Коприната и други технически култури

Най-известната техническа култура на Китай са черничевите дървета. Листата на които служат за храна на копринените буби. Китайците от рано научили тайната на произвеждането на коприна и до средата на І хил. Успешно успявали да опазят тайната от всички, като екзекутирали всеки, който се подозирал в издаването й. Коприната била толкова известна и ценена, че дала име на Пътя на коприната, започващ от Сиан и, минавайки през Близкия Изток, стигал чак до Европа. Древните римляни наричали китайците “seres” – “копринените хора”.
Според митологията, коприната е подарена на хората от съпругата на Хуанди – Сълин. Тя била сираче и била обещана за жена на коня, а после се превърнала в копринен червей. В народа я наричат още Дамата с конска глава.
Сега центрове на производство на коприна има по Яндзъ, особено около езеро Тайху и в Съчуанската котловина.
Самото производство е пипкав процес, тъй като червея има нужда от постоянна грижа. През зимата бубите се държат в къщи и се топлят на постоянна температура, а през пролетта, когато червеите се излюпят, ги хранят около месец и половина с огромно количество черничеви листа. Когато станат 7-8 см. дълги, те се качват на поставени до тях клонки и започват да отделят копринена нишка, която веднага се втвърдява. За три-четири дни се образува цял пашкул. След това го попарват с вряла вода, за да умре червея, като част от пашкулите се отделят за разплод. След тази процедура пристъпват към същинското отделяне на нишката.
Пашкулите са два вида: с един червей вътре и с два, винаги женски и мъжки. От пашкула с едно червейче се отделя само една нишка и се правят най-фините материи, а от големите кокони – 2 нишки и от тях се правят одеала и други. Средно от 7 пашкула се прави една нишка, тъй като иначе е прекалено тънка. От един единствен пашкул излизат 1200 м. много здрава нишка. За направата на единично одеало са нужни 800 пашкула /14 км. нишки/.
В древността в Китай освен скъпата коприна е имало и евтини материи, направени от джут или рами, а през първите векове на н.е. китайците се запознали с памука, внесен от Запад. През ХІV в. императорският двор издал указ, според който всяко семейство в империята със земя трябвало на половината парцел да отглежда или памук или черници. От тогава памукът станал общодостъпен и на Север и на Юг за всички слоеве на населението.