Преки впечатления от дейността на Фалунгун в София

На няколко пъти ми се случи да се сблъскам с тези „мили хора“.
Пръвия път беше през пролетта на 2002 г., когато една благовидна женица беше направила изложба от свои произведения в Унгарския културен институт. Смес от всички възможни стилове изобразително изкуство /коне, бамбук, божури, „шаншуей“ и др. характерни/, много спокойно и кротко.
Само дето раздаваха брошурки и питаха част от децата от 18 СОУ, които бях завела с мен, за техни координати. Изрично бях им забранила да дават и предварително имахме дискусия на тема що е то секта.
Предупредих г-н Сонди, управителя на Центъра, че неговите гости не са точно това, за което се представят. Няколко месеца по-късно се видяхме отново и той подтвърди правотата ми. Бяха се намесили от Китайското посолство и му бяха разказали за Фалунгун.

Направи ми впечатление, че, като тъкмо стъпващи „на пазара“ , двамата китайци съвсем не се натрапваха, по мъничко пробутваха някоя идейка, но без насилие.

Но къде ти. Тъкмо да реша, че може и да не са нещо опасно и три дена по-късно се срещнах с една моя позната, която се беше сблъскала с тях. Момичето беше просто възхитено. Колко чудесно звучало всичко, колко природно било и отношенията между хората там едни мили, мили. Разказах й всичко, което знам за сектата, но тя бе толкова запленена, че дори ми се разсърди и настоя да докажа, че тези добри хора са сектанти. Не виждах причина да доказвам, че Земята се върти около Слънцето, но ми стана тъжно за нея. По-късно разбрах, че е станала техен поддръжник. Ето така действат те – директно върху съзнанието.
Вторият случай вече беше нещо съвсем различно. На китайската кинопанорама през 2005 г. нахъсана българка пъхаше листовки и брошури в ръцете на всеки зрител. Само като я чух кого представлява й се развиках, заплаших я с полиция и я изгоних. Реакцията им беше светкавична. Написаха оплакване срещу мен до училището, Министерство на образованието и не знам още къде, като в един ред се съобщаваше за нечуваното от моя страна несправедливо отношение, а в три страници – разказваха за дейността на Фалунгун. Естествено получих мълчаливо потупване по рамото, но официално ми се скараха.

За пореден път се сблъсках с тях точно на китайската Нова година. В репортаж на БТВ на 18.02.2007 г. отразяваха събитието и след традиционните кадри от Китай показаха как у нас се празнува този празник. Веселата репортерка, зад която отново мирни прекрасни хора бавно тренираха нещо подобно на тайдзицюен, даде думата на активистка на Фалун Дафа, която естествено започна да говори за „древната“ здравословна практика за самоусъвършенстване.

Бясна, написах няколко гневни писма до БТВ, потресена от абсолютната некомпетентност и опасно незнание на журналистката, която на практика им даде възможност за реклама, за каквато дори не си бяха и мечтали. Продължавам да треперя от яд, защото това си беше чисто свеждане на българския народ към сектанство!

За тези хора знаят само специалистите и вече „зарибените“. Никоя наша институция до сега не е взела официално становище, нито се интересува от проблема. Нито една медия не е наясно, нито организация, нито официално лице.

Ще ми се да има куп информация, която да предпазва нищо неподозиращите за тази най-голяма и опасна в световен мащаб секта, по-страшна дори и от сектата на Муун. Нека всеки да прочете внимателно в Интернет за нея, да си направи своите изводи и да предупреди дете, роднина, възрастен човек, защото тези хора нямат спирка.

Нито морал, нито съвест.

Яна Шишкова

20.02.2007 г.