Отглеждането на ориза

Отглеждането на ориза е станала една от най-характерните черти на китайския народ. Оризът се гледа по два начина – под вода и такъв, който няма нужда от много влага. Първият вид ориз е най-разпространен в Китай. Оризът има нужда от много вода, затова и иригацията в Китай е достигнала невероятни висоти още в древността. До наши дни се е запазила например напоителната система на съчуанската котловина, построена през ІІІ в.пр.н.е. от тогавашния управник Ли Бин. В местния храм, посветен на Ли Бин, могат да се прочетат следните думи:”Каналите да са дълбоки, а дигите – ниски. Ако каналът е прав, чистете средата, ако завива – режете ъглите.”
По време на Средновековието са били построени големи иригационни системи по средното и долното течение на Яндзъ, покрай Хуайхъ и по долините на други голем реки на Централен и Южен Китай.
В Китай са били известни повече от 20 сорта ориз. По традиция различават 11 вида “лепнещ” ориз и 12 – “незалепващ”, ранни и късни сортове. Но основна била разликата между “твърдия” ориз “гън” /расте само в плодородна почва, с чудесни вкусови качества, от него не се събират много реколти, затова е скъп/ и по-дребните сортове ориз “сиен”, дошли в Китай от Юго-източна Азия. “Сиен” още се наричат “розов ориз”.
Китайската поговорка казва: “Оризът през половината време расте в ръцете на земеделеца”. И това съвсем не е далече от истината, тъй като първоначално оризът трябва да се отглежда вкъщи, в саксии. После се подготвя полето, което е дълга и трудна работа. Проверява се пътя на водата, оправят се дигите между парцелите, почвата се оре. Непосредствено преди сеенето на полето се пуска малко вода, която се смесва със земята и образува рядка кал, едновременно с това се добавят и голямо количество торове и човешки фекалии за обогатяване на почвата. След това разсада садят в полето на дълги редове и заливат с вода, висока до половин метър. Докато оризът е под вода /през трите летни месеца/, полето се налага да се чисти непрекъснато от бурени. Когато узрее, водата се изпуска и отново на ръка се събира реколтата. След това зърното се отделя от класовете, пресява се и се мели с каменни кръгове. На някои места е имало и водни мелници, към които властите са се отнасяли доста враждебно, тъй като са използвали голяма част от водата, необходима за напояването на земята.
От Х в. нататък в диетата на китайците влизат нови бързорастящи сортове ориз, внесени от Юго-източна Азия.