„Пътешествие на Запад“, глава 2

ГЛАВА ВТОРА,

която повествува как Сун Укун научава тайните на учението на Субхути, след което побеждава Демона размирник и се завръща
в родните места

 

Вече разбрахте как Прекрасният цар на маймуните се сдоби със своя фамилия и име. Това го докара до такъв възторг, че от радост той дълго подскача пред патриарха и безспир му се кланяше почтително в знак на своята благодарност. Субхути нареди на учениците си да отведат Сун Укун в помещенията във втория двор 1, да го научат да пръска с вода и да мете пода, да му обяснят как следва да се отнася с хората и да се държи според правилата. Като получиха указанията, учениците напуснаха залата. Сун Укун се поклони на новите си другари и после си приготви място за спане в една от галериите 2.
На другата сутрин Царят на маймуните, заедно с по-старшите ученици, започна да се учи да разговаря правилно, да спазва етикета, да разисква сутрите и да обсъжда учението, да пише красиво и да пали благовония. В свободното си време Сун Укун метеше подовете, копаеше в градината, грижеше се за цветята и дърветата, сечеше дърва за огрев и палеше огнището, също носеше вода и изобщо поддържаше цялото домакинство.
Така незабелязано изминаха няколко години…
Един ден патриархът зае, както винаги, своето място на катедрата, а после свика своите ученици и започна да излага учението за великата Истина. За това как проповядваше той наистина може да се каже:

Словата мъдри негови така добре звучаха,
че сякаш златни лотоси 3 във думите цъфтяха.
Красиво той разказваше за Трите колесници,
за дхарма разясняваше неясноти стотици.
И бавно щом помахваше със свойта мухогонка,
направена от лосова опашка, сякаш клонки
от перли и нефрити се изсипваха. Гласът му
със свойто вдъхновение бе като гръм, що тътне,
пробива Небесата девет. Дао и будизма,
словата на Конфуций със правдиво обяснение
и с пример илюстрираше. И тези три учения
сравняваше; разкриваше основни положения.
На всички същества, що търсят пътя към познание
разкриваше загадъчното, водеше към знания.

Докато слушаше проповедта, Сун Укун изведнъж се почувства толкова щастлив, че от вълнение започна да си щипе ушите и да си чеше бузите. От възбуда очите му засияха, а веждите се заиздигаха в радостна гримаса; той нито за миг не успяваше да стои спокойно и непрестанно мърдаше ръце и крака. Накрая патриархът не се стърпя и се обърна към него:
– Сун Укун, намираш се по време на занятие! – скара му се той. – Защо вместо да слушаш какво говоря, ти като побъркан танцуваш и подскачаш?
– Но аз с твърде голямо внимание Ви слушам, учителю! – отвърна Царят на маймуните. – Вие говорите тъй чудно обаче, че аз, като слушам прекрасните звуци на Вашия глас, не мога да сдържа своя възторг. Затова и, без да искам, изглеждам така, сякаш подскачам. Умолявам Ви да ми простите!
– След като си си изяснил дълбокия смисъл на „прекрасните звуци”, то тогава ми отговори на следния въпрос – от колко време живееш в тази пещера?
– Вашият ученик е твърде несхватлив и не знае отговора, – смути се Сун Укун. – Помня само, че когато в огнището угасваше огънят, мен изпращаха да събера дърва. Навън на един склон съм виждал да растат прекрасни прасковени дървета и седем пъти съм ял там плодовете им до насита.
– Планината, на която си бил, се нарича Планината на презрелите праскови, – рече патриархът. – Ако си ял там седем пъти от плодовете, то трябва да си живял при нас седем години. Време е да кажеш какво би желал да научиш от мен.
– Аз напълно се уповавам на Вас, учителю, – отговори Сун Укун, – готов съм да изучавам всичко, което се отнася до Великото учение.
– Великото учение се проповядва от триста и шейсет школи, – продума патриархът, – и всяка от тях води до желания резултат. Кое от тези учения би желал да следваш?
– И за това разчитам изцяло на Вас, учителю, – повтори Укун. – Готов съм да следвам изцяло Вашите указания.
– Добре тогава. Какво би рекъл, ако ти предложа да изучиш изкуството на магията?
– А какво ще рече това? – полюбопитства Сун Укун.
– Като го овладееш, ще можеш с помощта на оракул да общуваш с небесните безсмъртни, да гадаеш по стеблата на бял равнец 4 и така да разбереш как да постигнеш щастието и да избегнеш нещастието.
– А може ли по този начин да се постигне безсмъртие? – запита Царят на маймуните.
– Не може! Не може! – последва отговор.
– Няма да го уча! Няма да го уча! – отвърна Сун Укун.
– А може би желаеш да усвоиш истината от философските течения? – предложи тогава патриархът.
– А какви са те?
– Това са конфуцианството, будизмът, даоизмът, школата на ин и ян, учението на Модзъ и медицината. Ще четеш канони и сутри, ще почиташ Буда, ще извършваш поклонения пред висшите даоски божества.
– А може ли по този начин да се постигне безсмъртие? – отново попита Сун Укун.
– Ако желаеш да постигнеш безсмъртие, то този път би бил за теб нещо като подпора в стената.
– Учителю, – каза Сун Укун, – аз съм твърде прост, не разбирам Вашия сложен изказ. Какво означава „подпора в стената”?
– Когато хората строят къща и искат да я направят здрава и издържлива, между стените те поставят подпори. Но минава време и домът се руши, а това се случва, когато подпорите изгният.
– Като Ви слушам, си мисля, че и това не води до безсмъртие. Няма да го уча! Няма да го уча! – заяви Сун Укун.
– В такъв случай, може би би желал да изучаваш пътя на съзерцанието? – предложи патриархът.
– А какъв ще е ефектът от изучаването му? – попита Сун Укун.
– При него се изисква въздържание от зърнени храни 5, съзерцание и медитация в абсолютен покой и недеяние 6, спазване на пълно безмълвие и поста чъджай 7. Ще практикуваш и спящ, и буден, а от време на време ще се потапяш в самоизолиране за медитация.
– А така може ли да се достигне безсмъртие? – попита Сун Укун.
– Това учение е подобно на кирпич преди изпичането му в грънчарска пещ, – отговори патриархът.
– Учителю, Вие само разглаголствате, – засмя се Сун Укун. – Ама аз все Ви повтарям, че не мога да проумея какво говорите! Някакъв кирпич, грънчарска пещ, какво значи всичкото това?
– Значи, че един кирпич, направен от глина, има определена форма, но ако не мине през закаляване с вода и огън, при първия порой се превръща в кал.
– И тук не виждам дълголетие! Няма да го уча! Няма да го уча!
– А ако ти предложа да се учиш на „активност”? Какво ще кажеш? – попита отново патриархът.
– А какво е това?
– Това учение се състои в привличането на сили отвън, – отвърна патриархът. – Ще се упражняваш да трупаш ин и да укрепваш ян 8, да „опъваш лъка и да зареждаш арбалета” 9, да масажираш пъпа си 10 и да подхранваш своето ци, да приготовяш отвари, да вариш кунайска трева 11 и да удряш триножници, да приготвяш лекарства от детска урина и да поемаш за лек менструална кръв, да се храниш с кърма и много други неща.
– А с това ще стана ли безсмъртен? – попита Сун Укун, като изслуша патриарха.
– Да се надяваш на това е като да ловиш луна във вода, – отговори патриархът.
– Учителю, пак започвате с неяснотиите! – възкликна Сун Укун. – Какво значи „да ловиш луна във вода”?
– Луната пребивава в безмерната пустота и, макар да виждаме отражението й във водата, всички опити да я извадим от там ще са напразни.
– Е, тогава и това няма да го уча! Няма да го уча! – заяви Сун Укун.
Като чу думите му, патриархът изпъшка, скочи от катедрата си и, сочейки с показалката си Сун Укун, възкликна:
– Ах ти, макак такъв! Това не щял да учи, онова не щял да учи! Какво ли ти трябва изобщо!
С тези думи той доближи Сун Укун и го удари три пъти по главата. После напусна залата със събралото се множество и с ръце зад гърба се прибра във вътрешните покои, като хлопна шумно вратата след себе си. Кой от кой по-стреснати, всички ученици се нахвърлиха върху Сун Укун:
– Толкова си безцеремонна, нахална маймуно! – викаха те. – Учителят ти предава Ученията, а ти нищичко не учиш, дори смееш да се препираш с него! Сега кой знае кога ще реши отново да излезе при нас!
Възмутени от постъпката на Сун Укун, учениците по всякакъв начин изразяваха своето негодувание. Той обаче изобщо не се обиждаше, а обратното – широко се усмихваше, с никого не влизаше в спор и мълчаливо понасяше всички обиди.
Работата бе там, че Царят на маймуните добре разбираше условните жестове – той бе проумял, че трите удара, с които го награди учителят, са знак по време на третата стража 12 да се яви пред него. Ръцете зад гърба викаха Сун Укун към вътрешните покои, а затваряйки вратата, патриархът му даваше да разбере, че следва да влезе през задния вход и да изслуша насаме неговите височайши наставления.
Твърде радостен, Сун Укун прекара остатъка от деня пред пещерата с останалите ученици, като очакваше с нетърпение настъпването на нощта. И ето, когато се смрачи, той, заедно с другите, отиде да спи. В постелята той се преструваше на заспал, като се опитваше да диша равно и спокойно.
А следва да се отбележи, че в планините нито гонг бие за смяна на стражата, нито клепсидра 13 мери времето, и е винаги трудно да се определи точният час. Затова Сун Укун броеше всяко свое вдишване и издишване и така отмерваше изминалите часове. Когато по негови сметки настъпи третата стража, той тихичко се надигна, облече се и с прокрадваща се стъпка се отдалечи от своите другари. Сун Укун се промъкна през портата, надигна глава и ето какво видя!

Показва се луната горе – чиста и студена.
И Осемте посоки 14 ни прашинка 15 не замита.
В дървесните корони дремят птиците стаени.
Сред ромон на потоци тихи, тук-таме прелитат
светулки, и разпръсват нощни сенки. А пейзажа
красят редици диви гъски горе във небето –
те облаците стигат. И часът на трета стража,
уречен от наставника, настъпи вече, ето,
че идва най-накрая този миг дългоочакван –
моментът за постигане на истинното Дао…

Вижте само как Сун Укун се промъква по познатата пътека до задния вход и вижда, че портата е открехната!
„Няма никакво съмнение, – зарадва се Сун Укун, – учителят желае да ми даде своите наставления и затова е оставил портата полуотворена.” Той се наведе, влезе вътре и тръгна към постелята на патриарха. Учителят в свита поза спеше обърнат с лице към стената. Сун Укун не се реши да го буди и коленичи пред ложето. Скоро патриархът се събуди и, протягайки нозе, измърмори:

Как твърде, твърде трудно осъзнати
да са на Дао дълбините мътни…
Златòто и цинобърът 16 не бива
да се равняват с камъни крайпътни.
Не следва съвършеният да казва
пред недостойни своите прозрения –
тъй думите от смисъл се изпразват,
изцяло губят своето значение,
езикът занемява и пресъхва,
устата уморява, без съмнение.

Като видя, че патриархът се е събудил, Сун Укун прошепна:
– Учителю, аз отдавна Ви очаквам, смирено коленичил тук!
Като чу познатия глас, патриархът наметна дрехата си и, сядайки в постелята, започна да му се кара:
– Макак такъв! Защо си напуснал отреденото ти помещение и не спиш? Как посмя да се промъкваш в моите покои?
– Учителю, вчера, по време на беседата, Вие пред всички позволихте на своя ученик да мине по време на третата стража през задния вход, за да изслуша Вашите наставления, – рече Сун Укун.
Патриархът остана твърде доволен от този отговор и си помисли: „Ах този подлец! Наистина е творение на небето и земята! Иначе как би проумял условните ми знаци?”
– Тук няма други освен мен, – продължаваше Сун Укун, – умолявам Ви, учителю, да проявите великото си милосърдие и да ми предадете учението за вечния живот. Тази милост аз никога няма да забравя!
– След като това е твоята съдба, – каза патриархът, – и ти разбра моя условен език, аз с охота ще споделя с теб своето знание. Приближи се до мен и внимателно слушай, аз ще ти открия тайната на вечния живот.
Сун Укун се поклони доземи от благодарност и отново коленичи пред постелята, готов най-внимателно и почтително да изслуша наставленията на патриарха. Тогава учителят му рече:

Постигане на явните учения,
попиване на скритите умения –
това за нас е тайна най-безценна.
А тайната се корени в достигане
във съвършенство на духа; постигане
на общата житейска същина
и трупане на дзин, и шън, и ци 17.
Каквото аз предам ти, заключи
в душата си и там го съхранявай
и нищо ти от него не издавай!
От мене ще получиш туй познание,
ще го предам на тебе, със желание
ти Истината сам да доразвиеш.
Помни тез заклинания добре,
ще са ти от голяма полза те!
За да постигнеш мир и равновесие,
ти към целта насочвай чисти мисли,
от страсти долни също отърси се –
така ще виждаш с хладна яснота.
Ще можеш ти тогава във омая
от стройната Цинобърена кула 18
да се любуваш на лъчите лунни.
Нефритен заек скрит е на луната,
на слънцето таи се златна врана 19.
Във порив костенурката, змията,
една със друга се съвокупляват –
Сюен-у 20, вълшебна твар, се тъй поражда
във акта чуден рядък и магичен.
След раждането на Сюен-у могъщи,
дотам укрепват жизнените сили,
че нейде може в огнени полета
дори да се отгледа златен лотос 21.
Ще можеш ти да струпваш Пет стихии 22,
и тях да преобръщаш, теб подвластни.
Изучиш ли се ти докрай, ще станеш
и буда, и безсмъртен, и безстрастен.

Като научи тази тайна, Сун Укун се изпълни с безкрайно щастие. Той добре запомни всичко, което му каза патриархът, и, като почтително благодареше за оказаната милост, излезе заднишком през задния вход. Там той се огледа и видя, че на изток мержелее ивица светлина, а на запад небето е обагрено в златисто. Царят на маймуните побърза да се върне обратно по старата пътека, леко побутна вратата на спалното помещение. После доближи своята постеля и шумно започна да я оправя.
– Съмна се! Съмна се! Ставайте всички! – извика той.
Учениците бяха потънали в здрав сън и, разбира се, нищо не разбраха за великото събитие, което се бе случило със Сун Укун през нощта. През този ден Царят на маймуните се чувстваше сякаш се движи през гъста мъгла. Той през цялото време опитваше да се сдържа и да седи спокойно, като броеше всеки свой дъх.
Незабелязано изминаха още три години. Патриархът все така продължаваше да се възкачва на своята катедра и да разяснява Ученията на своите учениците. Един ден, предмет на проповедта бяха поуките от коаните 23, външните проявления и форми. Изведнъж Субхути прекъсна беседата с въпрос:
– А къде е Укун?
– Тук съм, учителю, – пристъпи напред Царят на маймуните и коленичи пред патриарха.
– Много ли неща научи, откакто се усъвършенстваш тук? – последва въпрос.
– В последно време аз започнах да проумявам дхарма 24, основите също малко по малко укрепват, – почтително отговори Сун Укун.
– След като си овладял същността на учението на Буда, постигнал си основите и с цялото си същество си му се отдал, то ти остава само да се научиш как да извличаш ползите и да се предпазваш от вредите на Трите бедствия.
След думите на Субхути Сун Укун дълго време остана замислен, а после каза:
– Според мен, учителю, Вие се заблуждавате. Аз още преди съм чувал, че онзи, който е постигнал Великото учение, става дълголетен като небето, може да преминава невредим през огън и вода и не го ловят никакви болести. За какви Три бедствия говорите тогава?
– Това е един много специален принцип, на който се подчиняват всички творения на небето и земята, – поясни патриархът. – Представлява вълшебна сила, способна да погълне дори слънцето и луната. Като приготвиш еликсира на безсмъртието, няма да са ти страшни нито демоните гуей, нито безсмъртните духове шън. И все пак, ще минат петстотин години и небето ще прати на земята гръм, който ще те порази. За да избегнеш това нещастие, трябва да притежаваш прозорливост и, ако успееш да се спасиш, ще бъдеш вечен като небето, а иначе животът ти ще се прекъсне. Ще минат още петстотин години и небето ще изпрати срещу теб огън, който да те изпепели. Това няма да е небесен огън, нито някакъв друг обикновен огън, а такъв, който наричат „скрит огън”. Той ще се породи в теб самия и ще прогори отвътре чак до мозъка, ще мине през всичките ти вътрешности и ще унищожи твоя организъм. И тогава всички лишения и трудности, които си преодолял по пътя към самоусъвършенстването, ще се окажат илюзорни.
– Ще минат още петстотин години, – продължи патриархът, – и от небето ще те застигне ново бедствие – вятър, изпратен да те унищожи. Той няма да прилича на ветровете, които духат от изток, юг, запад и север, или на ветровете, които люлеят цветята, върбите, боровете и бамбука. Няма да бъде мек благоуханен есенен ветрец, а мощен вихър, който ще възникне в твоето тяло, ще проникне във всички твои вътрешности, ще премине през гърдите и коремната преграда и ще се извие навън през деветте отвърстия. Той ще смели твоите кости и мускули и цялото ти тяло ще се превърне в прах. Това са Трите бедствия, от които трябва да се опазиш.
От думите на патриарха Сун Укун изпадна в ужас и космите му се изправиха. Той падна в краката на Субхути и започна да го умолява:
– Учителю, проявете милост към мен, научете ме как да се опазя от Трите бедствия. Такова благодеяние аз никога няма да забравя!
– Това съвсем нямаше да е трудно, ако ти не се различаваше от обикновените хора. А така не знам какво мога да направя за теб, – каза патриархът.
– Но аз имам също такава кръгла глава, която е в горната част на тялото ми, също такива крака, с които да ходя по земята. Имам си девет отвърстия и четири крайника и същите вътрешности, каквито имат и хората. С какво тогава се различавам от тях?
– Макар и да приличаш на човек, бузите ти са по-вдлъбнати, – възрази патриархът.
И наистина, маймуната беше с хлътнали бузи и остра муцунка. Сун Укун опипа лицето си и се засмя.
– Учителю, та вие не сте преброили правилно! Макар и да съм с малки бузи, имам си голяма увиснала гуша, каквато хората нямат, и така едното напълно компенсира другото.
– Добре тогава, – каза удовлетворен патриархът. – От Трите бедствия може да се спасиш по два начина. Единият е чрез метода на божеството покровител на Полярната звезда Тиенган, който учи на трийсет и шестте небесни превъплъщения. Другият метод е на земните демони диша и седемдесет и двете земни превъплъщения 25. Кой от методите би желал да изучиш?
– Ученикът Ви би желал да научи колкото се може повече, затова искам да овладея седемдесет и двете трансформации, – каза Укун.
– Тогава ела по-близо и аз ще ти открия вълшебното заклинание.
С тези думи патриархът се наклони и започна да шепне в ухото на Сун Укун. Царят на маймуните бе твърде способен – той запомни заклинанието и започна да се упражнява в седемдесет и двата начина на превъплъщение, като скоро ги овладя напълно.
Веднъж, когато патриархът с учениците си се наслаждаваше на залеза край Пещерата на залязващата луна и Трите звезди, Субхути изведнъж запита:
– Сун Укун, какви са новите ти успехи?
– Аз съм дълбоко признателен за Вашата дълбока като море добрина, – отговори Царят на маймуните. – Следвах Вашите наставления и добре ги усвоих. Сега вече умея да летя върху облаците.
– Опитай тогава да се вдигнеш във въздуха. Да те видя! – рече патриархът.
Сун Укун поиска да покаже всичките си умения – той се напрегна, скочи нависоко, откъсна се от земята и излетя на няколко джана 26 нагоре. После стъпи на един облак и заобикаля с него точно толкова време, колкото е нужно за едно хранене. Като измина към три ли, Царят на маймуните се спусна на земята пред патриарха. Той събра ръце пред гърдите си и, твърде доволен от себе си, с поклон се обърна към учителя:
– Ето това е истинското реене през облаците!
– Това трудно може да се нарече „реене в облаците”, – засмя се патриархът. – По-скоро бих го нарекъл „пълзене из облаците”. В древността още са казали: „Безсмъртните сутрин потеглят от Северното море, а вечер пристигат в Цан-у”. Ти остана толкова време във въздуха, а не измина и три ли. Това дори и „пълзене” не може да се нарече.
– А какво означава: „Безсмъртните сутрин потеглят от Северното море, а вечер пристигат в Цан-у”? – попита Сун Укун.
– Този, който умее да се рее през облаците, – обясни патриархът, – сутрин може да тръгне от Северно море, да успее да прелети над Източно, Западно и Южно море и накрая да се върне обратно в Цан-у, както наричат Северно море на диалекта линлин 27. Можеш да кажеш, че си постигнал реенето в облаците едва тогава, когато успееш за един ден да обиколиш всичките четири морета.
– Но това е много, много трудно! – възкликна Сун Укун.
– На този свят няма нищо трудно, – възрази патриархът. – Стига само да си твърд и упорит в желанията си.
Тоава Сун Укун почтително се поклони пред патриарха.
– Учителю, – рече той, – казано е: „Ако си достоен човек, бъди такъв до края.” Моля да ми окажете още едно велико благодеяние и да ме научите да се рея през облаците. Аз никога няма да забравя оказаната ми добрина!
– Когато безсмъртните искат да стъпят върху облаците, те първо тропват с крак в земята. Ти не се издигаш правилно. Аз видях как първо направи кълбо във въздуха и чак тогава подскочи. Ела при мен да те науча как се прави истински скок в небесата.
Сун Укун отново почтително склони глава и патриархът му прошепна вълшебното заклинание.
– Вгледай се в този облак, кажи правилно думите на заклинанието, здраво стисни юмруци, разтърси се с цялото си тяло, подскочи нагоре и направи кълбо, така веднага ще се озовеш на сто и осемдесет хиляди ли от тук.
Учениците чуха думите на учителя и започнаха да хихикат:
– Излезе му късметът на стария Сун! – казваха те. – С такива умения ще стане вестоносец – да носи бързо поща и доклади, така винаги ще успее да изкара за купичката ориз.
Тъй като вече бе станало късно, учителят и учениците се прибраха в своите помещения. Сун Укун цяла нощ упражняваше новите си умения и накрая успя правилно да се издигне в небесата. Оттогава насетне никой не го закачаше за нищо и той безгрижно бродеше където пожелае 28, наслаждавайки се на прелестите на безсмъртието.
Един ден в края на пролетта, когато лятото тъкмо настъпваше, учениците бяха насядали под високите борове и си приказваха. По някое време един от тях каза:
– Укун, в кое ли прераждане са ти дарили тази щастлива съдба! Нали наскоро наставникът ти прошепна тайната как да се трансформираш, за да избегнеш Трите бедствия? Успя ли вече да овладееш всички трансформации?
– Не ще тая, почитаеми братя, – отвърна Сун Укун с усмивка, – благодарение на наставленията на учителя и на усърдието ми в продължение на много дни и нощи аз успях да овладея всички превъплъщения!
– Сега тъкмо ни е паднал удобен случай. Покажи ни от онова, което си научил и ние да видим, – предложи друг ученик.
Сун Укун ги послуша, укрепи духа си и рече:
– Братя наставници, кажете ми в какво да се превърна?
– Ами например в бор, – рекоха те.
Укун направи с ръце магически знак, изрече заклинание, отърси се и наистина се превърна в бор. Наистина може да се каже:

Бор с гъсти клони сред кълба от димна пелена,
тъмнеещ във зелено от прастари времена.
Не ще се види в клоните дори маймунска сянка,
а само сняг и скреж, покрили гордата снага.

Превръщането на Сун Укун предизвика буен възторг у неговите другари. Те се смееха, пляскаха с ръце и викаха:
– Браво, маймуно! Чудесно, маймуно!
Вдигна се такъв шум, че стигна до самия патриарх. Той излезе при учениците, подпирайки се на своя жезъл.
– Кой тук вдига такъв шум? – попита той. Като чуха гласа му, учениците веднага утихнаха, бързо оправиха дрехите си и се строиха пред него. Сун Укун побърза да се върне в обичайния си вид, смеси се с останалите и каза:
– Искам да докладвам на почитаемия наставник! Тук само ние сме си говорили, никой външен не е пристъпвал да вдига врява!
– Какво сте се развикали тогава? Човек, зает със самоусъвършенстване, не се държи така, – сърдито изръмжа учителят. – Съвсем не приличате на хора, заети със самоусъвършенстване. Онзи, който се усъвършенства, отвори ли уста – разпилява духа си и енергията ци, помръдне ли език – разбутва право и криво. Как смеете да викате и да се кикотите?!
– Ние не бихме се осмелили да скрием от Вас истината, учителю! – казаха тогава учениците. – Преди малко ние помолихме Сун Укун за забавление да ни покаже своето изкуство на превъплъщенията и го убедихме да се превърне в бор. Той изпълни нашата молба и ние изпаднахме в такъв възторг, че започнахме да викаме, с което сме Ви стреснали и смутили. Простете ни, учителю!
– Всички се махайте от тук, – заповяда патриархът и после викна – А ти, Сун Укун, ела тук да те питам аз за какво си хабиш уменията и в какъв бор се превръщаш!? Нима това е изкуство, което бива да се демонстрира пред хора? Ако би видял друг да върши нещо подобно, нима не би го помолил да те научи? Видят ли те да се превъплащаваш, всички непременно ще искат да научиш и тях, и за да се опазиш от беди, ще си принуден да отвърнеш на молбите. Ако ли не пожелаеш да споделиш уменията си, неизбежно ще си докараш неприятности и ще поставиш живота си в опасност!
– Простете ми, учителю! – примоли се Сун Укун, удряйки чело в дълбок поклон.
– Аз няма да те накажа, но ще трябва да напуснеш това място, – каза патриархът.
Като чу това, Сун Укун с плувнали в сълзи очи запита:
– Но кажете къде да ида, учителю?
– Откъдето си дошъл, там и отивай! – отвърна Субхути.
– Аз идвам от Пещерата на водната завеса в Планината на цветята и плодовете, в страната Арогантия, – сякаш пробуден от дълъг сън промълви Сун Укун.
– Ако побързаш да се прибереш там, – каза наставникът, – ще успееш да опазиш живота си. Това обаче ще е невъзможно, ако останеш тук.
– Наистина, учителю, – рече Сун Укун, – от двадесет години вече аз живея далеч от родния край и ми липсват старите времена, моите деца и внуци. Но като се сетя, че не съм се отплатил за огромната Ви щедрост към мен, не мога и да си помисля да Ви напусна.
– Та каква услуга ще ми окажеш, ако останеш тук? Ще съм напълно доволен, ако не ме замесиш в някоя сторена от теб глупост!
Като видя, че повече няма какво да се каже, Сун Укун се поклони на патриарха и се сбогува с останалите ученици.
– Преди да тръгнеш, ето какво ще ти река, – каза на сбогуване Субхути. – Сигурен съм, че в живота ти те очакват не малко злощастни събития. Но каквито и беди да причиниш, каквито и прегрешения да извършиш, аз ти повелявам при никакви обстоятелства да не споменаваш, че си бил мой ученик. И ако разбера, че само си намекнал за това, аз собственоръчно ще ти одера маймунската кожа, ще ти натроша костите, а душата ти ще пратя право в безпросветния мрак на Деветия ад и няма да позволя да се преродиш, преди да изтекат десет хиляди еона!
– Може да не се съмнявате, учителю, няма и думичка да изпусна за Вас, – побърза да го увери Сун Укун. – Ще казвам, че съм се научил на всичко сам.
Като благодари още веднъж на учителя, Сун Укун се обърна, направи движение с ръце, произнесе заклинание и, като се изпъна, скочи право върху един облак. Той пое към Източното море и след няма и два часа видя пред себе си Пещерата на водната завеса в Планината на цветята и плодовете. Прекрасният цар на маймуните се изпълни с огромна радост и тихичко си заприпява:

Когато тръгнах, цялото ми тяло
и костите на смъртен ми тежаха.
Но Пътя опознах и в миг олекнах.
Как никой не отдава се всецяло –
ако отдадени на цели бяха,
то скритото да стане щеше явно!
Моретата когато прекосявах,
за първи път, ми бе ужасно трудно,
а днес, на връщане, е лесен Пътят.
Главата ми все още огласяват
прощални думи. И кога ли, чудно,
пак Източния океан ще видя…

Царят на маймуните се спусна с облака право в Планината на цветята и плодовете и тръгна по познатата пътека. По пътя си той чуваше викове на жерави и писъци на маймуни. Сипкавите трели на жеравите отекваха чак отвъд небесата и Сребърната река 29, а писъците на маймуните бяха тъй печални, че късаха сърцето 30…
– Деца мои! – извика Сун Укун. – Аз се завърнах!
В същия миг от всички пукнатини в скалите, от тревите и цветните туфи, от клоните на дърветата наизскачаха хиляди големи и малки маймуни. Те наобиколиха Прекрасния цар на маймуните, паднали ничком и завикаха:
– Велики царю! Колко си коравосърдечен! Как можа да ни изоставиш на произвола на съдбата толкова дълго! Ние те чакахме с такова нетърпение – така, както гладният очаква храна и напитка. А трябва да знаеш, че ни тормози зловреден демон, който иска да ни отнеме Пещерата на водната завеса, но ние се борим с него на живот и смърт. Докато те нямаше, проклетникът ни отне цялото имущество, залови и много от малките ни, затова сме денем и нощем пазим своя дом и не смеем да мигнем дори! Какъв късмет, че вече си сред нас! Ако не беше се прибрал още година-две и ние, и красивата ни пещера, щяхме да попаднем в чужди ръце!
Като изслуша маймуните, Сун Укун изпадна в дива ярост:
– Какъв е този зъл демон, посмял да безобразничи тук? – закрещя той. – Я ми разкажете всичко най-подробно, за да го намеря и отмъстя!
– Позволете да ви докладваме, велики царю, че той се е нарекъл Демона размирник, – с поклон казаха маймуните, – той живее на север от тук.
– Далече ли е това място от пещерата? – попита Укун.
– Той се появява внезапно като облаците и изчезва като мъглата, вятъра и дъжда, бърз е като гръм и мълния, – отговориха маймуните. – Затова дори не можем да кажем дали живее далече от тук.
– Сега вече няма от какво да се боите, – успокои ги Сун Укун. – Спокойно се веселете, а аз отивам да го намеря.
Прекрасният цар на маймуните! Той целият се изпъна, подскочи, преобърна се във въздуха и в миг се пренесе на север. Погледна той надолу и видя една висока планина, страховита и сурова. Наистина забележителна планина!

Сноп остри четки – върхове се вдигат
нагоре и пронизват небесата.
А ручеите долу на вериги
проникват надълбоко във земята.
Цветя, треви, дървета по скалите
на две страни борба безмълвна водят.
Бамбуци, борове със цвят наситен
са същи изумруд искрящ. И бродят
чудати зверове. Отляво скитат
опитомени дракони покорни.
Отдясно тигри, кротки кат овците.
Там, дето вол железен насред оран
земята пори – и във миг поникват
от нея гроздове монети златни…
Сред гъстата дъбрава заран бликва
отнейде птича песен благодатна.
Тук фениксите, пурпурни в лъчите
на слънцето, сияят. И пресича
кристална мека светлина скалите.
Потоци с бисерна вода се стичат.
Макар и по света да има много
такива планини с цветя безбройни;
поля с пелин – по красота да могат
да се сравнят със таз, са недостойни!
Тук нищо не менят ни осем дати 31,
ни четири сезони. Планината
на Трите сфери 32 здрава е основа.
И зейва сред водите пещерата…

Сун Укун съвсем се захласна по красивата гледка. Изведнъж до него достигнаха гласове. Той се спусна малко надолу по хълма и срещу високия стръмен отвес видя сред водите входа на пещера. Пред нея танцуваха няколко низши демона. Като забелязаха Сун Укун, те мигом се пръснаха на всички посоки.
– Да не сте мръднали! – викна им Царят на маймуните. – Дошъл съм при вас да предам важно послание. Аз съм господарят на Пещерата на водната завеса в Планината на цветята и плодовете. Вашият повелител, Демонът размирник, както сам се е нарекъл, много пъти е тормозил моите поданици и сега аз идвам да си уредим сметките с него!
Като чуха тези думи, демоните се хвърлиха един през друг в пещерата.
– Велики владетеля! Нещастие! – повтаряха те разтреперани.
– Какво нещастие? – попита Демонът размирник.
– Пред пещерата е дошъл един с глава на маймуна и се представя за господар на Пещерата на водната завеса в Планината на цветята и плодовете. Многократно сте били тормозили неговите поданици и сега специално бил дошъл да си уредите сметките, – докладваха демоните.
– Често съм чувал маймуните да пищят, че имали някакъв велик цар, който бил потеглил нанякъде, за да се самоусъвършенства, – със смях каза Демонът. – И сега сигурно се е върнал. А забелязахте ли как е облечен и какви оръжия носи?
– Той не носи никакво оръжие и е гологлав, – отговориха демоните. – Облечен е в червена дреха, препасана с жълт копринен колан, а на краката си е обул черни ботуши. Не прилича нито на монах, нито на мирянин, не напомня и на даос отшелник. Дошъл е с голи ръце и празни юмруци, само стои край пещерата и кряска.
– Донесете ми оръжието! – заповяда Демонът. Слугите веднага донесоха бойните му доспехи. Демонът размирник си сложи бронята и шлема, стисна сабята в ръце и излезе от пещерата, съпроводен от зловещата си свита. Той викна:
– Я да видя аз кой е този господар на Пещерата на водната завеса!
Сун Укун се вторачи в него, огледа го от главата до петите и ето какво видя:

Със шлем платина тъмна на главата –
на слънцето лъчите отразява.
Развява вятър дрехата с богати
шевици. И окото поразява
стоманената броня, пояс кожен
пристегнал ризницата му в средата;
ботушите – набрани в шарка сложна,
а станът мощен в десет е обхвата.
С вид страшен на герой и пълководец
три джана 33 той стърчи. В ръцете хванал
сияйна сабя… Гордо този Демон
смутител на реда за бой застана.

– Негодни Демоне! – провикна се Сун Укун. – Оцъклил си очи като паници, а не можеш да видиш мене, почитаемия Сун!?
– Ти трябва да си си изгубил ума, – разсмя се Демонът размирник. – На ръст нямаш и четири чъ 34, годините ти не са повече от тридесет. Дошъл си без оръжие, а тръгваш да ми се нахвърляш! Я кажи, какви сметки имаме да уреждаме с тебе?
– Ах ти, проклети демоне! – започна да го ругае маймуната. – Явно съвсем си ослепял! Мериш ме на височина, но аз лесно ставам голям! Гледаш ме без оръжие, а аз с двете си ръце мога да сграбча луната на небето! Ти се пъчи колко си храбър, но първо ела да опиташ юмруците на стария Сун!
С тези думи Сун Укун се изпъна, подскочи във въздуха и замахна да удари Демона по муцуната, но той само протегна ръка, отрази удара и викна:
– В сравнение с мен ти си просто едно джудже! Биеш се с голи ръце срещу сабя. Та нали ако те убия така, после ще трябва да търпя подигравките на всички. Почакай да си оставя сабята и ще те науча какво означава здрав юмручен бой!
– Така вече е правилно! – възкликна Царят на маймуните. – Хайде, геройче, идвай да се борим!
Демонът се приготви и нанесе удар. Сун Укун се хвърли срещу него и боят започна. Те се биеха с юмруци и крака, налитаха от всички посоки върху противника. И трябва да се каже, че ритникът понякога не уцелваше целта, но близкият удар бе силен и твърд. Сун Укун забиваше юмруци под ребрата и в слабините на демона и накрая така го опердаши, че онзи се принуди да отстъпи назад. Тогава демонът грабна широката си стоманена сабя, извъртя се и мълниеносно се прицели в главата на Сун Укун. Той замахна, но маймуната ловко се изплъзна и ударът пропусна целта си. Като видя, че демонът съвсем е разсвирепял, Сун Укун приложи техниката „безкрайното размножаване”. Той откъсна от тялото си шепа козина, сдъвка я и изплю власинките във въздуха, след което викна:
– Превращение!
И за миг всички власинки се превърнаха в миниатюрни маймунки, поне триста на брой. Те обкръжиха Демона размирник и започнаха да го притискат.
А трябва да знаете, че човек, овладял безсмъртието, изпадне ли в транс и започне ли превъплъщения, това не остава скрито за никого! Така се случи и с Царя на маймуните. След като постигна истината, той се научи още да превръща в каквото пожелае всеки от осемдесет и четирите хиляди косъма по своето тяло. Създадените от него маймунки се оказаха толкова бързи и повратливи, че нито меч, нито пика можеха да ги улучат. Какво ли не измисляха те! Налитаха върху демона отпред, впиваха нокти в тялото му отзад, обграждаха го плътно, улавяха го здраво, влачеха го насам-натам, забиваха се в слабините му, дърпаха го за краката, засипваха го с ритници, скубеха му косите, деряха му очите, щипеха го за носа, налитаха на тълпи, блъскаха го на земята и какво ли още не! А Сун Укун в това време се възползва от суматохата, проби си път сред тълпата и изтръгна сабята от ръцете на демона. Разблъска миниатюрните си копия, замахна и с такава сила удари противника по главата, че разсече цялото му тяло на две. После начело на тълпата маймунки нахлу в пещерата, където бързо довърши останалите демони, малки и големи. След това Сун Укун отново изрече заклинание и откъснатата козина сама се залепи по тялото му. Останаха обаче още петдесетина маймуни. Оказа се, че това са онези негови събратя, които Демонът бе заловил в Пещерата на водната завеса.
– Какво правите тук? – учудено попита Сун Укун.
– Вие, велики царю, – отговориха те със сълзи на очи, – тръгнахте на път, за да се усъвършенствате. И ето, през последните две години, докато Ви нямаше с нас, ние търпяхме нападенията на Демона. Той успя да ни откъсне от дома, да открадне цялата ни покъщнина, чиниите и купите, и после да ни докара на това място.
– Ако тези неща са наши, взимайте ги със себе си! – заповяда Сун Укун.
След това те подпалиха пещерата на Демона и я унищожиха напълно.
– А сега, след мен! Да се връщаме! – каза Сун Укун на спасените маймуни.
– Велики царю, – отвърнаха му те, – когато ни водеха насам, ние чувахме само свистенето на вятъра, който ни довя дотук, и съвсем не знаем пътя! Как сега ще се приберем у дома?
– Няма нищо трудно в заклинанието, което е използвал Демонът размирник, – каза Сун Укун. – Аз също мога да го правя, тъй като сега ми е достатъчно да видя частичка от магията, за да я проумея цялата. Вие само дръжте очите си затворени и от нищо не се бойте!
Прекрасният цар на маймуните! Той каза заклинанието и веднага силен вихър ги издигна всички заедно във въздуха. Скоро облакът, на който те се носеха, се спусна надолу.
– Е, деца мои, отворете очи!
Като се огледаха, маймуните видяха, че са стъпили на твърда земя край своя дом. В неистов възторг те се понесоха по познатата пътека. Заедно с другите маймуни те изпълниха пещерата и, нареждайки се в редици по възраст и чин, приветстваха подобаващо своя повелител. В чест на неговото пристигане поднесоха вино и плодове, вдигнаха пищна гощавка. После маймуните заразпитваха своя цар как е успял да победи Демона размирник и да освободи децата си. Сун Укун им разказа за всичко, което се бе случило, не изпусна нито една подробност и маймуните, изпълнени с възторг, не спряха да се чудят:
– Къде изучихте тези великолепни умения, велики царю?
– В годината, когато се разделихме, – отговори Сун Укун, – аз се доверих на вълните и прекосих цялото Източно море. Така достигнах до бреговете на континента Джамбудвипа. Там се научих да се държа по човешки, да нося дрехи и обувки. После скитах осем-девет години, но никъде не видях да следват истинния път, затова отново заплувах из водите на Западния океан и накрая пристигнах на западния континент Апарагодания. Търсих и разпитвах дълго време, та най-накрая намерих един достопочтен безсмъртен, който ми разкри как да стана дълголетен като небето и да остана вечно млад.
Маймуните му честитиха великото събитие и възкликнаха:
– Такова чудо се случва веднъж на десет хиляди калпи!
– Деца мои, аз имам и друга добра новина за вас, – продължи Царят на маймуните, – от днес, всички ние ще си имаме свое родово име!
– Как е нашето ново име, господарю? – попитаха маймуните.
– Фамилията, която ми дадоха е Сун, а монашеското име – Укун, – отвърна той.
Като чуха това, маймуните изпаднаха в още по-голям възторг и, пляскайки с лапи, завикаха:
– Велики царю, вие ще сте прародителят Сун, а ние – вторите и третите Сун! От днес родът ни ще е Сун, в страната Сун, с безчет поколения на име Сун!
И всички започнаха да славят стария Сун, да поднасят големи и малки чаши с кокосово вино, гроздово вино, вълшебни цветя и плодове, и всички бяха щастливи, като голямо сплотено семейство! Еха!

Желаят само, с общия си корен
и свързани от общия си род
в небесните регистри 35 да попаднат
и да постигнат съвършен живот.

Ако искате да разберете как завърши всичко и да узнаете събитията, които последваха в маймунското царство, то чуйте какво повествува следващата глава.

БЕЛЕЖКИ:
1 Традиционният китайски дом се състои от един или поредица ансамбли от по три постройки, разположени обикновено на запад, север и изток, и порта от южната страна – всичките обърнати към вътрешен двор. Наименованието на този тип архитектурни композиции е съхъ-юен, но тук ще използваме „двор” за всеки отделен ансамбъл.
2 Сградите, обърнати към двора, често имат по дължината си закрити или открити галерии с колони и покрив, подобни на тясна веранда; именно в такава галерия Сун Укун си обособява кътче за спане.
3 Златният лотос (Musella lasiocarpa) е миниатюрно бананово дървовидно тревисто растение с уникални по рода си златисти цветове, подобни на цъфнал лотос през периода на цъфтене. Заради цветовете е сред „петте вида дървета и шестте вида цветя”, които по канон се засаждат в градините на будистките храмове. Символ е на чистота, съвършенство, неопетненост и скромна изтънченост.
4 „Да гадаеш по стеблата на бял равнец” – т. е. гадаене по „Канон на промените” («Идзин»).
5 Има се предвид най-строг пост.
6 Недеяние или у-уей – едно от основните понятията в даоизма, начин за следване на дао. Представлява съзерцателна пасивност, липса на излишни амбиции, неангажиране с несъщественото за стимулиране на егото, също и немотивираност да се манипулира заобикалящият свят против естествения ход на нещата. Недеянието се използва и за обуздаване на мисълта, недопускане на разсъждения в дуалистични категории като „правилно-неправилно”, „полезно-безполезно”.
7 Пост чъджай – забрана за хранене след пладне. В Индия този пост е бил сред десетте основни предписания на будистките монаси, докато в Китай климатът и режимът на хранене не позволявали чъджай да бъде спазван твърде строго.
8 Вид сексуална техника, целяща от една страна здраве, дълголетие и придобиване на специални сили, от друга – контрол върху организма, половата система, продължителността на акта и оргазъм без еякулация.
9 Друга специална сексуална техника за запазване на здравето и акумулирането на енергия.
10 Масажна техника за дълголетие.
11 Кунайска трева – в стар Китай материал за покриване на покриви и за филтриране на виното предназначено за жертвоприношения.
12 Китайското денонощие традиционно се дели на дванайсет периода от по два часа, наричани стражи, заради смяната на нарядите в началото на всеки период. Смяната им се е отбелязвала с удари на гонг или камбана. Първата стража започва в 23 часа и свършва в 01.00 часа, а Сун Укун следва да се яви при учителя в периода 03.00-05.00 часа през нощта.
13 Клепсидра (от гр. κλέπτειν „крада” и ὕδωρ „вода”) – воден часовник
14 Според традицията, древнокитайската космогония дели света на осем посоки, като към тях се прибавя и девета – центърът.
15 Прашинките представляват светското, профанизираните желания, т. е. от лунната светлина светът се е пречистил от всичко неважно и от светската суета.
16 Златото и цинобърът (живачен сулфид с червен цвят) се смятат от даосите за основни съставки на еликсира на безсмъртието.
17 Дзин, шън, ци – жизнената есенция, жизнената енергия и духът.
18 Цинобърената кула или Червената кула – обител на безсмъртните небесни жители, пасажът пояснява, че ако Сун Укун се изучи добре, ще живее в Цинобърената кула, постигнал безсмъртие.
19 Според китайската митология на луната живее Нефритеният заек, който под вълшебно канелено дърво стрива в нефритено хаванче еликсира на безсмъртието; на слънцето живее трикрака златна врана, тя обитава клоните на черницата Фусан, от която слънцето потегля всеки ден по пътя си от изток на запад.
20 Сюен-у – вълшебно същество, по вид едновременно змия и костенурка, в романа – Повелител на севера, който управлява с пълководеца Костенурка и пълководеца Змия.
21 Да се „посади златен лотос в огън” е алюзия за събитие, което може да се случи много рядко и само при най-екстремни обстоятелства.
22 Петте стихии – според древните китайци в основата на всичко стои дуалистичната космогонична концепция за съществуването на две противоположни сили – ин и ян, които са произлезли от първоначалната единна енергия ци. Те пораждат петте стихии (петте първоелемента) – вода, огън, дърво, земя и метал, които се явяват основа на всички материални неща и природни явления.
23 Коан – в чан и дзен будизма история, диалог, въпрос или твърдение, съдържащи аспекти, недостъпни за рационално проумяване, които се разкриват на интуитивно, нерационално равнище.
24 Дхарма – основен термин в будизма, „учение”, „закон”, „висша истина”. Записва се със същия йероглиф, както и дао в даоизма.
25 72те земни превъплъщения на демоните диша представляват 72 начина за манипулиране на обкръжаващата среда на земята, дарявани от Небето на избран смъртен, документирани в «Тиентан Йоудзи» („Пътепис за Небесните палати“, даоски трактат напътствие). Тези превъплъщения се практикували от даоски наставници, призвани да помагат на нуждаещите се и да разпространяват учението на Дао. Подобни на тях са 36те небесни превъплъщения Тиенган, представени в романа «Фъншън йен-и» („Възходът на боговете”) от династия Мин (1368-1644), с автор Лу Сисин или Сю Джунлин.

26 1 джан = 3,33 м.
27 Линлин (кит. линхуа) – некласифициран диалект, говорен днес от около 20 000 души от народността мяо в южен Китай.
28 „Той безгрижно бродеше където пожелае” – цитат от 38-ма глава на романа «Фъншън йен-и» („Възходът на боговете”).
29 Сребърната река – така китайците наричат Млечния път.
30 „Викове на жерави и писъци на маймуни” – фразеологизъм, използва се да опише притеснение от възможна опасност, идваща от близки хора; опасение от предателство отвътре.
31 Осемте дати – осемте най-важни дати в китайския календар: зимното и лятното слънцестоене, пролетното и есенното равноденствие и всеки първи ден на четирите сезона.
32 Трите сфери (още Трите свята, Трите действителности) – Сферата на страстите, Сферата на имащото форма и Сферата на безформеното.
33 три джана – ок.10 м
34 четири чъ – ок. 125 см
35 За китайците принадлежността към даден род и връзката с предците винаги са били от първостепенно значение. Във всеки голям род е имало олтар на предците и таблички с имената на починалите роднини, които се смятало, че след кончината си влизат в свещените регистри на мъртвите.

 

Превод – Яна Шишкова
Стихове – Виктория Николова, Яна Шишкова
Редакция и консултации – проф. Бора Беливанова
Консултант – Иво Димитров

Leave a Reply

You can use these HTML tags

<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>