. Украйна потвърди, че увеличава годишния си зърнен износ до 4 млн. тона. Сега обаче към царевицата се добавят още и украинската соя, ечемик, ленено масло. Не за първи път става дума и за китайски инвестиции в минната индустрия в Донецк, в производството на двигатели за хеликоптери, както и за ангажименти на Националната машиностроителна корпорация на Китай в Крюковските вагоностроителни заводи.

Не мина и без изненади: никой не очакваше обща пресконференция на фирма Киевхидроинвест, базирана в Крим, и компанията БИСИМ на прочутия китайски предприемач Уан Дзин (човекът, който се договори с Никарагуа да строи нов мегаканал между Пасифика и Карибско море) по повод различен („за да откриеш истинското, търси различното”) гигантски инфраструктурен проект за дълбоководно пристанище в Крим, свързващ се предимно с увеличения износ на храни за Китай.

В официалните изявления не стана дума и за друга договореност (информацията за нея е доста неясна и противоречива). Ако се потвърди обаче, Китай би станал най-големият чужд инвеститор, възползвал се от последните промени в украинското законодателство, даващи възможност чужденци да купуват или да наемат прочутия украински плодороден чернозем. Азиатският гигант не скрива интереса си към агробизнес на украинска територия. И за разлика от ЕС не поставя никакви политически условия. Украинците пък са наясно, че продажбата на част от тяхната земя или арендата й от китайска страна може да донесе само полза – доста големи пари. Дали пък в това не се заключава „стратегическото партньорство” между тях?

И все пак приемът на Пекин бе твърде сдържан. Не е учудващо. В 2013 растящият държавен дълг и политическата нестабилност създадоха проблеми, които направиха Украйна по-малко привлекателна за чуждите инвеститори. Но Китай едва ли би се е отрекъл от партньор като Украйна. А самата Украйна пък стремглаво влиза в голямата геополитическа игра между развити и развиващи се страни.

Ако в древността Пътят на коприната наистина тръгва от Си-ан, то дали пък днес, в ХХІ в., Украйна не дава заявка да е основната евразийска нишка? В крайна сметка по нейните степи открай време се движат ту на Изток, ту на Запад.
На мен това ми напомня като звук от тъкачен стан.

Какво ли се тъче сега, предстои да видим!

… Според президента Янукович Украйна успява да поддържа равновесието между Запада и Изтока, без да прави компромиси с националните си интереси …

Всичко до тук вече е история. А както съветва китайската мъдрост, нека „не забравяме уроците на Историята, но ако сме достатъчно зрели, да не оставяме в нейните окови.”