Заповядайте на откриването на изложбата „Нови гледни точки в китайското съвременно изкуство“ в понеделник (15 април 2013) от 18.30 ч. във VIVACOM Art Hall.
Експозицията отразява новите усещания и настроения на китайското общество след политическите и икономически промени от 80-те и 90-те години нa миналия век. Син Дунчън, куратор на изложбата, показва творби на художници, които работят в различни жанрове: живопис, скулптура, видео, фотография и инсталация.
Произведенията отразяват проблемите на социалния контекст, в който са създанени – в тях се говори за идентичността, човешката чувствителност, връзката между модерното и традиционното общество.
На откриването ще присъства куратора на изложбата Син Дунчън, Н.Пр. Гуо Йеджоу – посланик на Китайската Народна Република в България, четирима от художниците, участващи в изложбата – Сюе Сун, Ли Дзи, Гао Ю, Джун Бяо и журналистите Дзю Бай-ю (известна писателка и представител на Xi Journal, най-важния ежедневен вестник в Хонгконг), Гун Дзиен (главен редактор на “Hi art magazine”, най-популярното списание за изкуство в Китай) и Джан Линлин (представител на “China new news week”, главен редактор на частта за култура и изкуства).
http://edno.bg/blog/otkrivane-na-paralelnata-programa-na-sofia-contemporary-2013
ГАЛЕРИЯ:
Винаги съм избягвала съвременното изкуство, доколкото западният прочит ми се е струвал далеч от изкуството. Горното обаче е най-острата критика на случващото се в Китай, която съм виждала. Бебе в червения леген на идеологията с глава на партийна секретарка – деца с отнето детство и засилени към калъпа на еднаквостта.
Друго бебе върху кенчета – модерното образование, бягането от традициите, поклонничеството към западните „ценности“, предпочитането на Mc Donalds пред вкусната и здравословна китайска храна.
Особено фрапираща е картината с пушещият мъж с пожълтелите коси (пожълтелите коси означават дълбока старост, отвъд побелелите коси) – може би политик или някакъв лидер, който говори и говори на народа, а думите му са само дим по вятъра.
Армията, която брани Родината в духа на Дисни и под западното влияние – дали е намек за проблемите вътре и желанието да се покажат в една светлина, а всъщност вътре гнило?
От сърце поздравявам творците за тяхната смелост да се насочат към социалното. Това е звънче, предупреждение какво мислят хората. Надявам се да се вслушат, защото не мисля че някой, дори и обикновените китайци искат пълна промяна. Със сигурност обаче искат да се чуе техният глас. Очевидно времето настъпва…