Димитър Алтънков | Монреал
Когато усмихнатото момиче от магазина в Шънджън ме попита мило на английски как да ми помогне, не можах да скрия радостта си, че най-накрая съм попаднал на Мястото.
Последва разочарование, когато установих, че нейният английски се изчерпва с тази фраза, произнесена с лекота, усвоена вероятно в дните преди Универсиадата, състояла се в града през 2011 г. По-нататък комуникацията премина в рутинна жестикулация, доброжелателна размяна на усмивки и момински кикот от страна на двете й колежки, чиито познания по чужди езици не надвишаваха нейните.
Посещавал съм Китай неведнъж. Наслаждавал съм се на кухнята от различни региони, но винаги съм разчитал на снимчиците в менюто или на стената в ресторанта и по съвети на приятели не съм се впускал в авантюрно произнасяне на фрази на местния език. Така моите странствания ме сблъскаха многократно с надписи на английски, които остават загадка за мен и до ден днешен. Така разбрах, че става дума за лингвистичното явление „чинглиш“.
Явлението „чинглиш“
Чинглиш (Chinglish) идва от Chinese и English. Става дума за неумелото използване на английски език от китайците, намиращо отражение в десетките надписи и табелки, уж целящи улесняването на чуждестранните гости.
Читателят вероятно ще направи връзката със спенглиш (Spanglish), неологизъм, станал популярен от едноимения филм, излязъл на екран преди десетина години, който разказва за съдбата на латиноамериканка, попаднала в САЩ. Корените на чинглиш са в лошото познаване на езика и предоверяването на google translate и други интернет речници.
Към тях би могло да се добави желанието за рафинирано поднасяне на информация, доближаващо се до поетична метафора. За китайците е трудно да възприемат заплашително-ултимативните ни надписи и те се стремят да се разграничат с финес и висок стил.
Така например познатото „Не газете тревните площи“ придобива вида „Харесва ми усмивката ти, но не ми харесва да мачкаш лицето ми с обувките си“ или „Не безпокой малката спяща тревичка“. „Малката клечка може да разруши стогодишен палат“ е призив да не се пуши в района на исторически паметник.
Десетки са примерите с весели преводи като „Панорамна тоалетна“ (тоалетна за туристи), „Задръж краката си, не тичай“ (ескалатор), „Едно място – една мечта“ (тоалетна), „Погрижи се за падащите камъни“ (Внимание, падащи камъни), Забавлението е забранено (Пазете тишина!), Моля, не изпразвай кучето си тук (…), „Огнено събитие е забранено от асансьора“ („Не използвайте асансьора при пожар“) и универсалното „Внимавай с предупреждението“ (хлъзгав под).
Някои лингвисти посочват като причина за появата на подобни аномалии въвеждането на опростен мандарин, при който значението на традиционните йероглифи лесно може да се обърка.
Несъмнено чинглиш се дължи и на небрежността на властите при възлагането на изготвянето на надписи от служители, които макар и най-напреднали в изучаването на английски са твърде ненаясно с идиомите. За да не разочароват висшестоящите си, те прибягват до всевъзможни лингвистични фокуси.
Висши китайски чиновници се заеха с ликвидирането на чинглиш, особено по време на олимпиадата в Пекин, но надписите, макар и понамалели, все още се срещат по улиците или в заведенията за радост на чужденците.
Този комичен сблъсък между цивилизациите се оказа източник на вдъхновение за една двучасова театрална постановка.
Пиесата
Пиесата „Чинглиш“ прохожда плахо в малък нюйоркски театър в края на 2011 г. Неин автор е Дейвид Хенри Хуанг, носител на няколко престижни награди за драматургия и финалист за наградата „Пулицър“ (1988). Роден и отраснал в Лос Анджелис, за него мандарин е втори език.
След няколко седмици възторжени отзиви на критиката и претъпкана зала постановката се премества на Бродуей. Следват триумфални гастроли и различни постановки из цялата страна при неотслабващ интерес на публиката.
Лесно ли се прави бизнес в Китай? Отговорът е неясен, но това, което е сигурно, е, че всеки, който се опита да пробие в Поднебесната империя, трябва да се въоръжи с търпение и да се подготви за изненади, даже шокове от най-различно естество.
Драматургичната история се върти около деловото посещение на Даниел в четиримилионен китайски регионален център, подготвящ откриването на народен дворец на културата. За американския бизнесмен подписването на договор с местните власти е от жизнена важност за семейната фирма за производство на табелки и надписи, над която е надвиснал банкрут.
За да увеличи шансовете си за успех, той привлича като преводач Питър, преподавател по английски и самозван бизнес консултант. Двамата влизат в контакт с министъра на културата Кай – висш партиен функционер и бивш военен. Неговата млада заместничка Си Ян е съпруга на напорист и амбициозен прокурор, който не крие аспирациите си за политическа кариера.
Даниел предлага услугите си на местното ръководство, за да избегне конфузно положение с табелките в стил чинглиш, направили за посмесище културния дворец в Шанхай. Контактите между страните зависят от превода, а той е уникален продукт и смесица от незнание, пропаганда, непознаване на нравите и обичаите на другия и голямо самочувствие.
В основата на комичния ефект е диалогът, граничещ с абсурда и наподобяващ разговор между глухи. Макар и повтаряем, този похват предизвиква взривове от овации и смях в залата. Зрителите следят фразите на мандарин чрез субтитри, прожектирани върху екран на сцената, така че нищо от цветистите изрази не остава незабелязано.
Разбираме, че на мандарински нищожни промени в интонацията превръщат „обичам те“ в „моята пета леля“ или „голямо водно прасе“. Едва ли някой ще се изненада, но всичко приключва с щастлив край и военен марш.
„Чинглиш“ е малка стъпка в мисията за взаимно разбиране. Наред с различността пиесата отправя поглед и към конфликта между поколенията.
Следващата сцена, на която ще се играе, е в Хонконг.
Друга прекрасна статия за чинглиша четете тук: http://server27.host.bg/~edax1/china/index.php?s=%D1%87%D0%B8%D0%BD%D0%B3%D0%BB%D0%B8%D1%88
Хаха… много ми хареса този пост! Хареса ми защото напълно разбирам Чинглиша. Не съм била там, но ми стана интересно и с удоволствие бих отишла там на екскурзия, за да чуя техния Чинглиш 🙂 Моята кореспонденция на този смесен език си е чисто делова и пази боже да трябва да се обадя до Китай по телефона, защото просто не можем да се разберем. Та ние трудно се разбираме и с мейли, камоли … Интересното е, че винаги започват мейла с Good day, което явно е точен превод на нашето Добър ден. Техния начин на изразяване все пак малко прилича на българския:) Все пак винаги са били отзивчиви макар и на лош английски.
Още една уникална компилация!
http://www.buzzfeed.com/nataliemorin/chinese-signs-that-got-seriously-lost-in-tranlsation
Великолепна нова компилация с безумни преводи на руски и английски, предимно от китайски!
http://www.adme.ru/marazmy/pyhtet-pyhtet-solenye-yajca-612155/