Пин-ин – Българска транскрипция – Палладий (руска транскрипция)

56 comments to Пин-ин – Българска транскрипция – Палладий (руска транскрипция)

• Konstantin

  април 24, 2008 at 7:10 pm

  Впечатлен съм и искам първо да поздравя авторката за страхотния сайт.
  Пинин транскрипцията е представена много точно, но абсолютно не съм съгласен с това:
  Q
  qi ци ци Q Ц(и)
  qia ця ця
  qian циен цянь
  qiang цян цян
  qiao цяо цяо
  qie цие це
  qin цин цинь
  qing цин цин
  qiong циун цюн
  qiu циу цю
  qu цю цюй
  quan цюен цюань
  que цюе цюэ
  qun цюн цюнь

  По-правилно е в българската траскрипция „ц“ да се замени с „ч“.
  Интересувал съм се доста как се произнасят думи, започващи с „q“,
  говорил съм с китайци, вкл. учители по чигун, бил съм и в Китай,
  така че за себе си съм изяснил въпроса. За тези, които не са съгласни
  с мен главно поради силното влияние на хора и преподаватели, завършили
  китайска филология в Русия, мога да дам линкове към пинин таблици, където
  може да се чуе как китайци произнасят „сричките“ от таблицата в четирите
  тоналности на мандаринския.

• Яна Шишкова

  април 25, 2008 at 2:33 am

  Наистина ме развеселихте, Константин 😉

  Това не е таблица, която да има пожелателен характер, а опит за научно поставена транскрипция на китайския език. До голяма степен повечето срички са общоприети и установени доста отдавна, поне 25 години има, откакто това е решено на заседание на китаисти и китайци българисти, начело с проф. Беливанова. Тези хора не са случайни, повярвайте ми.

  Днес пред нас стоят десетина проблемни срички, но транскрибирането на „q“ като „ч“ не стои изобщо на дневен ред. Първо, въпросният звук се учленява именно там, където е „ц“ и поради тази причина е приет именно за „ц“; второ, напразно смятате, че това е руско влияние. Ако беше така, щяхме да сме пренесли тяхното произношение на „zh“ като „чж“ или щяхме да слагаме „ь“ накрая на сричка с окончание „-n“.

  Дълбоко уважавам Вашия интерес, но в случая не сте прав. Тъкмо в момента превеждам Пътеводител по Пекин на Нашънъл Джеографик и 90% от наименованията за пръв път ще бъдат преведени на български език. Това отново със страшна сила повдигна въпроса около проблемните срички и, тъй като окончателното им транскрибиране не може да се приеме за правилно без свикването на конференция на китаисти, фонолози, българисти китайци, аз реших просто да дам пояснение към Пътеводителя, в който подробно ще опиша възможните четения, по които няма консенсус. За да ударим с един коршум два заека, ще поместя тези бележки именно в този раздел. Но това ще се случи след около двадесет дена.

  А дотогава се надявам следващия път да говорим за „цигун“, а не „чигун“ 😉

• Пламен Цветков

  май 20, 2008 at 3:52 pm

  Яна здравейте,
  захванах се с трудната задача да напиша нещо за българската система за транскрибиране на китайските имена в българската уикипедия (www.bg.wikipedia.org), воден единствено от гол ентусиазъм. Тъй като липсва имформация в нет-а, а и се касае за сложна материя, бих искал да Ви помоля да ми помогнете в развитието на статията. Без да е прекалено подробна ми се ще да тя дава ценна информация и да ориентира към правилната транскрипция, за да не срещаме изписане като Ху Цзинтао например по една от най-гледаните телевизии у нас ;))

• Яна Шишкова

  май 20, 2008 at 5:15 pm

  Винаги.
  . И до днес в България не съществува официално приета транскрипция, подобна на пинин, затова ще цитирам сричките, които можете да срещнете с друго произношение в различни издания:
  -) „Дзюен”, „цюен”, „сюен” и „юен” се срещат и като „дзюан”, „цюан”, „сюан”, „юан” (с последната сричка се обозначава и популярното четене на династия Юан, която в тази книга е представена с „Юен” и китайската парична единица „юан”, която тук остава „юан”, поради широката популярност на термина и официално възприетото от БНБ четене);
  -) „Ю”, „лю”, „ню”, „дзю”, „цю”, „сю” се срещат в някои преводи като „юй”, „люй”, „нюй”, „цзюй”, „цюй” и „сюй”, което е отзвук от руската транскрипция;
  -) В китайската сричка окончания могат да са само „-n” и „-ng”. В старите преводи се запазва окончанието с –г накрая (например „нанг”, „санг” и др.), в новите се наблюдава тенденцията за пълно отпадане на –г и затова например сричките „man” и „mang” на български ще се транслитерират и двете като „ман”;
  -) Всички срички, състоящи се от начална съгласна (инициал) и финал „-иан” в Пътеводителя са дадени с финал „-иен”, съответно „Тянанмън” тук е „Тиенанмън”;
  -) Сричката „er” тук се дава като „ар”, макар в доста случаи може да се види и като „ър”;
  -) Сричките „jiong”, „qiong”, „xiong” съответно се предават като „дзиун”, „циун”, „сиун” за да се различат от сричките „jun”, „qun”, „xun”, които в българска транскрипция са „дзюн”, „цюн” и „сюн”;
  -) Още един сериозен проблем представлява липсата в досегашните преводи на апостроф пред сричка, започваща на гласна в рамките на дву- или повече срична дума. Така, ако в Тиенанмън не поставим апостроф, както би трябвало да бъде (Тиен`анмън), то думата би могла да се прочете със следните срички – „тие”, „нан”, „мън”. Онези, които дори и бегло са се докосвали до китайския език знаят, че той се състои едва от около 400 срички, които образуват целия фонетичен запас на език поне два пъти по-богат от нашия собствен. С четирите тона сричките са около 1300 (една част от тях просто не се четат във всичките четири тона), като дори и за неизкушения читател става ясно, че при толкова беден набор от срички омофонията е едно от често срещаните езикови явления. Тези доста сложни обяснения водят до едно – ако не произнесете сричката по максимално близък до китайското произношение начин, вас просто няма да ви разберат.

  Виждате сам колко трудности и препятствия има пред създаването на сравнително добра таблица за транскрипция, така че сам преценете дали не е рано да се поства в Уикипедия. При всички случаи ще ми е приятно да поработим върху подобен материал.

  Поздрави,
  Яна

• Пламен Цветков

  май 20, 2008 at 7:13 pm

  Здравейте Яна,
  благодаря Ви за бързия отговор. Аз вече създадох едно мъниче за българската кирилизация на китайските имена в уикипедия. Можета да я видите на този адрес: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D1%81%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0_%D0%B7%D0%B0_%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D1%80%D0%B8%D0%BF%D1%86%D0%B8%D1%8F_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B8%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B0 Тук се опитах да напиша няколко въвеждащи думи относно проблематиката. Ще ми се в споменатата статия да бъдат посочени разликите със системата Паладий, да се обясни на читателя защо не трябва да се трнаскрибира под влияние на английската транскрипция (Цинхай<Чингхай) и българските изключения, които Вие ми посочихте в горния пост. Бих се радвал, ако погледнете статията, която можете да редактирате свободно, без да е нужно да имате сметка в електронната енциклопедия.
  Поздрави!
  Пламен

• Яна Шишкова

  май 20, 2008 at 9:23 pm

  Справили сте се чудесно, аз си позволих само да оправя таблицата така, както е на български. Поне за тези окончания (почти) няма съмнения.
  Благодаря и за препратката, това ме кара както да се гордея, така и ме натоварва с още по-голяма отговорност, но така или иначе трябва да се започне отнякъде. Странното е, че хората, които повеждат хорото и подтикват към промени и решения всъщност не са китаисти. Алексей Скобликов беше един от първите, с които поработихме върху таблицата. Човекът просто каза, че е време да се направи и ето – тя е факт.
  С всички горни уточнения обаче, тъй като спорните срички следва да се решат при всички случаи чрез сериозно подготвена конференция, поне такова е моето мнение.

  Разликите с палладий и пинин на базата на латиницата са очевидни. Първо, ние се базираме на съвършено различна звукова система, с по-твърди звуци, която позволява доста точно да се предадат някои от звуците. Второ, всяка транскрипция следва да се създава с оглед на точната таргет груп изучаващи дадения език и техните съответни фонетични проблеми с него. За руснака едно е трудно в китайското произношение, за нас – друго.
  Трето, както писах по-горе, може да се подходи по два начина към дадена транскрипция:
  -) да е максимално близка като произношение до езика на изучаващия китайски, но да не можем да я подредим в таблица, тъй като сричките ще се учат всяка за себе си най-вероятно и няма да могат да бъдат подредени в стройна система;
  -) строго научно, при което ще имаме чудна таблица, но с огромни разминавания с действителното произношение. Когато се реши кой подход да се избере, чак тогава ще можем и да съставим истинска стройна транскрипция. Дотогава, всеки, който дава транскрипция винаги ще е наполовина прав. Аз – на първо място 😉

• Пламен Цветков

  май 21, 2008 at 10:38 am

  Здравейте отново, благодаря Ви оценката относно таблицата. Честно казано водих се от малкото информация, която успях да намеря по върпоса и от усета си. Някак си звукосъчетанието ЦЗ или ЧЖ ми е трудно за изговаряне. Отдруга страна осъзнавам, че се нагърбвам с материя, която не владея, но поне имам ентусиазъм ;). Незная колко китаисти има в България, но с оглед на все по-нарастващата рола на Китай в межуднароден аспект и като икономика, и като политическо влияние, е време специалистите у нас да изработят една официална система за транскрипция, която да вкра нещата в релси. До тогава се надявам статията, която подхванах в уикипедия да служи като ориентир, за онези които се сблъскват с неонбходимостта от транскрибиране на китайските имена. Мисля, че увода на статията се получи добре. Оттук нататък идва трудното, а именно да се опишат накратко особеноостите на китайската фонетика и нейните най-близки съответствия в българския език. За накрая на статията с Ваша помощ мисля да откроим онези изключения, за които вече спонемахте. Относно двата подхода при транскрибирането на китайските имена без да съм специалист китаист смятам, че би било най-добре да се следва златната среда, при която по възможност да се транскрибира максимално близко до оригинала, като едновременно с това вариантите на различните произношения да се доведат до възможно най-малък брой, които да се посочат в подобна на вашата таблица. Сигурно се изложих с това изкаване :)))). Междудругото как сперед вас се транскрибира името на марионетната японска държава в Маджурия Mănzhōu Guó?
  Пламен Цветков

• Яна Шишкова

  май 21, 2008 at 11:22 am

  Мдам…
  Аз реално написах спорните срички горе. Те не са изключения, всъщност в китайския език изобщо и граматически има твърде малко изключения, което го прави най-логичния и лесен за овладяване език. Разбира се, той си има свои особености, като богата лексика, множество фразеологизми, писмеността, разбира се, също е проблем. Но най-чуждо за нас е произношението и, въпреки че споделям Вашето мнение за абсолютната необходимост от официална таблица, това не бива да се случва натагъдък и още повече от един единствен човек, който да си я оформи, както съм го направила аз.

  И все пак, смея да твърдя, че в предложения от мен вариант има стойност и смело може да се използва от всеки, който се сблъска с проблема транслитериране на китайски имена на български. Така че, смело ползвайте този вариант. Дали ще напишем er като „ър“ или „ар“ в случая няма да има толкова голямо значение, защото всеки ще разбере за коя сричка става въпрос. Много по-трудно е да се вземе решението за отпадане на -г накрая, защото по този начин няма да се разбере дали става въпрос за man или mang да речем.

  Свършили сте чудесна работа, повече от това засега не виждам какво може да се направи. Чакаме ентите, т. е. китаистите да се съберат 😉

• Яна Шишкова

  май 21, 2008 at 11:42 am

  滿洲國 (сложни) или 满洲国 (опростени йероглифи) в литературата се среща не като Манджоугуо, а като Манджугуо, въпреки че не е правилно.

• Гергана Гьошева-Чао

  юни 17, 2008 at 11:33 am

  Здравейте и от мен госпожо Шишкова. Накратко да се представя. Казвам се Гергана, омъжена съм за китайски гражданин от 10 години и имам син на 8 години. От две години и половина живея в град Шанхай и синът ми е втори клас в китайско училище. Браво за това, че сте направили таблица за звуците от Pin Yin от китайският език. Аз имам в къщи българо китайският речник издаден от Джан Сун-Фън. От живота си повече от 10 години сред китайци, от градовете Пекин и Шанхай бих искала да кажа, че имам малко несъгласие с българското изговаряне на някои звуци в горепосочената от вас таблица. Най-вече ще спомена за съгласната от китайският X, която според вас на български се изговаря като С. За мен е по скоро Ш. Синът ми в първи клас учешe Pin Yin и аз заедно с него, разбира се, и трябва да каже, че също го учеше като Ш. Значи лично мнение е, че китайски се учи най-вече със слушане как се изговаря езика и с говорене, защото наскоро приятели от България започнали да учат китайски от някакъв БГ сайт, ми казаха колко било смешно на китайски баща, защото се изговаряло като на български баба. Засмях се, защото на китайски баща се изговаря почти като папа, но в никакъв случай баба. Затова смятам, че ученето на езика по този начин би довело абсолютно до много грешни произношения. Затова и когато някой учил езика извън Китай, дойде тук и започне да говори така наученият китайски, бих казала, че повечето китайци не разбират за какво говори. Мойте уважения за вашият труд, не е никак лесно да се направи таблицата която сте сътворили! Всичко добро от мен и много бъдещи успехи Ви желая!

  С ПОЗДРАВ: Гергана Гьошева-Чао

• Яна Шишкова

  юни 17, 2008 at 3:17 pm

  Здравейте, Гергана,
  Абсолютно сте права, като се изключи един момент. Ние все пак говорим за транскрипция, т. е. графично представяне на звуците, част от които изобщо нямат аналог у нас.
  Ако се загледате в пинин, латинската транскрипция, използваните звкови обозначение изобщо не се произнасят така, както е на английски. „Х“, за което говорите, на английски е „кс“, „b“ по същия начин не е „б“, както се записва и на български. Именно заради това не е възможно да се научи китайски език на първо равнище без учител.

  Всяка таблица е условна, но в тази условност има и трябва да има система. Много по-пригледно е да разграничаваме непридихателната и придихателната b-p като б-п, а не като п-п` (знакът за придихание е обърната запетая). Няма никакъв смисъл, при условие, че условно можем поне да употребим познати букви с непознати четения, отколкото измислени знаци, неразпознаваеми за никого.

  Така или иначе, отново повтарям, тази таблица не е плод на моята фантазия, а избистряне от научно познание на няколко поколения китаисти. Има спорни срички, които съм изброила по-горе и съм дала като мой вариант, но, странно, отново се засяга произношението на неща отдавна приети като произношение.

  Уверявам Ви, че колкото „х“ е „с“, както в таблицата, толкова е и „ш“, както го описвате. Просто в случая, това е максимално близкото графично обозначение, което в час вече се преподава по правилният начин с множество упражнения. Употребява се както, защото позиционирането на езика в устата отговаря на „с“, така и, за да се различи от „sh“ – „ш“, което също не е чисто „ш“.

  Надявам се да съм изяснила част от въпросите.

  Да Ви е живо и здраво семейството! Да се надяваме, че следващите поколения ще внесат още по-голяма яснота, може Вашият син да е един от тях 😉

• Гергана Гьошева-Чао

  юни 17, 2008 at 4:31 pm

  Да, благодаря за отговора, съгласна съм с вас. Просто малко ми е смешно когато чуя някой да казва сие-сие за благодаря и син, за може. Ами надявам се, малкият се справя отлично и има две чертички, които се слагат на ръкава на блузката, вие знаете какво значи това, почти отличник е и е гордостта на мама, естествено. Просто заформихме в един сайт малък спор за изписването на китайските звуци с български букви и затова се реших да ви пиша. А и в речника за, който споменах X също е изписано като българско Ш. Всичkо добро от мен и успех. Обичам Китай и се радвам, когато има и други българи, които се интересуват от тази страна! Лек ден!

• Замфир Димитров

  юни 17, 2008 at 5:08 pm

  Здравейте,бих искал да попитам как се изговаря Xin Jiang

• Яна Шишкова

  юни 17, 2008 at 5:27 pm

  По време на Джан Сунфън нито пинин е навлязъл в употреба, нито пък изобщо е имало някаква българска транскрипция.
  Тя е истински герой, първи пионер, както се казва. Но вече е понатрупано знание, което позволява поне частично да се избистрят правилата и това е чудесно.

• Гергана Гьошева-Чао

  юни 18, 2008 at 8:10 am

  Ами старичка е книжката, но доколкото ми е известно това е единственият издаден до момента българо-китайски речник или поне аз не знам за друг. Към настоящият момент студенти от България продължават да ме питат за българо-китайски речник, защото казват, че също не могат да намерят. Зная, че първоначално се е използвал руско-китайски речник, докато не е бил направен този, който мисля, че и до момента е останал като единствен. Ако вие знаете за друг, моля за малко инфо, за да мога да го кажа и на студентите, които са тук, защото това би им спестило доста главоболия! Лек ден от мен!

• Яна Шишкова

  юни 18, 2008 at 9:05 am

  Замфир, Синдзян се изговаря 😉

• Яна Шишкова

  юни 18, 2008 at 9:10 am

  Относно българо-китайския речник, с огромно удоволствие мога да Ви кажа, че тази година излезе плод на двадесет годишен труд от китайци българисти великолепен българо-китайски речник. За него ще направя отделен пост, в Книги за Китай. Студентите, а и всички желаещи, могат да се обърнат към катедра „Българистика“ в Бейдзин уайгуою дасюе (Пекинският езиков университет) – 北京外国语大学. Книгата струва около 100 лв. корична цена и си заслужава всеки петак, дето се вика.

• Атанас Атанасов

  юни 23, 2008 at 11:00 am

  Благодаря ви госпожо Яна Шишкова, за съвета който ми дадохте за търсене в гугъл – наистина намерихдоста полезни връзчици с упражнения и т.н.

• Никола Иванов

  ноември 27, 2008 at 1:39 am

  Здравейте, г-жо Шишкова,

  Вие сте, доколкото забелязвам, изключителен специалист в областта си, която е изключително рядка за размките на България по мои скромни наблюдения.
  Имам някои неясни и на самия мен въпроси.
  Доколкото разбрах, в Уикипедия може да се превеждат статии от един език на другг в самата система. Тъй като аз съм любител на китайския порцелан в частност и китайското изкуство като цяло (тяхната история, теория и пр.), ме мъчи следния проблем – ако бих превел която и да е статия (от английски), неминуемо ще се сблъскам с пинин, а това е система, която аз, като човек, комуто китайския за нещастие все още е чужд, познавам на съвсем рудиментарно ниво. Въпросът ми е следния, при превод на английски текстове, ползващи пинин, може ли спокойно да се облягам на предоставената от вас транскрипция или отново ще рискувам множество грешки?

  П.П. На български дори още не съм видял транслитерации от пинин за императорските периоди на Мин и Цин, следователно съм свикнал да казвам Кангши, например, а виждам, че на български явно за правилно се счита Канси…

• Яна Шишкова

  ноември 27, 2008 at 3:42 am

  Здравейте, г-н Николов,
  Китайският език във вида, в който се формира като СККЕ (съвременен китайски книжовен език), преподава се в училищата из Китай и на чужденците по света, все още е твърде млад. По-малко от век история на развитие и не повече от 60 години събиране на теоритична база, да не говорим, че истинските граматики (поне опитите за такива) съществуват реално откакто започна масовият интерес на чужденците към Китай, т.е. 1991-2 г. насам.
  Не само, че световната китаистика се намира все още на равнище изследвания в областта и дори официално приетата таблица „пинин през латиница има своите несъвършенства, но и самите китайци все още не са проучили множество от аспектите на своя собствен език като преподаване.

  Поради тази причина аз, уви, съвсем не мога да бъда определена като „изключителна“ в областта си, нито като човек, който смее да твърди, че предложения от него вариант е заключителен. Приемането на една официална българска транскрипция на китайския език е дело на близкото бъдеще, но само ние, китаистите, не сме достатъчни, за да я изготвим. Нужни са китайци българисти и тесни специалисти по фонетика като физична характеристика, които общо да изготвят свои варианти и да се намери най-приемливият от тях.

  Тази таблица тук обаче, в огромна степен отразява съвременния етап на фонетичното представяне и с изключение на гореизброените спорни срички, а те не са чак толкова много на брой, смело можете да се позовете на нея.

  Канси е името на императора и нищо друго 😉

  Отношението ми към абсолютното болшинство статии в Уикипедия на тема Китай ми е крайно негативно. Повечето неща ако не са откровени глупости, са твърде далеч от истината и само подвеждат и заблуждават. Каквото съм могла съм оправила поне в някои статии, които съм хванала като пинин, но това не може да спре хората да пишат. И това е чудесно, но съвсем безконтролно.

  Ще ми е много драго когато преведете нещо интересно, ако пожелаете, да го постнете в този сайт, за да стане достъпно и на всички други любители на Китай. С удоволствие ще Ви помогна да редактираме, ако се натъкнете на неясен момент. Радвам се на ентусиазма Ви и Ви подкрепям.

  Успех!

• zaramara

  март 11, 2009 at 7:08 pm

  Здравейте, Яна,
  Имам един въпрос във връзка със значението на Xue-shung, използвано като женско име. Преведоха ми го като „снежно цвете“; в един от наличните онлайн речници (пинин-английски) намерих, че xue означава „сняг“, но за втората част от името не успях да намеря смислово съответствие, а ми е необходимо да го разгадая :). Имате ли представа дали значи цвете или някакъв вид цвете?
  Възхищавам се от работата Ви! Успех и занапред!
  Светлозара

• Яна Шишкова

  март 11, 2009 at 7:29 pm

  Здравейте, Светлозара!
  Сричка shung в китайския език не съществува. Възможно е да бъде Xuehua, но трудно си представям подобно словосъчетание. При китайците изборът на име е изключително труден, съобразен както с хороскоп, така и с възрастта, тъй като често има детско име, което по-късно се заменя с друго, а често и с трето, в зависимост от нагласата на носителя му.

  Xue е „сняг“ в определен тон и с определен йероглиф. Самата сричка може да означава един куп неща, така че винаги при подобни въпроси ми трябват йероглифите, за да мога да преведа съответното нещо.

• Сn

  март 17, 2009 at 5:54 pm

  Здравейте!
  Как трябва да се предаде на кирилица името Yung-Jan? Юн-Дзан или? В руски преводи го видях като Юн-Джан. Това Jan не го видях в горната таблица.

• evolutionbabe

  март 20, 2009 at 3:03 pm

  Благодаря Ви, че споделяте познанията си в мрежата и правите малко по-лесен живота на скромни преводачи от други езици! Успех!

• Яна Шишкова

  март 20, 2009 at 5:04 pm

  Името Yung Jan не съществува – просто няма такива срички, а без йероглифите дори не мога да гадая какво са имали предвид 😉 Ако е „Юн Джан“, трява да е Yong Zhang.

  Еволюшън бейби, благодаря за коментара, понякога наистина се чудя дали си заслужава…

• Cn

  април 11, 2009 at 2:04 pm

  Да не би да е някаква чуждица, прибавена към името? Имат ли такава практика?
  И въобще, когато срещна сричка, която не присъства в горната таблица, какво трябва да си мисля?

• Яна Шишкова

  април 15, 2009 at 11:42 am

  Няма никакъв подобен вариант – горните срички са ВСИЧКИ въможни съществуващи като фонетичен фонд в китайския език. Всички чуждици се записват с някакви йероглифи с четения отново от тези срички, така че е просто записано както е чуто, но това не помага да се разбере какво е името.

  Именно твърде ограниченият фонетичен запас прави китайския толкова труден език за усвояване, тъй като има огромна омофония – голям брой думи, които звучат по един и същи начин. Разбира се, има си начини това да се тушира като ефект, но истината си остава – китайците не могат да премахнат йероглифите като писмена система. Те се стремят към това открай време с налагането на „путунхуа“ или „мандарин“ в училищата и създаването на правоговорна норма, но това няма да стане в близките десетилетия. За щастие.

• Боян

  май 4, 2009 at 7:35 pm

  Здравейте
  Казвате, че „горните срички са ВСИЧКИ въможни съществуващи като фонетичен фонд в китайския език“. Обаче днес ми се наложи да търся транскрипция на някакви градове в Тайван (от английски), при което се натъкнах на срички, които ги няма в тази таблица (xin, long – поне и двете ми се виждат достатъчно ясни), но си съществуват в системите за транскрипция. Под „системи за транскрипция“ имам предвид онова, което видях в таблиците, публикувани на
  http://www.pinyin.info/
  най-вече таблицата за Hanyu Pinyin
  http://www.pinyin.info/rules/initials_finals.html
  и сравнителните таблици като например показаните на http://www.pinyin.info/romanization/hanyu/index.html

  Иначе единствените ми познания за китайския са, че думите не завършват на „нг“, както много обичат да пишат у нас 🙂 Затова много благодаря, че сте си направили труда да публикувате тази информация. Статията за транскрипция на китайски имена, с която разполагам, с автор Михаил Въгленов, за съжаление е старичка – публикувана е в книга от 1974 г.

• Яна Шишкова

  май 4, 2009 at 9:08 pm

  Да, прав сте, наистина има пропуск, който ще оправя веднага. Странно как съм ги пропуснала, при условие, че са от най-употребяваните. Благодаря!

• dzey mao dz

  ноември 6, 2009 at 11:42 am

  Интересно ми е защо някои думи имат по два вида произношение,даже като гледам всички,в тази таблица.
  Разменя ли се значениета ако кажеш например:

  jian дзиен цзянь

  jiang дзян цзян
  Едно и също ли е значението на дзиен и цзянь и дзян цзян – има ли значение кое ще кажеш-сигурно е
  много важно произношението на думата,защото доколкото знам една дума с пет вида произношение значи пет различни неща.

• dzey mao dz

  ноември 6, 2009 at 11:45 am

  О боже,сега виждам че са две произношениета защото са дадени и с българска транскрипца и с руска.

• Liú Xiǎobō

  октомври 9, 2010 at 6:35 pm

  Яна здравей, в твоята таблица не откривам как да транскрибирам името на Liú Xiǎobō. Лиу или Лю както е на руски?

• Яна Шишкова

  октомври 9, 2010 at 8:00 pm

  Следва да е Лиу Сяобо 😉

• Liú Xiǎobō

  октомври 10, 2010 at 3:04 pm

  Благодаря 😉

• Светлана

  декември 5, 2010 at 5:39 pm

  Как се транскрибира на български Jetsun Jamphel Ngawang Lobsang Yeshi Tenzin Gyatso? Благодаря.

• Яна Шишкова

  октомври 15, 2011 at 7:09 pm

  Уви, коментарът се е изгубил в морето от спам, предполагам, Светлана, че вече не Ви вълнува отговорът. Всъщност аз не бих могла да Ви помогна така или иначе, тъй като става въпрос за тибетски език, а тибетски в България владее само проф. Федотов и, до колкото съм чувала, още една колежка.

• Гергана

  октомври 15, 2011 at 11:21 pm

  Здравейте, надявам се да можете да ми помогнете. Превеждам книга за Фън Шуй от френски на български и се сблъсках със следния проблем- голяма част от термините, идващи от китайски се произнасят и се изписват по различни начини. Например огледалото Ба Гуа го намирам и като Багуа, и като Пакуа, и като Па Куа. Разбирам, че проблемът идва от различното изписване на латиница- някъде е Pa Kua, другаде- Ba Gua и затова и на български стават различни. Но има ли някакъв начин да разбера кой е най-правилният вариант? Прочетох внимателно фонетичната Ви таблица и, следвайки я, в книгата си превеждам енергията Чи, защото в книгата ми е написано Chi, но в повечето български статии, тя се нарича Ци и аз съм в колебание кое да следвам- фонетичните правила или наложилото се наименование. Не знам доколко сте запозната с тези въпроси, ще съм благодарна, ако можете да хвърлите поне малко светлина по проблема ми.

• Яна Шишкова

  декември 4, 2011 at 7:09 pm

  Здравейте. За жалост коментарът Ви се е загубил сред морето от спам, така че чак сега го виждам. Изписва се „багуа“ или Ба гуа (осемте триграми). Изписва се „ци“ (от сричката qi) 😉

  Поздрави и успех в начинанието!

• Veselin

  януари 16, 2013 at 4:29 pm

  Здравейте уважаема госпожице/госпожо Яна Шишкова,
  От известно време проявявам голям интерес към китайската традиционна медицина и ми прави впечатление, че липсва българското значение на имената на точките на каналите/меридианите от тази древна система на лечение, която освен всичко друго, при сегашното състояние на здравеопазването и цените на фармацевтичните средства и медицинските услуги, се оказва, че е ефикасна и ефективна,а е и лесно достъпна и безплатна за умеещите и за техните близки хора, а и за други, които се нуждаят от подобна помощ. Тази кратка увертюра е във връзка с скромната ми молба, като грамотен специалист да вземете под внимание проблемът с правилния превод на съвременен български език на имената на тези точки, тъй като имената им преведени от руски, английски, френски и немски език на български език звучат различно, а често ги виждам съвсем различно изписани на някой български сайтове. Нека това не става на един път, тъй като става дума за около 360 имена на точки и за имена на 14 основни и толкова допълнителни (съединяващи)канала/меридиана. Убеден съм, че с такава дейност бихте получили и получавали в бъдеще благодарността на хората, които ползват и ще ползват тази лечебна система. Ползвам повода за да Ви информирам, че тази система е използвана и по нашите земи по същото време, когато е практикувана и в Изтока. Това е доказано на Световния конгрес по акупунктура през 1994 г с артефакти от глина, които са от района на Пловдивско и на тях са онагледени медицинските знания за биологично активни зони, намиращи се в човешкото тяло и свързаните с тях методи за лечение, както и медитативни техники, известни на йогите и тяхната система от чакри. Поемам ангажимента да Ви представя имената на точките и каналите с китайските им йероглифи, на руски и на английски език за да улесня работата Ви. Пожелавам Ви много здраве и да сте жива до амина, добри приятели в добри и лоши времена, хобито Ви да е работата, с която се прехранвате, и вече да не Ви се случва да живеете във времена на промени. Веселин

• Яна Шишкова

  януари 16, 2013 at 6:55 pm

  Скъпи Веселин,

  Благодаря за пространния коментар! Мисля, че това, което предлагате е наистина твърде важно и поемам ангажимента да поработя над него, нищо че са толкова много на брой точките. Това обаче ще се случи към началото на март, доколкото имам поредица от неотложни ангажименти. Съвсем не пречи да ми изпратите Вашите списъци да ги имам, но ще прегледам китайските текстове по въпроса и това, което мога да направя е да ги транслитерирам. Оттам нататък, ако трябва да се превеждат с български имена, ще се обърна за консултация към наш изтъкнат в областта колега.

  Вие ми пожелахте на практика всичко, което бих си пожелала и сама, така че Ви връщам същите пожелания и най-вече здраве и нестихващ ентусиазъм!

• Veselin

  януари 17, 2013 at 2:53 pm

  Уважаема госпожице/госпожо Яна Шишкова,
  Благодаря Ви за отделеното време и внимание. Разбирам, че сте оценили подобаващо предложението ми, с което би се сложил подходящ климат за работа с едни и същи звуци и буквени означения на български език на понятията за точките и меридианите от тази древна медицина. Имам известна такава готовност, ако ми обясните как и къде да Ви ги изпратя. Поздрави! Веселин

• Яна Шишкова

  януари 17, 2013 at 3:38 pm

  В „Контакти“ пише 😉

  Поздрави и отново благодаря за Вашия принос!

• JJD

  март 9, 2013 at 4:41 pm

  И аз имам един списък с имена за транскрибиране: Soong May-ling, Shuanzhu, Huazhi, Ciwei, Xialu, Puyang, Yanjin, Li Peiji, Liubao, Xingxing, Zhang Lisheng, Chungking, Changsha, Shaanxi, Jiang Dingwen, Changyuan, LuoZhuoying, Yenangyaung, Chungking, Luoyang, Zhou Fohai, Wang Jingwei, Dai Li, Tangyin, Anyang, Sun Fangwu, Shandong, Song Ziwen, Zhang Daofan, Xie Weisi, Sichuan, Sun Ke, Chiang, Yu Youren, Liucheng, Guangxi, Wang Yunsheng, Ta Kung Pao, Yan Xishan, Dong Jiayao, Lingdang, Zhengzhou, Xuchang, Kuomintang, Chiang Kai-shek.
  Някои от имената са на исторически личности, други на градове. Тук намерих само съвсем малка част от тях.

• Яна Шишкова

  март 9, 2013 at 5:03 pm

  Публикувала съм таблицата, за да се използва по предназначение. Очевидно не проявявате елементарно усилие да си транслитерирате сричките? Знаете, че за консултация се плаща. Ако ли не, достатъчно съм се погрижила да можете да си свършите работата. Всички срички ги има горе.

• JJD

  март 9, 2013 at 5:36 pm

  Извинявам се много, използвам съм за всяко едно име Ctrl+F (тоест – търсене). Все пак благодаря за милия и пълноценен отговор!!!

• Ирина Сотирова

  юни 4, 2013 at 2:21 am

  Здравей, Яна,
  Ирина от ЦИЕК съм (кореистика).
  Ползвам публикуваната от теб транскрибция от много време, но чак сега се зачетох в коментарите отдолу.
  Чудесно е, че имате официална система. За език като китайския стандартизацията е особено важна.
  Щеше да е чудесно, ако издателствата и медиите също се отнасяха по-сериозно към тази тема.
  Поздрави!

• Яна Шишкова

  юни 10, 2013 at 9:17 am

  Мила Иринче!

  Много благодаря за позитивния коментар! Надявам се все повече хора да се ангажират с това важно дело, постоянно говоря на лицата, които би следвало да прокарват истинска политика в това отношение! Надявам се че все повече хора ще виждат необходимостта от стандартизация!

  Бъди здрава и успешна!

  Яна

• Кръстьо Белев

  ноември 4, 2013 at 9:42 am

  Съгласен съм с Константин, Q-то е по-скоро Ч. Това че било е решено на заседание на „не са случайни“ китаисти и китайци българисти, начело с проф. Беливанова за мен не е аргумент. Таблицата на проф. Беливанова, за разлика от палладий не отговаря на най-важното условие – за реципрочност, или простичко казано броят на българските срички да е равен на броя им в пин-ина. „нямото“ Г трябва да се пише, преди 24 год. в Пекинския езиков институт учителя ни обясняваше, че може и да не се произнася, но най-малкото трябва да си помислим за него.

  Гери Chao е права, X-то в Шанхай го произнасят по-скоро като Ш, но Шанхай не е еталон за правилно произношение. Еталона е Северен Хъбей (Ченгдъ) и Североизтока. Тук в Шанхай се бъркат много неща, кулата 东方明珠 не е Мингджу, а Миундзу, rong e long (вместо жонг) и т.н.

• Яна Шишкова

  ноември 6, 2013 at 11:48 am

  Аз ти предлагам да организираш конференция, на която всеки зает в обучението и вълнуващ се от проблема да изкаже своето становище. Имам своите съображения, доколкото докторантурата ми изобщо е точно в областта на преподаване на пин-ин. Така или иначе за няколко пъти консултации бихме могли да решим веднъж завинаги проблема с транскрипцията, като включим и китайските колеги. И тогава, каквото и да се реши, то следва да бъде железен закон, по който да работят всички преводачи, служби, новинари и т. н.

• Павел Боянов

  април 2, 2014 at 11:24 am

  Здравейте, може ли да се обърна към вас с един въпрос?
  Виждам, че има две срички – tao и dao. На български е прието да използваме „дао“ – даоистка философия, даоистка сексуална алхимия и пр. Известно е, че това понятие означава „път“. Но на запад, откъде през последните години са проникнали у нас повечето „даоистки“ книги, използват tao. Каква е истината и кое е правилно?
  Благодаря.